Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1553
гр.
Пловдив, 19.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2484/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 365242-F381788/17.10.2018 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „Некст лоджистикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от А.И.Й.,
на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2
вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Некст лоджистикс“ ЕООД,
моли да се отмени НП, евентуално да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че
нарушението е допуснато в резултат на внедряването на нова счетоводна програма
от 01.01.2017 г., по повод на което са възникнали технически проблеми с
осчетоводяването на ВОП за доставки/услуги от европейски страни. Посочва, че
данъкът е начислен и включен в дневника за продажби и справки-декларации и по
този начин не е ощетен фиска. Бланкетно се посочва, че са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуални закон.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай поради многобройността
на нарушенията. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
С резолюция за извършване на проверка №
П-16001618017147-0РП-001 от 23.01.2018 г. началник сектор при ТД на НАП Пловдив
възложил на инспектор по приходите П.Б. извършването на проверка на „Некст
лоджистикс“ ЕООД, в хода на която да се анализират установени несъответствия на
ИС VIES. Информационна система VIES представлява обмен на информация между
страни членки на Европейския съюз за извършени вътреобщностни доставки.
Проверката била породена от несъответствие в ИС VIES, в която данни за
европейските контрагенти и българските не съвпадали. Затова инспектора по
приходите изискала информация от дружеството жалбоподател.
При проверката е установено, че на
03.04.2017 г. Lutz Assekuranz Makler GmbH – Автрия с VAT AUT55795401 е издало
фактура № 343532 на стойност 953,89 евро (1865,65 лв.) в качеството му на
доставчик с получател по извършената облагаема доставка за услуга „Некст
лоджистикс“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице. Последното юридическо лице е
трябвало да начисли за данъчен период април 2017 г. следващия се ДДС за описаната
доставка в размер на 373,13 лв. в срок от 01 до 15.05.2017 г.
За получената услуга по описаната
фактура дружеството жалбоподател съставило протокол ВОП № 3458/31.01.2018 г., в
който отразило дата на данъчното събитие 31.01.2018 г. и начислило ДДС в
изискуемия размер от 373,13 лв. през данъчен период м. 01.2018 г. Дружеството
го включило в дневника за продажби и в справката декларация, подадени в ТД на
НАП Пловдив с вх. № 16003544558/14.02.2018 г.
Въз основа на горното е установено, че
дружеството е съставило протокола след 15-дневния срок от датата на фактурата,
в който е следвало да го стори по закон, а именно след 18.04.2017 г., и не е
начислило следващия се данък за данъчен период април 2017 г. в срока от 1 до
15.05.2017 г. в дневника за продажби и справката-декларация, подадени пред ТД
на НАП Пловдив за същия данъчен период. В резултат на това е в нарушение от
16.05.2017 г.
Нарушението е установено на 08.02.2018
г. с представянето на изискани документи в ТД на НАП Пловдив.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F381788/27.04.2017
г. срещу „Некст лоджистикс“ ЕООД
за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т.
3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на свидетел и Б.А.като ** на дружеството изрично
овластен да получава АУАН от името и за сметка на ** на дружеството. Подадено е
възражение от дружеството против съставени актове, включително и процесния, с
което се сочат идентични възражения като в жалбата.
За извършеното нарушение било издадено
НП № 365242-F381788/17.10.2018 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП
Пловдив срещу „Некст лоджистикс“ ЕООД,
с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 50 лв. за същото
нарушение на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката П.Б. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
възражение, пълномощно на Б.А.с рег. № 1738/24.04.2018 г. по описа на М.С., **,
протокол ВОП № 3458 от 31.01.2018 г., разпечатка от електронни услуги на НАП на
справки-декларации вх. №№ 16003544558/14.02.2018 г. и 16003308276/15.05.2017
г., резолюция № П-16001618017147-0РП-001 от 23.01.2018 г. искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-16001618017147-040-001
от 05.02.2018 г., писмо от „Некст лоджистикс“ ЕООД от
08.02.2018 г. за предоставяне на документи, протокол № П-16001618017147-073-001
от 17.05.2018 г., протокол № 1481550/21.03.2019 г. за връчване на НП-а,
удостоверение за връчване по електронен път, оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него. В допълнение изяснява, че проверката е извършена във връзка с установено
обстоятелство по системата VIES, в която се засичат данните от европейските
контрахенти и българските и те следва да съвпадат. От представените от
жалбоподателя документи установила, че са получени тези доставки и е начислено
ДДС със закъснение, включили ги в дневника за продажби и справките декларации.
