Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.08.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 52 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
М.Ц.Ц. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането си: повдигнато
през м. февруари 2018 година – 01 февруари 2018 г., обвинение в престъпление по
чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК - участие в организирана престъпна
група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 339, ал. 1
от НК, производството по което срещу него било прекратено през м. ноември 2018
година с постановление от 28.11.2018 г. на СП; взета спрямо него мярка за
неотклонение „задържане под стража“, прилагана до отмяната й; предприети по
производството различни действия срещу него, довели и до неправоверно изземване
и държане на законно притежавани от него вещи; преживени силен емоционален
стрес и притеснения, депресивни състояния и психически тормоз, включително и от
демонстративните действия по разследването и тяхното медийно огласяване,
влошило и здравословното му състояние – повишено кръвно налягане, хронично
главоболие, замайване и безсъние, ограничило контактите му с близки и приятели,
отдръпнали се от него заради случилото се. Претендира справедливо обезщетение
за наведените в исковата молба неимуществени вреди в размер на 40000 лева, заедно
със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 13.12.2018 г., и разноските.
Ответникът
П.НА Р.Б.в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки за липсата на
доказателства за стабилизиране на постановлението, от който момент възникват
евентуално вземания за претендираните обезщетение и лихва, за завишаване на размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл.
52 от ЗЗД и за дължимост на лихвата от стабилизиране на постановлението за
прекратяване.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното:
С
постановление от 02 февруари 2018 г. по досъдебно производство № 79/2017 г. по
описа на ГДБОП при МВР, пр. пр. № 435/2017 г. по описа на СП, след извършени през
предходния ден личен обиск и
претърсване и изземване на жилища, при които са иззети различни веществени
доказателства, ищецът М.Ц. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, затова че за периода от неустановена дата
през м. май 2017 г. до 01.02.2018 г. в гр. София и на територията на Република
България, участвал в организирана група – структурирано трайно сдружение от
повече от три лица с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които
е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, с участници
други лица, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 339,
ал. 1 от НК.
Към
момента на привличането му ищецът М.Ц. въз основа на заповед за задържане на лице
от 01.02.2018 г. на полицейски орган и постановление от 02 февруари 2018 г. на
СП е бил конвоиран и задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок
до 24 часа и на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 199 от НПК съответно за срок от
72 часа до произнасяне от съда по постоянната му мярка за неотклонение. За
изпълнението й същият е бил настанен в помещение на 06 РУ на СДВР, а от него в Следствения арест на ОЗ –
София на ул. Майор *******, откъдето е
освободен на 09.05.2018 г. след
отмяна на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Задържането
на ищеца и други лица (общо 7) по воденото разследване от ГДБОП, както
и взетите по отношение на тях мерки за неотклонение, е имало медиен отзвук,
видно от приложените от 05.02.2018 г.
извлечения от статии „Разбиха банда, преработвала оръжия за черния пазар, при
акция на ГДБОП“, „Колекционери шиткат оръжия като кебапчета“, „ГДБОП разби
група „колекционери“ на оръжия на черния пазар“, „Задържаха трафиканти на
оръжие в Карлово и София“ и други на електронни издания на factor.bg, news.bg,
money.bg, bnr.bg, trafficnews.bg, chernomore.bg и marica.bg. В една от статиите поименно са посочени и задържаните
лица, сред които и ищецът М.Ц., и привличането им като обвиняеми за участие в организирана
престъпна група, занимаваща се с преработка на обезопасени и газови оръжия и незаконната
им продажба, използвайки издадените им разрешения за ползване на оръжие и
регистрацията на част от тях като колекционери на оръжия. Към този момент, видно
и от протокола за разпита на обвиняем от 02 февруари 2018 г., ищецът е бил
безработен.
С
постановление от 28.11.2019 г. по ДП
№ 79/2017 г. по описа на ГДБОП при МВР, пр. пр. № 332/2015 г. по описа на СП, на
прокурор при СП, воденето срещу ищеца М.Ц. наказателното производство по така повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2
от НК е било прекратено поради липсата на събрани доказателства за
съществуването на организирана престъпна група и на съпричастност към друга
форма на престъпно сдружение, а материалите по досъдебното производство били изпратени
по компетентност на СРП за продължаване на разследването срещу останалите 6-ма
обвиняеми за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за петима от които е бил изготвен
обвинителен акт от 13.11.2019 г. на прокурор при СРП. Постановлението за прекратяване,
видно от писмо от 16.09.2021 г. на СП, не е било обжалвано по реда на чл. 243,
ал. 4 от НПК и същото е било изменено с постановление от 01.08.2019 г. на прокурор
от АСП относно обвиняемия М.Г..
На
02.07.2019 г. СРП поради постъпило от ищеца М.Ц. искане за връщане на веществени
доказателства по наказателното производство е поискала изпращането й на относимите
материали от него. С постановление от 18.07.2019 г. на прокурор при СРП искането
на М.Ц. за връщане вещите му, приобщени като веществени доказателства по наказателното
производство, е било уважено, и за връщането им, сред които оръжия, патрони, протоколи
за деактивиране на огнестрелни оръжия и други, се съставила разписка от 29.07.2019
г.
Във
връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.Ц.и П.Г.– съответно майка и близък
приятел на ищеца М.Ц.. В показанията си св. П.Ц.заявява, че към 20.00 часа на
01.02.2018 г. в дома й, където тя живеела заедно с дългогодишния си партньор и нейния
внук - дете на сина й и ученик в 7-ми клас, нахълтали полицаи, избутвайки я от вратата,
за да извършили претърсване, като ги накарали да стоят на дивана и към полунощ,
едва когато довели сина й с белезници, който бил видимо притеснен и пребледнял,
започнали претърсването на жилището. За извършването му полицаите търсили
осигуряването и на други лица, тръгвайки от 8-я етаж, на който те живеели, и
стигайки до 3-я етаж на жилищния блок, като през цялото време на претърсването
синът й стоял изправен с белезници в хола на дома й. Позволили й да му измери
кръвното налягане, което било високо, но не й позволили да му даде вода или лекарство,
като след съставянето на протокола той бил заведен в ареста, където го посещавала
2 пъти месечно за храна и лекарства, подпомагана от св. Павел Георгиев. Част от
лекарствата му били предписвани от лекар, но те не достигали до него. Свидетелите
заявят, че след задържането му и престоя в ареста заради притежание на оръжие,
каквото той имал само с колекционерска стойност, ищецът бил видимо променен. Затворил
се и се срамувал да се срещне с познати, спял неспокойно и се потиснал, а това
му състояние и влошаването на здравето му, го направили избухлив. Св. П.Г.сочи
и че много от общите им приятели се отдръпнали от ищеца, който той познавал от около
15 години, когато бил ученик, и никога преди случилото не го е виждал да избухва.
На
07.11.2018 г., видно от амбулаторен лист и писмо на НЗОК, на ищеца М.Ц. бил
проведен диспансерен преглед и поставена диагноза Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност. С експертно решение от 20.03.2020 г. на
ТЕЛК за I МБАЛ той бил и
преосвидетелстван с признаване на 72 % трайно намалена работоспособност поради
общо заболяване и с водеща диагноза Камък в бъбрека, диагностицирана на
23.11.2004 г.
За
състоянието на ищеца по делото са приети и заключения на съдебно-психологическа
и съдебно-медицинска експертизи, изводите на които съдът приема за достоверни
като обективно и компетентно изготвени от вещите лица. Според заключението на съдебно-психологическата
експертиза стресът и напрежението от воденото наказателно производство и
наложената му мярка за неотклонение са оказали негативно влияние върху
психичното му състояние, нарушено било психологичното му благополучие за
по-продължителен период от време и бил нарушен обичайният му начин на живот. Срамувал
се пред близките си от случилото се, въпреки тяхната подкрепа, която е имал, и чувствал
неудобство пред приятелите си и обкръжаващите го заради медийния отзвук на
случилото се.
Вещото
лице на съдебно-медицинската експертиза изяснява, че липсват обективни данни,
които да обосновават извод трайното повишаване на артериалното налягане при
ищеца М.Ц. и увеличаването на броя на медикаментите за контрол на артериалната му
хипертония да са резултат от стреса от воденото срещу него наказателно производство,
а не от естествения ход на съществувалата при него отпреди артериална
хипертония и екстремно напълняване след освобождаването му от ареста.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността
на П.НА Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.НА Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно основателността на
иска предполага осъществяването на следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу
него да е прекратено, тъй като не е извършил деянието или извършеното деяние не
е престъпление; да е претърпял вреди и между незаконното действие на правозащитните
органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена
връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на доказване
от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В
чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство. Това предполага обаче постановлението за прекратяване
да е съобщено на лицето, което
претендира вреди и последното да не е поискало наказателното производство да
продължи и да завърши с оправдателна присъда. В разглеждания случай постановлението
за прекратяване на наказателното производство е съобщено на ищеца М.Ц. и стабилизирано
по отношение на него най-късно на 02.07.2019
г., когато за произнасяне по негово искане за връщане на иззетите му като доказателства
вещи СРП е поискала преписката по наказателното производство. Друга дата за съобщаване
на ищеца М.Ц. на постановлението за прекратяване на наказателното
производството не се установи от събраните по исковото производство доказателствени
средства. От същите (така писмо от 16.09.2021 г. на СП) обаче се доказа, че
след съобщаването му постановлението не е обжалвано от ищеца и/или другите засегнати
лица по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК с искане за продължаване на наказателното
производство и постановяване на присъда.
Предвид
изложеното, за ответника П.НА Р.Б.е възникнала отговорността за причинените на
ищеца М.Ц. неимуществени вреди в причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство по ДП № 79/2017 г. по описа на ГДБОП при МВР, пр. пр. № 332/2015
г. по описа на СП.
Установено
е по делото, че на 01 февруари 2018 г. срещу ищеца М.Ц. са извършени процесуално-следствени
действия по разследване, а на 02 февруари 2018 г. му е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, за което образуваното наказателно производство е било прекратено поради
това, че деянието не е извършено от него, с постановление от 28.11.2018 г. При
така установените релевантни факти съдът приема, че са налице първите две от горепосочените
предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За
да бъде ангажиране на отговорността на ответника обаче, следва да бъде установено
и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира,
и обвинението в престъпление, образуваното за което наказателно производство
срещу ищеца е било прекратено. За твърдените неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства и заключение на съдебно-психологическа експертиза по
делото, от които се установява, че провежданото около 9 месеца и 27 дни наказателно
производство срещу ищеца М.Ц. и изтърпяването на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по производството за около 3
месеца и 8 дни, се е отразило неблагоприятно върху психическото му състояние.
Не
се установи обаче по делото стресът от воденото срещу ищеца наказателно производство
и от взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“
по производството за около 3 месеца и 8 дни да са се отразили неблагоприятно върху
здравословното му състояние. При доказаните данни за съществувалата отпреди артериална
хипертония и други заболявания при ищеца, настъпилото при него трайното повишаване
на артериалното налягане и увеличаване на броя на медикаментите за контрол на
заболяването представляват естествен ход на съществувалата артериална
хипертония и екстремно напълняване след неговото освобождаване от ареста, но не
и от преживения стрес от процесното наказателно производство.
Настоящият
състав на съда приема, че негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 01.02.2018
г. до 28.11.2018 г., т. е. от задържането на ищеца М.Ц. и привличането му към
наказателна отговорност до прекратяването на наказателното производство, той
несъмнено е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата. Обезщетение за тези неимуществени
вреди според константната практика на ВКС се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение
№ 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457
от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други), но такива доказателства
са и ангажирани за тях в настоящото исково производство. Ето защо, при наличието
на прекратено наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение
за извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, които в случая са с по-голям за него интензитет поради медийното отразяване
на задържането му и образуваното срещу него наказателно производство и чийто
размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което
ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на
своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент
(така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО).
Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство
се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2 във вр.с ал. 2 от НК, респ. че са налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим предвид пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”.
Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Критериите
за определяне на този размер по справедливост са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС). Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата,
при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност,
каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото
лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са
били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване
за пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на
ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV
ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други).
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че срещу ищеца М.Ц. е било
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2
във вр.с ал. 2 от НК, засягащо реда и общественото спокойствие и за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, т. е. за
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Съдът съобрази и
определената и изпълнявана спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“, изтърпяването на която е продължила около 3 месеца и 8 дни, и наказателно
производство срещу него, продължилото около 9 месеца и 28 дни (т. е. около 10
месеца, респ. по-малко от една година), считано от действията по разследване - претърсване
и изземване, до постановлението за прекратяването на производството по повдигнатото
му обвинение.
Отчитайки
също преживените стрес и неудобство в социалното общуване, унижение пред
близките и съседите му при извършването на първите действия по разследването, изживяната
потиснатост, породените затвореност и несигурност, довели до психологически
дискомфорт, безсъние и страдания, промяната в обичайния му начин на живот, публичното
разгласяване на образуваното срещу него наказателно производство, и зрялата му
възраст към момента на образуване на наказателното производство на 01 февруари
2018 г. – 49 години, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата от 4000
лева.
Този
размер на обезщетението съдът намира за съобразен с критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 4000 лева, а за разликата над нея до
пълния предявен размер от 40000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
Частичната
основателност на иска води до основателност и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, поради което посочената сума следва да се присъди заедно със
законната лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – от датата
на постановяване на съобщеното постановление за прекратяването на наказателното
производство – 28.11.2018 г. Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и
от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори
когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 от НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалвано,
определенията на съда подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ (чл. 419, ал. 1 от НПК). Следователно стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по смисъла на т. 4 от Тълкувателното
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване на
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква същото да е съобщено на лицето, което претендира вредите по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с постановяване на оправдателна присъда
(така решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
и други, които настоящият състав на съда възприема). Ето защо, съобразявайки
изложените правни съображения и диспозитивното начало в гражданския процес,
законната лихва върху обезщетение в размер 4000 лева следва да се присъди на
ищеца от 13.12.2018 г. до окончателното му изплащане.
Съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на възнаграждение
на адвоката, който е организирал и му е предоставил безплатна правна помощ по
производството (така договор за правна помощ от 04.01.2021 г.), поради което на
основание чл. 10, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗАдв
на адв. И.-А.Н. следва да се присъди сумата от 207.60 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за
предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определена съразмерно на
уважената част на иска въз основа на възнаграждение от 2076 лева с включен ДДС.
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. ********, да заплати на М.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 4000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконното обвинение
в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, наказателното
производството за което е прекратено срещу него с постановление от 28.11.2018
г. на прокурор при Специализираната прокуратура по досъдебно производство №
79/2017 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. № 435/2017 г. по описа на
Специализираната прокуратура, заедно със законната лихва върху тази сума
от 13.12.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски по производството за държавна такса,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес:
гр. София, бул. ********, да заплати на адв. И.-А.Ч.Н. от САК на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАдв сумата 207.60 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената
на М.Ц.Ц. безплатна правна помощ по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова