Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и девети март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №4278 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът В.С.И. твърди, че е образувано ДП №ЗМ796/2012 г. по описа на 09
РУП-СДВР, пр. пр. №12369/2012 г. по описа на СРП за извършени престъпления по
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК и чл.216 ал.1 НК, по което с постановление
от 24.09.2012 г. бил привлечен като обвиняем. Сочи, че по случая бил внесен
обвинителен акт в СРС, като въз основа на него е образувано НОХД №4030/2014 г.
по описа на СРС, НО, 3 състав и с присъда бил признат за виновен. В резултат на
подадена от ищеца въззивна жалба било образувано ВНОХД пред СГС, по което с
решение делото било върнато за ново разглеждане. Отново бил внесен обвинителен
акт, на базата на който било образувано НОХД №21309/2015 г. по описа на СРС,
НО, 11 състав, и с присъда от 17.06.2016 г. бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, като оправдателната присъдата била протестирана от
прокурор при СРП, въз основа на който било образувано ВНОХД пред СГС, което
приключило с решение от 22.02.2017 г., с което била потвърдена
първоинстанционната присъда.
Ищецът поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при
ответника в рамките на описаното наказателно производство е бил
незаконосъобразно обвинен в извършване на тежки престъпления. Заявява, че в
резултат на повдиганите му обвинения и наказателното преследване от
разследващите органи и тези на прокуратурата е претърпял и продължава да търпи
болки и страдания. По време на наказателното бил изпитвал изключителен страх,
че срещу него се води наказателно преследване и може да получи присъда без да е
виновен, променила се психиката му, затворил се в себе си, станал нервен и
избухлив. Поддържа, че вследствие на проведеното срещу него наказателно
преследване се наложило да напусне работата си в Австрия, тъй като е трябвало
да се явява в съдебните заседания, което довело и до влошаване на отношенията с
приятелката му и до раздялата им. Сочи още, че приятелите и съседите ме се
отдръпнали от него, станали подозрителни и избягвали контактите с него. Счита,
че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в
размер на сумата от 30 000,00 лв., поради което претендира тази сума,
ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира и разноски.
Ответникът
П.НА Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените
от ищеца неимуществени вреди, както и размера на същите.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е
намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.
Установява се по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от
13.09.2012 г. на разследващ полицай при 09 РУП- СДВР по досъдебно производство
№ЗМ796/2012 г., по описа на 09 РУП - СДВР, пр.пр. №12369/2012 г. по описа на СРП
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.03.2012 г., около
08:30 часа, в гр. София, жж. „*********, като съизвършител с К.С.С.противозаконно
унищожили, като източили 494 л. трансформаторно масло и по този начин причинили
изгаряне на чужда движима вещ – трансформатор, монтиран в трафопост,
собственост на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, с което е осъществен състав на престъпление по
чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и за това, че на 31.03.2016 г., около
08:30 часа в гр. София, жж. „*********, чрез използване на техническо средство
– гаечен ключ, в съучастие като съизвършител с К.С.С.от трансформатор, монтиран
в трафопост, собственост на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, отнел от негово владение и без
негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи –
494 л. трансформаторно масло, с което е осъществен състав на престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Със същото
постановление му е взета мярка за неотклонение „подписка”, като на 24.09.2012
г. лично му е предявено постановлението.
Не се спори между страните, че на 13.12.2012 г. Софийска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД №23024/2012
г., НО, 99 състав. С разпореждане от 12.02.2013 г. съдията-докладчик е насрочил
делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 3 съдебни заседания -
съответно на датите 29.04.2013 г., 07.10.2013 г. и 31.01.2014 г., на които
ищецът се е явявал лично. С разпореждане от последното о.с.з. съдът на
основание чл.288 ал.2 НК е прекратил производството по делото и го е върнал на
СРП за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
Не се спори по делото, че на 28.02.2014 г. Софийска районна прокуратура е
внесла нов обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е
образувано НОХД №4030/2014 г., НО, 3 състав. С разпореждане от 06.03.2014 г.
съдията-докладчик на основание чл.249 ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 НПК е прекратил
съдебното производство по делото и го е върнал на СРП за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения. Въз основа на протест на прокурор при СРП е
образувано ВНЧД №2462/2014 г. по описа на СГС. С постановеното по делото
определение от 12.06.2014 г. е отменено описаното по-горе разпореждане на СРС
от 06.03.2014 г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД
№4030/2014 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия. С разпореждане от 19.06.2014 г.
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени
общо 3 съдебни заседания - съответно на датите 15.10.2014 г., 03.12.2014 г. и 18.01.2015
г., на които ищецът се е явявал лично.
Страните не спорят и по отношение на това, че с присъда от 18.02.2015 г.
по НОХД №4030/2014 г. по описа на СРС,
НО, 3 състав, ищецът е признат за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение
за извършено престъпление с правна квалификация чл.216 ал.1 НК и е осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 мес., изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години, и е признат за невиновен за повдигнатото му от
СРП обвинение в извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал. НК. Въз основа на въззивна жалба от ищеца, въззивна жалба от подсъдимия К.С.С.и
протест на прокурор от СРП срещу първоинстанционния съдебен акт е образувано
ВНОХД №1324/2015 г. по описа на СГС. С постановеното по въззивното дело решение
от 20.10.2015 г., въззивният съд е отменил изцяло присъдата на
първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора.
Не се спори по делото, че на 08.12.2015 г. Софийска районна прокуратура е
внесла нов обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е
образувано НОХД №21309/2015 г., НО, 11 състав. С разпореждане от 29.12.2015 г.
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени
общо 5 съдебни заседания - съответно на датите 21.01.2016 г., 18.02.2016 г., 17.03.2016
г., 05.05.2016 г., 17.06.2016 г., на които ищецът се е явявал лично.
Страните не спорят и по отношение на това, че с присъда от 17.06.2016 г.
по НОХД №21309/2015 г. по описа на СРС,
НО, 11 състав, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му от СРП
обвинение за извършени престъпления с правна квалификация чл.195 ал.1 т.4 пр.2
вр. чл.194 ал.1 НК и чл.216 ал.1 НК. Въз основа на протест на прокурор при СРП
е образувано ВНОХД №4282/2016 г. по описа на СГС. С постановеното по въззивното
дело решение от 22.02.2017 г. въззивният съд е потвърдил присъдата на първоинстанционния
съд.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е
оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. №5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице,
то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния
случай - Прокуратурата на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в
случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди - в този
смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на
критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за
справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното
производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на
деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на
гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните
качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот,
чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г.
на Пленума на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на
ВКС; Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни
преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно
неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да
създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната
възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно
възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите
роднини, приятели и въобще с всички, с
които има социалния контакти.
От показанията на свид. М.С.се установява, че през 2016 г. ищецът е
отишъл да работи в Австрия, но поради воденото срещу него наказателно
производство се е прибрал в България и се е скарал с приятелката си. Свидетелят
сочи още, че ищецът се е променил, не е толкова позитивен, бил е депресиран,
приятелите му започнали да го гледат по друг начин.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като ги цени
при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по
делото, като има предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода
на делото. Личните впечатления на този свидетел са логични и последователни,
изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са
житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент.
Впечатленията му обаче не са трайни и регулярни, доколкото не са продължили
през целия период на воденото наказателно преследване. Същевременно, обаче,
съдът не кредитира показанията на свидетеля по отношение на твърденията му за сочената
раздяла на ищеца с приятелката му, тъй като същият не е пряк очевидец на
техните отношения в сочения период.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно
наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и
в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки
и страдания. Наказателното производство
срещу него в двете му фази е продължило в период от 24.09.2012 г. - 22.02.2017
г. или 4 г., 5 мес. и 29 дни. Следователно не може да се приеме, че този период
надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл
не е нарушено правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е бил обвинен в извършването на тежки умишлени престъпления против
собствеността по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК и чл.216 ал.1 НК, за които
е предвидено наказание „лишаване от свобода“ съответно от една до десет години
и до пет години. Наложено му е била мярка за неотклонение „подписка“.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните
по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на
повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие,
засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите
във връзка с наказателното производство действия срещу него, обстоятелството,
че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „подписка“,
обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам във връзка с образуваното
наказателно преследване, че е станал необщителен и депресиран.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 3000,00 лв. и искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 10,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 143,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. Л.Н., според
което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер
на сумата 2000,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 143,00 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на В.С.И., ЕГН **********, съдебен адрес:
*** – чрез адв. Л.Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 3000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.02.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпления по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК и чл.216 ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.02.2017 г.
присъда по НОХД №21309/2015 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 153,00 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: