Решение по дело №5510/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 114
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20224520105510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Русе, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105510 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК във вр. с чл. 19 ЗГР.
Постъпила е искова молба от Е. Х. П., в която твърди, че е родена на
****г. в гр. Русе, а от месец септември 2013г. живее в ***, където
първоначално заминала, за да учи. След като завършила образованието си се
установила трайно да живее и да работи там. По време на дългото си
пребиваване в чужбина, винаги и навсякъде се представяла с имената Н.Ф., с
които счита, че по-добре се вписва в чуждата държава и е по-лесно приета от
своя професионален и приятелски кръг, без да се налагало непрекъснато да
обяснява какъв е нейният произход и от коя точно държава в Югоизточна
Европа е пристигнала. Прагматичните съображения, по които решила да се
представя в обществото, в което живеела отдавна, довели до едно естествено
възприемане на имената Н.Ф. от самата нея и от нейните близки,
включително и родната ѝ майка, която се обръщала към нея с името Н.. С тези
имена фигурирала и в различни документи, банкови извлечения, шофьорска
книжка, издадени в ***. Бащата на молителката бил починал, а преди
неговата смърт двамата не поддържали близки отношения. Тя не познавала
роднините си по бащина линия, поради това и не приемала презимето си Х. и
се представяла с трите имена Н. С. Ф.. С. била фамилията на нейната майка и
1
на дядо ѝ по майчина линия.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се допусне промяна в имената ѝ от Е. Х. П. на Н. С. Ф..
В срока по чл.131 ГПК заинтересованите страни Община Русе и
Районна прокуратура – Русе не изразяват становище по допустимостта и
основателността на молбата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Молителката е родена на ****г. в гр. Русе и според представеното
удостоверение за раждане е записан с имената Е. Х. П., с които имена
фигурира и в регистрите на населението в Република България и в издаваните
ѝ официални документи. Родители на молителката са Е.Т. С. и Х.И.П..
Според представено свидетелство за управление на МПС, издадено
във Великобритания и валидно към момента, молителката е с имена Н. С. Ф.
(N.S.F.).
Според свидетелката И.Д.П., близка приятелка на семейството на
молителката, установява, че последната заминала да учи в *** след като
завършила средното си образование. От тогава се връщала в България много
рядко и за малко. Установила се да живее и работи в ***, не поддържала
връзка с българи. Сред приятели и колеги тя се представяла с имената Н.Ф., с
които всички я познавали. Дори свидетелката и нейната майка също се
обръщали към нея с тези имена. С тях се представяла и в социалните мрежи.
Бащата на Е. – Х., починал преди 4-5 години, но докато бил жив двамата с нея
не поддържали близки отношения. Молителката нямала такива и с негови
роднини. Единственото нещо, което я свързвало с България бил родът на
майка , който бил известен русенски род с фамилия С.. Категорично било
желанието на молителката да промени официално имената си с тези, с които е
известна – Н. С. Ф..
Свидетелката Е.Т. С. установява, че е майка на молителката.
Последната завършила образованието си в ***, там се установила да работи и
живее, като в България рядко си идвала на гости. Името Е. първоначално
носело дискомфорт, защото не можело да бъде изговаряно лесно на
английски и будело постоянно въпроси за произхода . Поради това тя се
представяла с имената Н.Ф. и всички близки и приятели се обръщали към нея
с тези имена, включително и свидетелката като нейна майка. При спазване на
2
местното законодателство, молителката преминала през административна
процедура в ***, която позволила официално в регистрите и издавани от
там документи да бъде с имената Н. С. Ф.. Имала категоричното желание с
тези имена да фигурира и в българските регистри и документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните прани изводи:
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
За да се иска промяна на собствено, бащино или фамилно име на
дадено лице, чл.19 ЗГР изисква някое от тях или всичките да са опозоряващи
или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В конкретния случай в молбата са наведени
доводи, които говорят за втория случай, тъй като молителката излага важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, за промяна на имената ѝ.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирана
като потестативно право, което възниква при точно определени от закона
основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
В чл.19 ЗГР изрично е посочено при какви предпоставки може да се
иска промяна на имена, като в конкретния случай, съдът счита, че са налице
важни обстоятелства за това. Законодателят не дефинира понятието „важни
обстоятелства”, които налагат промяната на името, поради което те следва да
се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като тази преценка винаги
трябва да бъде съобразена с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР.
В конкретния случай молителката иска промяна на трите си имена, с имена, с
които е известен сред своите близки и познати и които именна съответстват
по произход и произношение с често срещани имена в средата, в която живее
и работи – Великобритания. Исканата промяна би уеднаквила иманата, с
които молителката фигурира в регистрите на населението и издадените
лични документи във Великобритания с тези от България. С оглед на това и
предвид средата в която живее и самосъзнанието което има, би могло да се
приеме, че разминаването в имената , с които е известна в обществото с
тези, които официално носи по документи за самоличност ще създава
значително неудобство.
Разпоредбата на чл. 19 ЗГР позволява не само промяна на собствено
3
име, а и на останалите две имена. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.19 ЗГР, а именно налице са важни
обстоятелства, които налагат промяната на трите имена на молителката, която
промяна следва да се допусне.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА в трите имена на Е. Х. П. ЕГН********** със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15 на Н. С. Ф., с които имена следва да
бъде записана в регистрите на населението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние в Община Русе за отразяване промяната в съответните
регистри на населението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.537,
ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4