Присъда по дело №310/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 25
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20215520200310
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. Р., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. М.
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Наказателно дело частен
характер № 20215520200310 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Г. Р. , роден на хх.хх.ххг., български
гражданин, неженен, със средно образование, работи в рудник „Т. 1” с.Т.,
общ.Р., неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
26.09.2021г. в село З., община Р., област С.З. е причинил на Г. П. Й. от гр.Р.,
ул. „Е.” ХХ, ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с дървена тояга в
главата - лека телесна повреда – контузия на главата; мозъчно сътресение,
разкъсно контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане
около раната, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, за което и на
основание чл.130, ал. 1 от НК и чл.78А от НК, във вр. чл. 305 ал.5 от НПК,
като го освобождава от наказателна отговорност и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди
и петстотин/ лева.
На основание чл.45 от ЗЗД, във вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия
Й. Г. Р. , ЕГН **********, със снета от горе самоличност да заплати на Г. П.
Й. от гр.Р., ул. „Е.” ХХ, ЕГН ********** сумата от 4000 /четири хиляди/
лева, представляваща размера на обезщетението за нанесените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
1
сума, считано от 27.09.2021г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 8000 / осем хиляди/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. Г. Р. , със снета от горе самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр.Р.
държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет / лв. върху уважения размер
на гражданския иск, както и сумата от 524 / петстотин двадесет и четири / лв.,
изплатени като възнаграждение на вещото лице и свидетели по делото от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА подсъдимият Й. Г. Р. , със снета от горе самоличност да
заплати на Г. П. Й., със снета по-горе самоличност направените по делото
разноски в размер на 500 /петстотин /лева, представляващи адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. Г. Р. , със снета от горе самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р. държавна
такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорски
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към присъда № 25/11.05.2022г. по НЧХ дело № 310/2021г. по описа на РС гр.Р.
Производството е образувано по тъжба на Г. П. Й., ЕГН **********, който в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Й. Г. Р., роден на хх.хх.ххг.,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи в рудник „Т. 1”, с.Т., общ.Р.,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 26.09.2021г. в село З., община Р., област С.З. е
причинил на Г. П. Й. от гр.Р., ул. „Е.” ХХХХ, ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с
дървена тояга в главата на Г. П. Й., лека телесна повреда – контузия на главата; мозъчно
сътресение, разкъсно контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане
около раната, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК - престъпления леки телесни повреди
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния
тъжител Г. П. Й., срещу подсъдимия Й. Г. Р. за сумата от 8 000 лева, съставляващи
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, описано в частната тъжба,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2021г., до окончателното й
изплащане.
Частният тъжител Г. П. Й., чрез своя повереник адвокат Ж., поддържа повдигнатото
обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
доказва по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Р. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението, за което същия е предаден
на съд, а именно такова по чл. 130, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия – адвокат М. поддържа, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК. Предлага подсъдимия да бъде
признат за невиновен, както и сочи, че функцията по гражданския иск е акцесорна и трябва
да следва съдбата на обвинението, поради което същият бъде отхвърлен. Моли частния
тъжител да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.09.2021г. тъжителя Г. П. Й. е повикан от Д. СТ. Д. от гр.С.З. да й помогне с
почистването на растящи по границата на имота храсти, който имот се намира в с.З.,
общ.Р., тъй като притежава и може да борави с моторна резачка. Чувайки шума от
моторната резачка на място е дошъл подсъдимия Р. – /непознато за тъжителя лице/, който е
собственик на съседен на Д.Д. имот. След като тъжителя Г.Й. е отразял един клон около
15:30ч., подсъдимия Р. побеснял, започнал да крещи и да го удря с дървена тояга,
пресягайки се с нея през оградата. В резултат на удара пострадалия Й. е получил разкъсно -
контузна рана на главата, която кървяла обилно. В резултат на кървенето се е наложило да
потърси медицинска помощ.Бил хоспитализиран в УМБАЛ „Д-р Стоян Киркович” гр.С.З.,
където му е поставена диагноза: контузия на главата; мозъчно сътресение, разкъсно -
контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане около раната. Видно от
съдебно - медицинското удостоверение, издадено от Съдебна медицина гр.С.З. описаните
травматични увреждания отговарят да са получени и нанесени по начин и време при
нанасяне на удар с тояга.
В хода на съдебното производство бяха призовани и разпитани свид. Д. СТ. Д., Т. Д.
К., Д. К. М., д-р Г. Ив. Г., Сп. К. Сп., Б.К.Г..
В показанията си свид. д-р Г.Г.:
„ И го питах защо така е направил човека, а той каза:
1
„Ми той що ме удря?”, т.е д-р Г. при първоначалния разказ е възприел, че
подсъдимия Г. е изцяло виновен за деянието си. Последващите уточнения на д-р Г. са изцяло
израз на позицията му да защити и обслужи тезата на приятеля си – Р.. Съдът цени
показанията на Г., като взема предвид обстоятелството, че двамата с подсъдимия са близки
приятели, гостуват си ежеседмично и Р. снабдява Г. с хранителни продукти от всякакъв
характер, като се виждат поне веднъж в седмицата.
Съдът не споделя възражението на Р., че бил предизвикан от пострадалия, както с
думи, така и с действия, поради следните съображения:
Свидетеля д-р Г. :
„Той ми показа мястото, даже клона стоеше. Нямаше рязани клони в двора на Й.. Той
ми го показа”, т.е. изцяло се отхвърля тезата за предизвикване с незаконно действие-рязане
на клони. Клони в двора на Й.Р. не е имало рязани.
Не се събраха доказателства и за тезата му, че е бил удрян от частния тъжител – Г.Й..
В този смисъл са показанията на свидетелката Д. СТ. Д., която установява по категоричен
начин, че е присъствала на инцидента и че пострадалия е държал в ръцете си резачката. В
момента, когато се е навел да я остави на земята е бил ударен от Р. в главата. Свидетелката
чистосърдечно признава, че не е видяла самия удар, тъй като е следяла движението на
ръцете на Й., който е държал резачката. Обективно е невъзможно, държейки резачката да
нанесеш удар с клон на друг човек, още повече, че резачката се държи с две ръце.
Всеизвестно е, че човек разполага само с две ръце.
Съдът няма никакво съмнение относно механизма на удара от страна на Р., тъй като
ясно е установен от него самия в обясненията му:
„Аз тогава „мойте” дърва са близо там до самата черница, взех една пръчка около
метър дълга и го ударих.”
Всички останали свидетели-Д. Д., Т.К., Д.М. установяват, че това се е случило
именно по този начин/удар с клон по главата/, тъй като пострадалия им е разказал. В този
смисъл са показанията на всички свидетели по делото, включително и на доктор Г..
Друг аргумент, който установява тезата на Й. е обстоятелството, че подсъдимия Р. не
се е обадил на доктор Г. за да бъде прегледан, а по-скоро за да му се оплаче от инцидента.
Той не е търсил медицинска помощ, а приятелска съпричастност, тъй като вече е съзрял
вероятността на бъде съден.
Съдът не може да не отбележи факта, че в момента на получаване на тъжбата- точно
на този ден 07.01.2022г. подсъдимият се е снабдил с „Медицинското удостоверение” от
доктор Г.. В хода на съдебното следствие се установи по категоричен начин, че описаните
травми не са причинени от Й., както и че Р. по никакъв начин не е бил предизвикан от него
с думи.
Както твърди и съдебно - медицинския експерт д-р Т.С., че е възможно да има
разкъсване по описаната повърхност на дясната предмишница при предпазване от удара. Д-
р С. категорично установи, че не е възможно да се получи посоченото охлузване на дясната
предмишница, по посочения от Р. механизъм, поради простата причина, че наранявания
биха били в друга част на ръката.
От назначената съдебна - медицинска експертиза в лицето на д-р Т. Т. Ст. в с.з. на
11.05.2022г. / стр.4- стр.5 / се установи: „Във връзка с уточнението и аз мога да направя едно
уточнение, въз основа на показанията в днешното съдебно заседание на свид. Г., който
твърди, че кръвонасядането е било по преднолатералната повърхност, което ще рече предно
външната повърхност на дясната предмишница, като допълнително уточни, че е било
разположено по границата средна горна трета. Такова по вид увреждане с тази
локализация не би могло да се получи при отведена ръка на главата при опит да се
2
предпази подсъдимия за евентуално нанесен удар от страна на пострадалия, тъй като
нормалното анатомично положение на ръцете е с дланите напред. /Д-р С. показва/.
Нормалното анатомично положение на горните крайници е в положение с дланите напред.
Колегата твърди, че увреждането е било по предновъншната повърхност, т.е. при това
положение на предмишниците и на ръцете предновъншната повърхност е тази. / Д-р С.
показва предновъншната повърхност/. Колегата все пак е лекар и каза ясно по
преднолатералната повърхност на предмишницата и аз уточнявам, че преднолатералната
повърхност на предмишницата в нормално анатомично положение на горните крайници е
там, където е подлакътната ямка от външна страна. Тази локализация описа колегата в
днешното заседание. Това увреждане няма как да бъде получено при отвеждане на ръката
над главата в опит да се предпази подсъдимия. Тази предновъншна повърхност става
вътрешна при вдигане на ръката. Отпред излиза и посреща евентуален удар вътрешната
повърхност. Когато ръката е в нормално анатомично положение. При отвеждане на ръката
над главата в опит да се предпази човек травмите биха били разположени по вътрешната
повърхност на предмишницата. Възможно е да се получи кръвонасядане по главата. То е в
теменната област на главата и поради тази локализация не може да се изключи такъв
механизъм на причиняване при изправяне и удар в клоните на дървото, които са по -
ниско от ръста на подсъдимия.»
Вещото лице С., уточнява в съдебно заседание, че казаното от доктор Г. при
повторния разпит напълно съвпада със записаното в амбулаторния лист- т.е. локализацията
е предновъншната, предно латералната повърхност.
Относно посоченото от доктор Г. увреждане на главата на подсъдимия, с форма и
размер на 5 стотинки, вещото лице С. установява:
«При битов инцидент тези увреждания са в резултат на удар. И при битов инцидент и
при удар има травматично въздействие. При кръвонасяданията не може да се установи.
Когато те ударят с тояга по главата ако е директно попадение би трябвало да стане
много по - голям хематом и отока и кръвонасядането би трябвало да са с по-големи
размери. Ако е било директно попадение.
Адв.М. – Ако ръката е поела част от удара тогава може ли да се получи?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. – Тогава може да се получи. Ако ръката е поела част от удара
това не е директно попадение и тогава може да се получи, но пак се връщам на това, че няма
как да е ударен с кола по тази повърхност, тъй като го уточнихме. Ако е тръгнал да се
предпазва удара щеше да е от другата страна. Възможно е част от кола да удари главата и
тогава да е по- малко кръвонасядането, каквото е установено по главата. След поясненията,
които направих кръвонасядането е на противоположната страна на предмишницата.”
Съдът намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания на останалите
свидетели. Същите са последователни в разказа си и дават една ясна картина, която се
подкрепя и от писмените доказателства-съдебномедицинската експертиза. Всеки един от
тези свидетели е възприел различни факти, но взаимно се допълват и дават отговор за
причината за действията на подсъдимия. Същите чистосърдечно в хода на съдебното
следствие разказват за случилото се. Не без значение е и обстоятелството, че Г. и Р. са
приятели, а Г. е единствения свидетел, който подкрепя защитната теза на подсъдимия, в
някаква степен, макар и недостатъчно. Дадените от подсъдимия Р. обяснения напълно
изясняват механизма на причиняване на леката телесна повреда, но противоречат на
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства относно
предхождащите обстоятелства и съдът ги третира като израз на неговата защитна теза. Те
остават изолирани и съдът намира, че това е естествена защитна позиция на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия в хода на производството развива доводи, че дори и да се
приеме, че подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя, то това деяние е извършено в
3
условията на чл.12 от НК-неизбежна отбрана, поради което не е обществено опасно, както и
, че в случая са налице условията и на реторсия – чл.130 ал.3 от НК, тъй като взаимно са
разменени удари.
Институтът на неизбежната отбрана е уреден в чл.12 от НК. При неизбежната
отбрана е налице нападение. Нападението е активно човешко действие, като най-често то е
волеви акт на вменяемо лице. Нападението трябва да е „непосредствено”. Това означава, че
с него е започнало увреждането на интересите или са налице условия за близко, предстоящо
увреждане на интересите. Във всички случаи обаче нападението трябва да е „налично”, т. е.
да е започнало и все още да продължава към момента на отбраната. Невъзможна е
неизбежна отбрана спрямо бъдещо или прекратено нападение. Освен това началото на
нападението не винаги се свързва непременно с началото на увреждането на интересите.
Нападението трябва да е и „противоправно”. Това означава, че с него се причинява
увреждане, което е забранено от правни норми. При неизбежната отбрана трябва да са
налице и всички характеристики на отбраната, т. е. дейността на нападнатото лице в
процеса на активна защита.
От така възприетата и описана по–горе фактическа обстановка нападението е
започнато от подсъдимия, а тъжителя само се е отбранявал, поради което не може да бъде
прието наличието на неизбежна отбрана. Подсъдимия не само е нанесъл удари, но преди
това е заплашвал и обиждал Й. според разказа на свидетелката Д.. Й. не само не е отвърнал
на обидите с обида, но и не е имал това време, тъй като много бързо Р. му е нанесъл удара.
В момента след удара, Р. избягал, според показанията на Д.. Обстоятелството, че на Й. не му
текнала кръв от главата веднага не отговаря на истината, тъй като и доктор Г. установява, че
кръвта е възприета от Р. и именно това му е разказал. Това е предизвикало и уплаха у Р., че
ще има последици от действията му.
Безспорно е установено, че тъжителя е получил телесни увреди, за които се е снабдил
и със съответните съдебно - медицинско удостоверение. По отношение на тъжителя
увредата е причинила временно разстройство на здравето, не опасно за живота, както и
болка и страдание.
Леките телесни повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство на
здравето - чл. 130, ал.1 НК и без разстройство на здравето - чл.130, ал.2 НК. В т.15 и т.16 на
Постановление № 3 /79г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с което е обяснил
обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на
здравето по смисъла на чл.130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без
разстройство на здравето - чл.130, ал.2 НК има, когато увреденият претърпява само болки
или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото.
В Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. по н.д. № 41/89г, ОСНК, Върховният
съд, общо събрание на наказателните колегии приема, че съдът може да приложи чл.130,
ал.3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на
увреждане телесни повреди, тоест когато и двете телесни повреди са с разстройство на
здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това е така, защото в чл.130, ал.1 и 2
НК законът предвижда два различни състава на престъпления, макар и от един и същ вид -
леките телесни повреди. Те имат различни обективни и субективни признаци и за тях са
предвидени различни наказания. Такъв извод налага и граматическото тълкуване на чл.130,
ал. 3 НК, в който се посочва, че повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде
„такава”. Ето защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека
телесна повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето реторсията не
може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи този, който също е причинил
4
по-тежко увреждане. Същото е приложението и при обратната хипотеза. Това би
противоречало на чл.35 НК, който изисква съразмерност на наказанието със степента на
обществената опасност на извършеното престъпление.
Въз основа на гореизложената фактическа съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимият Й. Г. Р. е
ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2021г. в село З., община Р., област С.З. е причинил на Г. П. Й.
от гр.Р., ул. „Е.” ХХХХ, ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с дървена тояга в главата
на Г. П. Й. лека телесна повреда – контузия на главата; мозъчно сътресение, разкъсно
контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане около раната, извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира,
че подсъдимият Й. Г. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.130 ал.1 от НК, като, че на 26.09.2021г. в село З., община Р., област С.З. е причинил на
Г. П. Й. от гр.Р., ул. „Е.” ХХХХ, ЕГН **********, чрез нанасяне на удар с дървена тояга в
главата на Г. П. Й. лека телесна повреда – контузия на главата; мозъчно сътресение,
разкъсно контузна рана на главата, обработена хирургически, кръвонасядане около раната,
извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК - престъпления леки телесни повреди по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в причиняване на
телесно уврежда е било реализирано от подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установено въз
основа показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да бъдат преценени
като последователни, логични и непротиворечиви, поради което и прие същите за истинни.
При така очертаната фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената
маса, ведно с писмените доказателства и съдебно-медицинската експертиза, съдът намира от
правна страна, че подсъдимия Й. Г. Р. от обективна, и от субективна страна е осъществил
съставомерните признаци на вмененото му във вина деяние.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода до две години или с пробация.
При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното
наказание на от подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й. Г. Р. за така извършеното
от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Видно от приетата в съдебно заседание справка за съдимост, се установява, че
подсъдимият Й. Г. Р. не е осъждан, от престъплението няма причинени имуществени вреди,
поради което следва да се приложи института на чл.78а от НК, като се освободи от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба. Съдът намира,
че смекчаващи отговорността обстоятелства са освен трудовата ангажираност на Р. и
липсата на осъждания. Деянието е извършено с особена дързост и спрямо човек, който е на
видимо преклонна възраст и болен- всичко това са отегчаващи отговорността обстоятелства
и показват явно незачитане на установения в страната правов ред.
При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително
5
висока степен на обществена опасност. Предвид посочените обстоятелства и на основание
чл.130 ал.1 от НК, съдът намира съответно за извършеното деяние и неговия автор да
наложи наказание административно наказание «глоба” с приложение на чл.78 а от НК в
размер на 2 500.00 лева. Служебно на съда е известен размера на възнагражденията на
работещите в „Мини Марица Изток” , които не са по-малки от 2500лв. на месец.
Подсъдимия притежава и недвижимо имущество, както става ясно от обстятелствата
по делото. Занимава се и със земеделие, като продава продукцията си.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на специалната и генерална превенции, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим
и по отношение на останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия Й. Г. Р., предявен от частния тъжител Г. П.
Й. за сумата от 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждане – 27.09.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените по водене на
делото разноски.
Съдът намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимия Й. Г. Р. е причинил на
частния тъжител Г. П. Й. неимуществени вреди в следствие на телесната увреда, от което са
произтекли неблагоприятни последици за последния. Тези неблагоприятни последици от
процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които
подсъдимият е длъжен да обезщети. Й. е на 70 години, със счупен преди време крак, който е
дошъл в двора на свидетелката Д. за да извърши работа, за която му е заплатено. Той по
никакъв начин, не е бил подготвен за агресията на Р., която видно от свидетелските
показания, а и от приложените до Община жалби от Д. е била обичайна за него. Съдът
намира, че стресът, болките и страданията причинени на Й. са по-големи от обичайните, или
за човек, който е здрав, трудоспособен и млад. Именно затова те следва да се обезщетят по
подобаващ начин.
При този изход на делото съдът постанови подсъдимия Й. Г. Р. да ЗАПЛАТИ на Г.
П. Й. сумата от 4000 /четири хиляди /лева, представляваща обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане – 27.09.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният граждански иск над уважения размер от 4000 лева до предявения такъв от 8 000
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, както и да заплати подсъдимият Й. Г. Р. на
тъжителя Г. П. Й. направените по водене на делото разноски в размер на 500 / петстотин/
лева.
Предвид изхода на делото съдът постанови подсъдимия Й. Г. Р. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр.Р. държавна такса в размер на 160 /сто и
шестдесет / лв. върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 524 / петстотин
двадесет и четири / лв., изплатени като възнаграждение на вещото лице и свидетели по
делото от бюджета на съда.
Съдът постанови подсъдимия Й. Г. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Р. държавна такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни