ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Т. Т., ЕГН **********, от гр. Пловдив,
бул. „Дунав“ № 182, ет.1, ап.3, със съдебен адрес: гр. *****, ул. „****“ № **, чрез
адвокат Б. П., срещу Решение № 3815/17.11.2022 г., имащо характер на определение,
постановено по гр. д. № 8409/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на Решение №
3439/24.10.2022 г. в частта му за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното
решение и поддържа, че изводите на районния съд са неправилни, тъй като страната е
представила списък с разноски, който е въплътен в исковата молба. Твърди, че в т.16
на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
определен въпросът за това как се определя минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес - по чл. 7, ал. 1, т. 1
или по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Моли за отмяна на обжалваното решение и за изменение на Решение №
3439/24.10.2022 г. по гр. д. № 8409/2022 г. на Районен съд – Пловдив в частта му за
разноските като се присъдят на ищеца разноски в общ размер на 890,17 лв., а не само
200 лв.
Ответната страна „Деворекс“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Браниполе, Пловдивска обл., Местност „Чиирите“ № 20Г,
представлявано от Изпълнителния директор А.И. М. не е депозирал отговор по чл. 276
от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.
1
275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество въззивният съд намира следното:
С Решение № 3439/24.10.2022 г. по гр. д. № 8409/2022 г. на Районен съд –
Пловдив, VIII гр. с. е призната за незаконна заповед № 29/26.05.2022 г. на
Изпълнителния директор на „Деворекс“ ЕАД, ЕИК: *********, с която – считано от
27.05.2022 г., на основание чл.190, ал.1, чл.188, ал.3 и чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ
във връзка с чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 от КТ, при спазване на чл.189, чл.193, ал.1 и
ал.3, чл.194 и чл.195 от КТ, и чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и прекратено трудовото правоотношение с И. Т. Т., ЕГН
**********, от гр. ****, бул. „***“ № **, ет.*, ап.*, като е отменена и е възстановен
ищеца на заеманата до уволнението длъжност - Търговски директор" в Отдел
„Търговски“ на „Деворекс“ ЕАД. Освен това „Деворекс“ ЕАД е осъден да заплати на
И. Т. Т. сумата от 3 714, 07 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищеца
без работа поради уволнението през периода 27.05.2022 г. – 19.06.2022 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, начиная от 07.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 200
лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – гр. Пловдив
– 248, 56 лева ДТ, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 29
066, 40 лева и за периода 20.06.2022 г. – 27.11.2022 г. е отхвърлил иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като неоснователен и
недоказан.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от И.
Т. Т. за изменение на решението в частта му за разноските, като е поискано да бъдат
присъдени общо 890,17 лв., а не 200 лв., колкото е присъдил ПдРС.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение,
неправилно наименувано от него като „Решение“, с което е оставил без уважение
молбата на И. Т. Т., приемайки, че в конкретното производство ищецът не е представил
списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК.
Определението е неправилно.
В мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради
което няма пречки същият да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в
друга молба като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент
разноски изчерпват разходите й по водене на делото. В случая, в депозираната от И. Т.
Т. искова молба вх. № 46177 от 07.06.2022 г., се съдържа изричното изявление на
ищеца, че тази молба следва да се счита за списък по чл. 80 ГПК за присъждане на
разноски в размер на сумата 2120 лв. – адвокатско възнаграждение.
Несъобразяването на посочената по-горе искова молба от районния съд е
довело до неправилност на извода за липса на списък по чл. 80 ГПК и съответно за
неоснователност на искането на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските.
Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията за отмяна на уволнението / чл. 344,
2
ал. 1, т. 1 от КТ/ или за възстановяване на работа /чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ/, когато искът е
предявен самостоятелно е не по-малко от размера на минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ, като с допълнението
на Наредбата с ДВ бр. 28/28.3.2014 г. - е постановено за трудови дела с определен
интерес, възнаграждението да се определя съобразно ал. 2 на чл. 7 /предвиждаща
възнаграждението да е в зависимост от интереса/. Тълкуването на разпоредбата води до
извода, че за неоценяемите искове по трудови дела с правно основание чл. 344, ал. 1,
т.1 и т.2 КТ, когато не са предявени самостоятелно, а заедно се дължи едно
възнаграждение не по-малко от размера на една минимална работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Към този момент -
07.06.2022 г. /датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие/минималната работна заплата възлиза на 710 лв. Тъй като искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ са изцяло уважени, на ищеца се дължат
разноски за адвокат в размер на 710 лв.
Това тълкуване съответства на разрешението дадено с т. 16 от ТР 6/6.11.2013
г. на ОСГТК по т.д. 6/2012 г., според което в така определеното възнаграждение се
включва както възнаграждението за защита по тези два неоценяеми иска, така и
възнаграждението за защита по оценяемия иск по чл. 225 КТ. Обаче след ТР е
допълнена Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения като възнаграждението по оценяемият иск, какъвто е иска по чл. 225
КТ - изрично е постановено да се определя по реда на ал. 2, на чл. 7 от Наредбата. В
разглеждания казус, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
07.06.2022 г./л. 12 от делото на ПдРС/, страните са уговорили общото дължимо
възнаграждение и за трита предявени иска в размер на 2120 лв., която сума е заплатена
в брой от И. Т. или /710 лв. за първите два неоценяеми иска +1410 лв. за оценяемия/ -
вж. Определение № 328 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1009/2015 г. Ищецът е
претендирал 29066,40 лв. обезщетение за оставане без работа, а съдът му е присъдил
3714,07 лв. Тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, то на ищецът
следва да се присъди за оценяемия иск адвокатско възнаграждение по съразмерност, а
именно 180,17 лв. Така общия размер следва да е 890,17 лв./710 +180,17/
Ето защо определението, с което е отхвърлена молбата на И. Т. Т. за
присъждане на разноски над присъдената сума от 200 лв. до общо дължимия размер от
890,17 лв. адвокатско възнаграждение настоящия състав намира, че следва отменя
неправилно и незаконосъобразно
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдОС
3
дължимата държавна такса, като същата на основание чл. 19 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на сумата от 15 лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3815/17.11.2022 г., имащо характер на определение,
постановено по гр. д. № 8409/2022 г. на Районен съд –Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената от И. Т. Т., ЕГН **********, от гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*,
ап.*** молба за изменение на Решение № 3439/24.10.2022 г. в частта му за разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 3439/24.10.2022 г. постановено по гр. д. № 8409/2022 г.
на Районен съд –Пловдив в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Браниполе, Пловдивска обл., Местност „Чиирите“ № 20Г,
представлявано от изпълнителния директор А. И. М. да заплати на И. Т. Т., ЕГН
**********, от гр. ****, бул. „****“ №***, ет.*, ап. *, сумата от още 690,17 лева за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Браниполе, Пловдивска обл., Местност „Чиирите“ № 20Г,
представлявано от изпълнителния директор А. И. М. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Пловдив сумата от 15 лв. /петнадесет
лева/, представляваща дължими разноски за държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4