Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
Велинград, 15.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 675
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК вр.чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
ЕИК123526430 , седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37,чрез юрисконсулт Костадин Айвазов, с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, срещу А.А.М., ЕГН ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ал.1 от ГПК
и чл. 79, ал.1 прд.1 от ЗЗД- за признаване за установено, че съществува вземанията на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А.А.М., за следните суми: 147,64 лв. – главница, представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 25.01.2017г. - 16.05.2017г.; 30,32 лв., представляваща стойност на
законната лихва за забава за периода 11.03.2017г. - 09.04.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 10.04.2019г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Велинград за вземанията си
към А.А.М. за вземанията си в размер на
177,96лв. По входираните документи било образувано ЧГД № 393/2019г. По това
дело била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради което ищеца
подавал настоящата искова молба на основание чл. 41 5, ал.1, т.2 ГПК в срока по
чл. 41 5, ал. 4 ГПК.
Твърди се още, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.
35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия
ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект
на ответника с ИТН 3223081, находящ се в с.Дорково, ул.„Г.Бенковски“ № 23. За А.А.М. е открит клиентски номер **********, в
качеството на собственик на обекта.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия и
съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 25.01.2017г. -
16.05.2017г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща
стойност 147, 64 лв., която до този момент не е заплатена. Поради забава в
заплащане на горепосочената главница А.А. Майна дължи законна лихва в общ
размер от 30, 32 лв. за периода 1 1.03.2017г. - 09.04.2019г. Законна лихва за
забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство. Издадените фактури,
техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за
забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска признаване за установено, че съществува вземанията на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А.А.М., за следните суми: 147,64 лв. – главница, представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 25.01.2017г. - 16.05.2017г.; 30,32 лв., представляваща стойност на
законната лихва за забава за периода 11.03.2017г. - 09.04.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и му е указано, че в случай
че не се яви в първото съдебно заседание , без да е направил искане делото да
се гледа в него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК
и да се постанови неприсъствено решение.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си юриск.Пенелова с писмена молба
прави искане делото да се гледа в отсъствие на ищеца. С писмена молба от
11.03.2020г. заявява, че след образуване на делото и на 28.01.2020г. ответникът
А.М. е извършил доброволно плащане, с което е заплатил сумите: 147,64 лв. –
главница и 30,32 лв. - законната лихва за забава, както и разноските по
ч.гр.д.№ 393/2021г. на ВлРС от 75лв. Неплатена останала законната лихва върху
главницата за периода от завеждане на делото до доброволното плащане, която
била в размер на 12,06лв. Поради което и се иска отхвърляне на иска в частта за
главница от 147,64 лв. и 30,32 лв. - законната лихва. Подържа иска и иска
уважаването му в частта за законната лихва върху главницата за периода от
завеждане на делото до доброволното плащане от 12,06лв, като претендира и
разноски за настоящото производство от общо 175лв., включващи 75лв. за държавна
такса и 100лв. за юриск.възнаграждение. Представя справка за извършеното
плащане.
В
съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява, не взема отношение по иска.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 393/2019г. по описа на ВлРС се
установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед № 210/11.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено А.А.М., ЕГН ********** ***, да заплати на
ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: Сумата от 147,64лв. –
главница представляваща стойност на предоставена ел.енергия доставена в периода
25.01.2017г. -16.05.2017г., по партидата с клиентски номер № 10101332814,
отнасящи се за обект на потребление: с.Дорково, ул.„Г.Бенковски“ № 25, ИТН: 3223081;
Сумата от 30.32 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 11.03.2017г. до 09.04.2019г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 09.04.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски от общо 75,0лв., в това число:
25 лева - държавна такса и 50.00 -
юрисконсултско възнаграждение.
Тази Заповед е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.
Поради което и съгл. чл.47, ал.5 ГПК съдът е указал на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед. Ищецът е получил съобщението на 18.06.2019 и е предявил
настоящия иск по чл.422 ГПК на 01.07.2019г. - в месечния срок. Изложеното сочи,
че установителния иск е допустим.
Ответникът
не е оспорил обстоятелството да е потребител на предоставената от „ЕВН България
Електроснабдяване" услуга по доставка на ел.енергия за периода 25.01.2017г.
-16.05.2017г., по партидата с клиентски номер № 10101332814, отнасящи се за
обект на потребление: с.Дорково, ул.„Г.Бенковски“ № 25,
както и да е абонат
на дружеството и титуляр на партида открита за него. Не
е оспорил и да е ползвал ел.енергия и то в калкулирания обем.
По същество ответникът не и
оспорил обстоятелството за него да е възникнало задължение да заплати
издадените му фактури от ищеца, чиято обща стойност е в размер на 147,64лв.-главница,
както и лихва за забава от 30,32лв.– колкото са присъдени в заповедното
производство.
От
представената от ищеца справка се установява, че ответника е заплатил на ищеца
сумата от 147,64лв.-главница, представляващи цялото задължение по издадените две
фактури. Заплатил е и сумата от общо 30,32лв.- сбор от лихви за забавено
плащане по двете фактури. Според същата справка ответникът е заплатил и
разноските присъдени на ищеца в заповедното производство. Плащането е направено
на 28.01.2020г., тоест след завеждане на настоящото исково производство. Не се
установява единствено да е изпълнил задължението да заплати законната лихва
върху главницата за периода от 09.04.2019г. до изплащане на вземането, т.е. до 28.01.2020г., в размер на 12,06лв., съобразни
извлечение от сметка.
По
тази начин с така направените плащания ответника към момента е изпълнил
доброволно цялото си задължение към ищцовото дружество – за главница и лихви за
забава, което плащане е направено на 28.01.2020г. и около 7 месеца след
депозиране на настоящата искова молба в съда на 01.07.2019г.
Като
резултата от това, че към момента ответника е заплатил на ищеца претендираните 147,64лв.-главница
и 30,32 лв. -законна лихва за заплащане на които е издадена ЗИ по ч.гр.д.№
939/201г. на ВлРС, но не заплатил законната лихва върху главницата за периода
от 09.04.2019г. до 28.01.2020г. /когато
е направено плащането/, то се установява наличие на задължение, което да не
изпълнено в размер на 12,06лв. – представляваща лихва за този период. При което
и предявения установителен иск за установяване на задължение за заплащане на
сумите: Сумата от 147,64лв. – главница представляваща стойност на предоставена
ел.енергия доставена в периода 25.01.2017г. -16.05.2017г., по партидата с
клиентски номер № 10101332814, отнасящи се за обект на потребление: с.Дорково,
ул.„Г.Бенковски“ № 25, ИТН: 3223081; Сумата от 30.32 лева - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 11.03.2017г. до 09.04.2019г. е
неоснователен поради плащане и като такъв ще се отхвърли. А до колкото се
установи наличие на задължение за лихва върху главницата в размер на 12,06лв. за
периода от 09.04.2019г. до 28.01.2020г.,
то и до този размер искът ще се уважи.
По
отношение на разноските съдът намира следното:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на ЗИ в частта й
относно разноските отпада.
В
издадената в заповедното производство ЗИ на ищеца са присъдени разноски в
размер на общо 75,0лв., в това число: 25.0 лева - държавна такса и 50.00 - юрисконсултско възнаграждение, съобразно заявеното от него
вземане. След подаване на заявлението, а и след депозиране на установителния
иск в съда, ответника е заплатил на ищеца сумите от 147,64лв. – главница и общо 30,32лв. – лихви. И тъй като с
поведението си ответника е станал причина ищеца ги претендира от него, то и
последния има право на разноските присъдени му в заповедното производство,
както и на разноските направени за настоящото производство. Ответникът обаче е заплатил на ищеца и
присъдените разноски направени в заповедното производство в размер на 75,0лв.
В
настоящото производство ищеца е представляван от юрисконсулт, претендирал е
разноски в размер на 175лв., в това число: 75лв. - държавна такса и 100.00 - юрисконсултско възнаграждение. И тъй като ответникът е станал причина за завеждане на исковото
производство то и на ищеца ще се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 175,0лв., които ще се
осъди ответника да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски,
но тъй като не претендирал такива, нито е представил доказателства за направени
разноски, то и не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи
произнасяне по незаявени претенции било то и за разноски.
Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,
Р Е Ш И :
Признава за
установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД, ЕИК123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ 37, че А.А.М., ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***, му дължи
СУМАТА от 12,06лв. /дванадесет лева и
06ст./, представляваща законно лихва за забавено плащане на главница от
147,64лв. за периода от 09.04.2019г. до
28.01.2020г., като Отхвърля иска за признаване за установено в
отношенията между страните, че А.М. дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД следните
суми: 147,64 лв. – главница, представляваща стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.01.2017г. -
16.05.2017г. и 30,32 лв., представляваща стойност на законната лихва за забава
за периода 11.03.2017г. - 09.04.2019г., представляващи задължение,
което разпоредено да се заплати
със Заповед № 210/11.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК издадената
по ч.гр.д. № 393/2019г. по описа на ВлРС, като неоснователен
поради плащане.
ОСъжда
А.А.М., ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***, да
заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД,
ЕИК123526430, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“
37, сумата от 175,00лв. (сто седемдесет
и пет лева), направени разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните
заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)