Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С.,
09.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито
съдебно заседание на 10.05.2021г. в състав:
Председател: Ивайло Г.
при секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 782 по описа на съда за
2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Ж.Г.Г. срещу П.н.Р.Б. Ищецът твърди, че понастоящем изтърпява
наказание доживотен затвор без замяна. Поддържа, че на 14.04.1998г.
бил привлечен като обвиняем по сл. д. №157/1997г. на ОСлСл - С., като спрямо
него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Бил изготвен
обвинителен акт за престъпления по чл. 142, ал.4, пр.1 и пр. 3, вр. ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 във вр. с чл. 20 от НК, внесен в Софийския окръжен съд, където било образувано НОХД 220/2000г.
Същото приключило с Присъда 24/13.06.2017г., с която ищецът бил признат за
невинен по всички повдигнати срещу него обвинения. Присъдата била потвърдена с
Решение 310/25.07.2018г. по ВНОХД 360/2018г. по описа на Софийския апелативен съд,
влязло в сила. Ищецът счита, че задържането му под стража за периода
14.04.1998г. - 06.12.2011г. (когато мярката за неотклонение била изменена в „подписка")
е незаконно, каквито били и предявените му обвинения. Заявява, че в резултат от
това е претърпял редица неимуществени увреждания - интензивен и траен
психоемоционален дискомфорт, изразяващ се в състояние на страх, тревоги и
безпокойство предвид потенциалната опасност от ефективно осъждане и заплащане
на парична глоба. Привличането му като обвиняем било медийно отразявано, а той
бил представян като ръководител на организирана престъпна група. Това
обстоятелство, както и особеният характер на престъпленията, за които му било
повдигнато обвинение, довело до сътресения в семейните му отношения, както и до
развод със съпругата му. От своя страна, неудачите в семейния живот на ищеца провокирали
опит за самоубийство от негова страна. Засегнати били и отношенията му с
родителите му. Освен това, ищецът сочи, че в продължение на воденото срещу него
наказателно производство бил многократно конвоиран за провежданите открити
заседания, които конвоирания до 2006г. се осъществявали с обществен транспорт и
имали за последица негативно отношение на останалите пътници към него. По време
на самото конвоиране бил с поставени белезници на краката и ръцете, което го
възпрепятствало да ползва тоалетна и да пие вода. Същевременно, честотата на
пътуванията го възпрепятствала да полага труд във Варненския затвор, тъй като не
бил в състояние да изпълнява поставените трудови норми. Допълнително изтъква,
че, към датата на привличането му като обвиняем, е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода", но взетата мярка „задържане под стража" довела
до настаняването му в отряд за обвиняеми и подсъдими при по- неблагоприятни
условия. Поддържа, че горните неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от незаконното задържане под стража и обвинение по чл. 142 и чл. 156
вр. чл. 20 от НК, във връзка с които моли съда да осъди П.н.Р.Б. да му заплати обезщетение
от 210 000 лева по чл. 2, ал. 1 т. 1 и
т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. Претендира и законната лихва върху главницата, считано
от датата, на която, според него, вземането е станало изискуемо (14.04.1998г.),
до пълното му издължаване.
С уточняваща молба от 03.06.2019г.
ищецът изрично заявява, че предявява иск с цена 210000 лв. единствено за
обезщетение за вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е бил
оправдан - чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. Не предявява иск за вреди от
продължителността на наказателното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
– П.н.Р.Б. – е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер, като го намира за недоказан. Нямало данни за влязла в сила
оправдателна присъда. Счита, че размерът на претендираното обезщетение не
съответства на принципа на справедливостта (чл. 52 от ЗЗД) и не е съобразен с
икономическия стандарт в страната. Ответникът изтъква, че, през периода на
процесното наказателно производство, срещу ищеца били постановени пет
осъдителни присъди, откъдето прави извод за липса на причинно- следствена
връзка между това производство и претърпените вреди. Позовава се на
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ и навежда довод, че претендираните вреди не са
нито преки, нито непосредствени. Подчертава, че наложената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“ не е била фактически приложена и изтърпяна,
тъй като през съответния период ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“. Сочи, че в съдебната фаза на наказателното производство прокурорските
органи нямат ръководни функции, каквито не са имали и по време на конвоирането
на ищеца. Възразява срещу претенцията за лихви.
В открито съдебно заседание ищецът се
явява лично. От изявленията му може да се направи извод, че поддържа
предявените искове. Поддържа уточнението на петитума на исковата молба, като
заявява, че претендира обезщетение за описаните неимуществени вреди, причинени
единствено и само от привличането му като извършител на престъпление - обвиняем
и подсъдим в производството по НОХД № 220/2000 на Софийския окръжен съд. Прави
доказателствени искания. По същество изтъква, че заради лошата работа на
прокуратурата всеки ден данъкоплатецът плаща 11 453 лв. от джоба си. Представя
статистика за обезщетенията, които прокуратурата е била осъдена за плаща по
ЗОДОВ през последните години. Развива съображения, че прокуратурата действа по
поръчка, унищожава бизнеси и човешки животи. Цитира конкретни примери, както и
размери на присъдените обезщетения, вкл. на публични личности. Твърди, че
изпитваните от него болки и страдания във връзка с неправомерното му обвинение,
са същите по емоция, сила и интензитет, които изпитват и другите хора. Намира
за доказани твърденията си от исковата молба, че е бил оправдан по повдигнатото
му обвинение, както и че е търпял претендираните от него неимуществени вреди -
страх, тревоги, сътресения в семейството, скандали, развод, опит за
самоубийство, публично унижение, подлагането му на изтезания и нечовешко отношение
по време на конвоирането, лишаването му от възможност за трудова дейност. Подчертава
високия размер на гражданските искове, предявени в наказателното производство. Счита
претенцията си за установена по основание и размер, и моли съда да я уважи изцяло.
Твърди, че изтърпява наказание, каквото, към момента на извършване на деянието,
не е съществувало в НК. Позовава се на
чл. 2 от НК. Сочи, че е сезирал прокуратурата, но въпреки това делото не
се връща за разглеждане на този въпрос. Твърди, че по другите дела, по които е
бил осъден, прокуратурата е изтъквала обстоятелства по това дело (обвинението в
отвличане, склоняване към проституция, изнасилване, организирана престъпна
група), защото това било първото му обвинение.
В открито съдебно заседание ответникът
се представлява от прокурор Ц., която оспорва изцяло предявения иск, намирайки
го за недоказан. Не оспорва влязлата в сила оправдателна присъда по НОХД №
220/2000 г. на ОС- С. във връзка с повдигнато срещу ищеца обвинение за две
престъпления по чл. 156, ал. 2, т. 2 от НК, но обръща внимание, че по
останалите три престъпления, за които са му повдигнати обвинения по чл. 155,
ал. 1 от НК, наказателното производство е било прекратено през 2013 г. поради
изтекла давност. Подчертава, че на обезщетение по реда на ЗОДОВ подлежат само
вреди, чието настъпване е категорично доказано, като доказването е в тежест на
ищеца. Намира, че в настоящото настоящото производство не се доказва реално
претърпяване на претендираните от ищеца вреди (страх, притеснение от евентуално
осъждане, публично отразяване на компрометиращи го обстоятелства, влошени
семейни отношения, опит за самоубийство). Също така счита за недоказана
причинната връзка между така претендираните вреди и обвиненията по НОХД №
220/2000 г. на ОС- С.. Оспорва и размера на претендираното обезщетение от
210 000 лв. като недоказан и в несъответствие с твърдените вреди от
обвинението, в което е признат за невиновен. Сочи, че продължителността на
наказателното производство в досъдебната фаза, където прокуратурата е с водеща
роля, е само 1 година и 11 месеца (от 14.04.1998 г. до 01.03.2000 г.), като става
въпрос за дело с изключителна фактическа
и правна сложност, петима подсъдими и извършени множество престъпления. Намира,
че забавянето се дължи на кадровите промени в състава на Софийския окръжен съд,
процесуалното поведение на подсъдимите и на техните защитници, наложили
провеждане на над 65 съдебни заседания. Изтъква, че, както по време на това
наказателно производство, така и преди привличането на ищеца като обвиняем (14.04.1998г.),
спрямо него са водени и други наказателни производства по обвинение за
извършени тежки умишлени престъпления, приключили с влезли в сила присъди, с
които са му наложени наказания „лишаване от свобода“ - ефективно, включително и
доживотен затвор без право на замяна, каквото наказание ищецът търпи и в
момента. Изброява наказателните производства и постановените по тях присъди.
Подчертава, че ищецът е конвоиран десетки пъти по всички тези дела, а не само
по процесното НОХД № 220/2000г. Прави извод, че стресът и тревожността на ищеца
от евентуално осъждане не са били свързани само с обвиненията по наказателното
дело, приключило с оправдателна присъда, като се обосновава с извършените много
по- тежко наказуеми и ефективно наказани негови деяния. Сочи, че дори да е бил признат
за виновен по процесното дело, евентуално наложеното му наказание е щяло да
бъде групирано с наказанието му доживотен затвор, което вече е изтърпявал. Заявява,
че прокуратурата няма отношение към условията на конвоирането и не следва да
носи отговорност за това. Твърди, че конвоирането на лишени от свобода с
белезници е продиктувано не от характера и тежестта на обвинението, а от
специалния режим, който е законово регламентиран. Изтъква, че има решение от
26.10.2017 г. на ЕСПЧ, с което на ищеца по настоящото дело е присъдено
обезщетение от 4000 евро, откъдето прави извод, че с настоящия иск се търси
неоснователно обогатяване. Анализира свидетелските показания. Оспорва главния
иск като недоказан. Оспорва и иска за лихва върху претендираното обезщетение.
Моли съда да ги отхвърли като недоказани.
Съдът,
след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка.
С
определение от 09.02.2021г., по настоящото дело е приложено НОХД № 220/2000г.
на Софийския окръжен съд, ведно с приложени към него НОХД № 234/1998г. на
Софийския окръжен съд, НОХД № 23/2000г. на Софийския окръжен съд, ВЧНД №
822/2009г. на Софийския апелативен съд, ВНОХД № 360/2018г. на Софийския
апелативен съд, и досъдебно производство № 157/1997г. на Софийска окръжна
следствена служба.
От
постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
(л. 65 от следствено дело № 157/1997г. на Софийска окръжна следствена служба) се
установява, че на 14.04.1998г. Ж.Г.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления
по чл. 155, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 156, ал. 2, т. 2,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 4 от НК.
От
намиращия се на л. 2 - л. 43 от НОХД № 220/2000г. на ОС- С. обвинителен акт се
установява, че на Ж.Г.Г. са били повдигнати обвинения за три престъпления по
чл. 155, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за две престъпления по чл. 156,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Установява
се също така, че делото е приключило с постановяване на Присъда №
24/13.06.2017г. (л. 2630 – л. 2640 от НОХД № 220/2000г. на ОС- С.), с която Г.
е бил признат за невиновен по двете обвинения за извършване на престъпления по
чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Видно от служебното
отбелязване върху присъдата, същата е влязла в законна сила на 14.11.2018г. Няма
данни за произнасяне по обвиненията за три престъпления с правна квалификация
чл. 155, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съгласно
приложената към отговора на исковата молба справка за съдимост се установява,
че Ж.Г.Г. е бил осъден:
-
с присъда на Военен съд – Варна,
влязла в сила на 21.05.1991г., на лишаване от свобода за срок от шест месеца,
чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК;
-
с присъда на Окръжен съд - Добрич,
влязла в сила на 15.08.1995г., на лишаване от свобода за срок от седем години
(след изменение от ВКС), при първоначален строг режим;
-
с присъда на Софийски районен съд,
влязла в сила на 08.10.1999г., на лишаване от свобода за срок от две години, което
наказание е присъединено към неизтърпяната част от предходното наказание, при
първоначален строг режим;
-
с определение на Районен съд -
Добрич, влязло в сила на 26.03.2001г., на глоба в размер на 600 лв.;
-
с присъда на Окръжен съд -
Търговище, влязла в сила на 15.05.2002г., на лишаване от свобода за срок от
шестнадесет години и осем месеца, при първоначален усилено строг режим;
-
с присъда на Окръжен съд - Добрич,
влязла в сила на 19.10.2004г., на доживотен затвор без замяна при специален
режим на изтърпяване на наказанието;
-
с присъда на Окръжен съд -
Благоевград, влязла в сила на 20.03.2006г., на лишаване от свобода за срок от
дванадесет години при първоначален строг режим (след изменение от въззивна
инстанция);
-
с определение, влязло в сила на
03.06.2009г., е извършена кумулация на наказанията, като на Г. е определено да
изтърпи общо наказание в размер на най- тежкото от всички наложени му такива, а
именно – доживотен затвор без замяна.
Горните
обстоятелства се потвърждават от справките, приложени към молба вх. №
261605/25.02.2021г. по настоящото дело (респ. изх. № 466/21.02.2021г. на СОП),
както и от писмото от СРП до СОП (л. 27 от делото) и от заверените преписи от
присъда и две съдебни решения (л. 33 – 38 от делото).
Разпитан
е свидетелят А.
П.Ф. *** през периода 1996 - 2014 г. Познава ищеца от 1996 - 1997 г., когато
последният имал здравословни проблеми от неврологично естество, наложили
изпращането му в Специализираната болница за активно лечение на лишени от
свобода. Спомня си, че през 2008 - 2009 г. Г. се бил самонаранил, афектиран от
семейни проблеми и от делата му. От самия него разбрал (а впоследствие –
проверил), че и във Варненския затвор е правил опит за самоубийство. След това
имало период, през който вдигал кръвно налягане във връзка с привеждането му по
делегация, което понякога е давало повод на лекаря да го спира. Споделя лични
впечатления за притеснения на Г., че съпругата му не иска да идва на свиждане и
че имал семейни проблеми с нея. Впоследствие се стигнало до развод. Не си
спомня, във връзка с кое конкретно дело са били проблемите с кръвното налягане
на Г.. По принцип съобщава, че това са били делата, които са се водили срещу
него и за които е ходил по делегация, но не може да ги посочи точно. Спомня си,
че в медиите излизала информация и дори имало интервю с ищеца, но без да се
ангажира с мнение, че източник на тази информация е била прокуратурата. Не може
да посочи конкретен повод за притесненията му.
Свидетелят В.Д.Н. заявява, че познава Ж.Г.
повече от 20 години още от 1999 г., когато излежавали присъдите си във
Варненски затвор. Твърди, че прекарвали по- голяма част от времето заедно
поради сходните им интереси. Имало случаи, когато провеждали заедно свиждане. Направило
му впечатление, че свижданията на Г. със съпругата му прераствали в скандал,
тъй като от вестниците била научила, че го съдят за отвличания и за склоняване
към проституция. Апелирала към бащината му съвест, а той твърдял, че няма нищо
общо с това. След свиждането той споделял, че страда, че съпругата му и
близките му не му вярват. Правил опит за самоубийство чрез медикаменти във
варненския затвор, като споделил със свидетеля, че причина за това е, че
съпругата му и близките му - баща му и майка му, не му вярват и го обвиняват за
нещо, което не е направил, а те били прочели във вестниците. Описва пътуванията
до други населени места във връзка със съдебни дела. Твърди, че когато бил
конвоиран с железопътен транспорт бил обект на агресия от страна на хора, които
го били разпознали - псували го и го обиждали, дори искали да го линчуват.
Според свидетеля, причина за това са били публикации във вестниците, на които
хората вярвали. Спомня си, че Г. отсъствал дълго – до около един месец, тъй
като, с оглед датата на следващото заседание по делото, е бил задържан в С. и
не го връщали във Варна, а той бил разстроен от това и се връщал нервен,
разстроен, в недобро психическо състояние. Описва разликата между различните
режими на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Твърди, че през
периода, когато били в затвора във Варна, Г. не е полагал труд, а причина за
това била липсата на работа, а не режимът. От 600 човека работели 50 и било
трудно да се започне работа. Свидетелят знаел, че Г. е осъден за грабеж, а за делото
за отвличанията научил от телевизията и вестниците, но не си спомня, в тази
информация да е посочвана прокуратурата.
Свидетелката М.Ж.И. твърди, че познава Ж.Г.
от м. април 2009 г., когато работила в затвора в Белене, като в зоната за
повишена сигурност (там, където е настанен Г.) започнала работа от 19.12.2011
г. След тази дата провеждала беседи с него, при които той споделял, че се
чувства напрегнат, изнервен, притеснен, и изпитвал страх и безпокойство във
връзка с дело, по което бил неправомерно обвинен. Въпросното дело било свързано
с ръководене на организирана престъпна група, насочена за склоняване на жени
към проституция. Г. се притеснявал, дали ще бъде осъден по това дело и как това
ще повлияе на статуса му в затвора и на отношенията със семейството. Според
свидетелката, това би се отразило негативно по отношение на семейството, семейния
статус и последвалия след това развод. Към момента на беседите опасенията му се
били осъществили. Също така Г. споделял, че начинът на конвоиране е повлиял
върху достойнството му, и той изпитвал дискомфорт. Свидетелката не може да си
спомни броя на беседите. Уточнява, че работата й в качество на психолог се
свежда единствено до маркиране на психичен проблем, докато със заболяванията на
психиката се занимават психиатрите, но не си спомня, дали е сезирала такъв.
Конкретизира, че психологичните проблеми на Г. се свеждали до безпокойство и
обостряне, когато се е налагало да пътува във връзка с това дело за склоняване
към проституция. Свидетелката знаела, че ищецът е бил с постановена доживотна
присъда. В процеса на беседите той споменавал за различни дела, но без да ги
конкретизира и без те да налагат нейна намеса. Спомня си, че през 2018 г. имало
проблем по отношение на здравния му статус (физическото здраве), но въпреки
това го мотивирали да пътува за това дело и да не се прекъсва работата на съда.
Свидетелят П.Т.Р. познава Ж.Г. от
2003-2004 г. от затвора в С., където са пребивавали временно във връзка с
водени от тях дела. Свидетелят разбрал от ищеца, че делото на последния е по
обвинение за отвличане и изнасилване на манекенки и склоняване към проституция.
За това той лично бил чел статии във вестници и гледал телевизионни репортажи. Знае,
че Г. бил женен до 2003 г., когато се развежда. От него научил, че, при
свиждане с жена му във варненския затвор, тя е носила вестници, където е имало
статии, че бил отвличал и изнасилвал манекенки, склонявал към проституция, и го
упреквала за това. Според свидетеля, именно това обвинение е било основание,
жена му да поиска развод, тъй като че не може да бъде женена за човек, обвинен
в извършване на такива престъпления. Г. й е обяснявал, че е несправедливо
обвинен и тежко приел недоверието й към него. Поради същата причина направил
опит за самоубийство с медикаменти. Ищецът споделял също така, че не може да
приеме факта, че близките му не му вярват, че е невинен, вкл. баща му и майка му.
Това му е повлияло негативно. Според свидетеля, по това дело се е случвало,
съдебните заседания да са насрочени през 1-2-3 седмици и затова той е
пребивавал в С. по това дело понякога месеци наред, поради което пропускал
свиждане във Варна с роднините си. Знае, че са отлагали това дело поради
повишено кръвно налягане. Сочи, че през определен период конвоирането се
осъществявало чрез БДЖ, и ищецът споделял, че хора са го разпознавали, сочели
са го с пръст, някои са плюели по него. От печата и от телевизията са знаели,
че това е човекът, обвинен за отвличането на манекенките и склоняването към
проституция. Самият свидетел твърди, че има също непосредствени впечатления от
конвоирането, както и знае от Г., че бил конвоиран с белезници на ръцете и
краката, което причинява дискомфорт и неудобство при пътуване. Не знае, във
връзка с какво престъпление ищецът търпи наказание понастоящем. Заявява, че
източник на изнесената от него информация е самият Ж.Г., но освен това има и непосредствени
наблюдения откакто е в затвора Белене от м. октомври 2011 г., вкл. през
последните 4-5 години, тъй като с ищеца ползват едно спално помещение. Твърди,
че има непосредствени наблюдения, как това дело, продължило 21 години, е
променило емоционалното състояние на Г.
- безсъние, липса на апетит, липса на желание да тренира, да гледа телевизия,
да слуша музика. Според свидетеля, единствена причина за този дискомфорт е „делото
за манекенките“, а по други дела не му е известно и не се е интересувал, ищецът
да е бил подсъдим и да е бил притеснен. Лично е чел статии и гледал
телевизионни репортажи за това, че бившият полицай Ж.Г. е обвинен в ръководене
на престъпна група, занимаваща се с отвличане на жени и склоняване към
проституция. Според свидетеля, прокуратурата била цитирана в обвинителния акт, тъй
като той се внася от прокуратурата. Не знае, дали други обстоятелства са
изнасяни от прокуратурата. Ищецът споделял с него за специално отношение на
прокуратурата по време на едно съдебно заседание по въпросното дело, в което представител
на Софийската окръжна прокуратура се бил обърнал към него и му казал „умри,
умри”. Това действие му причинило силен афект. Свидетелят е убеден, че Г. е изпитвал
притеснение и безпокойство, че ще бъде осъден на лишаване от свобода 20 години по
време на целия процес. Същевременно заявява, че не знае, кога е бил осъден на
доживотен затвор, нито кога е влязла в сила присъдата. Счита, че при евентуално
осъждане на 20 години лишаване от свобода, това ще повлияе на неговата
характеристика и на режима в затвора.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предявен
е главен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Както
е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение
срещу него, отхвърлянето на това обвинение с влязла в сила присъда, както и конкретни
претърпени от него неимуществени вреди във връзка с него.
Първите две релевантни обстоятелства (повдигане и поддържане на
обвинение срещу ищеца и признаването му за невиновен по това обвинение с влязла
в сила присъда) се доказват от описаните по- горе Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение от 14.04.1998г.,
Обвинителен акт и Присъда № 24/13.06.2017г. (влязла в сила на
14.11.2018г.).
За
доказване на претендираните от ищеца вреди в качеството им на предпоставка за
основателност на предявения иск, са ангажирани показанията на свидетелите Ф., Н.,
И. и Р., както следва:
-
Свидетелят
Ф. съобщава за здравословни проблеми на ищеца, датиращи от 1996-1997 г., т.е.
преди повдигане на процесното обвинение на 14.04.1998г. Впоследствие, през
2008-2009 г. Г. се бил самонаранил, афектиран от семейни проблеми и от съдебни дела,
като преди това във Варненския затвор е правил опит за самоубийство. Също така
този свидетел има лични впечатления за повишено кръвно налягане на ищеца във
връзка с привеждането му по делегация, както и за негови притеснения, че
съпругата му не иска да идва на свиждане. Свидетелят, обаче, не си спомня, от
кое конкретно дело са били провокирани здравните и емоционалните проблеми (а и
част от тях предхождат повдигане на обвинението на 14.04.2018г.), поради което
неговите показания не установяват причинна връзка между процесното
незаконосъобразно обвинение и претърпени от ищеца неимуществени вреди.
-
По- конкретни в тази
насока са показанията на св. Н., според когото свижданията на Г. със съпругата му
във Варненския затвор прераствали в скандал, тъй като тя била узнала от
вестниците, че го съдят за отвличания и за склоняване към проституция (т.е.
процесното дело, по което впоследствие бил оправдан). Свидетелят възприел лично
страданията на ищеца от това, че съпругата му и близките му не му вярват, като
във връзка с това бил направил и опит за самоубийство. Също така, свидетелят
съобщава за проявена към Г. агресия от страна на трети лица по време на
конвоирането му с БДЖ, като твърди, че причина за това били медийни публикации,
на които хората вярвали. Твърди, че Г. отсъствал дълго във връзка със заседания
по дело, което се разглеждало в гр. С., а той се връщал нервен, разстроен, в
недобро психическо състояние от това. Според този свидетел, причината, Г. да не
полага труд, е била липсата на работа във Варненския затвор.
-
Свидетелката
И. – психолог в затвора в гр. Белене, има непосредствени впечатления от
психическото състояние на Г. във връзка с провежданите с него беседи, при които
той споделял, че се чувства напрегнат, изнервен, притеснен, и изпитвал страх и безпокойство
във връзка с дело, по което бил неправомерно обвинен в ръководене на
организирана престъпна група за склоняване на жени към проституция. Според
свидетелката, притесненията на Г. били от осъждане по това дело и отражението
върху семейните му отношения. От ищеца също така разбрала за изпитан дискомфорт
и засягане на достойнството му във връзка с конвоирането. Не си спомня да се е
налагало ангажиране на психиатър във връзка с психични заболявания на Г., а
психологичните му проблеми се свеждали до безпокойство.
-
На
последно място, информация за претърпени от ищеца неимуществени вреди се
съдържат и в показанията на св. Р., който бил запознат от медиите с делото, по
което Г. бил неправомерно обвинен. Съобщава, че Г. се развел през 2003 г. От
него бил научил, че преди това, при свиждане във варненския затвор, съпругата
му носила вестници, където имало статии, че бил отвличал и изнасилвал
манекенки, склонявал към проституция, и го упреквала за това. Свидетелят
изразява становище, че именно това обвинение е било причина за развода на Г.,
който тежко приел недоверието й към него. Твърди, че поради същата причина ищецът
направил опит за самоубийство с медикаменти. Според свидетеля, по това дело
съдебните заседания налагали продължително пребиваване на Г. в гр. С., поради
което пропускал свиждане във Варна с роднините си. Ищецът бил споделял със
свидетеля, че, по време на конвоиране, хора са го разпознавали и са изразявали
негативно отношение към него. Споделя непосредствени (вкл. лични) впечатления
от начина на конвоиране по принцип, но заявява, че източник на изнесената от
него информация е самият Ж.Г., както и непосредствените му наблюдения от
затвора в Белене след м. октомври 2011 г., вкл. през последните 4-5 години, от когато
ползват едно спално помещение. Твърди, че има непосредствени наблюдения, как делото
е променило емоционалното състояние на Г., изразяващо се в безсъние, липса на
апетит, липса на желание да тренира, да гледа телевизия, да слуша музика.
Според свидетеля, единствена причина за този дискомфорт е „делото за
манекенките“ (за което лично чел статии и гледал телевизионни репортажи, че Г.
е обвинен в ръководене на престъпна група, занимаваща се с отвличане на жени и
склоняване към проституция), а по други дела не му е известно и не се е
интересувал, ищецът да е бил подсъдим и да е бил притеснен. Според този свидетел,
участието на прокуратурата в разпространяване на такава информация се свързва
единствено с изготвяне и внасяне на обвинителния акт. Изразява убеждение, че Г.
е изпитвал притеснение и безпокойство, че ще бъде осъден на лишаване от свобода
20 години по време на целия процес по това дело. Същевременно, свидетелят
заявява, че не знае, за какво престъпление ищецът търпи наказание понастоящем,
нито кога е бил осъден на доживотен затвор, нито кога е влязла в сила
присъдата.
Както
се посочи по- горе, показанията
на св. Ф. са неконкретни и не установяват причинна връзка между процесното незаконосъобразно
обвинение и претърпени от ищеца неимуществени вреди. Поради това те не са годни
да обосноват предявения иск и съдът не ги обсъжда.
Показанията
на останалите свидетели не следва да се ценят в частите им, касаещи понесени от
ищеца дискомфорт, обиди и негативно отношение от трети лица по време на
конвоирането му, както и предполагаемите причини за това, тъй като в тези части
те
се основават не на лични възприятия на свидетелите, а на споделеното от самия ищец, т.е. на подлежащите на доказване негови твърдения,
и поради това не са годни да докажат последните. (В същия смисъл – Решение от 13.05.2009 г. на СГС по гр. д. №
815/2007 г., БО, 1-ви възз. с-в).
По аналогични съображения, не следва да
се ценят показанията на св. Р. отнасящи се за периода до м. октомври 2011 г. Още
повече, че свидетелят многократно заявява, че знае за съответните обстоятелства
от самия ищец, и освен това формулира показанията си в преизказно наклонение,
като сочи, че „тези обстоятелства, за които свидетелствам, са ми известни от Ж.“.
Освен това, показанията на този свидетел са до голяма степен компрометирани от
впечатляващия дисбаланс между детайлната му осведоменост за делото, по което Г.
е бил оправдан, и пълното му неведение по такива съществени въпроси със
сериозни последици, каквито са всички други дела, по които ищецът е бил
подсъдим, както и престъплението, за което търпи наказание понастоящем, кога е
бил осъден на доживотен затвор, и кога е влязла в сила присъдата му. Също така,
достоверността на показанията на този свидетел се поставя под съмнение и от
несъответстващите на действителността негови убеждения, че по „делото за
манекенките“ Г. бил обвинен в ръководене на престъпна група (каквото обвинение
не му е повдигано) и че по това дело го заплашвало наказание до 20 години
лишаване от свобода (при максимален срок от 12 години съгласно чл. 156, ал. 2
от НК).
Не следва да се ценят показанията на св.
Н., св. И. и св. Р. и по въпроса за причините за развода на Г., както и за
причините за опита му за самоубийство във варненския затвор, тъй като в тези
части свидетелите не споделят наблюдения и възприятия за обективни факти от
действителността, а правят свои изводи и заключения (респ. св. Н. преразказва
твърдения на самия Г.).
Недоказано
е останало твърдението на ищеца, че незаконосъобразното му обвинение е причина
за неполагане на труд в затвора, тъй като единствените доказателства за това
обстоятелство са показанията на св. Н., но от тях се установява точно обратното
– че в
затвора нямало работа, а от 600 човека работели само 50, и било трудно да се
започне работа.
Неясно остава също така, от какви
негативни последици в резултат от евентуално осъждане по процесното дело се е
притеснявал ищецът, след като към момента на повдигане на незаконосъобразното
обвинение вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ при строг режим, а
скоро след това е бил осъден на доживотен затвор без замяна при специален режим
(т.е. най- тежкият възможен). По този въпрос показанията на св. И. и св. Р. за отражение
на възможното осъждане на Г. върху „статуса му в затвора и отношенията със
семейството“, както върху „неговата характеристика и режима в затвора“ са
абстрактни, хипотетични и противоречащи на ППЗИН (отм.) и ППЗИНЗС, доколкото
тези нормативни актове не обвързват режима на изтърпяване на наказанието с по-
леки осъждания на същото лице.
С оглед гореизложеното, показанията на свидетелите Н., И. и Р., анализирани
в съвкупност, дават основание за извод, че повдигнатото
незаконосъобразно обвинение и неговото поддържане по време на процеса е
причинило неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в семейни конфликти и
изостряне на отношенията с близките му, нежелание за извършване на обичайни
житейски дейности, нервност и дискомфорт от привеждане и престой в друго
населено място във връзка с участие по това дело, както и притеснение,
страх и безпокойство от евентуалното му осъждане.
Също
така следва да се има предвид, че двете обвинения по чл. 156 от НК са били за
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години (към
момента на деянието), а срещу ищеца е бил предявен и граждански иск за голяма
парична сума - 50000 лева.
Всички
тези обстоятелства несъмнено са предизвикали основателен страх, дискомфорт,
напрежение и притеснение у ищеца, които дори не е необходимо да бъдат
конкретизирани и доказвани (арг. от Решение
№ 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и Решение №
18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК), доколкото „… неизбежно следват по човешка презумпция“
(Определение № 737 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2448/2017 г., III г. о.,
ГК).
Следователно,
налице са реални вреди, които ищецът е претърпял в резултат от повдигнатото му
обвинение.
С
оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по
основание.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика (т. 1 и т.
11 от ППВС № 4/1968 г.), на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към съдебните
решения обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно, както и значението
им за размера на неимуществените вреди.
В
съответствие с горните насоки, за да определи справедлив размер на
обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид установеното от свидетелските
показания в относимата и ценимата им част, че ищецът е търпял обичайните и
типични по вид и интензитет вреди от незаконосъобразно обвинение. Не се
установяват изключителни или по- тежки от обичайните такива, още повече, че,
съгласно показанията на св. И., психологичните му проблеми може да бъдат
обобщени като „безпокойство“, без да са се развили до по- тежки форми на
психични заболявания, налагащи ангажиране на психиатър.
Като
ориентир за определяне на размера на обезщетението за така установените болки и
страдания може да се използва съдебната практика (Решение № 53 от 7.05.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК), съгласно която „при определяне на размера на обезщетението
следва да се вземе предвид съдебната практика, която определя среден размер на
обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година“. Този извод
е направен при предположението, че става въпрос само за обичайните
неблагоприятни последици, изразяващи се в нервно напрежение, страх и дискомфорт
от възможно осъждане, каквито са и процесните. Отнесено към настоящия случай,
това означава определяне на обезщетение от порядъка на 20600 лв. за двадесетте години и седемте
месеца (от 14.04.1998г. до 14.11.2018г.) от повдигане на незаконното обвинение
до влизане в сила на оправдателната присъда.
От
друга страна, относително занижение на обезщетението спрямо този размер се
обуславя от факта, че в нито един момент и на нито една инстанция не е била
постановена осъдителна присъда срещу ищеца.
Същите последици има и обстоятелството, че за част от установените вреди
не следва да носи отговорност ответникът по настоящото дело, тъй като:
-
те се дължат не на негови действия, а на медийни
публикации (вкл. некоректно посочващи ищеца като ръководител на организирана
престъпна група);
-
видно от материалите по НОХД 220/2000г. на СОС,
провеждането на голяма част от заседанията по това дело, за които ищецът е бил конвоиран,
се е налагало не от действия на прокуратурата, а от неявяване на страни или
вещи лица по делото (напр. на 06.11.2003г. поради неявяване на подсъдимия
Върбанов, на 27.11.2012г. поради неявяване на свидетели и вещи лица, на
22.11.2016г. поради неявяване на подсъдимия Митрев, и др.).
Друг фактор за определяне на размера на обезщетението са обществено -
икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на
наказателното преследване (арг. от Решение № 335 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2015 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 270 от
16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение №
61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение №
93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о., ГК). В случая
този период е от 1998 г. до 2018 г., като в неговите рамки минималната месечна
работна заплата е нараснала от 50,94 лв. (виж. Постановление
№ 92 на МС от 17.04.1998 г. за определяне
на минималната работна заплата за страната и на базовия минимален доход), до 510
лв. (Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната). Като цяло, през по- голямата (началната) част
от периода благосъстоянието на населението не е било особено високо, а по-
съществен негов ръст се наблюдава през последните няколко години от този
период.
На
последно място, решаващ за определяне на обезщетението в настоящия случай е
фактът, че през част от процесния период срещу ищеца са водени и други
наказателни производства, приключили с осъдителни присъди. Съгласно съдебната
практика (т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, и Решение № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1393/2011 г., IV г. о., ГК,) „…щом по
едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била
привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във
връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на
делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването
на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не
са повдигнати в едно, а в множество отделни дела“.
С още по- голямо
основание съдът намира, че влизането в сила на присъдата, с която на ищеца се
налага наказание доживотен затвор без замяна (19.10.2004г.), има решаващо
значение за претърпените от него вреди от установения вид, а претърпените вреди
от обвинението, по което е оправдан, са несравнимо по- малки. В такъв смисъл по
сходни казуси е съдебната практика (напр. Решение № 288 от 15.10.2018 г. на ОС - Враца
по гр. д. № 35/2018 г.) съгласно което „в сравнение с всяко друго лице, което е привлечено за първи път в
качеството си на обвиняем, ищецът е търпял неколкократно негативните емоции,
породени от това да бъде посочен като автор на престъпление, като неговата
сетивност към негативна реакция и възприятие от този факт е притъпявана с всеки
следващ път в продължение на години“, както и Решение № 170 от 13.02.2019
г. на ОС - Варна по гр. д. № 2518/2018 г.,
съгласно което „логичните страхове,
които изпитват лицата, срещу които се повдига обвинение за първи път – вземане
на мярка за неотклонение, задържане в арест, участие в процесуално-следствени
действия, страх от налагане на наказание, психически стрес от очакване на
присъда, промяна на социален и професионален статус и други в случая … не са
били стресогенен фактор, доколкото вече ги е преживявал нееднократно.“.
Също така, съгласно Решение № 1 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2417/2018 г., III г. о., ГК, „… ищецът
петнадесет пъти е бил осъждан с влязла в сила присъда за извършени престъпления
против собствеността в периода от 1992 г. до 2017 г., някои от тях при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, като по- голямата част
от времето ищецът е прекарал в затвора поради изтърпяване на наказание
"лишаване от свобода". Видно е, че обвиненията и наказанията не са
имали нито възпираща, нито възпитаваща роля за ищеца, който факт има значение
при определянето на обема и интензивността на болките и страданията от
процесното незаконно повдигнато обвинение“, а съгласно Решение № 172 от
12.02.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2637/2018 г. „привличането на Н. Н. като обвиняем, след повдигнати осемнадесет
предходни обвинения за умишлени престъпления, по които са налице присъди и
споразумения, не би могло да предизвика у него някаква нова и силна негативна
емоция, освен ако дотогава той е бил преследван неоснователно и тендециозно, за
каквото обстоятелство не са налице никакви данни и доказателства“.
Настоящият случай е сходен с казусите, по
които са постановени горните съдебни решения, тъй като по делото има данни за
пет осъдителни присъди на Г. още от 1995г., вкл. с налагане на най- тежкото
наказание доживотен затвор без замяна (от 19.10.2004г.), т.е. през целия период
на повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение срещу него той е пребивавал
в пенитенциарни заведения, като след 19.10.2004г. възможността за напускането
им е минимална.
Всичко това дава основание да за извод, че
установените по делото неимуществени вреди под формата на страх, безпокойство,
нервност, притеснение, дискомфорт и др., се дължат в много по- голяма степен на
петте ефективни осъждания на Г. и на тяхната несравнимо по- висока способност
да се отразят негативно върху живота и бъдещето му, отколкото на единственото незаконно
обвинение, по което е бил оправдан. Съответно, негативните му преживявания от
това незаконно обвинение са с много по-нисък интензитет от обичайните
такива.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливият общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от Г. във връзка с процесното незаконно
обвинение, е 1/4 от посочената по- горе ориентировъчна сума от 20600 лв.,
т.е. 5150лв.
По
тези съображения, предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен
до размер от 5150 лв.
и следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер
от 210000 лв. – отхвърлен.
Върху
така присъденото обезщетение следва да бъде присъдена законна лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – арг. от т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Съгласно
изричните изявления на ищеца в уточняващата молба и в първото открито съдебно
заседание по делото пред Софийския окръжен съд, в настоящото производство не са
предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ (за обезщетение за вреди от
незаконосъобразно задържане под стража) и по чл. 2б от ЗОДОВ (за обезщетение за
вреди от неразумна продължителност на наказателното производство), поради което
съдът не обсъжда наведените от страните твърдения и доводи по тези въпроси.
Страните
не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. да
заплати на Ж.Г.Г. с ЕГН ********** сумата 5150
лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди във
връзка с повдигнато му и поддържано от ответника обвинение в извършване на
престъпления по чл. 155, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК и по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по което бил
признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 14.11.2018г. присъда по НОХД
№ 220/2000 г. на ОС- С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.11.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата до пълния
предявен размер от 210000 лв., и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от
14.04.1998г. до 14.11.2018г.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
Окръжен
съдия: