Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Плевен, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 179/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен срещу Решение № 260043 от 27.01.2021 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2404/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-0000752/ 20.10.2020 година на
Директора на РД“АА“ Плевен, с което на
РАВИС ТРАНСПОРТ ЕООД, представлявано от В.Ж.Д., на основание чл. 96 ал.1
т.1, предл. последно от ЗАвПр,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.,
затова че на 17.09.2020г., около 12.40 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов“ №6А – сградата на РД „АА“ гр. Плевен, след
запознаване с разпореденото със ЗППАМ
№РД-14-1708/29.07.2020г. на Началник ОО „АА“ гр.Плевен и приложените към нея
пътен лист сер.
ВА№537120 от 29.07.2020г., товарителница сер.V-3
№146285 от 29.07.2020г. и справка от информационната
система Лицензи -гр. София се установило, че превозвачът РАВИС ТРАНСПОРТ ЕООД, притежаващ
лиценз на Общността №13645, валиден до 16.07.25г. за международен автомобилен
превоз на товари е допуснал и разпоредил да бъде извършен обществен превоз на
товари на територията на Република България, видно от товарителница сер.V-3 № 146285 от 29.07.2020г. по маршрут от гр. В.Търново
до гр. Плевен, видно от пътен лист сер. ВА №537120 от
29.07.2020г., с товарен автомобил „*****“ с рег. №*****, собственост на В.Д. и
водач А.В.Л., като водача Л. не е снабден /няма издадено/ със заверено копие от
превозвача на притежавания лиценз на общността №13645 за описания по-горе автомобил,
превозът е извършен на 29.07.2020г.
Касаторът обжалва решението с
доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон –
касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.
1 от НПК. Счита, че от приложените доказателства по административно наказателната
преписка и изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на АУАН,
категорично може да се направи обоснован извод, че дружеството е осъществило
виновно състава на административното нарушение, попадащо под нормата на чл. 96,
ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр,
който е бил в сила по време на съставяне на акта за установяване на
административното нарушение. Не споделя констатациите на съда, за пороци
относно описанието на нарушението в АУАН и НП, досежно
времето и мястото на извършването му, като посочва, че относно мястото на
извършване на деянието, следва да се има предвид, че в административното
наказване е допустимо да се санкционира задълженото лице, макар и определянето
на мястото на извършване на нарушението да е невъзможно. Твърди, че както АУАН
така и НП са издадени от компетентен орган в установените законови срокове по
чл. 34 ЗАНН и съдържат всички изискуеми от закона реквизити по чл.42 ЗАНН във вр. с чл 57 ЗАНН. Спазени са
всички процесуални правила и срокове, не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, които да водят до опорочаване на
административно наказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя, не е ограничено правото на защита на нарушителя. Актосъставителят и административно-наказващият орган
притежават нужната компетентност. По безспорен начин е описана фактическата
обстановка, на извършеното административно нарушение. Ясно и точно е изложено в
какво се състои нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Има пълно съвпадение между установеното с
АУАН нарушение и виновно нарушените разпоредби и административното нарушение,
за което се налага наказание с наказателното постановление. По несъмнен начин
са установени самоличността на нарушителя и авторството на деянието. Счита, че
са били гарантирани правата на нарушителя с предоставяне на възможността да
впише своите възражения в него и да изложи допълнителни такива. Навежда доводи,
че административно-наказващият орган е взел предвид, преди да издаде
наказателното постановление, степента на обществена опасност на деянието,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и наложеното наказание
е съразмерно с извършеното нарушение, като конкретното деяние не може да се
счете за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от същия вид. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен
решение, а по същество – да се потвърди НП.
Ответникът по касация – РАВИС ТРАНСПОРТ
ЕООД, представлявано от управителя си В.Ж.Д., чрез адв. Д. Д. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен изразява становище,
че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че правилно РС – Плевен е
отменил НП, тъй като действително в АУАН и НП нарушението е описано като
такова, извършено на 17.09.2020 г. в 12,40 часа в гр. Плевен, а в
действителност датата и мястото на извършване на нарушението е друга. Твърди,
че на посочената дата РАВИС ТРАНСПОРТ ЕООД в качеството си на превозвач, не е
допуснало и разпоредило извършването на превоз с МПС, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на товари, който факт е доказан от разпита на
свидетелите в хода на въззивното обжалване. Моли,
постановеното от РС – Плевен решение да бъде оставено в сила както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона, но не
по изложените в него съображения.
За да отмени НП районният съд е стигнал до
извод за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, засягащи правото на защита на
наказаното лице, а именно несъответствие на посочената дата и място на
нарушението с действителните такива, които са част от задължителните реквизити
на акта съгласно чл. 42 т.3 от ЗАНН и на НП съгласно чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН.
Този извод е неправилен. Видно от
обстоятелствената част на НП и акта, които са идентични, на 17.09.2020г. в гр.
Плевен в РДАА – Плевен е извършена документалната проверка, при която е
установено описаното нарушение от превозвача „Равис
Транспорт“ ЕООД, изразяващо се в това, че е допуснал и разпоредил да бъде
извършен превоз на товари /натрошени стъкла/ по маршрут В.Търново – Плевен на
29.07.2020г., при който водача А. В. Л. не е бил снабден /няма издадено/ със
заверено копие от превозвача на притежавания лиценз на Общността № 13645 за
автомобил Рег. № ЕН4914КК, с който е извършен превоза.
Посочена е както датата и мястото на
установяване на нарушението – 17.09.2020г. в РДАА - Плевен, така и датата и
мястото на извършването му – 29.07.2020г. по маршрута В.Търново – Плевен.
Сочената нарушена разпоредба е чл. 96 ал.1
т.1 пр. последно от Закона за автомобилните превози. Към датата на извършване
на нарушението и към датата на установяването му със съставяне на акта –
17.09.2020г. действащата редакция на разпоредбата /ДВ – бр. 60/2020г. в сила от
07.07.2020г./ гласи, че се наказва с глоба или
имуществена санкция 3000 лв. лице, което допусне или разпореди извършването на
превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е
включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Предложение
предпоследно на чл. 96 ал.1 т.1 не кореспондира с обстоятелствената част в
описанието на нарушението, нито с някоя от останалите хипотези на нарушението в
приложимата редакция на същата разпоредба, както към момента на извършване на
нарушението, така и към момента на съставяне на акта. Сочената от касатора редакция на нормата на чл. 96 ал.1 т.1 пр.
последно /ДВ – бр. 17/2011г./, според която отговорност носи лице, което
допусне или разпореди извършването на превоз с МПС, водачът на което не е
снабден със заверено копие на лиценз на Общността, съответства на даденото
описание на нарушението, но е била изменена и не е била действащо право към
момента на извършване на нарушението и съставяне на акта и затова е неприложима.
Освен това проверката не е била извършена
по време на осъществяване на самия превоз, за да се установи дали водача е бил
снабден със заверено копие от лиценза, а документално след извършване на
превоза. От събраните придружаващи документи – пътен лист и справка в
информационната система на ИААА за издадените лицензи, може да се установи, че автомобил
**** с Рег. № *****, с който „Равис Транспорт“ ЕООД е
извършил превоз на товари на 29.07.2020г. по маршрут В. Търново – Плевен не е
включен в списъка на превозните средства към издадения лиценз, няма данни за
издадено копие от лиценза. Но в НП не се сочи подобно нарушение. Съгласно чл. 3 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя.
В процесния
случай действащата редакция на сочената за нарушена разпоредба – чл. 96 ал.1
т.1 /ДВ – бр. 60/2020г. в сила от 07.07.2020г./ към
момента на извършване на нарушението не е била изменяна впоследствие. Тя не
кореспондира с даденото описание на нарушението в обстоятелствената част на
акта и НП, което съответства на стара редакция на същата норма. Това представлява
съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното
лице, защото не позволява да се разбере за какво нарушение е наказан и
съставлява основание за отмяна на НП.
Като е отменил НП на процесуално
основание, макар и по други съображения, Районен съд – Плевен е постановил
правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.
Ответникът не е представил доказателства
за направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260043 от 27.01.2021
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2404/2020 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/