Решение по дело №908/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 951
Дата: 29 юни 2024 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20244520100908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 951
гр. Русе, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20244520100908 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от С. Д. М*- М. против А. М.
М**.
Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на 16.10.1991 г. в
българското посолство в Лагос, Нигерия. От брака си имат родени три пълнолетни деца:
М*** А. М., родена на 01.03.1991 г., А*-* А. М., роден на 09.06.1995 г. Т* А. М., роден на
29.07.1998 г. Твърди, че са живели в Нигерия, град Майдугури, щат Борно под наем десет
години, като така и не създали свой дом, а тя не се реализирала пълноценно професионално,
каквито били намеренията й, нито можела да има социална активност, поради пълния
ангажимент с отглеждането на децата. С времето, без да имат драстични скандали и
спорове, съпрузите все повече се отдалечавали един от друг. Липсвала й България, а и с
израстването децата настоявала те да опознаят родината й и българския й корен, което
съпругът й не оспорвал.
Ищецът заявява, че през 1999 год. тя и трите деца се установили в нейно
наследствено жилище в гр. Русе, ул. Т.А. № 10, ет. 1, ап. 1. Поддържали отношения със
съпруга си, но отношенията охладнели и всеки изградил свой личен живот. За последното
той ги посетил през декември 2013 година. През ноември 2014 г. тя се преместила да живее
и работи във Великобритания, където се намира и към настоящия момент, а местоживеенето
на ответника не й е известно.
Моли да се постанови решение, с което да се прекрати с развод брака поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
1
въпроса за брачната вина.
Не претендира произнасяне по въпроса за ползването на семейното жилище в гр.
Русе, ул. Т.А. № 10, ет. 1, ап. 1, тъй като е напуснато от двамата съпрузи. В случай, че съдът
прецени, моли да й се предостави ползването на семейното жилище, което е нейна лична
собственост.
Не претендира и не дължи лична издръжка на ответника.
Желае след развода да запази брачното си фамилно име с добавената фамилия на
ответника М. и фамилното й име да остане непроменено: М*- М..
Не претендира присъждане на разноски.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез особения си представител, не
оспорва предявения иск.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
С. Д. М*- М., ЕГН ********** и А. М. М**, ЕГН **********, роден в Милала- Тила,
Нигерия, са сключили граждански брак на 16.10.1991 год. в Лагос, Ф. Р. Нигерия, от който
понастоящем нямат непълнолетни деца. Горното се установява от удостоверение за
граждански брак, издадено на 16.10.1991 год. от Посолство на Република България в Лагос,
Ф. Р. Нигерия, въз основа на акт за граждански брак № 05/16.10.1991 год.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от много
години не живеят заедно, всеки е заживял свой собствен живот и няма никакъв шанс това
положение да се промени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна.
Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената
фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са
отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е
изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да
съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от
социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което
обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
2
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,
ищецът заявява искане да се прекрати гражданския й брак с ответника поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено
искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да
разглежда този въпрос и да взема отношение.
Ползването на семейното жилище:
Страните са напуснали семейното жилище, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства,
налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед
диспозитивния характер на чл. 53 от СК, както и с оглед наличието на волеизявление за
запазване на брачното име- М. от страна на съпругата, която е известна в обществото с него,
съдът намира, че не следва да променя същото.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане
на развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 16.10.1991 год. в Лагос, Ф. Р. Нигерия
граждански брак между С. Д. М*- М., ЕГН ********** и А. М. М**, ЕГН **********, роден
в Милала- Тила, Нигерия, за който е съставен акт за граждански брак № 05/16.10.1991 год.
от Посолство на Република България в Лагос, Ф. Р. Нигерия, без да се произнася по
въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи добавеното брачно
фамилно име, като след прекратяването на брака същата ще се именува С. Д. М*- М..
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА С. Д. М*- М., ЕГН ********** и А. М. М**, ЕГН ********** да заплатят по
сметка на Русенски районен съд сумата от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна
3
такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4