№ 1013
гр. Русе, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520102001 по описа за 2021 година
Ищецът С. Н. Т. твърди, че на 17.03.2015 г. в ДП № 2342/2015 г. по описа на Районна
прокуратура – Русе, ДП 336-ЗМ № 620/2015 г. по описа на ОДМВР – Русе, бил привлечен в
качеството на обвиняем и му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с М.Г.М., О.А.А.,
Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, марка и
модел „Самсунг Галакси S3 Нео“ с ИМЕИ № 356650064553466, 1бр. контактен ключ за лек
автомобил „Нисан Алмера”, 2 бр. ключове за секретна брава, мобилен телефон, марка и
модел „Нокия Лумия ” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на обща стойност около 700 лв. от
владението на М.С.А. от гр. Русе и М.Г.К. от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила. На тази дата той бил разпитан в качеството на
обвиняем по това обвинение.
Няколко месеца по-късно, на 20.08.2015 г., в производството по същото досъдебно
производство, ищецът отново бил привлечен в качеството на обвиняем, като му било
повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, за това, че на
14.03.2015 г. в съучастие с М.Г.М., О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител по хулигански
подбуи причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в болка и
страдание на М.Г.К. от гр. Русе. На 02.09.2015 г. бил призован и разпитан в качеството на
обвиняем и по това обвинение. На 16.03.2016 г. в производството по същото досъдебно
производство, отново бил привлечен в качеството на обвиняем, като му било повдигнато
ново обвинение по чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в което била променена стойността на
предмета на престъплението, а два дни по-късно на 18.03.2016 г. бил призован и разпитан
като обвиняем и по това обвинение. На 12.07.2016 г. Районна прокуратура – Русе внесла в
1
Районен съд – Русе обвинителен акт, с който обвинила ищеца в престъпление по чл. 198, ал.
1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с М.Г.М.,
О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон,
марка и модел „Самсунг Галакси S3 Нео" с ИМЕИ № 356650064553466, 1бр. контактен
ключ за лек автомобил „Нисан Алмера”, 2 бр. ключове за секретна брава, мобилен телефон,
марка и модел „Нокия Лумия” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на обща стойност 510 лв. от
владението на М.С.А. от гр. Русе и М.Г.К. от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила. Въз основа на посочения обвинителен акт, било
образувано НОХД № 1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе. На 05.10.2016 г. било
насрочено и проведено открито съдебно заседание по НОХД № 1392/2016 г. по описа на
Районен съд – Русе, в което прокурор от Районна прокуратура – Русе поддържал срещу
ищеца обвинението за престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В последствие
по делото били проведени осем открити съдебни заседания, за които той като подсъдим бил
призован, явил се и участвал в наказателния процес.
На 16.03.2017 г. пети наказателен състав на Районен съд – Русе постановил по НОХД
№ 1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе Присъда № 41, с която ищецът бил признат
за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител,
подпомогнат от К.И.К., по хулигански подбуди, причиил лека телесна повред а по чл. 130,
ал. 2 от НК на М.Г.К. от гр. Русе, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл.
130, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда
той бил признат за невинен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с М.Г.М.,
О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон,
марка и модел „Самсунг Галакси S3 Нео" с ИМЕИ № 356650064553466, 1бр. контактен ключ
за лек автомобил „Нисан Алмера”, 2 бр. ключове за секретна брава, мобилен телефон, марка
и модел „Нокия Лумия ” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на обща стойност 510 лв. от
владението на М.С.А. от гр. Русе и М.Г.К. от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил
оправдаван по обвинението по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По жалба на М.Г.М. срещу присъда № 41/16.03.2 017 г., постановена по НОХД №
1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, било образувано ВНОХД № 314/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Русе. С решение № 94/20.06.2017 г., постановено по ВНОХД №
314/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе била отменена изцяло първоинстанционната
присъда и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, от
стадия на съдебното следствие.
Въз основа на това въззивно решение било образуваното НОХД № 1367/2017 г. по
описа на Районен съд – Русе. По това наказателно дело били проведени четири открити
съдебни заседания, за които ищеца като подсъдим бил призован, явил се и участвал в
наказателния процес. В производството по НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд –
Русе бил защитаван от упълномощен от него адвокат, с когото сключил на 13.02.2018 г.
2
договор за правна защита и съдействие, като заплатил в брой и едновременно със сключване
на договора адвокатско възнагаждение в размер на 1300 лв.
На 13.03.2018 г. била постановена Присъда № 32 по НОХД № 1367/2017 г. по описа
на Районен съд – Русе, с която ищеца бил признат за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр.
Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител, подпомогнат от К.И.К., по хулигански
подбуди, причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК на М.Г.К. от гр. Русе,
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от
НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда ищецът бил признат за невинен по
повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По жалби на ищеца и на М.Г.М. и протест на Русенска районна прокуратура срещу
Присъда № 32/13.03.2 018 г., постановена по НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд
– Русе, било образуван о ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Във
въззивното производство ищецът бил защитаван от упълномощен от него адвокат, с когото
сключил на 05.07.2018 г. договор за правна защита и съдействие, по силата на който договор
заплатил в брой и едновременно със сключване на договора, адвокатско възнаграждение в
размер на 1300 лв.
На 05.07.2018 г. Окръжен съд – Русе постановил Присъда № 29/05.07.2018 г. по
ВНОХД № 368/2018 г., с която на основан и е чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК отменил присъда №
32/13.03.2018 г. по НОХД № 1367/2017 г. на Районен съд – Русе, в частта, с която ищецът
бил признат за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като
извършител, подпомогнат от К.И.К., по хулигански подбуди, причинил лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 2 от НК на М.Г.К., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и
в частта, с която е бил осъден да заплати в полза на държавата, по сметката на ОД на МВР
гр. Русе, сумата от 54 лв. – разноски за досъдебото производство и по сметката на РРС,
сумата от 12 лв. – разноски на съдебното следствие и вместо това признал ищеца за невинен
в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител, подпомогнат от
К.И.К., по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК
на Мишо Георгиев Колев – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
По протест на Русенска окръж на прокуратура срещу Присъда № 29/05.07.2018 г.,
постановена по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, било образувано
КНД № 891/2018 г. по описа на ВКС. В производството по КНД № 891/2018 г. по описа на
ВКС ищецът бил защитаван от упълномощен от него адвокат, с когото сключил на
13.12.2018 г. договор за правна защита и съдействие, по силата на който договор заплатил в
брой и едновременно със сключване на договора заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв.
С Решение № 281/16.01.2019 г., постановено по КНД № 891/2018 г., по описа на
3
ВКС, била оставена в сила Присъда № 29/05 .07.2 018 г., постановена по ВНОХД №
368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като по този начин ищеца бил оправдан с
влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение.
Заявява, че с влизане в сила на 16.01.2019 г. на оправдателната присъда,
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
и поддържаните впоследствие обвинения в извършване както на престъплението по чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, така и на това по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал .2 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, се явявали незаконни по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ и обуславяли
отговорността на Прокуратурата на Република България за причинените му, вследствие на
тези незаконни обвинения имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди, воденото срещу ищеца наказателно
производство било по обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвиждало
наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и по друго обвинение за извършено
престъпление срешу личността, продължило общо в неговите досъдебна и съдебни фази 3
години и 10 месеца, в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. Към момента на повдигане на обвинението,
ищецът бил на 19 години, ученик в СОУ "Й. Йовков" – гр. Русе и живеел заедно с
родителите си в гр. Русе, бил неосъждан, порядъчен млад мъж.
По отношение на неимуществените вреди, които се изразявали в негативно
изживяване от обвиняването му и предаването му на съд, с искане да бъде осъден за
престъпления, които не бил извършил. От първия, до последния момент на воденото срещу
него наказателно производство, той не преставал да твърди, че не бил извършил
престъпленията, в които бил обвинен. През целия период по време на висящността на
наказателното производство, ищецът бил под напрежение, което се засилило, когато му
било предявено обвинение в досъдебното производство, както и преди и по време на всяко
открито съдебно заседание. Въпреки, че знаел, че не бил извършил престъпленията, в които
бил обвинен, той непрекъснато си задавал въпроса какво щяло да се случи с него, ако съдът
приемел тезата на прокуратурата. Преди всяко съдебно заседание не можел да спи и да
мисли за нищо друго, освен за това какво щяло да се случи. Чувствал се изключително
напрегнат и стресиран. Това наказателно производство засегнало честта и достойнството
на ищеца. Воденият срещу него наказателен процес станал достояние на хората, с които
контактувал, след което те започнали да коментират, че и той бил станал „клиент на
прокуратурата" и бил „вечният подсъдим" и това му причинило допълнителни неудобства и
притеснения. Ищецът се самоизолирал, като ограничил социалните си контакти с
предишните си приятели и своите роднини. Той в рамките на 4 години отделял значителна
част от времето си и средства си, за да се защитава от незаконно предявеното му обвинение
във водения срещу него наказателен процес.
По отношение на имуществени вреди, които се изразявали в заплатен от него
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство.
Иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сума в
4
размер на 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и вследствие на поддържаното в хода на наказателния процес
обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, за които бил оправдан с влязла в сила Присъда № 29/05.07.2018 г., постановена
по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2019 г. до окончателно й изплащане, сума в размер на 3600 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за заплатен хонорар за редовно упълномощен адвокат в производствата
по НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, ВНОХД № 368/2018 г. по описа
на Окръжен съд – Русе, КНД № 891/2018 г. по описа на ВКС, вследствие на незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
вследствие на поддържаното в хода на наказателния процес обвинение за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които бил оправдан с влязла в
сила присъда № 29/05.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г.
до окончателно й изплащане.
Ответникът – Прокуратурата на Република България счита предявените искове за
неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Ищецът на 17.03.2015 г. по ДП № 2342/2015 г. по описа на Районна прокуратура –
Русе, ДП 336-ЗМ № 620/2015 г. по описа на ОДМВР – Русе, бил привлечен в качеството на
обвиняем и му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, за това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с М.Г.М., О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К.,
като извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, марка и модел „Самсунг
Галакси S3 Нео“ с ИМЕИ № 356650064553466, 1бр. контактен ключ за лек автомобил
„Нисан Алмера”, 2 бр. ключове за секретна брава, мобилен телефон, марка и модел „Нокия
Лумия ” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на обща стойност около 700 лв. от владението на
М.С.А. от гр. Русе и М.Г.К. от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила. На тази дата той бил разпитан в качеството на обвиняем по това
обвинение.
На 20.08.2015 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, като му било
повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, за това, че на
14.03.2015 г. в съучастие с М.Г.М., О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител по хулигански
подбуи причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в болка и
страдание на М.Г.К. от гр. Русе. На 02.09.2015 г. бил призован и разпитан в качеството на
обвиняем и по това обвинение.
На 16.03.2016 г. в производството по същото досъдебно производство, отново бил
привлечен в качеството на обвиняем, като му било повдигнато ново обвинение по чл. 198,
5
ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в което била променена стойността на предмета на престъплението,
а два дни по-късно на 18.03.2016 г. бил призован и разпитан като обвиняем и по това
обвинение.
На 12.07.2016 г. Районна прокуратура – Русе внесла в Районен съд – Русе
обвинителен акт, с който обвинила ищеца в престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал.
2 от НК за това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с М.Г.М., О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К.,
като извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, марка и модел „Самсунг
Галакси S3 Нео" с ИМЕИ № 356650064553466, 1бр. контактен ключ за лек автомобил
„Нисан Алмера”, 2 бр. ключове за секретна брава, мобилен телефон, марка и модел „Нокия
Лумия” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на обща стойност 510 лв. от владението на М.С.А.
от гр. Русе и М.Г.К. от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила. Въз основа на посочения обвинителен акт, било образувано НОХД №
1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе.
На 05.10.2016 г. било насрочено и проведено открито съдебно заседание по НОХД №
1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, в което прокурор от Районна прокуратура –
Русе поддържал срещу ищеца обвинението за престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 от НК. По делото били проведени осем открити съдебни заседания, за които ищецът като
подсъдим бил призован, явил се и участвал в наказателния процес.
На 16.03.2017 г. пети наказателен състав на Районен съд – Русе постановил по НОХД
№ 1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе Присъда № 41, с която ищецът бил признат
за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител,
подпомогнат от К.И.К., по хулигански подбуди, причиил лека телесна повред а по чл. 130,
ал. 2 от НК на М.Г.К. от гр. Русе, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл.
130, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда
той бил признат за невинен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с М.Г.М.,
О.А.А., Ш.Б.С. и К.И.К., като извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон,
марка и модел „Самсунг Галакси S3 Нео" с ИМЕИ № 356650064553466, 1бр. контактен ключ
за лек автомобил „Нисан Алмера”, 2 бр. ключове за секретна брава, мобилен телефон, марка
и модел „Нокия Лумия ” и 1 бр. мъжко кожено портмоне на обща стойност 510 лв. от
владението на М.С.А. от гр. Русе и М.Г.К. от гр. Русе, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил
оправдаван по обвинението по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По жалба на М.Г.М. срещу присъда № 41/16.03.2 017 г., постановена по НОХД №
1392/2016 г. по описа на Районен съд – Русе, било образувано ВНОХД № 314/2017 г. по
описа на Окръжен съд – Русе. С решение № 94/20.06.2017 г., постановено по ВНОХД №
314/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе била отменена изцяло първоинстанционната
присъда и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, от
стадия на съдебното следствие.
Въз основа на това въззивно решение било образуваното НОХД № 1367/2017 г. по
6
описа на Районен съд – Русе. По това наказателно дело били проведени четири открити
съдебни заседания, за които ищеца като подсъдим бил призован, явил се и участвал в
наказателния процес. В производството по НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд –
Русе бил защитаван от упълномощен от него адвокат, с когото сключил на 13.02.2018 г.
договор за правна защита и съдействие/л.116 от н.д./, като заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв.
На 13.03.2018 г. била постановена Присъда № 32 по НОХД № 1367/2017 г. по описа
на Районен съд – Русе, с която ищеца бил признат за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр.
Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител, подпомогнат от К.И.К., по хулигански
подбуди, причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК на М.Г.К. от гр. Русе,
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от
НК и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда ищецът бил признат за невинен по
повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По жалби на ищеца и на М.Г.М. и протест на Русенска районна прокуратура срещу
Присъда № 32/13.03.2 018 г., постановена по НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд
– Русе, било образуван о ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Във
въззивното производство ищецът бил защитаван от упълномощен от него адвокат, с когото
сключил на 05.07.2018 г. договор за правна защита и съдействие/л.104 от д./, по силата на
който заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
На 05.07.2018 г. Окръжен съд – Русе постановил Присъда № 29/05.07.2018 г. по
ВНОХД № 368/2018 г., с която на основан и е чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК отменил присъда №
32/13.03.2018 г. по НОХД № 1367/2017 г. на Районен съд – Русе, в частта, с която ищецът
бил признат за виновен в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като
извършител, подпомогнат от К.И.К., по хулигански подбуди, причинил лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 2 от НК на М.Г.К., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и
в частта, с която е бил осъден да заплати в полза на държавата, по сметката на ОД на МВР
гр. Русе, сумата от 54 лв. – разноски за досъдебото производство и по сметката на РРС,
сумата от 12 лв. – разноски на съдебното следствие и вместо това признал ищеца за невинен
в това, че на 14.03.2015 г. в гр. Русе, в съучастие с Ш.Б.С., като извършител, подпомогнат от
К.И.К., по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК
на Мишо Георгиев Колев – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
По протест на Русенска окръжна прокуратура срещу Присъда № 29/05.07.2018 г.,
постановена по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, било образувано
КНД № 891/2018 г. по описа на ВКС. В производството по КНД № 891/2018 г. по описа на
ВКС ищецът бил защитаван от упълномощен от него адвокат, с когото сключил на
13.12.2018 г. договор за правна защита и съдействие/л.38/, по силата на който договор
7
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
С Решение № 281/16.01.2019 г., постановено по КНД № 891/2018 г., по описа на
ВКС, била оставена в сила Присъда № 29/05 .07.2 018 г., постановена по ВНОХД №
368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Според приетата по делото справка за съдимост ищецът бил осъден за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.36, вр. чл. 54 от НК в
санционната и част. с Присъда по НОХД № 1285/2018 г. на РРС изменена с Решение по
ВНОХД № 83/2019 г. на РОС.
Свидетеля Б.Е.Х. изнася данни, че познавал ищецът, тъй като от 2002 г., живял с
майка му на семейни начала, но от 2-3 години се били разделили. Преди 3 години С. заминал
за Германия. Той имал проблеми с правосъдието за грабежи. С. тогава бил ученик, викали го
в полицията, казали му, че ще лежи в затвора и той много се притеснявал. Назначили му
служебен адвокат през 2014-2015 г. Когато го викали в полицията, обяснявал, че не бил
направил нищо, даже и не искал да ходи в училище, но успял да го завърши. През 2018-2019
г. го оневинили. Тези обвинения му подействали много зле, защото нищо не бил направил,
нямал участие, а постоянно го викали в полицията. Отначало имал служебен адвокат, а
после наели адвокат В.В. да го защитава. С. започнал работа, взел пари и от свидетеля и от
майка си за да плати на адв. В.. През този период 2015-2019 г. С. имал още едно дело с
негов приятел Й., само че момчето се изправило в съда и казало, че С. не бил виновен.
Делото приключило през 2019 г., и С. след това дело казал, че повече не иска да стои в
България и заминал за Германия. Два пъти свидетелят ходил с него на дела в съда на 3-ти
етаж. С. работел при него като общ работник в строителството. Спрял училище за известно
време, взел си болничен, защото му трябвали пари за адвокат, денонощно ходел на работа 4-
5 месеца. Свидетелят му плащал му по 50 лв. на ден. Общо работил 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е отговорността
на държавата е обективна. Фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ не включва в себе
си като предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ отделните действия,
довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе си също да са били
незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани в закона или са
8
противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно
е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се
проведе успешно главно и пълно доказване на основанието по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в
случая е налице.
Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално. Този принцип
се прилага както в случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с повдигнати
обвинения за няколко отделни деяния, така и при съобразяването на отделните конкретни
обстоятелства, характеризиращи разглеждания случай.
В настоящия казус следва се отчетат следните фактори в казуса:
На първо място съвкупното време на наказателното преследване действително е
траело 3 години и 5 месеца - от първоначалното привличане на ищеца като обвиняема
/20.08.2015 г./ до постановяване на Решение № 281/16.01.2019 г., по КНД № 891/2018 г., по
описа на ВКС. На второ място възрастта на ищеца в периода на неоснователното му
наказателно преследване - на 19 и 8 месеца години към момента на първоначалното му
привличане за обвиняем и 23 години и към момента на окончателното приключване на
производството. На следващо място характера и интензитета на причинените страдания,
установени с показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира изцяло като
съответни на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът съобразява, на следващо място вида и тежестта на инкриминираните деяния,
които съставляват тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 НК, както и
обстоятелството, че заради прекомерно продължилата наказателна репресия, ищецът е бил в
постоянна несигурност за бъдещето и развоя на процеса срещу него;
Но от друга страна следва да се вземе предвид и това, че ищецът не е доказал
наличието на сериозни и трайни поражения върху неговото здравословно и психическо
състояние и причините му негативни емоционални преживявания.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя
от съда по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид : емоционалния стрес,
притеснение за бъдещето, достоянието на започналото наказателно производство до
съучениците и близките му. Съдът отчита и конкретната икономическа обстановка в
страната като цяло към момента на приключване на наказателното преследване- като
отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на
обезщетения от обсъждания вид. Съобразявайки всички тези обстоятелства, взети заедно,
настоящият състав на съдът намира, че справедливият размер за неимуществените вреди,
възлиза на сумата 3 000 лева, поради което предявения иск следва да се уважи до посочения
размер, а над него да се отхвърли.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск. Законната лихва върху обезщетенията за вреди, присъдени
9
по ЗОДОВ, е компенсаторна, а не мораторна, поради което е неоснователен доводът на
ответника , че същата е погасена по давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Тя се дължи
от датата на настъпване на изискуемостта на вземанията за обезщетения.С оглед изложените
съображения, законна лихва следва да се присъди върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, считано от 16.01.2019 г.
Съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен.
Видно от приложените към НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд – Русе 3 бр.
договори за правна защита и съдействие ищецът е заплатил общо за производствата пред
РРС, РОС и ВКС на представлявалият го защитник сумата от 3600 лв. С оглед изложеното
този иск следва да се уважи изцяло
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на 500 лв. за иска
за имуществени вреди и съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди- 481.25
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
заплати по иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на С. Н. Т., ЕГН********** от гр. Русе, сумата от 3
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК и впоследствие на поддържаното в хода на наказателния процес
обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, за които бил оправдан с влязла в сила Присъда № 29/05.07.2018 г., постановена
по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2019 г. до окончателно й изплащане, сума в размер на 3600 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за заплатен хонорар за редовно упълномощен адвокат в производствата
по НОХД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд – Русе, ВНОХД № 368/2018 г. по описа
на Окръжен съд – Русе, КНД № 891/2018 г. по описа на ВКС, вследствие на незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
вследствие на поддържаното в хода на наказателния процес обвинение за престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за които бил оправдан с влязла в
сила присъда № 29/05.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 368/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2019 г.
до окончателно й изплащане, както и сумата от 981.25 лв.- разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за претърпените неимуществени вреди
за горницатата над 3 000 лв. до 6 000 лв., ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
10
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11