№ 6185
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря АН.АНГ.АНГ.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110115832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания спрямо А. П. Г.
за сумата от 181,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 30,48 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., сумата от 45,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
25.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 9,93
лв. за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57755/2022 г., по описа на
СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к Д. 1, бл. ***, вх. Б, ет. 2, ап.
21, с присъединен абонатен № *****, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
1
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с Общи условия
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите
на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява
само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на
данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се
извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „МХ Е” ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с
който оспорва да дължи процесните суми, като навежда твърдение, че същите
са погасени чрез плащането им на 15.12.2022 г. във финансов център „Филиал
С“ на „ОБ“ АД, с превеждането на сумата от 345,31 лв. в полза на ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С молба с вх. № 284805/12.10.2023 г. третото лице-помагач е
приложило 2 бр. отчети и 2 бр. индивидуални справки, касаещи процесния
период и имот.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 57755/2022 г. по описа на СРС, 168-и
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
2
законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че през исковия период до процесния имот е
доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от
ищеца.
Единственият спорен въпрос по делото е свързан с това дали ответникът
е погасил процесните вземания чрез плащане.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция
за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази
законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди ( „битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 148, том XI, рег. № 2719, дело № 1909/2006 г., от
18.12.2006 г., при нотариус Р.Д., с рег. № 274 в НК, с район на действие- СРС,
ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот,
представляващ Апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к Д. 1, бл. ***,
вх. Б, ет. 2, спрямо който са насочени исковите претенции. Имотът е бил
придобит в режим на СИО, доколкото ответникът е имал сключен
граждански брак към онзи момент. Впоследствие същият е прекратен през
2007 г. с решение, постановено по гр.д. № 3766/2007 г. по описа на СРС,
Брачно отделение, 84-и състав, с което жилището е предоставено в дял и
изключителна собственост на ответника.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик
на процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответникът е
3
страна по облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл.
150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена
за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента
Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на
партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от
търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 12.09.2002 г.
от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната
кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за
сключване на договор с „МХ Е“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан, видно от приложен договор № 528-II от 24.10.2002 г., като
решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице
последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР
№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление
на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Т.С.” ЕАД и
„МХ Е“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите
на етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период
именно „МХ Е“ ООД е извършвало услугата дялово разпределение за
сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените
именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид
4
изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща
се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че няма данни за извършени
плащания от ответника, касаещи процесния период. Общият размер на
незаплатените суми за главници е 226,62 лв., от които 181,08 лв.- за топлинна
енергия, и 45,54 лв.- за дялово разпределение. Мораторната лихва върху
главницата за ТЕ е в размер на 30,48 лв., а тази върху главницата за ДР е в
размер на 9,93 лв.
Установява се от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и от представеното платежно нареждане, че ответникът е заплатил
сумата от 345,31 лв. с платежно нареждане от 15.12.2022 г., като с нея са
погасени задължения по фактура от 31.01.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗЗД Този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В случая с платежното нареждане отстрана на ответника К.М.П. е
заявено, че иска да бъдат погасени задълженията за доставена топлина
енергия, предмет на настоящото производство.
Действително в платежното нареждане не е посочено кое вземане
погасява, но се установява, че сумата отговаря на посочената в заповедта за
изпълнение сума и е преведена по посочената в заповедта банкова сметка.
Съгласно цитираната по-горе разпоредба с направеното плащане
ищецът е следвало да счита за погасени всички задължения за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение и лихви за период м.05.2019г. –
м.02.2021г. във връзка с което е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение.
При това положение съдът намира, че с направеното плащане на
погасени всички задължения за исковия период.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ответника. Същият е представил доказателство
за сторени разноски в размер на 5 лева за издаване на съдебно удостоверение
и 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да бъде уважено направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото
следва да бъде уважено в до размера от 200 лева.
5
За да приеме, че на ответникът му се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в този размер съобрази следното:
На първо място ниският материален интерес на производството, а
именно 267,03 лева.
На следващо място се касае да типичен казус с ниска правна и
фактическа сложност. Всички материали по делото не надхвърлят 161
страници. В отговора на исковата молба е направено единствено едно
възражение – това за погасяване чрез плащане. Делото по същетвото си
съдържа един спорен въпрос.
На следващо място ответникът практически се представлява сам като и
в двете съдебни заседания се явява лично без процесуален представител.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация
по Закона за адвокатурата /ЗА/. Обстоятелството че ответникът се е съгласил
да заплати необосновано висок адвокатски хонорар за възложената работа
(платено адвокатско възнаграждение от 800 лева при дело с материален
интерес от 267,03 лева) представлява ярък пример за автономията на волята.
Тежестта от този необосновано висок хонорар обаче не следва да се
поема от ищеца. Действително ищецът е отговорен за разноските и неговата
отговорност е деликтна. В съдебната практика на ВКС се казва:
Отговорността за разноски е обективна /безвиновна/ деликтна отговорност по
отношение на насрещната страна и От тази отговорност никоя страна не е и
не може да бъде освободена. (в този смисъл са постановени ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1082/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 102 ОТ 12.06.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1911/2017 Г., Г. К., І
Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 264 ОТ 05.06.2018 Г. ПО Ч. Т. Д. №
343/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. В случая обаче заплащането на
необосновано високия адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена
последица от поведението на ищеца, а от автономията на волята на ответника.
Последно съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл.
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
6
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101,
параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в
конкретния случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като
прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще
доведе до необсновано висока тежест за ищеца, която е несъразмерна с
фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален
интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с
решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение на всеки един от
процесуалните представители на ответниците отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвокатите,
както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че
не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалните представители на ответниците в размер по-висок от
определения с постановеното решение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Я № ***, представлявано от АЛ.АЛ и
ИВ.ЕП.- изпълнителни директори срещу А. П. Г., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к „Д. 1“, бл. ***, вх. Б, ет. 2, ап. 21 искове по реда на чл. 422, ал.1
ГПК и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено че ответникът дължи сумата от
181,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
25.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 30,48
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., сумата от 45,54 лв.,
7
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
25.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 9,93
лв. за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57755/2022 г., по описа на
СРС, 168 състав. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Я № ***, представлявано от АЛ.АЛ и ИВ.ЕП.-
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Г., ЕГН ********** с адрес
гр. София, ж.к „Д. 1“, бл. ***, вх. Б, ет. 2, ап. 21,, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 205 лв., сторени разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „МХ Е“
ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8