Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 472 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.С.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу наказателно постановление № 1717а-870 от 24.04.2020 г.,
издадено от Началника на Първо РУ на МВР – Добрич, с което на И.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по чл. 218б, ал. 1 от НК, на основание чл. 218б, ал.
1 от НК е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Алтернативно се иска намаляване размера
на административното наказание глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа
жалбата си.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
На 06.02.2020 г. в Първо РУ на МВР – Добрич постъпило
сведение от И.М.Д. ***, за това, че на 06.02.2020 г. около 13:30 часа, в
магазин „Кауфланд“ в гр. Добрич, му е бил отнет оставен без надзор мобилен
телефон марка „LG“. По случая е била образувана
преписка с рег. № 1717ЗМ-133/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич,
материалите по която били докладвани в Районна прокуратура - Добрич. По повод постъпилите материали по преписката на Първо РУ на
МВР – Добрич, в Районна прокуратура - Добрич е била образувана прокурорска
преписка № 547/2020 г. по описа на същата прокуратура, като е било разпоредено
извършване на предварителна проверка с цел установяване наличието на достатъчни данни за образуване
на досъдебно производство по състав на престъпление от общ характер.
С постановление от 14.04.2020 г., Районна прокуратура
– Добрич отказала да образува досъдебно производство по пр.пр. № 547/2020 г. за
престъпление от общ характер.
Съгласно обстоятелствената част на постановлението, от
събраните по делото доказателства се установило, че по отношение на дееца И.С.Д.
са налице законоустановените предпоставки за прекратяване на наказателното
производство, тъй като деянието не е престъпно. Сочи се, че същото е предмет на
административно нарушение по смисъла на чл. 218б от НК – деянието е маловажен
случай на кражба /чл. 193, ал. 3 от НК/, стойността на отнетото е под размера
на две минимални работни заплати към момента на извършване на деянието и
предметът е възстановен. Не са налични отрицателните предпоставки, визирани в
закона, поради което налагането на административно наказание е допустимо.
Предвид изложеното, представителят на държавното
обвинение отказал да образува досъдебно производство, като постановил препис от
постановлението, ведно с материалите по преписката, да бъдат изпратени по
компетентност на Началника на Първо РУ на МВР – Добрич за преценка на нуждата
от осъществяване на административнонаказателно производство по реда, указан в
чл. 218б от НК.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура –
Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. С него на И.С.Д. е вменено
нарушение по чл. 218б, ал. 1 от НК, като на основание чл. чл. 218б, ал. 1 от НК
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, за
деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква „а“, чл. 206, ал. 1 и
5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на
предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени
към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста
лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е
възстановен или заместен.
И.С.Д. е санкциониран за това, че на 06.02.2020 г.,
около 13:30 часа, в магазин за хранителни стоки „Кауфланд“ на ул. „Дунав“ № 55
в гр. Добрич, е извършил кражба на оставен без надзор мобилен телефон „LG“, модел „Q60“,
тъмен на цвят, с поставена СИМ-карта на „Виваком“, на стойност 380 лева –
престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК, като на основание чл. 218б, ал. 1 от НК
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
От събраните доказателства се установява следното:
На 06.02.2020 г. свидетелят И.М.Д. ***, отишъл да
пазарува в магазин „Кауфланд“ в гр. Добрич. След като напазарувал, св. Д.
отишъл на гише „Информация“, където на плота на гишето попълнил талон за
участие в обявена в магазина томбола. Докато попълвал талона за участие в
томболата, Д. оставил върху плота до себе си мобилния си телефон марка „LG“, тъмносин на цвят, поставен в черен кожен калъф, с IMEI 1: ***и IMEI 2: ***.
След като попълнил талона, Д. си тръгнал, но забравил мобилния си телефон на
плота. По същото време в магазин „Кауфланд“ бил и И. ***. Непосредствено след
като си тръгнал Д., Д. отишъл на гише „Информация“, за да попълни също талон за
участие в томболата на магазина. Тръгвайки си Д. взел забравения от Д. мобилен
телефон, извадил СИМ-картата от телефона и го прибрал в дома си.
След като бил потърсен от органите на Първо РУ на МВР
– Добрич, на 25.02.2020 г., с протокол за доброволно предаване, И.Д. предал
доброволно мобилния телефон, който на същата дата бил върнат на собственика му И.М.Д.
с разписка.
Видно от приложените по преписката доказателства,
мобилният телефон е бил закупен на 12.12.2019 г. от магазин „Технополис“ в гр.
Добрич за сумата от 380 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена въз основа на обясненията на жалбоподателя И.С.Д.
и показанията на разпитания по делото свидетел И.М.Д., както и от приложените
по делото писмени доказателства: Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство; Препис от гаранция на стока; Препис от документ за
телефон с ИМЕИ; Протокол за доброволно предаване от 25.02.2020 г.;
Разписка; Протокол за видеотехническа
експертиза № 4; Справка за съдимост №
771/11.03.2020 г. и Справка от Първо Районно Управление при ОД на МВР -
Добрич с рег. № 357р-2817/18.03.2020 г.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Както с жалбата, така и в съдебно заседание същия навежда
доводи, че не е откраднал телефона, а го е намерил, както и, че не е знаел, че
трябва да го върне в 7-дневен срок.
Съдът, не споделя доводите на жалбоподателя по
следните съображения:
Съгласно
константната съдебна практика, загубената вещ не може да бъде отнета по смисъла
на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като, изгубвайки я, владелецът се е лишил от
владението върху нея, т.е. липсва един от елементите на обективния състав на
деянието – отнемането. Приема се обаче, че вещите, забравени в превозно
средство, чакалня, заведения или други обществени места не се считат за
загубени, тъй като лицето, забравило вещта не е прекъснало владението си върху
нея, не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея.
Отнемането на такава вещ с намерението да се присвои е престъпление по чл. 194
от НК. В тази насока е и задължителната съдебна практика – Постановление № 6 от
26.ІV.1971 г. по н.д. № 3/71 г., Пленум на ВС, /изм. с Постановление № 7 от
6.VІІ.1987 г./, съгласно което вземането на забравена вещ в превозно
транспортно средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да
бъде присвоена е кражба.
В настоящия случай
е безспорно установено, че мобилният телефон е бил забравен от свидетеля И.М.Д.
на обществено място - гише „Информация“ в магазин „Кауфланд“ гр. Добрич, от
където е бил взет от жалбоподателя по настоящото дело – И.С.Д.. Събраните по
делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на
извършване на деянието. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно И.С.Д. е автор на
изпълнителното деяние – отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху
вещта, и то без съгласието на владелеца й и създаване на нова трайна фактическа
власт над нея. Действията по разпореждане с предмета на деянието от страна на Д.
по същество представляват реализирано намерение за своене. Всичко това определя
квалификацията на деянието като кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че процесното деяние представлява
маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. Преценката за „маловажност” следва да се прави на база
фактическите данни по съответния казус – вида на престъплението, начина на
извършването му, вредните последици, степента на обществена опасност,
охранявания с нарушената норма обект на защита и моралната укоримост на
извършеното, като се отчита същността и целите на наказателната репресия.
В конкретния казус следва да се посочи, че вредните
последици са незначителни, тъй като същите са в размер на 380 /триста и осемдесет/
лева, т.е. под установената в страната минимална работна заплата /От 01.01.2020
г. МРЗ за страната е 610 лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г./.
Както вече бе посочено, съгласно разпоредбата на чл.
218б, ал. 1 от НК, за деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква
„а“, чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях,
когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба
от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на
престъплението е възстановен или заместен.
В настоящия случай, деянието извършено от И.С.Д.
покрива признаците на такова по чл. 194, ал. 3 от НК /маловажен случай на
кражба/, стойността на предмета е под размера на две минимални работни заплати
за страната, установени към датата на извършване на деянието и предметът е
възстановен. Липсват и отрицателните предпоставки, визирани в чл. 218б, ал. 2,
т. 1, т. 2 и т. 3 от НК.
С оглед изложеното правилно и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съобразно
чл. 218б, ал. 1 от НК.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание чл. 218б, ал. 1 от НК е глоба
от сто до триста лева. Наложеното от административнонаказващият орган наказание
глоба е в размер на двеста лв. Административнонаказващият орган е определил размера
на наказанието глоба в средния размер, определен в приложимата материална
норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на
наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган
да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде
извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът
намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за
по-високото наказание пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу
точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата
на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че
нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран жалбоподателят, но с
минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа
на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на
наложената глоба, като се определи такава в размер на сто лв., т.е. в минимума,
предвиден в чл. 218б, ал. 1 от НК.
Страните не претендират разноски по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1717а-870 от 24.04.2020
г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР – Добрич, с което на И.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по чл. 218б, ал. 1 от НК, на основание чл. 218б, ал.
1 от НК е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лв., като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание ГЛОБА на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/