МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ №6 ОТ 31.01.2017Г. ПО анд №304 ПО ОПИСА НА Районен съд Раднево за
2016г.
На обвиняемия Г.И.П. е повдигнато
обвинение за това , че на 11.01.2016г. в град Р., като проявил
жестокост към гръбначно животно-котка от мъжки пол, с породна принадлежност -
безпородна кръстоска, собственост на Р.И. ***, му причинил по особено мъчителен
начин за животното, противозаконно трайно
увреждане, изразяващо се в травма на главата, счупване на долна челюст с
разединяване на костните шевове/симфизиолиза или диастаза на долната челюст/,
контузия и изпадане на очната ябълка на
дясно око с усложнение от гнойно
възпаление на очните тъкани- престъпление по чл.325б, ал.2 т. 2, вр. с ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК. Внесено е постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с искане за налагане на административно наказание глоба.
Прокурора поддържа изцяло повдигнатото
обвинение, като твърди, че изложената в постановлението фактическа обстановка е
изцяло доказана по време на съдебното следствие. Моли съда да наложи на
обвиняемия глоба над средния размер, предвиден в закона.
Обвиняемия Г.И.П. *** и адв.Д., в
качеството на негов защитник не признават изложената в постановлението за освобождаване
фактическа обстановка, като молят съда да оправдае подсъдимия. Подсъдимия
твърди, че никога не е нанасял каквито и да е удари на животни. Твърди, че към
момента на извършване на нарушението нямал обективна възможност да причини
телесните повреди, описани в диспозитива, тъй като имал прясна травма на
ръката. Твърди, че всичките му съседи са се наговорили срещу него и че нищо от
изложеното в постановлението не кореспондира с действителността.
Съдът след като разгледа приложените
писмени доказателства, взети в тяхната взаимна връзка и зависимост с гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното дирене и приетата съдебно-
медицинска експертиза намира за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Р.И.С. притежавал мъжки котарак
бяло-черен на цвят с дълъг косъм, който отговарял на името „Ричи”. Котарака
бил свободно придвижващ се и посещавал и съседните дворове. Дворът на
обвиняемия П. бил съседен на този на С.- деляла ги една оградна мрежа. Между
съседите имало конфликт, който датирал от години по повод на някаква постройка
– плевня.
На 11.01.2016г. около 10.30 -11.00 часа
в двора на къщата си в град Р., на улица „З.” №хх обвиняемия П. нанесъл жестоко
няколко удара с твърд, тъп предмет в дясната област на главата на котарака
„Ричи”. Това било непосредствено наблюдавано от свидетеля С., собственик на котката, частично и от М. и Д.- съседи на обвиняемия.
От показанията на Р.С. се установява
следната фактическа обстановка:
„…-Излязох отвън, за да отида до
тоалетната и точно на стълбите си обувах обувките и чух шум..
…Закани чух-„ Ще ти еба
майката”
Погледнах нататък.
…Имам пряка видимост към
това място. Аз се намирам на по-високо място на стълбите. Това са две стъпала,
по около 15-20 см.високи.
Не съм ги мерил точно. От там до мястото, където беше Г. няма друга постройка,
която да препятства. Мрежата е оградна,
с бетонни колове. Няма никаква растителност. Беше зимно време, беше ясно,
имаше натрупан сняг. Има дървета, но те не пречат, тъй като нямат листа.”
„-Погледнах нататък. Видях Г.
да дебне нещо. Видях и котето ми там в ъгъла свит. В ръцете му имаше пръчка или
тръба не мога точно да кажа какво беше. Котето беше свито там. То ни е кротко
котенце. Замахна веднъж и го удари. Чу се много силен писък издаден от котето.
Аз му извиках в този момент:-„Какво правиш? Спри! Защо удряш котето!” Силно
извиках, изкрещях. Замахна още веднъж, удари го пак. Котето не го чух да
изпищи. Само един път, много остър пронизващ писък беше. И третия път при
замахването хвърли тази пръчка или тръба. Вниманието ми беше привлечено от
котето. Аз се стреснах. Оттам Г. замина отпред някъде и изчезна.
Котето ми малко време стоя
там, секунди и започна да мърда. Аз го извиках. То се провлачи по снега, сурнеше
се. Не можеше да върви. Вдигнах мрежата и го взех. Цялото беше в кръв.
Челюстта му беше смачкана. Главата му
беше ударена. Течеше кръв. Окото му беше изхвръкнало дясното, едва се държеше.
Не можеше да диша, хъркаше, трепереше цялото. И като дишаше излизаше кръв. На
носа му имаше кръв.”
Установява как след това
със сестра си – свидетелката М.Й. са го закарали във ветеринарната клиника в Раднево, но от
там им обяснили, че състоянието на котарака е много тежко и ги насочили към
Тракийския университет в Стара Загора. Данните от свидетелските показания на
свидетелите С. и Й. напълно кореспондират с данните от двете епикризи с номера
съответно 57 и 58 , от 19.01.2016г. и
15.02.2016г. за диагностика и лечение на процесната котка от ветеринарния
лекар д-р Владимир Недев от КЗЖ, ВМФ към Тракийския университет. В
съдебно заседание вещото лице- К.Д. установи по категоричен за съда начин, че
се е запознал с цялото досъдебно производство, приложените епикризи, както и че
е разговарял с лекуващите лекари на
котката, „Ричи”. Установеното в експертизата напълно съвпада с установеното от
свидетелите С., Й., Д. и М..
Всички свидетели са
възприели фактическата обстановка и показанията им напълно съвпадат по
отношение на извършеното, мястото, времето и извършителя.
В хода на съдебното следствие адв.Д. възрази,
че самия собственик на котката я описал като такава с цветове- черно , бяло и
сиво, а в експертизата се сочел – кафяв цвят. Съдът не споделя нито това нейно
възражение, нито това, че експертизата не е достоверна, тъй като е изготвена
само по писмени данни и след разпита на лекуващите лекари, нито това, че било
съмнително съдържанието на епикризите, тъй като били с поредни номера, поради
следните съображения:
На въпроса как е описал
котката- експерта отговори в съдебно заседание, че всъщност
за експертите има създадени стандарти, които често се разминават с
реалните възприятия на хората, които не са специалисти в областта. Съпоставяйки
всички останали доказателства, които съдът събра непосредствено - свидетелските
показания и обясненията на експерта в съдебно заседание - съдът намира, че няма
никакво съмнение, че става въпрос за котката „Ричи”, собственост на Р.С.. Още
повече, че цветовете сиво и кафяво-
особено при котки, могат съвсем лесно да бъдат объркани. В епикризите и
експертизата се установи много точно за коя котка става въпрос. Това
категорично е същата котка, която е станала обект на посегателство от страна са
обвиняемия на 11.01.2016г. и която е собственост на С. и отговаря на името
„Ричи”. Още повече, че котката бе описана и от свидетелите М. и Д.. И двамата
категорично заявиха, че котката „Ричи” е на С.. И двамата установиха, че
познават котката по име и знаят, че тя е собственост на Р.С., защото е идвала и
в техните дворове и я помнят. Вещото лице пък установи, че собствеността на
лекуваното животно се отразява в амбулаторния картон и в последствие в
епикризата и няма начин да бъде сбъркана.
Обстоятелството, че
епикризите са с два поредни номера, не
се отразява на тяхната действителност, още повече, че вещото лице в залата
заяви, че притежават всички необходими
реквизити. Установи, че са изрядни като медицинска документация, като са
с достоверни дати, описание на животното. Съвпадат данните по епикризите с
тези, отразени в амбулаторните листи. Искането на адв. Д. за извършване на
съдебно-следствен експеримент за да се установи
наличието на видимост от стъпалата на къщата на С. към двора на П., съдът остави без
уважение, тъй като показанията на С. кореспондират с всички останали гласни
доказателства. Твърденията на П. останаха изолирани и вътрешно-противоречащи
си. И М. и Д. заявяват пред съда, че само една оградна
мрежа дели пострадалия от подсъдимия, поради което съдът счете искането за
неоснователно и го остави без уважение. Още повече, че съдът счете , че е събрал достатъчно доказателства
за механизма, мястото и времето на извършване на престъплението по време на съдебното следствие и не се
налага използването на други
доказателствени средства и способи.
Съдът не споделя
възражението на адв.Д., че имало разминаване между описаното от свидетелите
време на извършване на деянието - всички свидетели визират времето между 10 и
11 часа на 11.01.2016г. Точния час не е споменат в диспозитива на
постановлението, а и не е задължителен реквизит на обвинението.
Обстоятелството, че Р.С. не
е регистрирал котарака си по надлежния ред и не притежава паспорт за домашен
любимец не може да игнорира извършването на престъплението, тъй като
съществуването на котката е доказано с
други доказателствени средства- свидетелски показания, експертизи, епикризи,
амбулаторни данни от картони.
Показанията на свидетеля М.,
съсед на С. и П. установяват отново механизма и авторството на деянието:
„-…чух писък, силен,
животински писък и това ми привлече вниманието.Разлаяха се кучетата. Погледнах
натам, откъдето идваше писъка. Това беше от двора на Г.П.. И като погледнах видях как замахна да удря животно.
Загледах се и видях как удря котка, едра котка. Виждал съм я тази котка. Тя на Р.. Ако не се лъжа
Ричи се казва котката.
….Една мрежа ни дели с Г..От
изток съм аз, а от другата страна е Р..Може би има към 30 м. от където стоях до там,
където се случва това. Аз бях в градината.От мястото където погледнах от навеса
има само мрежа. Аз бях стъпил на земята.
Видях, че Г. удря с нещо
котката на Р.. Чух писъци.Аз видях, че веднъж замахна и я удари. След писъка веднъж й посегна втори път и тя се
опита да бяга. Това е.
….нещо като тръба или кол
беше, но не съм сигурен дали е метално. Нещо като пръчка.”
Категорично е установено
авторството на деянието от този свидетел, както и механизма на извършване на
престъплението - удар с тояга, която е или дървена, или метална, от горе
надолу, както се установи от експертизата- в дясната страна на главата на
животното. Мястото и времето на извършване на престъплението е категорично
установено- около 10-10.30часа в двора на
П..
От показанията на
свидетеля Д.:
„-Тръгнах по тротоара и чух
викове и псувни от двора на Г.П.. Видях
той да замахва с предмет. Н мога да кажа, приличаше на тръба или дървен кол.
Беше до стопанската постройка на къщата му. Съзрях и котарака на Р.. Г. хвърли
предмета по котката”
Това е описанието на третото замахване –според
свидетеля С.- „- И третия път при замахването
хвърли тази пръчка или тръба.”
Категорично съвпадение
между описанието на деянието, механизма на извършването – предхождащо се от псувните
на подсъдимия и последвалото захвърляне на пръчката установяват по категоричен
за съда начин авторството на деянието.
Последвалите действия на С.
и сестра му Й. напълно съвпадат с описаното в епикризите и установеното от
експертизата. Показанията на двамата свидетели напълно съвпадат и за съда
остана неясно защо адв. Д. твърди, че имало разминавания между тях.
И двамата установиха, че Й.
е била в къщата на брат си към момента на извършването на деянието, след което
и двамата са тръгнали да осигурят
медицинска помощ за ранения котарак.
Изключително силните болки
и страдания, причинени на котарака се установиха от всички разпитани по делото
свидетели, не само от силния писък на котарака в момента на нанасянето на
удара, а и от описанието на причинените му травми, установени от експерта:
-травма на главата,
счупване на долната челюст с разединяване на костните шевове, така наречената
симфизиолиза или диастаза на долната челюст, контузия и изпадане на очната
ябълка на дясно око с усложнение от гнойно възпаление на очните тъкани.
Според вещото лице вида и характера на
телесните увреждания отговорят на комплексна травма от удар с тъп предмет с
ограничена повърхност в дясната област на главата на котката. Степента на
увреждане може да се опише като средна телесна повреда- временно разстройство
на здравето, опасно за живота, с трайно отслабване на зрението, счупване на
долна челюст и избиване на зъби, като това затруднява дъвченето, обезобразяване
на лицето, аналогично като средна телесна повреда при човека.
Според експерта-механизма
на причиняване на телесните увреждания на животното отговаря на удар или удари,
нанесени с тъп предмет в дясната област на главата по посока от -горе надолу.
За формата на предмета може да се съди по едностранното положение на
нараняванията от дясно и сравнително ограничена повърхност обхващаща
засегнатото око, резците на горната челюст и наличието на счупени горни резци.
Травмата на окото и счупване на зъба потвърждава твърдението, че удара е в
дясно по посока от горе на долу. Силата
на удара е била достатъчна, за да се предизвика счупване на зъби и разединяване
костните шевове на долна челюст, изпадане на очната ябълка в комбинация с
разединяване на костните шевове. Счупването на долната челюст се счита за
характерна травма от силен удар с тъп предмет от порядъка на дръжки на метли,
пръчки и др. тъпи предмети с ограничена повърхност. Такива фрактури са
характерни за по -млади индивиди, такава каквато е котката в случая.
Развили са се увреждания,
които се определят като особено мъчителни за животните. уврежданията са били съпроводени със силна и продължителна
болева реакция, кръвозагуба, силен стрес, шок и травма на меките тъкани, счупване
на кости, загуба на зрение, счупване на зъби
и деянието може да се определи като нехуманно отношение с проява на
особена жестокост, което включва редица сходни действия, свързани с особена
ярост и садизъм.
При първоначалното
постъпване на котката в болницата е извършена операция, а след нея антибиотично
лечение. Котката е изписана за домашно лечение на 19.01.2016г. след
възстановяване на нормално хранене,
предписана е терапия в домашни условия и е изнесен инструктаж за следболнично
лечение и наблюдение.
На 15.02.2016г. процесната
котка е приета отново в Клиниката за домашни животни с анамнеза за
усложнение на състоянието на окото въпреки проведената терапия.
При определяне на
хирургичния му статус се установява
абнормално умаляване размера на засегнатото дясно око. С наличие на
прорастване на повърхностни и дълбоки кръвоносни съдове.Наличие на язва в
центъра на роговицата.Зачервяване на очната лигавица.Наличие на гнойно
възпаление и кръвоизлив в предна очна
камера.
При вторичния преглед е поставена клинична диагноза: Гнойно възпаление на всички тъкани
на дясното око.
Въз основа на състоянието
на животното е предприето адекватно на хирургичното състояние лечение чрез
отстраняване на засегнатото око. Предписано е антибиотично лечение и противовъзпалителни средства. След възстановяване от интервенцията животното е изписано за лечение в домашни
условия на 15.02.2016г. с надлежния инструктаж за следболнично лечение и
наблюдение.
При поставени въпроси в
съдебно заседание вещото лице Д. категорично отговори, че състоянието на
котката след нанесените й удари е било опасно за живота, с характер на средна телесна повреда, каквато е тя при
хората.
Няколко дни по-късно котарака изчезнал, на неустановена дата.
Обстоятелството, че котката
е изчезнала и по този начин експерта е лишен от възможността да се произнесе
след извършен преглед, не може да дерогира
отговорността на подсъдимия за извършеното от него деяние.
Съдът не дава вяра и на
показанията на свидетелката Д.П., не само защото тя е заинтересована от изхода
на делото като съпруга на обвиняемия, а и за това, че нейните показания
противоречат на целият доказателствен материал, събран в хода на съдебното
производство. Дори да се приеме хипотетичната зантересованост на С., то
показанията на свидетелите са непосредствени, незаинтересовани, пълни, подробни
и обективни. Осъществяването на изпълнителното деяние от обвиняемия не се влияе
от обстоятелството дали е имал травма на ръката или не. Както стана ясно –
причинените на котарака травми са били нанесени
с един удар- достатъчно силен с пръчка по главата. Травмата на П. е
няколко месеца преди инцидента, поради което съдът не може да приеме, че на
11.01.2016г. той е бил в обективна невъзможност да нанесе един удар с дясната
ръка на котка, с който да й причини посочените увреждания.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Доказано по безспорен и категоричен
начин, е че деецът е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 325 Б, ал. 2,
т.2, пр.2 вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна - котката като
биологичен вид е гръбначно животно, собственост на С.. Нормата на чл. 325 Б НК
е бланкетна и съдържанието й се попълва от уредбата на термина жестокост, чиято
законова дефиниция се съдържа в чл. 7 от Закона за
защита на животните, която от своя страна препраща към чл. 151 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност. Според законовата дефиниция,
съдържаща се в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Закона за защита на животните за жестокост се смятат действия по чл. 151 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, който текст предвижда забрана за
причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на
животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10,11 и 12, чл. 159,
ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита, какъвто случай
доказателствата по делото не установяват. Действията на дееца са извършени по
особено мъчителен за животното начин -причиняващи огромна болка и стрес за
животното.
От субективна страна - П. е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е допускал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, като е действал с евентуален
умисъл - действията му сочат целенасочено поведение на физически наранявания и
жестокост към котката, която проява на извънредна жестокост е причинила
нараняванията на животното. Деецът е съзнавал, че като удря котката с пръчка,
му причинява силни болки и страдания. Пряката му цел е била да нарани
животното, но съзнавайки, че постига намерението си с цената на причиняване на
болезнени му увреждания П. се е съгласил с настъпването и на общественоопасния
резултат.
Предвид изложеното деецът не следва да
носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, тъй като са налице
материално - правните предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание съгласно чл. 78 а, ал. 1 НК.
Към момента на извършване на деянието П.
е пълнолетен, за извършеното от него престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от две до пет хиляди лева. С
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Едновременно с
това не са налице пречките на ал. 7 на чл. 78 а
от НК, поради което следва да бъде признат за виновен да е извършил
деянието по чл. 325 Б, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК
и освободен от наказателна отговорност за това престъпление с налагане на
административно наказание - глоба. При индивидуализиране на административно
наказателната му отговорност се взеха предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства необремененото му съдебно минало и добрите характеристични данни,
семейното и имотно състояние. При определяне размера на предвидената санкция,
съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното от дееца
престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание и
разновидността на формата на вината и степента на обществена опасност на
личността на дееца - чистото му съдебно минало, имотното му състояние- пенсионер,
както и обстоятелството, че се касае до инцидентен случай. Съдът взе предвид и
здравословното състояние на дееца- с онкологично заболяване и диабет. При тези
данни, съдът счита, че наказателната отговорност по
отношение на дееца П. следва да се реализира при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като му се наложи наказание към минимума на
предвидената за осъщественото престъпление глоба, а именно - "глоба"
в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата. Така определеното
наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност
деянието и дееца и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.
Съдът осъди П. на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати и направените по делото
разноски в размер на 39.80 лв по сметка на Районен съд Раднево, както и сумата
от 48.30 лева по сметка на ОД на МВР- заплатените суми на вещото лице за
изготвената експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 4,
т.1 от НПК вр. с чл. 78 а, ал. 1 от НК, съдът постанови решението си.
Районен съдия: