РЕШЕНИЕ
№
08.12.2020г., гр.Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева
а.н.дело № 81 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Ц.К. против Наказателно
постановление №-19-0367-000845 от 02.07.2019г. на Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП е наложено наказание
"глоба" в размер на 300 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт, като постановен в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че е нА.це разминаване в описанието на изпълнителното деяние и правна
квА.фикация в АУАН и в НП, в
резултат на неправилно възприетата фактическа обстановка.Твърди, че на датата,
посочена в акта за установяване на нарушението и в обжалваното наказателно
постановление, не е управлявал МПС, поради което нарушението е несъставомерно. Управлението
на МПС-то от него, не било възприето лично и непосредствено от контролните
органи, а се основавало на показанията на свидетели, което водело до порочност
на постановения акт. Счита, че в случая актосъставителят
в това си качество е превишил правомощията си, като е интерпретирал невярна
фактическа обстановка, с цел да оправдае незаконосъобразните си действия. Освен
това актосъставителят нямал законови правомощия да
осъществява контрол по ЗДвП.
В съдебно заседание, чрез адв. Бельов-АК Пазарджик,
поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата - РУ Велинград, в писмено становище оспорва жалбата, счита обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок- арг.
чл. 183, ал. 4 НПК, във вр. чл. 84 ЗАНН /препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на жалбоподателя на 18.12.2019 г., а жалбата е подадена
на 27.12.2019г.-по пощата/, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото писмени и
гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2020г. служителите на РУ Велинград, към ОДМВР
Пазарджик, полицейски участък Ракитово-ст. полицейски инспектор Б.М.П. и мл.
полицейски инспектор М.Б., по време на изпълнение на задълженията си като
автопатрул за времето от 18,00 часа на 23.06.2019г. до 06,00 часа на
24.06.2019г. на територията на полицейския участък Ракитово, получили
сигнал от ОДЧ за водач, който управлява
МПС – джип, в нетрезвено състояние в с. Дорково, на кръстовище на ул. „Цепина“
с ул. „Марица“. ОтзовА. се на сигнала. На мястото заварили
жалбоподателя Е.К., който седял на тротоара, пред хранителен магазин. МПС-то марка
„Мицубиши паджеро пинин“ с ДКН № РА 2131 КА било паркирано на платното за
движение, по посока обратна на движението.
Намиращите
се на място лица-свидетелите К.Х.Г. и Д.С.Б. ги информирА.,
че са видели жалбоподателя Е.К. да управлява автомобила. На няколко пъти К.
минал с джипа покрай намиращия се наблизо магазин. Първия път спрял пред
магазина и започнал да се кара с бащата на жената, с която преди това живеел на
съпружески начала, който бил там. Поведението му възмутило намиращите се
наблизо хора. На същите им направило впечатление и че водачът лъха на алкохол и
е във видимо нетрезво състояние. На близо имало деца, било оживено, поради
което свидетелката Г. подала сигнал на телефон 112. Водачът потеглил към
центъра на Дорково, но след това се върнал обратно, слязъл от автомобила и
продължил да се кара с намиращия се пред магазина баща на бившата си съжителка.
Пред магазина имало и други лица, които възприели поведението му и това, че е
употребил алкохол. Те успели да му отнемат ключовете от автомобила и да
препятстват да го управлява до пристигане на контролните органи.
След
пристигането си П. и Б. поискА. съдействие за
изпращане на автопатрул, осъществяващ от пътен контрол, за да бъде тестван водача с
техническо средство за употреба на алкохол. ПодА. сигнал в ОДЧ. Сигналът
бил получен от ОДЧ на 21,55 часа. На сигнала се отзовА.
служителите на РУ Велинград мл. инспектор А. Р. и мл. инспектор Т.У., които осъществявА. дейност като смесен автопатрул за времето от
19,00 часа до 07.00 часа на 23.06.2019г. При пристигането си Р. и У. заварили
на място жалбоподателя К., който към този момент не управлявал автомобила От
разговора със служителите на РУ Велинград, на които следвало да окажат съдействие
и с намиращи се на място лица, узнА., че К. е
управлявал процесното МПС. ИзискА.
му да представи необходимите документи за провоуправление
и за управляваното МПС. Такива не били представени. След справка в през АИС
„КАТ“ на МВР и ОДЧ, установили, че водачът е с отнето СУМПС.
На същата дата, мл. автоконтрольор
Т.У. ***, съставил на Е.Ц.К. АУАН № 910822 за това, че на 23.06.2019г., в 22.43
часа в с.Дорково, на кръстовището на ул.“Цепина“ и ул.“Марица“ управлява л.а. „Мицубиши Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА,
собственост на С.А.К., като извършва следното нарушение: управлява МПС
без да притежава СУМПС. СУМПС е отнето с АУАН Г/320051 от 26.11.2016г. на РУ
Велинград при ОДМВР Пазарджик. Приел, че с това е осъществен състав на
нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, а именно водачът е управлявал МПС, след като
е лишен от това право по съдебен или административен ред. АУАН е връчен на
23.06.2019г. при отказ за получаването му, удостоверен с подпис на свидетеля А.
Р..
Въз основа на АУАН е издадено НП №-19-0367-000845/02.07.2019г.
от Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, в което е посочено, че: Е.Ц.К.,
ЕГН ********** ***.2019г., в 22.43 часа в с.Дорково, на кръстовището на
ул.“Цепина“ и ул.“Марица“ управлява л.а. „Мицубиши Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА, собственост на С.А.К., като извършва следното
нарушение: управлява МПС, без да притежава СУМПС. СУМПС е отнето с АУАН
Г/320051 от 26.11.2016г. на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което виновно е
нарушил чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, а именно водачът е управлявал МПС, след като е
лишен от това про по съдебен или административен ред. С обжалваното наказателно постановление на Е.К.
е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лв., на осн.
чл.177, ал.1, т. 1 от ЗДвП .
Посоченото административно нарушение е описано по
идентичен начин както в акта за установяване на нарушение, така и в самото НП,
като са посочени и по идентичен начин нарушената материалноправна
норма.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от
показанията на свидетелите К.Х.Г., Д.С. Б.,
Т.К.У., А. Р. Р., Б.М.П. и М.Я.Б., които кредитира като логични последователни
и непротиворечиви. Същите разкриват в пълна степен фактическите обстоятелства
от състава на нарушението от значение за изясняване на обективната страна.
Свидетелите К.Г. и Д.Б. лично и непосредствено са възприели, че на 23.06.2019г.
в с. Дорково жалбоподателят Е.К. е управлявал лек автомобил „Мицубиши Паджеро Пинин“. Свидетелите са се намирА.
на мястото, което се сочи като място на извършване на нарушението и където К. е
заварен от контролните органи. В показанията си свидетелите описват по сходен начин случилите
се събития. Тези свои възприятия са пресъздА. пред
контролните органи отново по сходен начин. Свидетелите са непредубедени и
незаинтересовани от изхода на делото лица. Ето защо съдът счита, че на техните
показания следва да се даде вяра.
Съдът дава вяра и на показанията на пристигнА.те на място полицейски служители, които въз
основа на показанията на свидетелите очевидци са изградили цялостна представа
за събитието на нарушението и достоверно са го отразили в съставения АУАН №
910822 от 23.06.2019г. и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Описанието на нарушението съответства на показанията на
свидетелите очевидци.
В подкрепа на свидетелските показания е и приложената
по делото докладна записка от 24.06.2019г., изготвена от мл. инспектор А. Р.-л.
39, както и от справка за нарушител-водач л.69-71. От докладната записка се
установява, че около 21,55 часа на 23.06.2019г. свидетелите Р. и У. са
изпратени да окажат съдействие на друг автопатрул в с. Дорково, като според
получената информация, по данни на свидетели, при управление на МПС водач е щял
да предизвика ПТП. Доколкото не се установи от разпита на свидетелите и няма
данни за друг подобен инцидент на същата дата, може да се счита, че се касае
именно за събитието, описано в обжалваното наказателно постановление. Предвид
че свидетелите са изпратени около 21,55 часа, а преди това там е пристигнал
друг автопатрул, може да се счита, че управлението на
процесното МПС е извършено по-рано.
Обстоятелството, че жалбоподателят Е.К. е управлявал процесното МПС не се опровергава от показанията на
разпитаните по делото свидетели С.А.К., И.Ц.К. и Е.А.Т.. Съдът не кредитира паказанията на свидетелте в тази
част от една страна поради родствените им връзки с жалбоподателя и възможната
тяхна заинтересованост от изхода на делото, а от друга, защото К. и К. нямат
преки и непосредствени впечатления от случилото се. С.К. пресъздава събития,
които са е преразказани от сина й-жалбоподателя и нейния племеник.
Според показанията на свидетеля И.К., докато са били
заедно с жалбоподателят, той не е управлявал автомобила, но сам свидетелят
сочи, не е бил през цялото време с брат си; че за известно време го е оставил с
братовчед му-свидителя Т. пред магазина в с. Дорково
около 21,00 часа и се е върнал след час и половина в 22,30; че също там е
останал и джипът, което не изключва през този период Е.К. да е управлявал
процесното МПС.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.Т.. Тези
показания не кореспондират с показанията на останА.те
свидетели и им противоречат, специално в частта, в която този свидетел твърди,
че жалбоподателят не управлявал л.а.“Мицубиши“, с
който са се движили. Същевременно св. Г. и Б. твърдят да са видели, че именно Е.К.
е управлявал автомобила, както и докато го е управлявал да е бил видимо пиян. В
тази връзка следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят Е.К. и не
твърди той изобщо да не управлявал л.а.“Мицубиши“, а
само, че към момента, в който са дошли полицаите, е бил седнал на маса пред
магазина.
Не може да се счита също, че след като при
пристигането си служителите на РУ Велинград не са установили, че Е.К. управлява
МПС, същият не го е управлявал по-рано. Видно от свидетелските показания на Г.
и Б. управлението от водача е преустановено, защото контактният ключ на
автомобила му е бил отнет от намиращи се на улицата в с. Дорково граждани,
които по този начин са му попречили да управлява.
От приложената справка на нарушител водач се
установява, че към датата, посочена в наказателното постановление притежаваното
СУМПС на жалбоподателя е отнето с определение, с което е одобрено споразумение
по н.о.х.д. 544/15.12.2016г. за срок от 36 м., за извършено от него престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК и към датата на извършване на процесното нарушение,
същият не е притежавал такова.В подкрепа на това са и показанията на
свидетелите Т.У., А. Р., С.К. и Е.Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът счита
следното от правна страна
Акт за установяване на административно нарушение № 910822
от 23.06.2019г. и Наказателно постановление № 19-0367-000845 от 02.07.2019г са
съставени от компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на сроковете
по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН. Неоснователни са възраженията за липсата
на компетентност на актосъставителя. В подкрепа на
изводите за неговата компетентност е приложената по делото-л. 22, заповед на Министъра
на вътрешните работи, с което на служителите на териториалните структури на
съответното ОДМВР на длъжност автоконтрольор са
предоставени правомощия да съставят актове за административни нарушения по
ЗДвП. Към момента на съставяне на АУАН свидетелят Т.У. е заемал длъжността
младши автоконтрольор и е имал правомощията да съставя
АУАН по ЗДВП.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. И в двата акта
обективните признаци от състава на нарушението са описани по начин, който
позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си.
Посочени са време, място, обстоятелства,
при които е извършено, съдържат се
необходимите данни за индивидуА.зиране на нарушителя, на актосъставителя
и свидетелите. Фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Посочени
са нарушената и санкционната разпоредба.
Съдът счита, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че Е.К. е
управлявал МПС, без да притежава СУМПС. Към датата на процесното
деяние същият е изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 36 месеца, на осн. чл. 343г. НК, наложено му с влязло в сила на 15.12.2016г. определение на
РС Велинград, с което е одобрено споразумение за извършено от него престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК. Свидетелството за управление му е временно отнето на 22.11.2016г. със ЗППАМ №
16-0367-000369, на осн. чл. 171, т. 1, б. „Б“ от
ЗДВП, след като при извършена проверка на същата дата е установено, че
управлява МПС с концентрация на алкохол 2,59 промила. За това деяние, на същата
дата е съставен АУАН серия Г № 320051, в който е отразено отнемането на СУМПС.
Въз основа на констатираното с АУАН серия Г № 320051 от 26.11.2016г. е
образувано наказателното производство срещу жалбоподателя, приключило с влязло
в сила определение от 15.12.2016г. на РС Велинград. С него по окончателен начин
е решен въпросът за лишаване на Е.К. от право да управлява МПС за срок от 36 месеца,
считано от 22.11.2016г. Към извършване на деянието на 23.06.2019г. К. е бил
лишен по съдебен ред от право да управлява МПС, поради което правилно е
ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Макар в АУАН и
в наказателното постановление да е посочено, че свидетелството е отнето с АУАН
Г/320051 от 22.11.2016г., не е допуснато съществено процесуално нарушение,
представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Производството по лишаване на К. от право да
управлява МПС е започнало със съставянето на цитирания АУАН на 26.11.2016г.,
а основание за отнемането е извършеното от него деяние-управление на МПС в
пияно състояние, заради което е бил лишен от право до управлява МПС по съдебен
ред. Ето защо тази неточност следва да се счита преодоляна на осн. чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
По делото се установи, от събрания по делото
доказателствен материал и след пълна, всестранна и обективна преценка на правно
релевантните факти, установени с относими и допустими гласни доказателствени
средства, че жалбоподателят Е.К. на 23.06.2016г. е управлявал автомобил. Без значение в случая е точния час, когато го
е управлявал. Посочването на часа на извършване на нарушението в АУАН и в
наказателното постановление не е съществен негов елемент. Правноирелевантно
е точното време, когато е управлявано моторното превозно средство, след като
лицето е лишено изобщо от право да управлява такова.
Неоснователно е възражението, че управлението не било
възприето лично от актосъставителя, което опорочавало
административнонаказателното производство. Процедурата по установяване на административните нарушения е регламентирана
ч чл. 36-46 ЗАНН. Законът не поставя като изискване за законосъобразността на
акта за установяване на нарушението, актосъставителят
да е възприел лично неговото извършване, което в повечето случаи е реално невъзможно.
Нарушението е събитие, което е оставя следи в обективната
действителност и които актосъставителят възприема и
отразява в АУАН. Извършването на
нарушението или следите, които е оставило може да бъдат възприето от всяко
лице, което да сигнА.зира
на компетентните за съставянето на АУАН органи. Изискване за законосъобразността
на акта за установяване на нарушението е тези лица да бъдат посочени като
свидетели в него, арг. чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В настоящия
случай процедурата по установяване на нарушението е спазена. В АУАН 910822 от 23.06.2019г. са посочени имената на
лицата, присъствА. при извършване на нарушението-
свидетелите К.Г. и Д.Б..
Установени са правно релевантните факти за съставомерността на
нарушението по чл.177, ал., т. 1 от ЗДвП, като е установено от показания
на граждани, лично възприели фактите, че жалбоподателя Е.К. е управлявал МПС, т.е.
привел го е в движение и се е движил с него по път за обществено ползване.
Ето защо и
възражения относно допуснати при проведеното административно наказателно
производство процесуални нарушения, както и неправилно приложение на
материалния закон по отношение на нарушението квА.фицирана като такова по чл.174, ал1, т. 1 от ЗДвП е
неоснователно.
Що се отнася до размера на наложеното наказание съдът
намира също за справедливо и напълно отговарящо на целите на чл. 12 ЗАНН. От
справката за нарушител водач се установява, че жалбоподателят е извършвал
многократно нарушения на правилата за движение по пътищата, някои от които
престъпления, т.е. у него е нА.це
трайно установена нагласа на незачитане на нормите, защитаващи обществените
отношение по безопасността на транспорта. Ето защо за негово превъзпитание, а и
с оглед формиране на възгледи у останА.те членове на
обществото към зачитане на установените правилата за движение по пътищата,
справедливият размер на наказанието е в неговия законов максимум от 300,00 лв.,
както правилно е определено от административнонаказващия орган.
По изложените съображения, съдът счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а Наказателно
постановление № 190367-000845 от 02.07.2019г. за законосъобразно, поради което
следва да се потвърди.
Водим от горното съдът, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №-19-0367-000845/02.07.2019г.
на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на Е.Ц.К., ЕГН **********,***,
за извършено нарушение по чл.150А, ал. 1 ЗДВП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300,00 лв., на осн. чл. 177, ал.1,
т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева