Р
Е Ш Е
Н И Е № 79
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – девети състав, в закрито заседание на девети януари две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Михаела
Лазарова
след като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело 3803 по описа на съда за 2013
година, и за да се произнесе, прие следното:
Производство по чл. 278 във вр. с чл. 463
ал. 1 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ В. А., рег. № 827, с
район на действие-ОС-Пловдив, с вх. № 14227/21.10.2013г., ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 34454/13.12.2013г. подадена
от К.Р.Ч. с ЕГН **********,***, срещу Разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, от 09.10.2013г., /предявено на 18.10.2013г./, по изпълнително дело №
20118270400480, вследствие от проведена публична продан на недвижим имот с
кадастрален идентификатор 56784.522.420.1.1.
Жалбоподателят твърди, че в срока по чл.
462 ал. 2 от ГПК обжалва горепосоченото разпределение по изп. дело№480/2011
след продажбата на собствения му в режим на СИО недвижим имот, представляващ
жилище, /апартамент, находящ се в гр. ****, с идентификатор 56784.522.420.1.1.
Счита, че извършеното разпределение е в
нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено в
цялост, като съдът постанови ново разпределение. Излага оплаквания,
както следва:
1. Счита, че за разпределените суми в точка 1 до точка 5
вкл. не са изложени подробно основания и е налице неяснота за какво точно се
разпределят. В точка 1 се говорело за „такси по разпределението”, чийто размер
е 204 лева с ДДС. Счита, че в тази част разпределението е незаконосъобразно,
тъй като били начислени такси в по-голям от законово определения размер.
Съгласно т. 13 от ТТРЗЧСИ „за изготвяне и предявяване на разпределение се
събирала такса 30 лв” /36 лева-с ДДС/, предвид което сумата над 36 лева се
явявала незаконосъобразно начислена.
2. В точка 2 присъствала сумата от 292.15 лева –
погасяване на направени разноски по изп.дело във връзка с изпълнението върху
имота. Липсвало каквато и да било индивидуализация на посочените такси, с оглед
на което счита за недопустимо включването им в процесното разпределение,
респективно, което увреждало правата и законните му интереси.
3. С точка 4 от разпределението в полза на взискателя
„Кера Пловдив” АД се присъждала сумата от 1 970.30 лева – погасяване на
направени разноски по изп.дело, във вр. с изпълнение върху недвижимия имот.
Счита за недопустимо и незаконосъобразно присъждането двукратно на разноски за
изпълнение срещу недвижим имот, след като такива са разпределени и в т. 2 от
разпределението. Освен това, не ставало ясно дали посочените разноски касаят
пряко принудителното изпълнение върху имота и за които законодателят урежда привилегия
по чл. 136 от ЗЗД.
4. По отношение на остатъка от 118 369.71 лева, за
който се твърди, че се присъжда в полза на ипотекарния кредитор, който има
привилегия с първа по ред ипотека. Счита за неоснователна посочената привилегия
в полза на ипотекарен кредитор, тъй като не било ясно откъде произтича
основанието за привилегия по отношение на имота и респективно присъждането на
сумата от 118 369.71 лева.
5. Видно от обжалваното разпределение, същото се
извършвало по реда на чл. 495 от ГПК, т.е. следва да се разпредели предложената
от обявения за купувач взискател продажна цена. В случая, продажната цена е
120 000 лева. ЧСИ незаконосъобразно разпределя сумата от 126 750
лева, като включва в разпределението и задържания на основание чл. 493 т. 1 от ГПК задатък от участвало в проданта трето лице, което не е внесло в срок
продажната цена. Освен това, посоченият задатък се разпределял в полза на
посочения като ипотекарен кредитор – Първа инвестиционна банка АД с
привилегията, следваща от чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД.
Разпределението в тази му част твърди да е
незаконосъобразно, тъй като: 1. При невнасяне в срок на продажната цена от
съответния наддавач, внесеният от същия задатък следвало да служи за
удовлетворяване на взискателите по делото. Касае се за постъпила по делото
парична сума, която следвало да се разпредели по съразмерност на основание
чл.460 от ГПК. Върху тази сума е недопустимо да се простира привилегията на чл.
136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, тъй като задатъкът не представлявал част от продажната
цена на имота, върху който е учредена ипотека. 2. Обжалваното разпределение не
е на парична сума, а на предложена продажна цена и целта на последното е да се
определи съразмерната част, която трябва да внесе взискателя, обявен за
купувач, за да придобие съответния недвижим имот. Т.е. недопустимо е
включването на постъпили по делото суми в разпределение по реда на чл. 495 от ГПК.
Постъпило е на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК писмено възражение от ответна на жалбата страна – „Първа инвестиционна
банка” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от В. Х. и Д. К., като изп. директори, чрез пълномощник
юрисконсулт С. Р.-А., жалбата се оспорва като неоснователна. Останалите
ответници на жалбата, страни по изп. дело № 480/2011г., не вземат становище.
Постъпили са писмени мотиви на основание
чл. 436 ал. 3 предл. последно от ГПК от страна на ЧСИ В. А., с които се счита,
че депозираната жалба е неоснователна. Прилага копие на изпълнително дело
№20118270400480 по описа на ЧСИ В. А., рег. № 827 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен
съд-Пловдив /в четири тома/.
От приложено копие на изп. дело №
480/2011г. и подадена жалба ПОС констатира, че жалбата е допустима – подадена
от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 462 ал. 2 от ГПК срещу
подлежащо на
обжалване
действие на съдия-изпълнителя – разпределение по чл. 460 от ГПК. Поради което
жалбата следва да се разгледа по същество от съда, както следва:
Относно
оплакването по т. 1 от жалбата, ПОС констатира: Отнася се до т. 1 от
обжалваното Разпределение от 09.10.2013г. „такси по разпределението”, посочени
като размер от 204 лв с ДДС. Съгласно т. 13 от ТТР към ЗЧСИ – „за изготвяне и
предявяване на разпределение се събира такса – 30 лв без вкл.ДДС, /което е 36
лв с вкл.ДДС/”. Съгласно т. 5 от ТТР към ЗЧСИ – „за връчване на призовка,
препис от жалба, уведомление и книжа…/каквато е и призовката за предявяване на
разпределение/ се събира такса – 20 лв без вкл. ДДС /или 24 лв с вкл.ДДС/. Тъй
като, от страна на ЧСИ са изпратени общо 7 на брой призовки за предявяване на
разпределението, в т.ч. 3 броя – на взискателите по изп. дело, 1 бр. – за НАП,
1 брой- за МДТ при Община-****, 2 броя – за длъжниците по изп. дело. Поради
което и общият размер на „такси по разпределението” възлиза на сумата от 204
лв, получена като сбор от сумата 168 лева за връчване на призовки за
предявяване на разпределението /7 бр.ППРх 24 лева/ плюс сумата 36 лева за
изготвяне и предявяване на самото разпределение.
Предвид изложените обстоятелства ПОС
приема, че в тази част подадената жалба е неоснователна. Жалбоподателят не е
отчел, че в „такси по разпределението” следва да се включат, не само, такси по
т. 13 ТТР към ЗЧСИ, но и такси по т. 5 ТТР към ЗЧСИ; поради което неправилно същият
е приел, че таксите са само в размер на 36 лв, вместо правилният размер от 204
лв, посочен в т. 1 от обжалваното Разпределение.
Относно оплакването по т. 2 от жалбата,
ПОС констатира: Отнася се до т. 2 от обжалваното Разпределение от 09.10.2013г.
относно посочена „сума от 292.15 лева- погасяване на направени разноски по
изп.дело във връзка с изпълнението върху имота”. Видно е, че за разноските,
които са направени по изп. дело, са приложени фактури, както и за разноските,
приети за събиране по изп. дело и извършени в хода му, за които не са издадени
фактури, е изготвен от СИ протокол за
разноски от 27.09.2013г., съгласно който е посочено, че извършените
разноски са само във връзка с изпълнението върху недвижимия имот.
Поради
което и ПОС приема, че необосновано и неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че липсвало каквато и да било индивидуализация на посочените
такси, тъй като дори самото разпределение да не съдържа такава
индивидуализация, последната се установява от приложените в изп. дело документи,
в т.ч. и горепосочени. В случая, вземанията за разноски по принудителното
изпълнение се явяват и привилегировани – от стойността на имота, за който са
направени и спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, /чл.136 ал.1
т.1 от ЗЗД/, която привилегия е отчетена законосъобразно от страна на ЧСИ по
изп.дело№480/2011г.
Относно оплакването по т. 3 от жалбата,
ПОС констатира: Отнася се до т. 4 от
обжалваното Разпределение от 09.10.2013г. относно поставена „в полза на
взискателя „Кера Пловдив” АД сумата от 1 970.30 лв-погасяване на направени
разноски по изп.дело във връзка с изпълнение върху недвижимия имот”. В случая,
се установява, че ЧСИ е посочил основанията, на които тези разноски се дължат,
както и за тези такси, съответно, по т.т.3,4,5,20, 31 от ТТР ЗЧСИ, е издадена
фактура от 17.10.2911г. /за обща сума от 5 111.98 лв/, като част от
платените такси по тази фактура са погасени с разпределение на сума от недвижим
имот, собственост на длъжника, находящ се в град ****”, а останалите – 1970.30
лева, са разноски, свързани именно с имота, находящ се на ул.”****”, от
продажбата на който се извършва процесното разпределение от страна на ЧСИ.
Поради
което и ПОС приема за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че по делото
няма данни за основанието на посочените разноски дали те касаят пряко
принудителното изпълнение върху имота. От гореизложеното следва, че посочените
в точка 4 от разпределението разноски се отнасят само до принудителното
изпълнение върху процесния имот, при което и вземането за тях е привилегировано
за взискателя, който ги е направил /чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД/.
Относно оплакването по т. 4 от жалбата,
ПОС констатира: Отнася се до поставена „в полза на ипотекарния кредитор
/„ПИБ”АД/ на остатъка от 118 369.71
лв, който кредитор има привилегия с първа по ред ипотека”. Видно е от
приложена по изп. дело договорна ипотека, /обективирана с нотариален акт за
договорна ипотека № 25, том 2, рег. № 2738, н.д. № 225 от 12.05.2009г.,/вписан
с акт № 199,т.4,дело5244/09г.при СВ-****//, че „ПИБ” АД, кредитор присъединен
по реда на чл. 459 от ГПК, има първа по ред ипотека, върху процесния имот-обект
на принудително изпълнение. Поради което и ПОС приема за неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че не било „ясно” откъде произтича основанието за
привилегия по отношение на имота и респективно присъждане на сумата от 118 369.71
лв. От гореизложени обстоятелства е видно, че е налице привилегировано вземане
на ипотекарния кредитор съгласно чл. 136 ал. 1 т. 3 от ГПК, поради което и
законосъобразно му е присъдена сумата от 118 369.71 лв.
Относно
оплакването по т. 5 от жалбата, ПОС констатира: Отнася се до твърдяно от
жалбоподателя за незаконосъобразно „включване
в разпределението на задържания на основание чл. 493 т. 1 от ГПК задатък /от
участвало в проданта трето лице, което не е внесло в срок продажната цена/, в
размер на сумата от 6 750 лева, наред с продажната цена на процесния имот
от 12 000 лева, при което е разпределена общо сума от 126 750 лева,
вместо само 120 000 лв, колкото е продажната цена”; както и до
разпределяне на сумата на задатъка в
полза на посочения ипотекарен кредитор ПИБ.
В случая ПОС приема, че действително е
налице сума от 6750 лв от „задържан задатък”, който е послужил за
удовлетворяване на взискателите, съгласно чл. 493 т. 1 от ГПК; доколкото,
сумата на задатъка не е достигнала за удовлетворяване на вземанията, които се
ползват с право на продпочтително удовлетворение, в случая- на вземането на привилегирования
кредитор /ПИБ/, то няма как от същата сума да е налице „остатък” за
разпределяне между другите вземания по съразмерност, съгласно чл. 460
изр.последно от ГПК. ПОС не констатира законова пречка, сумата от т.н.”задатък”
да бъде включена в сумата за разпределение на получената продажна цена от
процесния имот, при което за разпределение е техният сбор; от една страна, този
т.н.”задържан задатък” е осъществен, именно, във връзка с извършената публична
продан на този процесен имот, а от друга страна, с оглед и на процесуална
икономия, не е необходимо, сумата на този „задържан задатък” да бъде предмет на
отделно „разпределение”.
Предвид изложените съображения ПОС приема
за изцяло неоснователна подадената жалба, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение от съда.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ постъпила чрез ЧСИ
В. А., рег. № 827, с район на действие-ОС-Пловдив, с вх. № 14227/21.10.2013г., ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. №
34454/13.12.2013г. подадена от К.Р.Ч. с ЕГН **********,***, срещу Разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, от 09.10.2013г.,
/предявено на 18.10.2013г./, по изпълнително дело № 20118270400480, вследствие
от проведена публична продан на недвижим имот с кадастрален идентификатор
56784.522.420.1.1.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от съобщението
на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/