МОТИВИ към Присъда № 5 от 23.01.2017
г., постановена по НОХД № 1326/2012 г. по описа на Районен съд – гр.
Дупница
Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу
Г.Е.К. – роден на *** ***, българин, гражданин на Република
България, със средно специално образование, неженен, управител на „БОС БГ”
ЕООД, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на неустановена дата през месец април 2003 година в гр. София
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – тръбно строително скеле,
съставено от 596 л.м.
тръби Ф-48; 430 бр. жабки /комплект/; 51 бр. пети и 90 бр. удължители на
стойност 5 289.60 лв., собственост на „Автомагистрали Хемус” АД, клон
Дупница с МОЛ – Р.Н.Б. – началник склад, която владеел от 28.04.2002 г. – престъпление
по чл. 206, ал.1, пр. 1 от НК.
В съдебно заседание на 25.03.2013 г. ,,Автомагистрали
Хемус” АД гр. София чрез упълномощен представител е направило искане за
конституиране като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на
сумата от 5 289.60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2002 г. до
окончателното й изплащане. Съдът е оставил без уважение това искане на
основание чл. 84, ал. 1 от НПК, тъй като са представени доказателства, че е
предявен граждански иск по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Представителят
на Районна прокуратура Дупница поддържа обвинението, счита същото за доказано
от обективна и субективна страна и предлага да бъде наложено на подсъдимия наказание
,,лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години, като направените по делото разноски да
бъдат възложени на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адв. Р. пледира за постановяване
на оправдателна присъда като излага доводи, че деянието, за което е повдигнато
обвинение на К. е несъставомерно, тъй като не са доказани в хода на съдебното
следствие кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 206, ал. 1 от НК,
а именно, че подзащитният му противоправно е присвоил вещта, че е била в негово
владение, независимо от съставената на 28.04.2002 г. разписка, която не
представлявала правно основание за получаване на владението върху вещта.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан. В хода на съдебното следствие е дал е обяснения, според които за изграждането
на обект бензиностанция ,,ОМV” – Черен кос гр.
София било необходимо използването на пайнерово скеле, като по това време
,,Автомагистрали Хемус” АД Клон Дупница, представлявано от управителя св. Р.
било изпълнител на други обекти
бензиностанции ,,ОМV” в Люлин, Бояна, Момина чешма и
в Габрово. Бил изготвен проект за укрепване на подпорната стена на обекта, за
което било необходимо пайнерово скеле. На проведените срещи на обект
бензиностанция ,,ОМV” Черен кос, Р. и К. като
управители на представляваните от тях дружества постигнали договорка за
ползване на пайнеровото скеле, което било доставено на обекта със специализиран
транспорт по нареждане на Р.. Впоследствие възникнала техническа необходимост от
използване и на тръбно скеле за същия обект. По молба на К., К. уговорил среща
с Р., на която било договорено предоставяне на тръбното скеле от св. Р. като
управител на ,,Автомагистрали Хемус” клон Дупница на св. К. като управител на
,,СК К.”. Скелето било натоварено от склада на ,,Автомагистрали Хемус” по
нареждане на Р. в присъствието на Р.Б. – началник склад. След натоварването му
скелето било закарано на бензиностанция ,,ОМV” Черен кос, където било монтирано. Промяната на
проекта довело до удължаване на срока за изграждането на обекта, което
изисквало и ползването на скелето за допълнителен срок, не по-малко от 60 дни.
3-4 месеца след монтирането на скелето бил проведен разговор между Р. и К. за
финализиране на плащанията по възникнали преди това договорни отношения между фирмите,
които представлявали и на тази среща за първи път станало ясно, че има проблем
със скелето. В служебните отношения между Р. и К., К. бил посредник и това било
известно на хората, с които двамата работели. Не е заявявал на Р., че скелето
няма да бъде върнато. Не е присъствал на натоварването и разтоварването на
обекта, както на пайнеровото, така и на тръбното скеле, тъй като отношенията относно
ползването им са били между Р. и К..
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му са
заявили, че не желаят да се провежда разпит на свидетелите Р.Б., Х.В., И.Ч. и В.Ч.,
поради което съдът премина към процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, като одобри
даденото съгласие с изрично определение на основание чл. 372, ал. 3 вр. с чл.
371, т. 1 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели
и писмените такива, заключенията на вещите лица, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.Е.К. е роден на *** ***, българин, гражданин на Република
България, със средно специално образование, неженен, управител на „БОС БГ”
ЕООД, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелката И.К. е била управител на
„Тоби Фурор” ЕООД гр. София, което за периода 2001-2002 г. е главен изпълнител
на изграждане на бензиностанции ОМV в ж.к. „Люлин”- Тунела, ОМV –„Бояна”, омV „Момина чешма”, омV „Черен кос”. Основен подизпълнител
на посочените обекти е „ск К.”,
ЕООД представлявано от управителя К.К. - съпруг на св. И.К.. В строителството на
първите три обекта като един от подизпълнителите участвало и „Автомагистрали
Хемус” АД, клон Дупница, извършващо изпълнението на хоризонталната настилка,
част „Пътна”, чийто директор през посочения период е бил св. А.Р.. Дружеството
не е участвало в изграждането на четвъртия обект – ОМV „Черен кос”. Отношенията
между Р., К. и К. били коректни, поради което последният често ползвал
консултантска и техническа помощ от св. Р..
Във връзка с дейността на търговските дружества, представлявани от
свидетелите К. и К., активно участие
вземал и подсъдимия К., въпреки, че не се
намирал в трудови, гражданско-правни или представителни отношения със „ск К.” еоод. Подсъдимият К. помагал на св. К. с контакти и мнения
поради контактите си с хора от този бранш, респ. в населеното място от където е
той. Въпреки липсата на упълномощаване от страна на св. К. като управител на
търговското дружество, подсъдимият подписвал фактури, документи, протоколи за
дейност на „ск К.” еоод.
При изграждане на обект омV „Черен кос” в началото на 2002 г., възникнала
необходимост от ползването на пайнерово скеле с каквото разполагало ,,Автомагистрали
Хемус” АД Клон Дупница. Поради съществувалите до този момент коректни търговски
взаимоотношения между двете дружества, св. Р. предоставил на св. К., чието
дружество било подизпълнител пайнеровото скеле. Същото било закарано на обекта
ОМV Черен кос от св. В.Ч. – шофьор в ,,Автомагистрали
Хемус” Клон Дупница. Впоследствие възникнала необходимост от тръбно скеле за
обекта ОМV Черен кос. В качеството на
официален представител на фирмата подизпълнител на обекта на 26.04.2002 г.
свидетелят К. се срещнал със св. Р., на която среща присъствал и подсъдимия К..
Срещата се състояла в кабинета на св. Р.. К. и К. поискали да им предостави
тръбното скеле за нуждите на горепосочения обект, св. Р. се съгласил и предвид коректните
до този момент отношения между двете дружества не сключили писмен договор за
ползването му. Постигнали договорка скелето да бъде върнато след отпадане на
необходимостта от ползването му на обекта.
Тогава Р. и К. се уговорили на следващия
ден К. да получи скелето от началник склада - св. Р.Б.. На 28.04.2002 г., подсъдимият
пристигнал с личния си автомобил при св. Б., която предварително била уведомена
от Р., че следва да му предостави тръбното скеле. К. се представил като представител на „СК К.” ЕООД
и тръбното скеле, състоящо се от 596
линейни метра тръби, ф 48, 430
бр. жабки комплект, 51 бр. пети, 90 бр. удължители, било натоварено на товарен
автомобил „Шкода Европа 100”,
с дк № с
0470 ТК, собственост на „Транзит - С” еоод гр. София. Св. Б.
съставила разписка, в която описала елементите на скелето. Няколко дни
по-късно К. отново отишъл при Б., като поискал допълнително елементи от скелето
- 130 жабки, които Б. дописала в разписката. Подсъдимия К. подписал разписката
за получател на тръбното скеле за фирма ,,К.” ЕООД. През 2003 г. бил проведен
разговор в гр. София между св. Р., К. и К. относно уреждане на финансови въпроси
за други обекти касаещи двете дружества. Към този момент св. Р. не е имал
представителни функции, а заемал длъжността ,,главен инженер” в
,,Автомагистрали Хемус” Клон Дупница. На този разговор бил повдигнат въпроса за
тръбното скеле, като св. Р. не е имал съмнения, че същото ще бъде върнато на
собственика, както и бил наясно, че когато предоставил тръбното скеле бил
убеден, че ще се използва от фирмата на К. за обект ОМV Черен кос. Няма спор по делото, а това се установи и
от събраните по делото доказателства, че пайнеровото скеле е върнато на
собственика - ,,Автомагистрали Хемус” АД клон Дупница, а тръбното скеле не е
върнато.
При първоначалното разглеждане на делото
/ НОХД № 720/2006 г. по описа на ДРС/ е назначена съдебно-счетоводна експертиза
изготвена от вещото лице М. Ш., от която се установява следното: в ,,Автомагистрали
Хемус” АД клон Дупница не е установена липса на тръбно скеле поради факта, че
същото не е отписано като актив на дружеството. Количеството тръбно скеле описано
в разписка от 28.04.2002 г. било отдадено под наем. Тръбното скеле се води като малотраен актив, вписан в сметка
301/7 склад № 2 с МОЛ Р.Б.. В експертизата е посочено, че на инвентаризационния
опис тръбното скеле е отразено като количество без стойност, но се води на техническия ръководител количествено.
През периода 2002 г.-
2010 г.
не е установен излишък на тръбно скеле в склада, в който МОЛ е св. Б., нито в
друг склад на дружеството или клон на дружеството, тъй като в подобни случаи се
прави авизо от счетоводството, както и периодични баланси при проведени
одиторски проверки.
От графическа експертиза № 58/14.09.2005
г., изготвена от в.л. Р.К., се установява, че подписите положени под текстовете
на ,,Разписка”от 28.04.2002 г. под графа получил ,,Г.К.” и над графа ,,предал”
са идентични, положени са от едно и също лице, с подписите в графа ,,За
възложителя” на Протокол за установяване извършването и плащането на натурални
видове СМР и услуги от 22.12.2003 г. и графа ,,Стоката /услугата/ получена на
25.03.2002 г. на фактура на издател Автомагистрали ,,Хемус” АД от 26.03.2002 г.
От графическа експертиза № 76/24.11.2005
г., изготвена от в.л. Р.К., става ясно, че подписите положени под текстовата
част на ,,Разписка” от 28.04.2002 г. под графа ,,Получил Г.К.” и над графа ,,предал”
не са идентични с подписите положени от Г.Е.К. в Протокол за вземане сравнителен материал от
подпис от 14.09.2005 г. на Звено ,,Дознание” при РУП гр. Дупница. Също така е
установено, че подписите положени под текстовата част на ,,Разписка” от
28.04.2002 г. под графа ,,Получил Г.К.” и над графа ,,предал” са идентични с
подписа положен в графа ,,Обтривките се иззеха от: Г.Е.К.… подпис:… на Протокол
за изземване на обтривки и микроследи от
лице и обекти от 02.07.2005 г. по ПП 404/2005 г. на РУП гр. Дупница. От двете
графически експертизи следва безспорен извод, че подписът на разписката от
28.04.2002 г. е положен от подсъдимия К., независимо от факта, че в последствие,
три години по-късно /при започване на предварителното производство по делото/
го е променил.
От изготвената на съдебното следствие съдебно-оценителна
експертиза от в.л. Л.У. е видно, че стойността на строителното тръбно скеле за
времето на извършване на деянието – м. април 2003 г. след отчитане на процент
амортизация за две години /от времето на закупуването му до датата на
извършване на деянието/ е 3 712 лв.
От допълнителното заключение на вещото
лице се установява, че процесното скеле е закупено на 10.04.2001 г. с фактура №
0000607 за сумата от 3 877.60 лв. без ДДС с опис на отделните елементи:
тръби, жабки, пети, удължители. Според експертизата крайната балансовата
стойност на тръбното скеле за времето на извършване на деянието е 3 102.08
лв. (3 877.60 лв. х 20 % = 775.52 лв.; 3 877.60 лв. – 775.52 лв. = 3 102.08 лв.)
От показанията на св. К. се установява, че била
постигната договорка със св. Р. да предостави тръбното скеле до приключване на
работата на обекта за около 2 месеца, след което да го върнат, като лично поел
ангажимента да изпълни договорката си. След приключване на работата на обекта
не знаел какво е станало със съоръжението. Година след завършването на обекта е
провеждан разговор за връщането му на ,,Автомагистрали Хемус” клон Дупница като
изразява предположение, че щом не е върнато е откраднато от обекта.
Свидетелят Р. в показанията си твърди, че дружеството на което бил управител и
дружеството на К. били в много добри търговски взаимоотношения по повод
изграждането на различни обекти в страната.К. като представител на фирмата на К.
поискал тръбното скеле и след приключване на работата на обект Черен кос да го
върнат. За предоставянето му била съставена разписка от св. Б.. Преди това
предоставил и пайнерово скеле за същия обект, което било върнато. Скелето било
предоставено за ползване от дружеството на К. за обекта Черен кос. До този
момент не са възниквали никакви проблеми между двете дружества и всичко, което
било предоставяно на К. е било връщано. През 2002 г. е виждал скелето на
обекта. Не е имал съмнения, че ще бъде върнато предвид съществуващите коректни
отношения.
От показанията на св. И.К. /присъединени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК/ се установява, че ,,Тоби Фурор” ЕООД, на което е
управител е сключило договор за изграждане на бензиностанция ОМV Черен кос гр. София. Когато е посещавала обекта е виждала
тръбно скеле, но не й е известен подизпълнителят, който го е осигурил.
Свидетелят Ч. заявява, че като шофьор в ,,Автомагистрали
Хемус” АД клон Дупница е управлявал камион марка ,,Краз” с ДК № КН 37 86 ТВ.
Бил изпратен от Р. да закара на обект бензиностанция Черен кос скеле, състоящо
се от пайнери, закарал го на обекта и документите за получаването му подписал К.
като технически ръководител на обекта. Не е участвал в натоварването на тръбно
скеле за същия обект и не е виждал такова.
Свидетелката Р.Б. – началник склад в ,,Автомагистрали
Хемус” АД клон Дупница в показанията си твърди, че на 27.04.2002 г. в дома й дошъл св. Р., който
й казал, че същия ден при нея ще пристигне К., на който да предостави от склада
на дружеството тръбно скеле. По-късно същия ден отново се видели и Р. й казал,
че К. ще пристигне на другия ден. На 28.04.2002 г. пред дома й пристигнал
служебен камион с двама работници, които да помагат за натоварването на
скелето. Заедно отишли до склада, където било на съхранение и започнали да го
товарят в камиона. В този момент пристигнал подсъдимия К., който Б. разпознала
по даденото й от Р. описание. Съставила разписка, че предоставя скелето, която К.
подписал. След това К. обяснил на шофьора къде да го закара. Няколко дни
по-късно К. отишъл в склада и поискал Б. да му предостави 130 бр. удължители за
скелето, като в разписката добавила и тях, за което К. отново се подписал.
Свидетелят Х.В. заявява, че през 2002 г. е бил на длъжност
,,технически ръководител” в ,,Автомагистрали Хемус” АД клон Дупница, като
дружеството е имало задължение да извършва пътни и асфалтови настилки за обекти
ОМV бензиностанция гр. Дупница и в гр. София, кв. ,,Люлин”.
Изпълнител на тези обекти е била фирмата на К.. Познавал К. като представител
на К..
От проведената очна ставка между подсъдимия и свидетеля
Р. безспорно се установи, че между него и К. не е уговорен определен срок за
ползване на тръбното скеле, същото го е предоставил за ползване на фирмата на К.
на обект ОМV Черен кос. Скелето
било предадено срещу разписка на К., който действал от името на К., но
договорките за ползването му били постигнати между Р. и К. като представители
на двете дружества.
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Р. /присъединени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК/, К. /присъединени по реда на чл. 281, ал. 4вр. с
ал. 1, т. 2 НПК/, К. /прочетени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1 т. 5 от НПК/, Б., В., Ч., обясненията на подсъдимия, приобщените по делото писмени
доказателства: протокол № 0503/31.05.2002 г.; фактура № 607/10.04.2001 г.;
складови разписки № 1 и 2/10.04.2001 г.; писмо изх. № 972/11.10.2005 г.; писмо
изх. № 3076/17.10.2005 г.; допълнително споразумение към трудов договор №
627/02.20.2000 г.; писмо рег. № 4920/15.02.2006 г.; разписка от 28.04.2002 г.;
протокол за доброволно предаване от 28.06.2005 г., съдебни експертизи,
изготвени от вещите лица Л.М., М.Ш., Р.К. и Л.У., проведена очна ставка между
подсъдимия и св. Р..
Обясненията на подсъдимия са годно доказателствено
средство и са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства -
гласни и писмени, поради което съдът ги кредитира.
Съдът взе предвид и показанията на свидетелите, които
добросъвестно депозираха своите показания относно факти станали им
непосредствено известни, същите са логични, незаинтересовани и неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че не е доказано, подсъдимият да е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение за обсебване по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установи, че подсъдимият К. е получил тръбното скеле не за себе
си, а за СК ,,К.” ЕООД с управител К.К., който бил подизпълнител на обект ,,Бензиностанция ОМV Черен кос”. За ползването на вещта не е сключен
писмен договор между управителя на ,,Автомагистрали Хемус” АД клон Дупница –
св. Р. и СК ,,К.” ЕООД, представлявано от св. К., като уговорката била заемателят
да ползва вещта до приключване на работата на този обект. Именно този договор е
и годното правно основание, по силата на което чуждата движима вещ - в случая,
тръбното скеле е била предоставена от собственика й на заемателя по договора за
послужване - ,,СК К.” ЕООД чрез подсъдимия К., който е действал като негов пълномощник.
С разписка от 28.04.2002 г., съставена от св. Р.Б. – началник склад в
,,Автомагистрали Хемус”, тръбното скеле е предадено на К. като изрично е
отбелязано, че същото се дава на фирма ,,К.” ЕООД. На предаването и
натоварването на вещта е присъствал подсъдимия К., който е подписал разписката.
По делото не са налице доказателства за писмено упълномощаване на подсъдимия да
действа от името и за сметка на ,,СК К.” ЕООД, представлявано от К.К. във
връзка с предмета на дейност на дружеството, като по делото няма спор по това
обстоятелство.
Обемът на представителната власт на обикновения
търговски пълномощник се определя от упълномощаването. Отношенията между
търговеца и търговския пълномощник зависят изцяло от волята на търговеца. За
разлика от гражданското право, източник на представителната власт на търговския
пълномощник може да бъде само упълномощаването, т.е. юридическия факт, с който
се свързва пораждането на представителна власт на обикновения търговски
пълномощник, е упълномощителната сделка на търговеца. Последната се
характеризира като формална сделка - писмена с нотариално заверен подпис на
търговеца. По силата на упълномощителната сделка пълномощникът има право да
действа от името на търговеца, с последици за него. Отношенията между търговеца
и обикновения търговски пълномощник се уреждат с договор и именно по силата на
този договор търговският пълномощник трябва да извършва действията, за които е
упълномощен. В случая, такъв договор няма сключен между ,,СК К.” ЕООД и
подсъдимия К.. Този договор би могъл да бъде трудов, може да бъде договор за
поръчка или да съдържа елементи на ненаименован договор. Или правоотношенията,
които възникват в конкретния случай между търговеца и пълномощника са две -
упълномощителната сделка, която е източник на представителна власт за
пълномощника и договор, който урежда отношенията им и поражда задължение за
последния да извършва действията, за които е упълномощен. По силата на това второ
правоотношение, възникват взаимни права и задължения между страните. Двете
правоотношения са в логическа връзка, но не се намират във функционална
зависимост, тъй като представителното правоотношение е задължително при
търговското пълномощие, докато липсата на договорно правоотношение не е пречка
за това. Следва да се отчита и факта, че за разлика от гражданското
представителство, търговското пълномощие е винаги възмездно, а търговският
пълномощник обикновено е служител на търговеца, намира се в йерархична
зависимост от него и в представителните си функции е длъжен да се съобразява с
неговия интерес. От друга страна, липсват данни за противопоставяне от страна
на ,,СК К.” ЕООД, представлявано от К.К. на извършени действия от страна на упълномощеното
лице, с оглед презумпцията установена в чл. 301 от Търговския закон, според
която действията на лице без представителна власт се смятат потвърдени от
търговеца, ако той не се е противопоставил веднага, след като е узнал за тях. По
делото не са ангажирани доказателства за противопоставяне на извършени без
представителна власт действия от името на търговеца, веднага след узнаването
им, което в случая е станало с доставянето на вещта на обекта ОМV Черен кос, подизпълнител на който е било дружеството,
представлявано от К.К.. Не са налице данни, от които да се направи извод, че К.
се е противопоставил на действията на К. като упълномощено лице. В съдебната
практика е изразено разбирането, че правомерният начин, по който вещта е преминала
във фактическата власт на дееца - конкретно правно основание, прави трудно
разграничаването между обсебването като престъпно посегателство, наказуемо от
закона и неизпълнението на поети договорни задължения между страните,
отговорността, за което следва да се търси единствено по гражданско-правен ред.
В тази връзка се приема, че критерий при подобно разграничаване е именно
намерението за окончателно фактическо или юридическо разпореждане с вещта, като
всяка друга субективна причина прави деянието несъставомерно по чл. 206 от НК.
В случая, какъвто е и настоящия, конкретната причина за неизпълнение на неформалния
договор за послужване на тръбното скеле, сключен между ,,Автомагистрали Хемус”
АД клон Дупница и ,,СК К.” ЕООД засяга единствено гражданско-правните им
отношения. Действията извършени от подсъдимия К. са в рамките на предоставените
му от К. като управител на търговското дружество пълномощия. При така
установеното от фактическа и правна страна, следва изводът, че от обективна
страна не е осъществено изпълнителното деяние, визирано в чл. 206, ал. 1, пр. 1
от НК с оглед, което действията на подсъдимия нямат престъпен характер. В
съдебната практика се възприема разбирането, че изпълнителното деяние на
обсебването може да се изрази, както в разпореждането с чуждата движима вещ,
така и в отказът тя да се върне. Престъпното обсебване обаче е
,,противозаконно” присвояване на чужда вещ и когато се изразява в отказ да се
върне вещта, той също трябва да е противозаконен. Особеностите на престъплението
по чл. 206 от НК са следните: обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи. От обективна страна законодателят е предвидил алтернативното
наличие на една от двете форми – или ,,владее” или ,,пази”, за да бъде деянието
съставомерно. В случая обвинението е повдигнато по първата хипотеза. От
субективна страна престъплението следва да е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - да знае, че има фактическа власт върху вещта/ каквато в случая не се
установи/, да знае за какво му е предоставена вещта и въпреки това
противозаконно да присвои чуждата вещ, да предвижда, че вследствие на неговото
разпореждане вещта ще премине в полза на самия него или на трето лице, като
следва да съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за
разпореждане с предмета на посегателство. Подсъдимият следва да има за цел да
се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужд интерес,
т.е. да съзнава обществено-опасния характер на деянието, да цели настъпването
на обществено-опасните последици. В конкретния случай съдът намира, че няма
събрани никакви доказателства относно наличието на умисъл у подсъдимия за
осъществяване на престъпно посегателство по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК. Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 16 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност приема, че не са събрани безспорни
доказателства, че с деянието си подсъдимия да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК.
Анализът на всички събрани по делото доказателства налага извод, че няма нито
преки, нито косвени безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи тезата на
обвинението. От събрания по делото доказателствен материал е видно, че отсъства
и субективната страна на престъпно поведение по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК и
по-конкретно присвоителното намерение, което се изразява в намерение за
окончателно фактическо или юридическо разпореждане с чуждата движима вещ По
делото не са установени обективни факти, от които да се извежда посочения
субективен елемент. Безспорно е установено, че подсъдимият е действал като
пълномощник и неговите действия не са свързани с лично облагодетелстване или
облагодетелстване на друго лице. Обвинението повдигнато на подсъдимия следва да
бъде доказано със средства и по начин, който не оставя съмнения относно
извършване на престъплението. Тежестта да докаже обвинението по дела от общ
характер тежи върху прокурора и разследващите органи, като в случая
повдигнатото обвинение не бе доказано.
С оглед изложеното, съдът прие, че подсъдимия не е
осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК, нито от
обективна, нито от субективна страна, призна го за невиновен и на основание
чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.
При този изход от делото, на
основание чл.190 ал.1 НПК разноските в наказателното производство следва да
останат за сметка на държавата.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: