№ 58708
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20231110122078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
„А.К.П.З.“ ЕООД, срещу В. Т. П. за сумата от 400 лв., представляваща задължение по договор за
паричен заем №4172246 от 14.06.2021 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 41,12 лв. за периода от 28.06.2021 г. до 29.11.2021г.,
възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 266,88 лв., такси за разходи за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 60 лв., мораторна лихва в размер на 59,36 лв. за периода от
29.06.2021 г. до 28.03.2023 г. и 225 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 200
лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните
вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за извънсъдебно събиране
на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от
правилата на специалния закон.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му
по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на подробно
разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя или одобрено от
заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под същия
номер и със същата дата със страни В. Т. П. и „Файненшъл България“ ЕООД, действащо чрез „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. По силата на последния контракт „Файненшъл България“ ЕООД поело
задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на длъжника по договора
за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение 266,88 лева, разсрочено на
вноски от 22,24 лева, платими заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за
възнаграждение се събират от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“
ЕООД.
1
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е
гореописаната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕОО, от извършената
от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство
се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе
си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя
страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е
обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са
уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението, разходите за
събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително
определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в
действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и
независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни
характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от
забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на
обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ап. 2 ЗПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от
„А.К.П.З.“ ЕООД срещу В. Т. П. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер
на 266,88 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 60 лв.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3