Присъда по дело №814/2011 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда по НОХД № 814/2011г. по описа на ГОРС

Районна прокуратура- Г.О. е повдигнала обвинение срещу Г.Ж.Т. за това, че в периода 10.01.2011 г. - 09.02.2011 г. в гр.Горна Оряховица, в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, на 10.01.11г. откраднал златна халка с тегло 2,5гр. и два мобилни телефона „Нокия", или-движими вещи на обща стойност 264лв., собственост на В.И.Р., на 11.01.11г. откраднал черна лачена дамска чанта, бризентова дамска чанта, мобилен телефон „Нокия 63031", дамски гримове, носни кърпички, два дезодоранта, червило, мин.вода, или движими вещи на обида стойност 301,55лв., собственост на М.Й.Л., на 09.02.11 г. откраднал дамско портмоие на стойност 16лв. и сумата 30лв., собственост на К.Д.Я., както и сумата 191лв., собственост на М.М.А.-престъпление по чл. 196, ал.1,т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.26, вр.чл.29, ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото обвинение.

Подсъдимият заявява, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.Прави искане за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Т. живеел в гр. В.Т., но е бивш възпитаник на СУПЦ"Ел.Грънчарова" гр. Г.О. и познавал града. В началото на 2011г., в периода от 10.01.11 г. до 9.02.11г. извършил няколко кражби в гр. Г.О., като действал по един и същи начин - избирал блокове - ново строителство и пробвал кои входни врати на апартаменти са отключени. Влизайки по този начин в жилищата, търсел пари, телефони, бижута, които впоследствие продавал или подарявал на свои приятели. Парите от продажбите изразходвал за лични нужди.По така описания начин, в посочения по-горе период, извършил следните престъпни деяния: На 10.01.11 г. в гр. Г.О., през незаключена входна врата влязъл в жилището на пострадалата Р.. Оттам откраднал златна халка 2,5 гр. и 2 мобилни телефона „Нокия" или вещи на обща стойност 264 лв., собственост на пострадалата. Пръстенът продал в магазин в гр. Г.О., а телефоните дал на други лица. Щетата от деянието не е отстранена. На следващия ден - 11.01.11 г., отново през незаключена входна врата, поде.Т. влязъл в апартамента на пострадалата Л.. Оттам взел две чанти - черна лачена дамска и бризентова дамска, заедно с намиращите се в тях вещи - мобилен телефон „Нокия 6303 Г, дамски гримове, носни кърпички, 2 дезодоранта, червило и минерална вода или движими вещи на обща стойност 301,55 лв., собственост на пострадалата Л.. Последната била в дома си в момента на кражбата, усетила присъствието на обвиняемия и го видяла в гръб, когато си тръгвал. Подгонила го, но не успяла да го стигне. От гореизброените вещи поде.Т. взел само телефона. Останалите неща

захвърлил. Впоследствие били върнати на собственичката от случайно намерили ги лица. Стойността на откраднатия телефон не е възстановена на пострадалата Л.. На 9.02. Пг. поде.Т. през незаключена входна врата влязъл в апартамента на пострадалата Я., в гр. Г.О.. Взел дамско портмоне на стойност 16 лв., със сумата 221 лв. в него. От тях 30 лв. и портмонето били собственост на пострадалата Я., а сумата 191 лв. била собственост на нейната майка - М.М.А. и представлявали пенсията на жената, която дъщеря й получила. След като напуснал жилището, поде.Т. задържал парите, а портмонето изхвърлил в близост до блока на пострадалата. Откраднатите пари изразходвал за лични нужди. Откраднатата сума не е върната на пострадалата. Портмонето било върнато на пострадалата от случайни лица, които го намерили на улицата.

Приетата фактическа обстановка, с оглед повдигнатото обвинение, аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност.

От обективна страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на другиго и без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои. До извършване на изпълнителното деяние, вещите са се намирали във фактическата власт на друго лице, различно от дееца.Изпълнителното деяние на кражбата- отнемане на вещите от владението на другиго, е осъществено с действията на подсъдимия по прекратяване на фактическата власт върху процесиите вещи, която до момента се е упражнявала от собственика и установената негова фактическа власт по отношение на тях. Престъпният резултат на това резултатно престъпление-промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, е настъпила вследствие на деянието.Подсъдимият е успял да установи своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесиите движими вещи, тъй като е желаел след деянието да се разпорежда със същите в свой интерес.

От субективна страна поде. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на тези вещи. Освен това той е предвиждал преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.Във волево отношение извършителят пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Кражбата е квалифицирана, като повдигнатото обвинение е по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.29 ал.1 от НК, като кражба, извършена в условията на опасен рецидив и осъществяваща признаците на основния състав по чл.194 ал.1 от НК.Налице са условията, визирани в чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.29 от НК.Видно от справката за съдимост на поде.Т., същият с влезли в сила присъди   е осъждан многократно, в т.ч. за

тежко умишлено престъпление /такова по чл.196 от НК-НОХД № 326/09г. на ВТРС, в сила от 14.05.09г./- на 8м. лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието не е отлагано по чл.66 от НК, / НОХД № 196/08г. на ВТРС, вл.сила 12.04.08г.-т.е.преди наст.деяние/ и е осъждан поне два пъти на лишаване от свобода за ум.престъпления от общ характер/НОХД № 7229/09г. на ВРС, в сила от 29.12.09г.-1г. ЛОС/, т.е. налице са условията на чл.29 ал.1 от НК.

Налице са и условията по чл.26 от НК. Деянията следва да се квалифицират като продължавано престъпление, предвид доказаната еднородност на умисъла и фактическата обстановка, както и обстоятелството, че последващото деяние от обективна и субективна страна е продължение на предшестващото. Продължаваното престъпление се схваща като състоящо се от две или повече насочени към една и съща цел еднородни деяния, извършени през определен промеждутък от време и отразяващи един и същ основен престъпен състав, между които деяния съществува обективна връзка, която не позволява нито едно от тях да се вземе като самостоятелно изолирано от другите, а всяко едно се явява като продължение на предхождащото го деяние. Необходимо условие за да съществува продължаваното престъпление е и наличието на еднородност на вината и общност на умисъла на дееца. В конкретния случай тези условия са налице. Съществува обединяваща връзка между деянията, която не позволява да бъдат приети като отделни престъпления, независимо от обстоятелството, че са извършени през интервал от време. Обстоятелството, че деянията са извършени през определения по-горе период от време не разкъсва единството на престъплението. Продължаваното престъпление като усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с едноактното, разделно извършено престъпление и осъждане. Тази оценка е обусловена не само от обстоятелството, че обединяването на няколко еднородни деяния в едно продължавано престъпление увеличава размера на предмета на престъплението в рамките на един престъпен състав, но в редица случаи довежда и до квалификация на престъплението в друг, по-тежко наказуем престъпен състав.

Причините за извършване на престъплението се коренят в желание за противозаконно облагодетелстване, без съобразяване със съществуващия правен ред.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението, за което е повдигнато обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание за това престъпление- по чл.196 ал.1 т.1 от НК- от 2 до Юг.ЛОС. Бе взето под внимание, че подсъдимият е осъждан за престъпления към момента на извършване на деянието, извън квалифициращото обстоятелство опасен рецидив и липсват други отегчаващи вината обстоятелства освен лошите характеристични данни, а са налице смекчаващи такива- пълните самопризнания на подсъдимия още от фазата на досъдебиото производство,

Обществената опасност на дееца Т., съдът прецени като висока, след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи     отговорността     обстоятелства,     бяха     отчетени           направените

самопризнания. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени осъжданията, извън квалификацията на деянието по чл. 29 ал.1 б."А" и б."Б" НК и лошите характеристични данни.

При така отчетените причини за извършване на деянието, обществената му опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.П НПК, съдът счете, че е налице превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, като беше отчетена стойността на направените от подсъдимия самопризнания, спомогнали в значителна степен при извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен обвинителен акт. Беше приложена разпоредбата на чл. 58 А ал.1 НК, действаща от 10.04.2010 г. Наказанието беше определено над минималния, предвиден в закона размер от две години, като съдът счете, че справедливото наказание, което следва да се наложи е ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, или ЧЕТИРИДЕСЕТ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Намалено с една трета/а именно с 16 мес.ЛОС/, на поде.Т. беше определено наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или ТРИДЕСЕТ и ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, като беше постановено, същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание предвиденото в разпоредбата на чл. 41 ал.У1 вр.57 ал.1 вр. чл.60 ал.1 вр. чл.61 т. 2 вр. §3 ал.1 т.2 ЗИНЗС. Съдът не отчете наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 58 А ал.1У НК вр. чл. 55 НК. Подсъдимият е с формирани престъпни навици и създадено чувство за безнаказаност, предвид налаганите му наказания до този момент, поради което настоящата инстанция счете, че единствено наказание, определено в посочения по-горе размер , съобразено с разпоредбите на чл. 54 НК, би въздейсгвало предупредително и възспиращо спрямо Т. по отношение извършването на бъдещи престъпления, би му попречило да извърши други престъпления, както и не на последно място би въздействало възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

Подсъдимият е осъждан с наказание лишаване от свобода, видно от
приложеното свидетелство за съдимост и за поправянето му, съдът намира и с оглед
целите на наказанието, поде. е наложително да изтърпи наказанието ефективно при
"строг" режим.Спрямо дееца с факта на ефективното осъждане би се осъществило
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от
НК                                                                                                                             

Подсъдимият на осн.чл.189 ал.З НПК следва да заплати направените по далото
разноски в размер на 30лв.                                                                                        

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата с\и.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: