Решение по дело №462/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)

  № ..................

гр. Кюстендил, 16.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 462 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД против Г.А.Р., заместена в хода на производството по реда на чл. 227 от ГПК от наследниците й по закон Я.Р. (съпруг), Г.Р. (син) и А.Р. (син).

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2015г. между Г.А.Р. и „Теленор България" ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 12 месеца по програма „Старт 7,99“ с тарифиране на интервали от 60 секунди със стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лв. Р. не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер па 26,44 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и услуги за отчетен период 10.07.201бг.-09.10.2016г.

На 03.07.2013г. между Г.А.Р. и „Космо България Мобайл" ЕАД с ЕИК ********* (сега „Теленор България“ ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 12 месеца. На 24.02.2015г между горепосочените страни било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца. На 04.03.2016г. между страните било сключено последното Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма „Стандарт 25,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 25,99 лв. Р. не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер на 83,22 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016г - 09.10.2016г.

На същата дата - 04.03.2016г. и по повод горепосоченото Споразумение с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Г.А.Р. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка НТС Desire 820 Dark Grey, срещу заплащане на обща лизингова цена от 459,77 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 19,99 лв. По договора за лизинг Р. дължaла заплащане на сума в общ размер ла 368,85 лв., която била формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.07.2016г. - 09.12.201бг., както следва:

-   19,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.07.2016г. - 09.08.2016г, начислена във фактура№ **********/10.08.2016 г;

-   19,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.08.2016г. - 09.09.2016г., начислена във фактура № **********/10.09.2016 г;

-   19,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.09.2016г. - 09.10.2016г, начислена във фактура № **********/10.10.2016 г;

-   9,03 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми при подписването на договора, за отчетен период 10.10.2016 г. - 09.11.2016 п, начислена във фактура №**********/10.11.2016г.;

-  299,85 лв. - сбор от 14 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.   12 от Общите условия към договора за лизинг и една лизингова вноска в пълен размер, съгласно чл.1 (3) от Договора за лизинг за отчетен период 10.11.2016г. - 09.12.2016Г и начислена във фактура № **********/10.12.2016 г.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:

1.  фактура № **********/10.08.2016 г., за отчетен период 30.07.2016 г. - 09.08.2016 г. срок за плащане - 25.08.2016г.,  издадена за сумата от 53.99 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми били както следва:

-  8,01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;
- 25,99лв. абонаментна такса за предпочетен номер+***;

-  19,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер+***.

Фактурата ищецът претендира за сумата от 52,60 лв., поради извършено частично плащане в размер на 1,39 лв., което погасявало задължението за абонаментна такса за предпочетен номер ++359********* до 24,60 лв.

2.  фактура № **********/10.09.2016 г., за отчетен период 10.08.2016 г. - 09.09.2016 п. срок за плащане - 25.09.2016г.. издадена за сумата от 62.93 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми били както следва:

-  10,44 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;

-  32,50 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***;
-19,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер+***.

3.  Фактура № **********/10.10.2016 г., за отчетен период 10.09.2016 г. - 09.10.2016 г., срок за плащане-25.10.2016г.. издадена за сумата от 54.11 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми били както следва:

- 7,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;

-26,13 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер+***;

- 19,99лв. лизингова вноска за предпочетен номер+***;

4.     фактура № **********/10.11.2016 г., за отчетен период 10.10.2016 г. - 09.11.2016 г. срок за плащане - 25.11.2016г., издадена за сумата от 9.02 лв., представляваща остатък от неплатена лизингова вноска, след приспадане на платени при сключване на Споразумението суми за предпочетен номер+35****.

5.     фактура № **********/10.12.2016 г. за отчетен период 10.11.2016 г. - 09.12.2016 г. срок за плащане - 25.12.2016г., издадена за сумата от 659.92 лв., представляваща неплатени неустойки и начислени накуп лизингови вноски. Така дължимата сума била както следва:

-  360,07 лв. неустойки за предпочетени номера +*** и +***;

-  299,85 лв. лизингови вноски за предпочетен номер +***.

Фактурата ищецът претендира в размер на 299,85 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски, съгласно договора.

С оглед на гореизложеното било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Кюстендил заради което било образувано  ч.гр.д. № 2090/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Кюстендил и била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за ищеца бил налице правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу длъжника.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните наличието на вземане на ищеца против Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Г.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и А.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., както следва: Суми в общ размер на 478,51 лв. ( четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), в т.ч. 26,44 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016г. – 09.10.2016г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; 83,22 лв.  за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016г. – 09.10.2016г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; 368,85 лв за неплатени лизингови вноски за отчетен период 10.07.2016г – 09.12.2016г. по Договор за лизинг на устройство марка HTC Desire 820 Dark Grey, с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането;

             Претендират се деловодните разноски по заповедното производство, както и тези по настоящото такова.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответните страни  не са упражнили правото си на отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответниците, не се явяват и не изпращат представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

С оглед процесуалното им поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 16.09.2019 г. и за тримата ответници) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призовани чрез връчване на призовките по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК, не се явяват в първото заседание по делото и не се представляват. Не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Представен е Договор за правна зашита и съдействие с посочен размер на адвокатско възнаграждение от 360 лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 125,00 лв.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 385,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

                                      Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Г.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и А.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., дължат на „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, суми в общ размер на 478,51 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), в т.ч. 26,44 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016г. – 09.10.2016г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; 83,22 лв.  за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016г. – 09.10.2016г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; 368,85 лв за неплатени лизингови вноски за отчетен период 10.07.2016г – 09.12.2016г. по Договор за лизинг на устройство марка HTC Desire 820 Dark Grey, с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 2090/2018 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1068/2019 г. по чл. 410 от ГПК.

        ОСЪЖДА Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Г.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес *** и А.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., да заплатят на „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер 485,00 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2090/2018 г. на КРС.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: