Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Цветелина Пецева разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1
357 по описа за 2019 г. и
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД да заплати следните суми:
1.
на С.И.Х.:
- 13 000,00 лева на
основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане
(КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно
произшествие (ПТП) от 28.01.2017 г. плюс законната лихва от 11.05.2017 г. до
окончателното изплащане;
- 180,00 лева разноски по делото
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2.
на адвокат Г.Й. – 655,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско
възнаграждение;
3. на
СГС – 470,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на С.И.Х. срещу „Д.З.“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 13 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00
лева.
[3] ОСЪЖДА С.Х.
да заплати на „Д.З.“ ЕАД 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 235,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
той обжалва частично решението, следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия
интерес. Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка
на САС, определена по следната формула обжалваем интересХ100,00/1 040,00х0,04,
но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] С.Х. е заявила в искова молба от
30.01.2019 г., че на 28.01.2017 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от б.т.. От това ПТП С.Х. е получила сътресение
на мозъка и травма в гръдната област.
[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност
(ГО) на б.т. е била застрахована при ответника „Д.З.“ ЕАД (ДЗИ). С.Х. оценява
на 26 000,00 лева болките и страданията, които е претърпяла и ще претърпи
от описаните увреждания.
[8] На 10.02.2017 г. ищцата е поискала от ответника
да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил.
Затова тя моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати 26 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от
10.02.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).
2.
На ответника
[9] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че е изплатил на ищцата 2
000,00 лева обезщетение, което се дължи за вредите, претърпени от нея. Затова
ДЗИ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 31).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[10] Не се спори, че С.Х. е била родена на ***
г. Тя се е чувствала уверен и добър шофьор. Към януари 2017 г. е учила
магистратура и е трябвало да работи по магистърската си теза (показанията на
свидетелката Х., л. 56-58).
[11] На 28.01.2017 г. около 23:40 часа б.т. е
управлявала лек автомобил „Волво“ по ул. „Никола Габровски“ в гр. София, с
посока от ул. „Баку“ към бул. „Симеоновско шосе“. В същото време С.Х. е
управлявала лек автомобил „Ауди“ също по ул. „Никола Габровски“, но в обратна
посока.
[12] Двата автомобила са навлезли в
кръстовището с бул. „Г. М. Димитров“, като лекият автомобил „Волво“ е завивал
наляво, а лекият автомобил „Ауди“ се е движил направо, като той е бил с
предимство. Вместо да спази предимството на лекия автомобил „Ауди“, б.т. е
продължила завиването наляво и така е предизвикала ПТП с лекия автомобил „Ауди“
(констативен протокол, л. 6; наказателно постановление, л. 11). Не се спори, че
към този момент ГО на б.т. е била застрахована при ответника ДЗИ.
[13] От удара С.Х. е получила: сътресение на мозъка и подкожен хематом на десния горен клепач на
окото. Сътресението на мозъка е протекло с количествена промяна в яснотата на
съзнанието (зашеметяване, объркване), но без изпадане в безсъзнателно
състояние. Оценката по Глазгоу кома скала е била 14-15 точки.
[14] С.Х. е била лекувана три дни в болница с
вливания на инфузионни разтвори и аналгетици. След
това тя е била изписана и лечението ѝ е продължило в домашни условия.
Възстановяването от сътресението на мозъка е продължило между три и пет
седмици, като 30 дни ищцата е изпитвала болки и страдания. Те са били
най-интензивни в първите 10 дни (епикриза, л. 12; заключението и показанията на
вещото лице д-р П., л. 49-50 и л. 54-56).
[15] Непосредствено
след ПТП С.Х. е изпитвала силно главоболие, придружено с виене на свят. Поради
това ѝ се е налагало да приема аналгетици, които са предизвиквали гадене.
В първите дни от домашното лечение за нея се е грижила сестра ѝ
свидетелката Х.. Ищцата е била притеснена допълнително от необходимостта да
изготви магистърската си теза. Дълго време след инцидента С.Х. е изпитвала
страх да се вози и да управлява МПС (показанията на свидетелката Х., л. 56-58).
[16] Липсват доказателства за настъпили
усложнения при С.Х. от претърпяното мозъчно сътресение. Затова съдът приема, че
такива няма. Тя е възвърнала увереността си за управление на МПС (показанията на
свидетелката Х., л. 56-58).
[17] Сътресението на мозъка при С.Х. е:
- идентично с това, предмет на обезщетяване
по решение на САС 2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3185/2018 г.;
- близко до това, предмет на обезщетяване по
решение на САС 872-2019-10-ти с-в по гр. д. 4247-2018г.;
- по-леко от тези, предмет на обезщетяване по
решения на САС 462-2019-14-ми с-в по гр. д. 1790/2017 г. и 550-2018-12-ти с-в
по гр. д. 6014/2017 г. (показанията на вещото лице д-р П., л. 54-56).
[18] На 10.02.2017 г. С.Х. е поискала от ДЗИ
да ѝ заплати застрахователно обезщетение (претенцията, л. 13-14). На
25.05.2017 г. ДЗИ ѝ е изплатил 2 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди (л. 33).
[19] С.Х. е заплатила: 100,00 лева държавна
такса, като съдът я е освободил от заплащане на разликата над тази сума до
пълната държавна такса, която се дължи (л. 24 и л. 20); 260,00 лева за вещо
лице (л. 48). Общо разноските са за 360,00 лева. Тя е била представлявана
безплатно от адвокат (л. 52).
[20] ДЗИ не е направил разноски по делото. Той
е бил представляван от юрисконсулт.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[21] С.Х. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
[22] Съгласно чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за
застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432,
ал. 1 от КЗ).
[23] Следователно предпоставките за уважаване
на иска са:
1. ищцата да е участвала в застрахователно
събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е
причинило увреждания на ищцата;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното
събитие да е била застрахована при ответника;
4. вследствие на уврежданията ищцата да е
претърпяла неимуществени /имуществени вреди;
5. ответникът да не е изплатил на ищцата
обезщетение за тези вреди.
[24] Съдът установи, че:
1. на 28.01.2017 г. С.Х.
е участвала в ПТП, предизвикано от б.т.;
2. от него С.Х. е получила
увреждания;
3. ГО на б.т. е била застрахована при ДЗИ;
4. от уврежданията С.Х. е претърпяла
неимуществени вреди;
5. ДЗИ е изплатил обезщетение на С.Х. от 2
000,00 лева.
[25] Налице са първите четири предпоставки за
уважаване на иска. За да прецени дали е налице и петата предпоставка, съдът
следва да определи размера на дължащото се обезщетение.
[26] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 28.01.2017
г.
[27] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът
следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2.
начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4.
допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от
ППВС 4/1968 г.).
[28] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О.
по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О.
по т. д. 299/2011 г.).
[29] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[30] Минималният размер на застрахователните суми
по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е
бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000
000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а
след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[31] Икономическата обстановка в страната също се
е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:
- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[1];
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г.[2].
Увеличението на МРЗ от 2016 г. до 16.07.2017 г. е била 9,52%.
[32] Съдът установи, че към момента на ПТП С.Х.
е била на 24 години, предстояло ѝ е да подготви и защити магистърска теза.
От ПТП тя е получила: сътресение на мозъка и
подкожен хематом на десния горен клепач на окото. Сътресението на мозъка е
протекло с количествена промяна в яснотата на съзнанието (зашеметяване,
объркване), но без изпадане в безсъзнателно състояние. Оценката по Глазгоу кома
скала е била 14-15 точки.
[33] С.Х. е била лекувана три дни в болница с
вливания на инфузионни разтвори и аналгетици. След
това тя е била изписана и лечението ѝ е продължило в домашни условия.
Възстановяването от сътресението на мозъка е продължило между три и пет
седмици, като 30 дни ищцата е изпитвала болки и страдания. Те са били
най-интензивни в първите 10 дни.
[34] Непосредствено
след ПТП С.Х. е изпитвала силно главоболие, придружено с виене на свят. Поради
това ѝ се е налагало да приема аналгетици, които са предизвиквали гадене.
В първите дни от домашното лечение за нея се е грижила сестра ѝ
свидетелката Х.. Ищцата е била притеснена допълнително от необходимостта да
изготви магистърската си теза. Дълго време след инцидента С.Х. е изпитвала
страх да се вози и да управлява МПС.
[35] С.Х. няма усложнения от претърпяното
мозъчно сътресение. Тя е възвърнала увереността си за управление на МПС.
[36] Сътресението на мозъка при С.Х. е
идентично с това, предмет на обезщетяване по решение на САС 2856-2018-7-ми с-в
по гр. д. 3185/2018 г. С решението САС е определил обезщетение от
15 000,00 лева за увреждания от 2016 г.[3].
[37] Сътресението на мозъка при С.Х. е близко
до това, предмет на обезщетяване по решение на САС 872-2019-10-ти с-в по гр. д.
4247/2018 г. С решението САС е определил обезщетение от 10 000,00
лева за увреждане от 2016 г. (СГС е бил
определил обезщетение от 15 000,00 лева)[4].
[38] Сътресението на мозъка при С.Х. е
по-леко от тези, предмет на обезщетяване по решения на САС:
- 462-2019-14-ти с-в по гр. д. 4924/2018 г. С
него САС е определил обезщетение от 12 000,00 лева за увреждане от 2016 г.
(СГС е бил определил обезщетение от 17 000,00 лева)[5];
- 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г.
По него САС е определил обезщетение от 15 000,00 лева за вреди от 2016 г.[6]
[39] Съдът отчита всички установени
обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита:
продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период;
болките и неудобствата, които ищцата е търпяла. Съдът отчита и, че цитираните
решения на САС са за случаи от 2016 г., когато МРЗ е била с над 9% по-ниска от
тази през 2017 г. Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Съдът установи, че
ДЗИ е заплатил 2 000,00 лева обезщетение.
Ето защо съдът осъжда ДЗИ да заплати на ищцата 15 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 26 000,00 лева.
2.
По разноските
[40] Ищцата търси и разноски.
Тя е направила такива за 360,00 лева и е била представлявана безплатно от
адвокат.
[41] Съгласно чл. 78, ал. 1
от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска за 13 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова
съдът осъжда ДЗИ да заплати на С.Х. 180,00 лева разноски по делото (360,00х13 000,00/26
000,00). Съдът осъжда ДЗИ да заплати на адвокат Г.Й. 655,00 лева адвокатско
възнаграждение ((26 000,00-10 000,00)х0,03+830,00)х13 000,00/26 000,00). На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК съдът осъжда ДЗИ да заплати по сметка на СГС 470,00 лева държавна
такса (13 000,00х0,04-(100,00х13 000,00/26 000,00)).
[42] ДЗИ също търси разноски.
Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.
[43] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за
13 000,00 лева при предявен размер от 26 000,00 лева. Затова съдът осъжда С.Х.
да заплати на ДЗИ 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х13 000,00/26
000,00).
Съдия:
[1] Постановление №
375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[2] Постановление № 141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Съдът е установил, че към 28.02.2016 г. ищцата е
била на 23 години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. контузия на
главата с мозъчно сътресение, което е протекло без пълна загуба на съзнание, а
само с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване, объркване); 2. контузия
на тялото. Уврежданията на ищцата са били лекувани три дни в
болница. През този период тя е имала нужда от чужда помощ. Когато е претърпяла инцидента, ищцата
е била студентка и се е притеснявала, че ще пропусне изпити, което е щяло да
затрудни обучението ѝ. В резултат на преживяното ищцата се е страхувала
да се вози в автомобил и е предпочитала тя да шофира. Понякога
тя е имала главоболие.
[4] Съдът е установил, че към 07.09.2016 г. ищецът е бил на 36 години и е
спортувал джио джицу. Вследствие на ПТП той е получил: 1. контузия на главата със сътресение на мозъка;
2. разкъсно-контузна рана в тилната област на главата; 3. контузия на дясно
рамо и десен лакът с оток и ограничения на движенията. Вследствие на
сътресението на мозъка ищецът е бил зашеметен и не е имал ясен спомен за
инцидента. Той е бил три дни в болница, където раната му в тила е била
обработена хирургично и е била зашита. Възстановяването му е продължило около
30 дни, през по-голямата част от които е бил в болничен. Ищецът е изпитвал
умерени болки и страдания за 10-15 дни и леки до 30 дни. Вследствие на раната
на тила ищецът е имал седем-сантиметров белег с два напречни лъча с дължина
около сантиметър и половина. Докато е бил в болница, а след това и при
амбулаторното му лечение, за ищеца се е грижила майка му. В началото той се е
хранел трудно, майка му е помогала с това, както и с тоалета му. Той все още се
е страхувал от автомобили и е станал по-затворен.
[5] Съдът е установил, че към 20.08.2016 г. ищецът е бил на 42 години, работил
е и е живеел на съпружески начала със свидетелката Н. Вследствие на ПТП той е
получил: 1. контузия на
главата париетално със сътресение на мозъка; 2. контузия на шията. Мозъчното
сътресение е протекло с лекостепенни промени на съзнанието – зашеметяване и
вестибуло-вегетативна симптоматика. При първичния преглед и последващото
проследяване ищецът е бил в пълно съзнание, Глазкоу скала 15
точки, без възбудна и/или отпадна неврологична симптоматика. На ищеца е било
препоръчано да носи шийна яка за две седмици. Изписана му е била и терапия от
медикаменти – парацетамол, деган и мидокалм. От третия до шестия ден лечението
му е продължило с аналгетици и интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори.
Той е имал оплаквания и след първия месец и му е било препоръчано лечението да
продължи с кавинтон, пирацетам, вестибо, геритамин. Приемът на
пирацетам/ноотропил е продължил шест месеца. Непосредствено след инцидента
ищецът е бил зашеметен. Той е имал: гадене без повръщане; дифузно стягащо
главоболие; замаяност; звънене в ушите; нестабилност в походката.
Хемодинамиката му е била стабилна (нормално кръвно налягане, сърдечна честота и
кръвни показатели). От подобно увреждане нормалният период на възстановяване е
бил 30 дни, като при ищецът то е продължило по-дълго поради негови други
неустановени общи заболявания. Към момента на провеждане на съдебното дирене
той е бил по-раздразнителен при критични ситуации; понякога се е стряскал и е
говорил насън.
[6] Съдът е установил, че към 06.02.2016 г. ищцата е била на 21. Съдът също е
установил, че вследствие на ПТП тя е получила: 1. контузия на
главата; 2. разкъсно-контузна рана челно вдясно и успоредно на лява
назолабиална гънка; 3. мозъчно сътресение; 4. контузия на гръдния кош. Мозъчното
сътресение на ищцата е било лекостепенно, съпроводено със зашеметеност и леки
количествени изменения в съзнанието. От него ищцата се е възстановила за около
20 дни. От контузията на гръдния кош ищцата е изпитвала задушаваща болка в
гърдите. Докато се е възстановявала, за малкото ѝ дете се е грижила майка
ѝ. От увреждането в областта на главата ищцата е
имала едносантиметров линеен цикатрикс челно вдясно, в близост до окосмената
част на главата и друг на горната устна, успореден на назолабиалната гънка от
основата на лявата ноздра. Вследствие на ПТП ищцата е развила посттравматично
стресово разстройство с клинични изяви от чувство за вина, безпомощност, тлееща
тревожност, вътрешно напрежение, интензивен страх, противоречиви чувства,
оживяване на спомена и отричане на преживяното. Това състояние е хронично и
може да продължи неопределено време. С времето подобни спомени са избледнявали,
но при изпадане в близки ситуации е могло отново да оживяват с още по-голяма
интензивност и развитие на страхово-депресивно разстройство.