№ 51
гр. Пазарджик, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20235200600101 по описа за 2023 година
Производството е по глава ХХІІ от НПК.
С протоколно определение от 05.12.2022 г. съдебен състав при РС
Пазарджик на основание чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 25, ал.1, т.5 от НПК е
спрял производството по НЧХД № 1291/2022 г. по описа на същия съд като е
дал едномесечен срок за разгръщане на процедура за възобновяване на АНД
№1024/2022 г. по описа на РС Пазарджик на основание чл. 70, ал.2, т.5 от
ЗАНН.
Срещу определението е постъпил частна жалба с оплакване за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се,
че не е налице идентичност между вмененото на подсъдимия с тъжбата
деяние и административното нарушение, за което е наказан по АНД №
1024/22г. В тази връзка се поддържа, че не е налице пълно припокрИ.е между
обстоятелствата, визирани в тъжбата и акта за установяване на дребно
хулиганство като в него са отразени само част от обидните изрази,
обективирани в тъжбата.
Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение с указание
съдебното следствие да бъде продължено.
Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с приложените по
делото материали и с изложените в частната жалба доводи и след като
провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално
1
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт районният съд е намерил, че производството
по делото следва да бъде спряно на основание на чл. 290, ал. 1 във връзка с
чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, приемайки, че фактите, за които подсъдимият е бил
признат за виновен с окончателен съдебен акт по АНД № 1024/22г., са
идентични с фактите предмет на производството, образувано по повод
тъжбата.
Изводите в определението на РС–Пазарджик се споделят от въззивния
съд.
Правилно контролираната инстанция е приела, че приключилата
административна процедура е с наказателен характер, както и че същата
съответства на посочения в ТР №3/2015 г. на ОСНК алгоритъм на теста „е,
поради което е налице фактическа идентичност по АНД № 1024/2022 г. и
НЧХД № 1291/2022 г и двете по описа на РС Пазарджик.
С оглед установеното тъждество на фактите, следва да се приеме че
разглеждането на тъжбата е нарушение, което попада в обхвата на чл. 4, т. 1
от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба никой "не може
да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление,
за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и
наказателната процедура на тази държава", т.е. реализираната
административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно
деяние, покриващо признаците на административно нарушение е пречка за
санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно
преследване. Подобно разрешение цели да бъде изключена възможността за
двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице, за едни и
същи фактически положения, дори да са предвидени различни по вид
наказания или да са били засегнати различни обществени отношения. На
практика чл. 4 от Протокол № 7 забранява наказателно преследване или
съденето за второ "престъпление", ако то произтича от идентични фактически
данни или такива, които са еднакви по същество. В този смисъл правилни са
съображенията на първоинстанционния съд, че от съществено значение за
разрешаване на въпроса за идентичността на фактите е извършеното от
подсъдимия, доколкото и двете производства имат наказателен характер и са
с предмет на доказване поведението на подсъдимия към двамата полицейски
2
служители.
В случая е без значение, че в тъжбата са инкорпорирани част от
обидните изрази, за които подсъдимият Б не е бил санкциониран в развилото
се производство по УБДХ, при положение, че става въпрос за един и същи
случай и инкриминираните обиди са част от идентични факти, които по
същество са "значително същите" – сходни с тези по приключилото
административнонаказателно производство. Решаващи в случая са фактите и
именно те следва да бъдат отправната точка на преценката за наличието на
idem, Ето защо изложените в частната жалба възражения, че наказателното
производство пред районния съд следва да продължи по отношение на част от
обидните изрази са неоснователни, доколкото престъплението
(нарушението) следва да се разглежда като съвкупност от конкретни
фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са
неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. Касае се за
идентичност, предвид индивидуализацията на деянието по време, място и
начин на извършване.
Щом деянието е едно и също, каквото е в случая, провеждането на две
отделни самостоятелни производства - наказателно и
административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на
Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4 § 1 от Протокол № 7
независимо от обстоятелството, че при условията на идеална съвкупност
могат да са засегнати различни обекти на защита или че част от обиднити
изрази са останали извън неговия обхват. В точка 1.2.1. на диспозитива на ТР
№ 3/2015 год. на ОСНК се приема, че последиците от повторното наказателно
преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се
преодоляват чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство,
образувано и проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното
приключване надминистративнонаказателното производство с наказателен
характер, съответно с отмяна на постановения по него съдебен акт.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и при
3
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, т. е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване,
поради което следва същото да бъде потвърдено.
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.12.2022 г. на РС
Пазарджик, постановено по НЧХД № 1291/2022г., с което е било спряно
съдебното производство на основание чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 25, ал.1,
т.5 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4