РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330201072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-1030-000288 от
25.01.2022г. на *** към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“-
Пловдив, с което на К.С.Н., ЕГН **********, са наложени административни
наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, К.С.Н., по съображения изложени в жалбата и
допълнителни мотиви към нея, моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не
се явява в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си
представител – адв. Т., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“- Пловдив към ОД на
МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от
Началника, с която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като
правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при
евентуално уважаване на жалбата.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а
разгледана по съществото, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 14.01.2022 г., около 16:51 часа, в гр.Пловдив, на бул. „Санкт Петербург" и бул.
„Източен“, посока Запад, служители на с-р „Пътна полиция" при ОД МВР - Пловдив, сред
които свидетеля Н. И. Ф. осъществявали на същото място дейност по контрол на
движението, когато забелязали преминаващ през бул. „Санкт Петербург" лек автомобил
"Тойота Ланд Круизер" с рег.№ ***, чийто водач не използвал обезопасителен колан. При
това свидетелят Ф., който бил униформен, със светлоотразителна жилетка, излязъл на пътя и
подал ясен сигнал със стоп-палка на водача на горното МПС, с указание да спре, като
сигналът бил подаден на видим участък през светлата част на денонощието. Водачът на
МПС с рег.№*** обаче не изпълнил указанието да спре и продължил движението си.
Поради тази причина св. Ф. се качил на патрулния автомобил и догонил нарушителя, който
при проверката се оказал К.С.Н., като последният бил с вече поставен колан.
За установените нарушения бил съставен АУАН с бл. № 403536 от 14.01.2022 г., в
който нарушенията на жалбоподателя били квалифицирани съответно по чл.137А, ал.1
ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения, като такива не
били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на съставения акт било издадено
и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на свид. Н. И.
Ф.. Последният изрично заявява, че на процесната дата и място е подал ясен сигнал със
стоп-палка по образец към „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ***, като полицаят е бил със
светлоотразителна жилетка, а сигналът е бил подаден през деня, а за да бъде видян още по-
добре е направил и няколко крачки напред към автомобила на жалбоподателят, но
последният, след като го видял, тръгнал да бяга, като бил и без обезопасителен колан, а след
като бил настигнат от полицейските служители, вече бил с поставен такъв.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.И.Ф. и ги приема за непредубедени,
произтичащи от достоверен, незаинтересован източник, като същите са и логични,
последователни, взаимно допълващи се и съответстващи на кредитираните писмени
доказателства, служещи за установяване на обективната истина.
Въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, Съдът намира от
правна страна, че описаните в НП деяния са безспорно доказани и правилно квалифицирани
като нарушения на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.
На първо място, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите и пътниците в МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които МПС са оборудвани. От събраните по делото доказателства се установява,
че при управление на лек автомобил „Тойота Ланд Криузер“ с рег.№ ***. С.Н. не е
използвал предпазен колан по време на движение. Горното се установява както от
писмените доказателства по административната преписка, така и от показанията на св. Ф.,
който изрично сочи, че жалбоподателят не е бил с колан при подаване на сигнал да спре за
проверка, а си сложил такъв едва когато е бил подгонен и спрян принудително от
2
полицейските органи. Предвид горното и доколкото не е разколебана формалната
доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а напротив, доказва се
установеното с него, следва да се приеме за правилен направеният от наказващия орган
извод, че водачът виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП, доколкото и същият не попада
сред изключенията по чл.137А, ал.2 от ЗДвП, поради което е ангажирана неговата
отговорност, като му е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че К.С.Н., като водач на лек автомобил „Тойота Ланд Криузер“, с
рег.№ *** е нарушил разпоредбата и на чл.103 от ЗДвП, тъй като на
посочените в акта и в постановлението дата и място не е спрял при подаден
сигнал за спиране от контролен орган – униформен полицай със стоп палка –
образец - МВР, като освен това увеличил скоростта и продължил движението
си. Съгласно посочената разпоредба при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Извършеното нарушение реално не се оспорва и от жалбоподателя,
който в допълнителните мотиви към жалбата си потвърждава, че в посочения
ден действително не е спрял при подаден сигнал от контролните органи, като
обаче обяснява своето поведение с това, че не е могъл да ги види, тъй като
вниманието му било ангажирано с другите автомобили на пътното платно, а
същевременно слънцето го заслепявало. Това обстоятелство обаче по никакъв
начин не се установява от доказателствата по делото, напротив видно от
АУАН и НП действието се е развивало в 16:51 часа през януари месец 2022г.,
когато е ноторно известно, че слънцето няма такава сила, че да заслепи
водача до така степен, че той да не може да види ясен сигнал от униформен
служител, който дори е заходил към него. А и все пак К.Н. е успял да се
съобрази с всички други обекти и обстоятелства на пътната настилка, което
води до извод, че слънчевата светлина не е била такава непреодолима пречка
за реакциите на жалбоподателя, който се оказва, че е успял да види всичко
друго, но не и полицейския сигнал.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата, за констатираното
нарушение е предвидено административно наказание – лишаване от право да
3
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200. В случая на жалбоподателя Н. е определено наказание в минимален
размер, а именно – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. В случая наказанието е определено в минимален
размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесните нарушения, т. е. не е налице
"маловажен случай" на административно нарушение. В настоящия случай се
касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самите деяния и на двете нарушения не разкриват и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от
въззивамата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са
представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита,
съдът не следва да се произнася по тях. Предвид потвърждаването на
обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-1030-000288
от 25.01.2022г. на *** към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“-
Пловдив, с което на К.С.Н., ЕГН **********, са наложени административни
наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5