Установила общо около 50 нарушения, за които били съставено 15 бр. АУАН.
Посочва, че първо е поискала обяснение и документи и след това дружеството е
включило доставката в необходимите документи и е начислило ДДС. Показанията ѝ
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства и становище на жалбоподателя за
действително закъснение в начисляването на ДДС, съставянето на ВОП и
включването му в дневника за продажби и справка декларация, поради което им
дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него, както е и сторил на 02.05.2017 г. – първият работен ден след изтичането
на срока.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за отчитане и
начисляване на ДДС в срок, включването му в съответните документи в срок,
свързани с контрола на държавата за спазване на тези правила.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на „Некст лоджистикс“ ЕООД като нарушение на посочената разпоредба
на чл.
86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2
вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Доставчикът Lutz
Assekuranz Makler GmbH – Автрия с VAT AUT55795401 е данъчно задължено лице,
което не е установено на територията на страната, доставката е облагаема и е с
място на изпълнение на територията на страната, следователно съгласно правилото
на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката
на услуга, тъй като е данъчно задължено лице, което извършва независима
икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. В случая това е
дружеството жалбоподател „Некст лоджистикс“ ЕООД, върху което тежи
задължението да начисли данъка като получател на доставките/услугите.
Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка
на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този
данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. Съобразно ал. 2 на същата разпоредба данъкът е
дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем.
Нормата на чл.
25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС определя кога данъкът става изискуем, а именно от
датата на възникване на данъчното събитие, което съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата
е извършена. С разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието за данъчен период, като той представлява
периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да
подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. От ал. 2 на чл.
87 от ЗДДС се установява, че в процесната хипотеза приложимият данъчен период е
едномесечен и съвпада с календарния месец. Съобразно приложимата хипотеза по
чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в случая данъкът е бил дължим от жалбоподателя за
данъчния период м. април 2017 г. Следователно за изпълнение на задължението си
по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка по процесната фактура
жалбоподателят след издаването на протоколите по ЗДДС е трябвало да ги включи в
дневника за продажби и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справката-декларация за данъчен период м. април
2017 г. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справката-декларация заедно с регистър
„дневник за продажбите“ се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят.
За посочената доставка
на услуга, дружеството жалбоподател е следвало да издаде данъчен документ, в
който да посочи данъка на отделен ред – протокол по смисъла на чл. 117, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС в срока по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС и да начисли данък. Тоест протоколът
се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем,
а това е датата на фактурата. Следователно протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1
от ЗДДС е следвало да бъде съставен най-късно до 18.04.2017 г., тъй като
фактурата е издадена на 03.04.2017 г. Отделно ДДС е следвало да бъде начислен
до 15.05.2017 г. (доколкото 14.05.2017 г. е неработен) за данъчния период април
2017 г., след което да включи така
издадения протокол в дневника за продажби и данъкът се включи при определяне на
резултата в справката декларация за данъчен период месец април 2017 г.
Доказа се, че
протоколът за доставката на услуга е издаден на 31.01.2018 г., която е и
отразената дата на данъчното събитие в него. От самия протокол ВОП № 3458 се
установява, че е бил издаден по повод доставката на услуга с получател
жалбоподателя, за която е била издадена фактура № 343532/03.04.2017 г. на
стойност 1 865,65 лева без ДДС. По делото се установи, че за данъчен
период м. април 2017 г. жалбоподателят е подал справка-декларация за ДДС с вх.
№ 16003308276 от 15.05.2017 г., но в същата няма отразена данъчна основа на ВОП
и данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС, нито начислен
ДДС за тях. Това обективно и не би могло да бъде сторено предвид факта, че
посочените протоколи по ЗДДС са издадени на дата 31.01.2018 г. Същевременно се
доказа, че процесният протокол е включен в дневника за продажбите за данъчен
период месец януари 2018 г., който е подаден в ТД на НАП-Пловдив заедно със
справка-декларация с вх. № 16003544558 от 14.02.2018 г. Следователно
жалбоподателят не е изпълнил своевременно задължението си по начисляване на
дължимия данък до 15.05.2017 г. с издаване на данъчен документ, в който данъкът
да е посочен на отделен ред, т.е. протокол ВОП до 18.04.2017 г., и включването
му в справка-декларация и в дневник за продажбите за данъчен период м. април
2017 г. Оттам и дружеството е извършило нарушение на 16.05.2017 г. – с изтичане
на срока, в който е следвало да бъде начислен данъка.
Фактически
данъкът е бил начислен през данъчен период м. януари 2018 г., когато
жалбоподателят е включил фактурата в протокола по чл. 117 от ЗДДС, в дневника
за продажбите и справка-декларация, подадени с вх. № 16003544558 от 14.02.2018
г.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото
жалбоподателят „Некст Лоджистикс“ ЕООД да е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното
наказателно постановление.
За
неоснователно се отчете наведеното възражение за технически проблеми, свързани с
използването на нова счетоводна програма. Тези твърдения останаха недоказани.
Не се установява и връзката от въвеждането на тази програма и неначисляването в
срок на данъка. Сами по себе си такива проблеми не изключват и съставомерността
на деянието.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като
е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите,
когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления
данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от
неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които
е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 50 лв., тъй като процентът на санкцията, изчислен на база
дължимия, но неначислен данък, се явява под минимално определения размер. Това
са 5% от 373,13 лв., а именно 18,66 лв. Следва
да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се
налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена
санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Не се
изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането
на фиска чрез начисляването на данък върху добавената стойност, като в него са
чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на
фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на
държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 180а, ал.
1 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9
от НК. Едновременно с начисляването на данъка за получателя по доставката
възниква правото да приспадне данък в същия размер, което обстоятелство вече е
отчетено като смекчаващо от законодателя при формулиране на привилегирования
състав на чл. 180а от ЗДДС и в частност при определяне размера на санкцията,
поради което то не може да бъде повторно отчетено и от съда при извършване
преценка дали се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този
смисъл решение № 2549 от 16.12.2015 г. по н. д. № 2401/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Наред с
горното следва да се отбележи и това, че начисляването на данъка чрез
издаването на протокол ВОП, включването му в справка-декларация и в дневника за
продажби за съответния данъчен период е настъпило след започване на проверката,
доколкото в този смисъл бяха показанията на свидетелката, и отчетеното
разминаване в ИС VIES. Отделно от това следва да се отчете и 8 месечното забавяне в
начисляването на данъка. Настоящият
състав намира, че при бездействие с такава продължителност деянията не биха
могли да се квалифицират като маловажен случай, тъй като жалбоподателят е
разполагал с достатъчно време да отстрани противоправното състояние, настъпило
в резултат от съставомерното си бездействие Същевременно
административнонаказващият орган е събрал доказателства за отговорността на
юридическото лице, като е констатирал, че това нарушение е за първи път. Следователно
закономерен е и изводът, че обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност, каквато беше установена и по
конкретното дело.
Като е взел
предвид това, административнонаказващият орган е наложил санкция в нейния
минимум за юридическите лица от 50 лв., което съдът намира за законосъобразно и
справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Същевременно наказателното постановление е съобразено с процесуалния и
материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като
намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 365242-F381788/17.10.2018 г. на директор на дирекция „Контрол“
в ТД на НАП Пловдив, с което на „Некст лоджистикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от А.И.Й.,
на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2
вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.