№ 215
гр. Сливен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100113 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 от КЗ.
Ищцата Р. Х. М. твърди в исковата си молба, че е сестра на И.Д.Д..
Последният починал в ПТП на 04.01.2020 г. когато в гр. Т. на ул. „Ц.С.”,
водачът на товарен автомобил марка и модел „Ленд Роувър Рейндж Роувър”,
с рег. № Т ***** АК – ОРХ. Б. нарушил правилата за движение по пътищата и
ударил пешеходеца И.Д.Д., който вследствие на получените увреждания
починал на 27.01.2020 г. Било образувано досъдебно производство № 10/2020
г. по описа на РУ – Т., след което на ОРХ. Б. било повдигнато обвинение и
същият бил осъден с влязла в сила присъда № 2 от 08.12.2020 г. постановена
по НОХД № 184/2020 г. по описа на ОС - Т., за това, че при управление на
цитирания товарен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.20, ал.2 изр.1-во от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на И.Д.Д., настъпила на 27.01.2020 г., с
което осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1-
во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Наложено му било наказание от една година и
четири месеца „Лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок. Същият
бил лишен от право да управлява МПС за същия срок. В исковата молба се
твърди, че ищцата и починалия й брат израснали в сплотено и задружно
семейство и били силно привързани един към друг, обичали се, подкрепяли се
1
и живеели в разбирателство. От деца били неразделни, като ищцата като по-
голяма сестра се грижила за брат си и го водела със себе си навсякъде. С
годините съумели да съхранят доверието и обичта помежду си. Ищцата
изключително тежко понесла загубата на своя брат, който винаги бил опора за
нея. Твърди, че не са прекъсвали връзката помежду си, постоянно се търсили,
споделяли всичко. Починалият бил също привързан към сестра си, подкрепял
я, помагал й и винаги и показвал братската си обич. Твърди, че преживяла
изключително тежко загубата му и ще продължава да изпитва болка и ще
скърби до края на дните си. Станала мрачна, затворена, не контактувала с
хора извън семейството, страдала от липса на апетит, нарушение на съня и
тревожност. Твърди, че и до момента не е преодоляла загубата от смъртта на
брат си. Твърди, че е от кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и по тази причина с
молба вх. № 6262 от 01.06.2020 г. отправила претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП-то водач, а именно ответника, с искане да и бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. Твърди, че след
изтичане на срока и до момента същият не е определил обезщетение, което
породило за нея правен интерес да предяви настоящият иск. Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да и заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди изразяващи се болки и страдания от
смъртта на нейния брат в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
ПТП, а именно 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД е депозирал в срок писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва твърденията за
реализирано ПТП, както и наличието на влязла в сила присъда установяваща
вината на водача за причинената смърт на брата на ищцата, както и неговото
противоправно поведение. Твърди, че вина за настъпването на травматичните
увреждания има и самия пострадал И.Д.Д., който с поведението си е
допринесъл за настъпването на ПТП-то, като при движение на
нерегламентирано място – по пътното платно, не се е съобразил с
разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство, неговата
скорост на движение, както и пътната обстановка, с което е нарушил
2
разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП и сам се е поставил в опасност. Твърди,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, което е основание за намаляване размер на евентуално
определеното обезщетение. Оспорва иска по размер, като счита същия за
прекомерно завишен. Счита, че на ищцата не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не са налице изключително близки връзки с
починалия й брат. Наличието на родствена връзка между ищцата и починалия
й брат, сама по себе си не обуславя наличието на релевантно основание за
присъждане на обезщетение. Прави възражение, че същото следва да бъде
намалено по смисъла на § 96, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби
на ЗИДКЗ. Моли съда да отхвърли иска за главница, както и иска за
присъждане на лихва по изложените съображения.
В последното открито с.з., ищцата не се представлява.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен
иска и да му бъдат присъдени разноски, като представя списък на разноските.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата Р. Х. М. е едноутробна сестра на И.Д.Д..
Последният пострадал в ПТП на 04.01.2020 г., когато в гр. Т. на ул.
„Ц.С.”, водачът на товарен автомобил марка и модел „Ленд Роувър Рейндж
Роувър”, с рег. № Т ***** АК – ОРХ. Б. нарушил правилата за движение по
пътищата и ударил пешеходеца И.Д.Д., който бил откаран в болница и
вследствие на получените увреждания починал на 27.01.2020 г. Било
образувано досъдебно производство № 10/2020 г. по описа на РУ – Т., след
което на ОРХ. Б. било повдигнато обвинение и същият бил осъден с влязла в
сила присъда № 2 от 08.12.2020 г. постановено по НОХД № 184/2020 г. по
описа на ОС - Т., за това, че при управление на цитирания товарен автомобил
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 изр.1-во от
ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на И.Д.Д., настъпила на 27.01.2020 г., с което осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Наложено му било наказание от една година и четири месеца „Лишаване от
свобода” отложено с изпитателен срок. Същият бил лишен от право да
управлява МПС за същия срок.
3
Видно от назначената и изслушана по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. У., скоростта на движение на
автомобила Рейндж Роувър преди ПТП е била около 30 km/h, както и към
момента на удара. Опасната зона за спиране на автомобила при определената
скорост на движение е около 14 м. Водачът на автомобила е възприел
опасността на разстояние около 10,6 м от мястото на удара. Това разстояние е
изминато за време от 1,26 сек. В този момент пешеходецът е бил на 1,2 м от
мястото на удара, като общо разстояние между двата обекта в момента на
възприемане на опасността от водача е 11,8м. Водачът е имал техническата
възможност да възприеме пешеходеца при предприетата маневра за завой
наляво. Той е предприел спиране, но предвид известната ограничена
видимост от предната лява колонка е закъснял с реакцията си. Пешеходецът е
попаднал в опасната зона за спиране на автомобила спрямо момента на
откриване на видимостта към него. Водачът на автомобила е имал
техническата възможност да промени положението си върху седалката, за да
възприеме възможността за поява на обекти в зоната на кръстовището.
Пешеходецът се е движил технически неправилно по платното за
движение и срещу направлението на движение на автомобила. Техническите
причини, довели до възникването на ПТП са: основната техническа причина е
неправилното поведение на пешеходеца при предприетото движение по
платното за движение без да се съобрази с наличието на автомобили по него.
Технически правилно е било той да се движи по тротоарите, а при пресичане
на платното да използва пешеходните пътеки. Техническа причина за
настъпилото ПТП е и технически неправилното поведение на водача на
автомобила при предприета маневра за завой наляво без да се съобрази с
наличието на пешеходец на пределна възраст, движещ се по платното.
По делото са събрани гласни доказателства от разпита на свид. И.В. –
син на ищцата и свид. П.Г. – фактическа съжителка на първия свидетел.
Техните показания са непротиворечиви в частта, в която установяват, че
починалия И.Д. е живеел през лятото в град Сливен, а през зимния сезон е
живеел в къщата, в която живеят те, децата им и ищцата. В тази къща
живеели около 15-16 души. И.Д. живеел в собствена стая, като помагал за
цепенето на дърва и носене на вода. Ищцата му перяла дрехите. Когато
посещавал гр. Сливен, ищцата се сещала с брат си навън и си говорили.
4
Не работел, издържал се като просел, според свид. Г., а според свид. В.,
работел в Горско стопанство в Омуртаг. Той се хранел със семейството. И
двамата свидетели посочват, че не са виждали ищцата и брат й да си споделят
за нещо. Той имал дъщеря, която според свид. В. имала жилище, а според
свид. Г. нямала такова. Съпругата му го бил напуснала.
Когато се случила катастрофата, от гр. Т. се обадили на свид. В., че
вуйчо му е пострадал в катастрофа и че е настанен в болница. Този свидетел
посочва, че той, жена му - свид. Г. и ищцата са ходили три пъти до гр. Т. да го
посетят в болницата. За същото обстоятелство свид. Г. посочва, че нито тя,
нито съпруга й, нито ищцата са ходили да посетят И.Д. в болницата в град Т..
След като починал брата на ищцата, от полицията се обадили на свид.
В.. Той твърди, че е отишъл в гр. Т., като разбрал за смъртта му, но
погребението не било платено от него. И.Д. бил погребан в гр. Т.. Свид. В.
твърди, че той и майка му присъствали на погребението, а свид. Г. твърди, че
не са.
Когато ищцата разбрала за смъртта на брат си била много разстроена,
плакала и според свидетелите получила сърдечно заболяване. Тя
продължавала да плаче и скърби за него, правила помен на годишнината от
смъртта му, тъгувала за него на именния му ден и на други празници, често го
споменавала пред близките си.
По делото е била назначена и изслушана съдебно-психологична
експертиза, от заключението на която се установява, че след инцидента
ищцата е преживяла шок от загубата на брат си, като това е довело до
различни симптоми – загуба на апетит, бодежи в гърдите, безсъние,
изтощение, раздразнение. Непосредствено след инцидента е имала високи
нива не тревожност и скръб. Към момента на изготвянето на експертизата тя е
преживяла случилото се и води нормален начин на живот. Експертизата е
отчела леко изразени нива на скръб и болка, които не влияят на нормалното й
функциониране, като личност т.е. е преодоляла последиците свързани с
внезапната загуба на брат й. Ищцата не е ползвала психологична или
психиатрична помощ.
Според вещото лице, разпитано в с.з. отношенията между ищцата й брат
й са били много близки, за което вещото лице прави извод от факта, че
двамата са живели заедно, в едно домакинство през част от годината.
5
Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ленд Роувър
Рейндж Роувър“с per. № Т ***** АК е застрахована от ответника по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на
действие 12.01.2019г. до 11.01.2020г., което не е спорно между страните.
Ищцата е отправила до ответника претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й в размер на
60 000лв. на 01.06.2020г. На ищцата не е определено или изплатено
обезщетение.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
заключенията на изслушаните експертизи. На основание чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За твърдението
на ищцата, че в резултат от шока от загубата на брат си е получила сърдечно
заболяване не са представени доказателства, нито такива, че тя страда от
такова заболяване, нито кога е получено то и причинно–следствената връзка
между него и смъртта на брат й. Показанията на двамата разпитани
свидетели, които живеят на съпружески начала, са крайно противоречиви и
противоположни за едни и същи факти и тъй като свид. В. е син на ищцата,
следва да не бъдат кредитирани неговите показания, които са благоприятни за
ищцата, за фактите, за които другия свидетел дава противоположни
показания.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявен е пряк иск по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадал срещу
застрахователя на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди ,
настъпили при ПТП на 04.10.2001г., виновно причинено от водача на МПС,
застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“.
Ищцата е едноутробна сестра на пострадало при ПТП лице, като
претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт,
насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата,
6
по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
С ТР№1/21.06.2018г по тълкувателно дело №1/2016г на ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство.
С ТР№ 1/21.06.2016г бе прието, че по изключение всяко друго лице,
освен горепосочените в ПП №4/61г и ПП №5/69г, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.
Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните
обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка,
надхвърляща обичайната за съответната степен на родство, както и естеството
и продължителността на търпените болки и страдания, които също следва да
надхвърлят обичайните.
Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според
ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи,
че ищцата и починалия й брат са били в близки отношения. Последният е
прекарвал зимните месеци в дома на сестра си в с. Г., където са споделяли
общ бит. Видно от събраните гласни доказателства това е било продиктувано
7
от факта, че през зимния сезон И.Д. не имало къде да живее. Само това
обстоятелство, обаче, не е достатъчно, за да обоснове изключителна и
необичайно близка връзка между брата и сестрата. Те са си помагали взаимно
в домакинските задължения, но видно от показанията и на двамата свидетели
е, че те „не са си споделяли“ т.е. емоционалната им привързаност едни към
друг не е била изключително силна, каквато е описан в цитираното ТР.
Ищцата безспорно е търпяла неимуществени вреди от смъртта на брат си -
страдала е за него, плакала е, но остава недоказано от събраните
доказателства твърдението, че същата е отключила здравословни проблеми от
тази загуба.
Другият критерий за изключителност на отношенията е
продължителността на търпените болки и страдания от загубата. В
конкретния случай, видно от назначената психологична експертиза, ищцата
към момента на изготвянето й вече е преодоляла загубата т.е. за близо година
и половина се е възстановила от преживяното, което не навежда на извода за
изключителна продължителност на болките и страданията.
В подкрепа на извода, за липсата на изключителност е и факта, че ищцата
не е посетила брат си в болницата и не е присъствала на погребението му в
град Т.. Тези факти съдът прие за доказани, като кредитира показанията на
свид. Г., която е в по-далечна степен на родство с ищцата и в същото време е
била непосредствен очевидец на събитията. Показанията на свид. В. – син на
ищцата са коренно противоположни, но съдът не ги кредитира, поради
евентуалната заинтересованост на този свидетел.
Поради неоснователността на предявения иск направеното възражение за
съпричиняване няма конкретно отношение, но въпреки това следва да се
отбележи, че то е доказано от събраните доказателства, тъй като И.Д. не
просто е пресичал на необозначено място платното за движение, а се е
движил по платното за движение и срещу направлението на движение на
автомобила, с което е допринесъл значително за настъпването на
вредоносния резултат.
С оглед изложените съображения, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
При този изход на производството, ищцата дължи на ответника
8
направените разноски в пълен размер по представения списък – 2 430лв.
На адвоката осъществил безплатна адвокатска защита на ищцата, при
отхвърлянето на иска не се дължат разноски. Тъй като ищцата е била
освободена от държавна такса и разноски и предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен, заплатените от бюджетните средства за експертизи остават за
сметка на бюджета.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. М. ЕГН ********** от с. Г., общ. К.,
ул. „Запад“ № 232, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1 ет.4, чрез
адв. Р.М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, със съдебен адрес гр.
Сливен, ул. „Г.С. Р.“ № 13, ет.3, офис 10, чрез адв. Т.Р. иск с правно
основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й И.Д.Д.
на 27.01.2020г., в резултат на ПТП причинено виновно от ОРХ. Б. на
04.01.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника ОРХ. Б. роден на 24.12.1973г.с адрес за призоваване гр. Т., ул.
„Кюстенджа“ № 65, вх. Д, ет.3, ап. 7.
ОСЪЖДА Р. Х. М. ЕГН ********** от с. Г., общ. К., ул. „Запад“ № 232
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, направените разноски в
размер на 2 430 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Бургас.
9
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10