№ 45
гр. Исперих, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100342 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1740/10.06.2022 г. от
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258,
представлявано от П.С.С. Я.М.Д. и Д.К.Д. - членове на Управителния съвет,
действащи чрез упълномощен юрисконсулт Е. М., против К. А. Т., ЕГН-
**********, от гр.Исперих, обл.Разград, ул.“ ***” № 20, за установяване със
сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на сумата 231.44 лева, за обект на потребление с абонатен №
**********, на посочения горе адрес в гр.Исперих, с клиентски №
**********, която сума включва: - 183.69 (сто осемдесет и три лева и 69 ст)
лева - главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
ел.енергия за периода от 24.03.2019г. до 23.07.2019г. по фактури, издадени за
периода от 14.05.2019г. до 13.08.2019г., както и - 47.75 (четиридесет и седем
лева и 75 ст) лева – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор
от мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 11.02.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на Заявлението по
чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество, с посочения горе клиентски номер във връзка с продажба на
ел.енергия за посочения обект на потребление, които облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а
от Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС на дружеството и одобрени от ДКЕВР.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща доставената му и
консумирана от него ел.енергия за процесния период, съобразно
1
договорените условия, по фактури, както следва: - №
ФП0280213574/14.05.2019г., за отчетен период 24.03.2019г. – 23.04.2019г., на
стойност 81.07 лв., - № ФП0281376661/13.06.2019г., за отчетен период
24.04.2019г., на стойност 67.31 лв., - № ФП0282538066/15.07.2019г., за
отчетен период 24.05.2019г. – 23.06.2019г., на стойност 34.94 лв. и - №
ФП0283699608/13.08.2019г., за отчетен период 24.06.2019г. – 23.07.2019г., на
стойност 0.37 лв., всичките издадени за обект с абонатен № ********** и
адрес: гр.Исперих, обл.Разград, ул.“***” № 20, вх. А, ап. 13, с кл.№
**********.
Поради неиздължаването им, ищцовото дружество предприело постъпки
и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично
задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 139/2022г. по описа на РС-
Исперих. Тъй като длъжникът не бил намерен на известните адреси в
страната за връчване на издадената срещу него заповед за изпълнение, по
реда на чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си. Претендира за присъждане на направените
съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирана е
молба от процесуалния представител Е. М., с характер на писмено становище,
с което не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, представя списък
на разноските и поддържа изцяло исковите претенции.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът К. А. Т., ЕГН-**********, не е намерен на официално
регистрирания в страната постоянен адрес в гр.Исперих, а е с настоящо
местоживеене в Испания, неизвестен адрес. Назначеният му по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К., АК-гр.Разград, представя писмен
отговор, като счита предявения иск за допустим, а по основателността му ще
вземе становище след събиране на допуснатите доказателства. Не възразява
срещу доказателствените искания на ищцовата страна.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният представител
адв.В. К. счита, че искът е недопустим поради липса на пасивна правна
легитимация на ответника, а по същество – неоснователен и недоказан.
Основните му възражения са свързани с обстоятелството, че представените
по делото фактури, на които ищецът основава своята претенция, са издадени
на името на трето, неучастващо в процеса лице, като същевременно не са
представени доказателства за касателство на ответника към процесните
задължения. В този смисъл моли да бъде отхвърлен иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-
Про Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България
Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като
всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “Енерго-
Про Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/
срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
дейността си на територията на административни области с центрове Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и
Габрово, за което притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен
2
снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД,
одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.
Видно от представеното извлечение от сметка към 11.02.2022 г. и
Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, на името на
Х.И.П. има открита партида като клиент на ищцовото дружество с кл.№
********** за продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер **********
и адрес на потребление: гр.Исперих, обл.Разград, ул.“ ***” № 20, вх.А, ет. 5,
ап. 13.
Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото Фактури с
№ ФП0280213574/14.05.2019г., № ФП0281376661/13.06.2019г., №
ФП0282538066/15.07.2019г., № ФП0283699608/13.08.2019г, , изследвани и в
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
през периода от 24.03.2019 г. до 23.07.2019 г. ищцовото дружество е
доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана
електрическа енергия на обща стойност от 183.69 лева. Експертизата
установява, че цитираните фактури са относими към периода на исковата
претенция и по тях не са извършвани плащания от страна на ответника след
завеждане на исковата молба. Според експертното заключение размерът на
мораторната лихва върху главницата, изчислена за претендирания от ищеца
период - от датата на падежа на всяка фактура до 11.02.2022 г., възлиза на
49.12 лева.
От представената справка № 186972/15.02.2022 г. от Агенция по
вписванията чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице, се
установява, че ответникът К. А. Т. на 27.06.2017 г. е придобил, в резултат на
покупко-продажба, право на собственост върху следния недвижим имот –
Жилище, апартамент, с площ по документ 105.780 кв.м., с адрес гр.Исперих,
обл.Разград, ул.“ ***” № 20, бл.Изгрев, вх.А, ет. 5, ап. 13 (л. 58- 59).
Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените горе
парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по
ч.гр.д.№ 139/2022 г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл. 410
от ГПК се снабдява със Заповед № 71 от 04.03.2022 г. за изпълнение на
парично задължение.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 750.00 лева, от които – 75.00 лева -
доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, 300.00лв – възнаграждение на особен представител, 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лв. ДТ в
ЗП. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.78, ал.8
отГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане на правната помощ в
размер на 100.00 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 139/2022 г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
3
ГПК – 01.03.2022 г.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
ответника за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална
легитимация. Налице е трайна съдебна практика приемаща, че при действието
на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху
електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е
била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на
доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без
значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а
или т. 33а от ДР на ЗЕ. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в
§ 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.);
на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4
ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството
на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител (Решение № 205
от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о.).
В случая са налице писмени доказателства – справка от Агенцията по
вписванията, от които се установява категорично, че процесния имот със
съответните клиентски номер и абонатен номер, за който ищецът е доставял
ел.енергия, към 27.06.2017 г. е бил закупен от ответника К. Т. и няма данни
към датата на изготвяне на справката собствеността му да е прехвърлена на
друго лице. Следователно за процесния период от 24.03.2019 г. до 23.07.2019
г. именно ответникът е собственик на имота, находящ се на адрес гр.Исперих,
обл.Разград, ул.“ ***” № 20, вх.А, ет. 5, ап. 13 – обект на потребление на
ел.енергия с аб.номер **********, а не изписаното във фактурите лице
Х.И.П.. Като собственик на имота, за който е доставена ел.енергия,
ответникът се явява и „битов клиент“ по смисъла на чл.97, ал. 1 т. 4 ЗЕ, във
вр. с§ 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а следователно и длъжник
на цената. В случая е без значение, че по делото не са представени
доказателства за придобиването на имота от праводателя на ответника –
М.Г.К. Единствено относимия към правния спор факт е, че за процесния
период са налице категорични доказателства, че именно К. Т. е собственик на
имота, находящ се на адрес гр.Исперих, обл.Разград, ул.“ ***” № 20, вх.А, ет.
5, ап. 13.
Предвид изложеното правилно ищецът е насочил иска си именно към
новия собственик на имота, въпреки че формално името му не фигурира във
фактурите и справките. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
настоящият съдебен състав изцяло споделя цитираната съдебна практика,
произнасяйки се в този смисъл по редица дела, като е отхвърлял искове на
ищеца, предявени именно срещу ответници, които за съответните периоди не
са собственици и/или ползватели на съответния имот.
Разгледан по същество – искът е основателен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че К. А. Т. е
клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в гр.Исперих,
обл.Разград, ул.“ ***” № 20,вх.А, ет. 5, ап. 13. В качеството си на клиент на
ответникът е била доставяна ел.енергия, но той не е изпълни своевременно
задълженията си за заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени
между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото
задължение, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
4
събиране на вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от заключението на извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът възприема изцяло като неоспорено, компетентно и
обосновано.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответникъ е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият
не е сторила това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими
според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му
за плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на
стойността на потребена ел.енергия/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по
процесните фактури се явяват доказани до размера на претендираните 231.44
лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява
и аксецорния иск за мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 11.02.2022 г. в размер на 47.75 лв.
Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се
следва и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.03.2022 г., от който момент се
счита предявен и искът за установяване на вземането до окончателното му
изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото
производство и по ч.гр.д. № 139/2022 г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 750.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 от ГПК, по
отношение на ответника К. А. Т., ЕГН-**********, от гр.Исперих,
обл.Разград, ул.“ ***” № 20, че същият има парично задължение към “Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258,
представлявано от П.С.С. Я.М.Д. и Д.К.Д. - членове на Управителния съвет, в
размер на 231.44 лева, за обект на потребление с абонатен № **********, на
посочения горе адрес в гр.Исперих, с клиентски № **********, която сума
включва: - 183.69 (сто осемдесет и три лева и 69 ст) лева - главница,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за
периода от 24.03.2019г. до 23.07.2019г. по фактури, издадени за периода от
14.05.2019г. до 13.08.2019г., както и - 47.75 (четиридесет и седем лева и 75
ст) лева – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от
мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 11.02.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на Заявлението по
чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. А. Т., ЕГН-**********,
от гр.Исперих, обл.Разград, ул.“ ***” № 20, ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про
5
Продажби” АД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от П.С.С. Я.М.Д. и
Д.К.Д. - членове на Управителния съвет, сумата от 750.00 (седемстотин и
петдесет) лева – направени разноски в настоящото производството и по
ч.гр.д.№ 139/2022 г. по описа на РС - Исперих.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 139/2022 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл.
416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6