Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Перник, 02.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ КОВАЧКА
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 131 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№ 1312/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3348/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил частично предявените от Р.В.П.,
с ЕГН: ********** против „Стомана индъстри“ АД, с ЕИК: *********, искове с
правно основание по чл. 200, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като е
осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства, причинени съвместно от професионални
заболявания: „***“ и „***“, констатирани с ЕР № *** на ТЕЛК при УБ – МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2366.94 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 08.06.2016 г. до 18.05.2018 г.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лева по иска за
обезщетение за неимуществени вреди и до пълния претендиран размер от 2955.90
лева – по иска за обезщетение за забава, претенциите са отхвърлени като
неоснователни.
Със
същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил
„Стомана индъстри“ АД да заплати на Р.В.П. сумата от 800.12 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ПРС.
Освен това „Стомана индъстри“ АД е осъдена да заплати по сметка на ПРС и сумата
от 574.68 лева – държавна такса, както и сумата от 281.56 лева – възнаграждение
за вещо лице – съобразно уважената част от исковите претенции.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 987/14.01.2019 г. от „Стомана индъстри“ АД, чрез
процесуалния му представител – адв. Х.М., с която същото се оспорва в
осъдителната му част. Навеждат се доводи, че решението в обжалваната част е
необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място се твърди, че като е
присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева,
районният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и установения в
нея критерий за справедливост. В тази връзка се излагат доводи, че присъденото
обезщетение е прекомерно и необосновано предвид действително претърпените от
ищцата вреди. Посочва се освен това, че първоинстанционният съд неправилно не е
взел предвид обстоятелството, че ищцата страда и от общи заболявания, които
също оказват влияние върху здравословното й състояние и негативните й усещания
във връзка със същото.
На
следващо място се оспорва наличието на причинна връзка между професионалните
заболявания на ищцата и работните условия на труд в предприятието на ответника.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че ЕР № *** на ТЕЛК при УБ – МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕАД не е породило правно действие. Твърди се, че същото не
може да породи правни последици като индивидуален административен акт,
доколкото не била изчерпана административната процедура по връчване и обжалване
на същото. Уточнява се, че ЕР на ТЕЛК било задължително за всички лица, органи
и организации в страната, но едва след влизането му в сила. Посочва се и че
установяването на това обстоятелството по делото било в доказателствена тежест
на ищцата. Излагат се подробни съображения, че процесното ЕР не е влязло в сила
поради невръчването му на всички заинтересовани лица, имащи право да го
обжалват и най-вече на жалбоподателя, че не можело да „влиза в сила на части“,
поради което и съдът не следвало да го взема предвид при формиране на правните
си изводи. В тази връзка се прави извод, че с представеното експертно решение
не се установявал професионалният характер на заболяванията на ищцата.
По
отношение на иска за обезщетение за забава се твърди, че първоинстанционният
съд необосновано е приел датата 08.06.2016 г. като начален момент на забавата,
доколкото нямало никакви доказателства за подобен извод.
По
тези съображения се иска претенциите на ищцата да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално се иска
размерът на обезщетението по чл. 200 от КТ да бъде намален като бъде съобразена
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Претендират се разноски и пред двете съдебни
инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна Р.В.П., чрез пълномощника й
– адв. В.Б., е постъпил писмен отговор с вх. № 6004/25.02.2019 г., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение. Твърди се, че
направените от въззивника възражения са преклудирани, доколкото се навеждат за
пръв път пред въззивния съд, а дружеството не е подало дори отговор на исковата
молба. На следващо място се излагат доводи, че възраженията на въззивната
страна са неоснователни. В тази връзка се твърди, че при постановяване на
решението си районният съд е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е присъдил справедлив размер на обезщетението. На следващо място се
посочва, че получените от въззиваемата професионални заболявания и връзката им
именно с работата й в дружеството са безспорно установени от всички
доказателства по делото. В тази връзка се излагат съображения и че ЕР № *** на
ТЕЛК при УБ – МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е влязло в законна сила и обвързва
съда, а ако въззивникът е имал някакви възражения в този смисъл е следвало да
ги наведе и докаже пред районния съд, което не е сторил. По тези съображения се
иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски в
производството пред настоящия съд.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, не се
явява. Вместо него се явява процесуалният му представител – адв. М., който
поддържа въззивната жалба, оспорва отговора, не прави доказателствени искания.
По същество излага съображения за необоснованост и неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Иска същото да бъде отменено
като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК и
иска присъждане по компенсация.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.
Вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. Б. Б., който оспорва
подадената жалба, поддържа депозирания отговор, не сочи нови доказателства. Излага
доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска
същото да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима
и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 18.05.2018 г., подадена от Р.В.П.. Със същата е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
– за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева (главница),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобства, резултат от професионални заболявания – **********, както и сумата
от 2955.90 лева – представляваща лихва за забава за периода от 08.06.2016 г. до
18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че в периода от 05.07.1999 г. до 17.01.2000 г. ищцата
е работила като *** в „Стомана“ АД; в периода от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г.
е работила в „Еврометал“ ООД, а в периода от 15.06.2001 г. до пенсионирането си
на 10.08.2015 г. е работила като *** при ответното дружество „Стомана индъстри“
АД. Посочва, че работата й при
последното, както и условията на труд са се отразили неблагоприятно върху
здравето й, в резултат на което страда от посочените по-горе професионални
заболявания. Уточнява, че същите са установени с Експертно решение на ТЕЛК № ***
на УБМБАЛ „Св. Иван Рилски“, в което са й определени 55 % трайна
неработоспособност (т.н.р.) за професионалните заболявания и 44 % за общото
заболяване. Допълва, че в Протокол № *** на НОИ за извършено проучване на
професионална болест са отразени всички факти и обстоятелства, довели до
посочените от нея заболявания. На следващо място навежда подробни доводи, че
последните й създават дискомфорт в ежедневието, доколкото засягат основни
системи в организма й. Допълва, че това й състояние накърнява самочувствието й
и увереността й като човек дори води до нарушения на съня. По тези съображения
счита, че настъпилите промени в здравословното й състояние вследствие на
професионалните болести са й причинили неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответното дружество „Стомана индъстри“ АД
не е подаден отговор на исковата молба. Негов процесуален представител се явява
в първото по делото открито съдебно заседание като оспорва изцяло исковите
претенции, както по основание, така и по размер. Счита, че претендираното от
ищцата обезщетение е в силно завишен размер. Освен това твърди, че въобще не е
налице основанието за ангажиране на отговорността на дружеството, като излага
доводи, че съдържащите се по делото ЕР на ТЕЛК не са породили правно действие,
доколкото не били връчени на всички заинтересовани лица. В тази връзка, счита
че в доказателствена тежест на ищцата е да установи влизането в сила на ЕР на
ТЕЛК, на които се позовава.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: копие от трудова книжка на Р.П., Експертно решение №
*** от ТЕЛК
при УБМБАЛ „Св. Иван Рилски“, Протокол № *** за извършване на проучване на
професионална болест от ТП на НОИ гр. Перник, 13 броя епикризи на Р.П., жалба №
530/03.08.2016 г. от „Стомана индъстри“ АД, както и копие от медицинското
експертно досие на Р.П., съхранявано в Регионалната здравна инспекция Перник. По
делото са разпитани двама свидетели: Д.Н.Б. (син на ищцата) и Н.Б. И. (лице във
фактическо съжителство с ищцата), като и двамата излагат подробно възприятията
си относно здравословното състояние на ищцата, както и последствията от него за
социалния й живот и за емоционалното й състояние. Посочват, че същата е работила
при много тежки условия, които са довели до множество здравословни проблеми и
съответно до необходимостта да приема тежки лекарства. Св. Д.Б. уточнява, че
майката му страда от постоянна умора, което се отразява на социалните й
отношения при общуването с приятели. От своя страна св. Н. И. посочва, че
ищцата страда от проблеми със слуха, което й създава сериозни затруднения в
ежедневните й контакти, дори при изпълнение на домакинските задължения и в тази
връзка последната често е нервна и все по-рядко се среща с приятели. В хода на
делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно медицинска
експертиза, в която са посочени заболяванията, от които страда ищцата, както и
кои от тях имат характер на професионална болест. Изследвани са
характеристиките на професионалните заболявания, причините за появата им,
възможността за лечение, както и вероятността здравословното състояние на
ищцата да се влоши в бъдеще.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че ищцата е работила в ответното дружество в периодите
посочени в исковата молба. Приел е също, че последната страда от две
професионални заболявания – „***“ и „***“ като в тази връзка ЕР на ТЕЛК й е
определена т.н.р. 55 % относно професионалните заболявания и т.н.р. 44 %
относно общите заболявания, а общо 67 % трайна намалена работоспособност с
начална дата 08.06.2016 г. Като е анализирал изготвената съдебно медицинска
експертиза районният съд е счел, че същата кореспондира с представените писмени
доказателства относно здравословното състояние на ищцата, поради което я е
кредитирал. Освен това съдът е дал вяра и на разпитаните по делото свидетели,
като в тази връзка е достигнал до извод, че професионалните заболявания на
ищцата са й причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Като
е взел предвид доказателствата по делото и е подложил същите на подробен
анализ, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че справедливото
обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищцата съгласно критериите по
чл. 52 от ЗЗД е в размер на 12 000 лева. Относно обезщетението за забава
районният съд е приел, че същото следва да се изчисли върху сумата от
12 000 лева като за начало на забавата се вземе в предвид началната дата
на инвалидност съгласно ЕР, а именно 08.06.2016 г. По отношение на възраженията
на ответника относно влизане в сила на процесното експертно решение на ТЕЛК,
първоинстанционният съд е изложил подробни доводи защо приема, че същото е
влязло в сила и съответно е породило правните си последици. По така изложените
съображения решаващият състав е приел, че предявените искове са доказани по
основание и е уважил същите в размерите, посочени по-горе.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от представената по
делото трудова книжка се установява, че ищцата е работила в ответното дружество
в периода от 15.06.2001 г. до 10.08.2015 г. когато е придобила право на пенсия,
като в различни периоди е заемала длъжност *** и ***.
На следващо място от представен по делото Протокол № *** за извършено
проучване на професионална болест въз основа на три броя бързи известия е
видно, че болестното състояние на ищцата е причинено от физични фактори – общи
вибрации и шум в работната среда, както и от излагане на манган и неговите
съединения. Установяват се и съпътстващи фактори, повлияващи действието на
основните рискови фактори – като съпътстващи рискови фактори, синергично действащи
на основния рисков фактор, са шумът в работната среда, микроклиматът,
физическото натоварване и характерът на труда; наличието на токсични газове и
аерозоли на тежки метали и неблагоприятен микроклимат на работната среда. В
проучването е уточнено и че Р.П. е с продължителен трудов стаж от 15 г., първа
категория, в работна среда с наличие на рискови фактори за съобщените болести.
По делото се установява, че ищцата е освидетелствана от органите на
медицинската експертиза на работоспособността, като видно от представено
Експертно решение № *** на ТЕЛК към Университетска болница – МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД гр. София, същата страда от две професионални заболявания: „***“ и
„***“. В тази връзка с посоченото експертно решение на ищцата са определени 55
% трайно намалена работоспособност от професионалните заболявания и 44 % от
общите такива, като общо са й определени 67 % трайно намалена работоспособност.
От приложеното ЕР се установява също, че началната дата на инвалидност относно
професионалните заболявания е 08.06.2016 г. Видно от нарочно отбелязване върху
представеното ЕР, същото е влязло в сила на 15.02.2018 г.
При формиране на изводите си по делото въззивният съд също кредитира
изготвената и приета съдебно медицинска експертиза, доколкото експертното
изследване е задълбочено, подробно и компетентно извършено, а по делото липсват
и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Съгласно заключението по същата ищцата страда от общо шест
заболявания, от които две имат характер на професионални заболявания. Първото
от тях „***“ при ищцата е свързано с болки и изтръпвания на горни и долни
крайници, шийно-раменна област, кръста, болезнени движения в шийния и поясния
отдел на гръбнака, слабост в ръцете, главоболие, изпускане на предмети,
замайване, периодичен световъртеж, залитане, намаляване на слуха и др. Относно
второто професионално заболяване „***“, същото се характеризира с лесна умора и
задух при умерени физически усилия, свирене и бодежи в гърдите, кашлица. Съгласно
експертизата причината за появата на професионалните заболявания при ищцата е
продължителният трудов стаж в работна среда, където същата е била изложена на
множество вредоносни и рискови фактори, подробно изброени в експертното
изследване. Посочените заболявания освен това се дължат на трайни и необратими
увреждания в организма на лицето. На последно място от експертизата се
установява, че предвид възрастта на ищцата е възможно влошаване на белодробното
професионално заболяване, както и на общото заболяване бронхиална астма. Освен
това клиничната изява на лесна умора и задух при леки физически усилия става
постоянна. Възможно е и засилване на оплакванията, относими към вибрационната
болест.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установят
затрудненията и проблемите, които изпитва ищцата поради здравословното си
състояние, както и емоционалните й неудобства в тази връзка. Настоящият съдебен
състав също намира, че следва да даде вяра на така събраните свидетелски
показания. Действително последните подлежат на преценка по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелите са близки роднини на ищцата по делото и следователно
е възможно за същите да е налице известна заинтересованост от изхода на
производството. Въпреки това обаче, следва да се отбележи, че доколкото
показанията им са еднопосочни, последователни и логични, а в последна сметка
кореспондират и със заключението по приетата експертиза, то въззивният съд не
намира основания, които да поставят под съмнение тяхната достоверност.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предвид
оплакванията във въззивната жалба настоящият състав намира, че по делото са
налице два основни спорни въпроса – относно правното действие на Експертно решение № *** на ТЕЛК към Университетска болница
– МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и относно размера на присъденото
обезщетение по чл. 200 от КТ с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че правната уредба на медицинската
експертиза се съдържа основно в чл. 101 до чл. 113 от Закона за здравето,
където в частност е регламентиран редът за освидетелстване пред териториалните
експертни лекарски комисии (ТЕЛК), съответно издаването на решения от тяхна
страна, връчването на тези решения на заинтересованите лица, редът за
обжалването им, респ. влизането им в сила и правното им действие. В настоящия
случай жалбоподателят навежда подробни доводи, че представеното по делото ЕР на
ТЕЛК, въз основа на което ищцата основава претенциите си, не е влязло в сила
поради невръчването му на всички заинтересовани по закон лица. Преди преценката
на основателността на това възражение обаче с оглед естеството на същото следва
да се вземе предвид обстоятелството, че дружеството жалбоподател има
процесуалното качество на ответник в първоинстанционното производство. В тази
връзка въззивният съд намира за нужно да отбележи, че при действието на новия
ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 20.06.2007 г. в сила от 01.03.2008 г.) са установени
определени процесуални преклузии относно възможността на всяка от страните да
въвежда твърдения и възражения по спора съответно да ангажира доказателства в
тяхна подкрепа. Относно ответника правната уредба на тези преклузии се съдържа
на първо място в разпоредбите на чл. 131, ал. 3 и чл. 133 от ГПК. Съгласно
цитираните текстове в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и обстоятелствата, които ще доказва с тях и да представи
писмените доказателства, с които разполага. Когато ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ и т.н., той губи възможността на направи това по-късно
освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В
настоящия случай с разпореждане от 21.05.2018 г., постановено в
първоинстанционното производство, на ответното дружество са надлежно разяснени
посочените последици от неподаването на отговор на исковата молба. Въпреки
връчването на това разпореждане обаче в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от
страна на ответника не е подаден писмен отговор на исковата молба. В тази
връзка възраженията срещу правното действие на процесното експертно решение,
макар и наведени в хода на първоинстанционно производство по делото, въззивният
съд намира за преклудирани. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
същите са релевирани след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради
което доколкото липсват твърдения пропускът на страната да се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, е налице ограничението по чл. 133 от ГПК. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение №
164/18.06.2018 г. по гр.д. № 4012/2017 г на 4-то Г.О. на ВКС, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения срещу влизането в сила на ЕР на ТЕЛК. В тази
насока между впрочем е и задължителната съдебна практика предвид разясненията,
дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Посоченото разрешение следва от
обстоятелството, че когато препис от съответното ЕР на ТЕЛК е получен от
ответника с връчване на исковата молба и приложенията към нея, то той е имал
възможност на въведе съответните възражения срещу същото с отговора на исковата
молба. Освен това следва да се вземе предвид и фактът, че върху представеното в
настоящия случай ЕР на ТЕЛК има изрично удостоверяване от издалия го орган, че
същото е влязло в сила. Оборването на това удостоверяване предполага откриване
на производство по чл. 193 от ГПК, като искане в тази насока, по изложените
по-горе съображения, също следва да бъде направено най-късно в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК. В тази връзка настоящият съдебен състав приема процесното ЕР за
влязло в сила, като не намира за нужно да обсъжда по същество наведените във
въззивната жалба възражения в тази насока. С оглед гореизложеното и доколкото решенията
на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването
им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната
съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, то въззивният
съд споделя извода на първата инстанция, че предявеният иск по чл. 200, ал. 1
от КТ е доказан по основание. В тази насока противно на твърденията на
жалбоподателя настоящият състав приема, че по делото е надлежно установена
причинната връзка между условията на труд в предприятието на ответника и
настъпилите професионални заболявания. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, където последователно е утвърдена необходимостта от наличие на
експертно решение на ТЕЛК като предпоставка за уважаване на иска по чл. 200,
ал. 1 от КТ, когато се касае за професионално заболяване (напр. Решение №
226/29.03.2010 г. по гр.д. № 4119/2008 г. на 3-то Г.О. на ВКС и много други).
Относно
възраженията срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъден от
районния съд, настоящият състав намира същите за неоснователни. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в задължителната
съдебна практика - Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно последното
понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а предполага
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В настоящия
случай при формиране на изводите си относно размера на обезщетението въззивният
съд взе предвид обстоятелството, че ищцата страда от две професионални
заболявания. Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза същите оказват
сериозно въздействие върху здравословното й състояние, което въздействие се
проявява постоянно. В тази насока *** при ищцата е довела до болки и
изтръпвания в крайниците, шийно-раменната област, кръста, болезнени движения в
гръбнака, слабост в ръцете, главоболие, световъртеж, замайване, изпускане на
предмети, намаление на слуха и т.н. От своя страна *** причинява на ищцата
задух и умора дори при умерени физически усилия, свирене и бодежи в гърдите,
кашлица. Посочените симптоми поради естеството си оказват влияние върху
ежедневния социален живот на ищцата, което се потвърждава и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Освен това следва да се отчете и
обстоятелството, че професионалните заболявания се дължат на трайни и
необратими увреждания, като и при двете заболявания е възможно влошаване на
здравословното състояние в бъдеще. На последно място професионалното
респираторно заболяване оказва влияние и върху общото такова – ***, от което
страда ищцата. В тази връзка следва да се отбележи, че действително последната
страда и от няколко общи заболявания, но те видно от ЕР на ТЕЛК и СМЕ оказват
по-малко влияние върху здравословното й състояние в сравнение с професионалните
такива. В тази връзка наличието на същите, както и възрастта на ищцата, са
съобразени в достатъчна степен, като именно по тези съображения на последната
не е присъден пълният размер на претендираното обезщетение по чл. 200 от КТ.
При преценката с оглед критерия за справедливост не могат да се пренебрегнат и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните еднозначно и
категорично потвърждават твърденията в исковата молба, че процесните
професионални заболявания оказват негативно влияние върху социалния живот, а в
тази връзка и върху емоционалното състояние на ищцата. Същата има затруднения
при осъществяване на ежедневни дейности – получава задух и кашлица, диша трудно
и трудно възприема разговорите на хората около нея поради влошения й слух. Тези
състояния неминуемо влияят на общуването й с други хора като я принуждават да
търпи ограничения в ежедневието си. Със същите ищцата ще трябва да се съобразява
до края на живота си като напредването на възрастта й предполага влошаването
им.
С оглед
гореизложеното и при анализ на мотивите на първостепенният съд, настоящият
състав намира, че същият е съобразил в пълнота всички релевантни по делото
факти относно здравословното, социалното и емоционалното състояние на ищцата
във връзка с процесните професионални заболявания, като е определил един
справедлив и адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е
съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като са взети предвид конкретните
специфични за настоящия случай обстоятелства, поради което и въззивният съд не
намира основания за намаляване на присъдения с обжалваното решение размер от
12 000 лева.
По отношение
на иска по чл. 86, ал. 1 то ЗЗД, възражението в жалбата относно основанието за
приемането на дата 08.06.2016 г. като началната дата на обезщетението за забава
е неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че процесната дата
е посочена в представеното ЕР на ТЕЛК като дата на инвалидност. Съгласно
трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, именно считано
от тази дата – като дата на инвалидизирането, следва да се присъди и
обезщетението за забава върху присъдената сума за неимуществени вреди (в този
смисъл Решение № 113/09.02.2010 г. по гр.д. № 276/2009 г. на +-то Г.О. на ВКС).
По
гореизложените съображения въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По исканията за разноски на страните:
С оглед
изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на жалбоподателя
„Стомана индъстри“ АД е неоснователно. Неоснователно е и искането на последното
за присъждане на разноски за производството пред първата инстанция, доколкото в
хода на същото такива не са поискани, нито е доказано да са извършени, както
правилно е посочил и районният съд.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна Р.П. изрично е заявил, че не претендира
разноски за производството пред въззивния съд, поради което и такива не й се
дължат.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1312/03.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3348/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, в обжалваната част.
В останалата си част Решение № 1312/03.12.2018 г. по гр.д. №
3348/2018 г. по описа на РС – гр. Перник, като необжалвано, е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.