Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
…. септември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1161 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът синдикът на „К.Т.Б.“ АД
(н), ЕИК ********, твърди, че при извършена справка в счетоводния софтуер на
банката е установено, че на 31.01.2017г. „П.Г.П.“ООД, ЕИК********е усвоило по
своя сметка в „КТБ“ АД сума в размер на 600 000 евро. Тази операция е
заведена като нова кредитна сделка с номер 9821 и е посочено, че сумата е
отпусната по договор за банков кредит, сключен между банката и това дружество,
на посочената дата. След проверка на кредитното досие на „П.Г.П.“ООД, ЕИК********,
е установено, че липсват данни за сключен договор за банков кредит с дата
31.01.2011 година.
Ищецът твърди, че това дружество е клиент на
банката и има два предходни договора за банков кредит от 09.02.2007г. и от
04.10.2007г., като същите са заведени под №№6395 и 6968. Предвид забава от
страна на кредитополучателя и констатираната несъбираемост на кредитите,
банката е депозирала молба по чл.625 ТЗ, въз основа на която е образувано т.д.№5537/2016г.
по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, по което е постановено решение№35/10.01.2017г.
за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Г.П.“ООД,
ЕИК********.
Ищецът твърди, че дължимата непогасена главница по
кредитна сделка №9821 възлиза на 499 670 евро.
В исковата си молба синдикът на „КТБ“
АД/н/, в качеството си на представляващ несъстоятелната банка твърди: че ответникът Г.З. е
осъществил състав на непозволеното увреждане спрямо банката, а при условие на
евентуалност, че са налице основания за ангажиране на неговата имуществена
отговорност на договорно основание; че ответникът е допуснал нарушения както на
материалния закон (по- специално - Търговския закон), така и на приетите и
действащи в „КТБ“ АД вътрешни актове към релевантния за възникване на
отговорността му момент (по-специално - на Правилника за кредитната дейност на
Банката). Съображенията за тези твърдения
са следните:
Ищецът твърди, че ответникът, в
качеството си на директор Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ е
извършил противоправни деяния по повод искане на „П.Г.П.“
ООД за усвояване на сума от 600 000 евро, като е дал „положителна
резолюция“ на това искане и е положил подпис на разрешението за усвояване на
кредита и върху банковите бордера, които действия са извън правомощията на
ответника, при липса на сключен договор за банков кредит с това
дружество.Твърди, че е нарушена нормата на чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ, което е
основание да се дири имуществена отговорност от ответника на база нормата на
чл.45 ЗЗД.
Твърди, че ответникът е
нарушил в цялост разпоредбите на Правилника за кредитна дейност на банката, в
частта относно условията и реда за проучване, разрешаване, сключване,
управление, отчет и контрол на кредитните сделки, приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от
Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с последващи изменения и допълнения, приети с решение на УС
от 14.11.2012 г., в сила от 17.11.2012 г. и актуален към датата на отпускане на
средствата.
На
първо място, със своите противоправни и виновно
извършени действия ответникът Г. З., в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка е причинил имуществени вреди на банката, като
поведението на З. осъществява състава на генералния деликт,
съгласно чл. 45 ЗЗД, тъй като същият е нямал правомощия да управлява и представлява
банката и се е разпоредил с нейното имущество, без да има подобни делегирани с
договор правомощия. Конкретно, Г.З., в
качеството си на Началник управление „Кредитиране“, е извършил серия противоправни действия, по повод искане, получено от
кредитополучателя „П.Г.П.“ООД за усвояване сума в размер на 600 000 евро, които
действия се състоят в следното: изпращане на съобщение по електронен път,
съдържащо положителна резолюция по така полученото искане; даване на писмена
положителна резолюция, с полагане на подпис за разрешаване на усвояването;
подписване на банкови бордера за извършване на усвояването. Така описаните
действия са противоправни, тъй като Г. З. няма
подобни правомощия, но и де факто са извършени след пълното усвояване от страна
на кредитополучателя на разрешения банков кредит. Налице е нарушение и на
Търговския закон и по-конкретно - на разпоредбите на чл. 430, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Съгласно така цитираните разпоредби, отпускането на парични суми от банка
се осъществява на основание сключен договор за банков кредит в писмена форма, в
който се посочват целта, срокът и условията на ползване на средствата. В настоящия
случай ответникът З., извън своите договорно делегирани правомощия, е разрешил
писмено и в нарушение на ТЗ отпускането на парични средства, при изчерпан лимит
на отпуснатия кредит от 22.10.2009 г. и без сключен последващ
анекс към същия или пък на нов договор за кредит. С тези свои действия,
попадащи в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, ответникът нарушава и така описаните
разпоредби на Търговския закон. Наред с гореописаните действия, ангажиращи деликтната отговорност на ответника, действията на същия
нарушават в цялост разпоредбите на Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“
АД /приет от УС с решение от 27.12.2000 г., одобрен от Надзорния съвет с
протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с последващи
изменения и допълнения, приети с решение на УС от 14.11.2012 г., в сила от
17.11.2012 г. и актуален към датата на отпускане на средствата/, в частта
относно условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление,
отчет и контрол на кредитните сделки в банката, които предвид заемания от него
пост и произтичащите от него договорни задължения, ответникът е следвало да
познава, да спазва и да прилага.
В
исковата молба ищецът твърди и нарушения на цялостната процедура по
разрешаване, отпускане и усвояване на средства, подробно регламентирана в
Раздел I и II от Глава Трета от Правилника, които уреждат именно процедурата за
проучване на искания за кредит и сключване на кредитни сделки, както и редът за
усвояване и издължаване на кредита. В този смисъл, нарушените разпоредби на Правилника
са: чл. 33 (който регламентира съдържанието на искането за отпускане на
кредит), чл. 34 (завеждане на искането в регистъра на Банката), чл. 35
(проучване на искането), чл. 36 (извършване на правен анализ от юрист на
банката), чл. 37 (извършване на анализ от кредитен специалист), чл. 38
(установяване на финансовото положение на кредито
искате ля), чл. 38 (установяването на предмета и целта на предлаганата от
клиента кредитна сделка), чл. 39 (установяване на предмета и целта на
предлаганата от клиента кредитна сделка), чл. 40 (анализ на предлаганите
обезпечения кредитоискателя), чл. 41 (анализ на евентуалната свързаност на
кредитополучателя); чл.42 (право на отказ на банката да предостави кредита, в
случаите на даване на невярна информация), чл. 43- 46 (относно предаване на
цялата документация за вземане на решение от компетентния орган, обсъждане на
проекта на договора, вземане на решение, уведомяване на Началник „Кредитиране“
за взетото решение), чл. 49-50 (подписване, задължителното минимално съдържание
и съхраняване на договора за кредит). Действията на
ответника З. са извършени в нарушение на горепосочените разпоредби, тъй като в
пряка причинна връзка с издадените от него резолюции са отпуснати допълнителни
средства по кредит, който вече е изчерпан, без да са проведени етапите по чл.
33 - чл. 51 от Правилника.Твърди, че ответникът е дал „писмените си резолюции“
не само при липса на писмен договор за кредит, но и без да са изготвени всички
останали документи, съставяни в хода на проучването, разрешаването и
усвояването на банковия кредит, които документи твърди ищецът, че образуват
кредитното досие на конкретната сделка .
Спазването на горните разпоредби на
Правилника и на закона са въздигнати в задължение на ответника, съгласно т. 13,
т. 21 и т. 22 от раздел „Основни длъжностни задължения“ от длъжностната
характеристика на началника на Управление „Кредитиране“. В този смисъл,
описаните по-горе действия на Г.З. са в пряко нарушение на тези разпоредби,
доколкото са извършени, без да е проведен нито един от посочените по-горе етапи
на процедурата, съгласно раздел 1 от Глава Трета на Правилника.
Наред с това и на последно място, с
исковата молба твърди нарушения и на следните задължения по длъжностната
характеристика на ответника: т.1 (организира и контролира практическото
осъществяване на кредитния процес в банката, в съответствие с действащите
законови, подзаконови и вътрешно-нормативни актове), т. 2 (организира и
контролира организацията на кредитната дейност в подразделенията на Банката и
взаимодействието им с Централно управление при осъществяване на кредитните
сделки), т.З (организира и контролира процеса на проучване, отчет и мониторинг
на кредитните сделки в банката), т.4, т. 5 (организира и контролира процеса по
отношение на администриране на кредитните сделки и провеждания мониторинг на
кредитните сделки), т.6 (внася пред
Управителния съвет и изпълнителните директори мотивирани становища за
разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка, респективно банкова
гаранция, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя,
обезпечеността и степента на риска), т. 7 (провежда текущ контрол за изпълнение
на решенията на УС и изпълнителните директори, клаузите на договора за кредит и
съпътстващите договори и приложения).
Гореописаните
действия, които от една страна превишават договорните правомощия на ответника,
а от друга обективират серия нарушения на договорните
му задължения, са довели пряко до увреждане на ищеца от страна на ответника.
Моли съда,
след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с
което осъди ответникът Г.З., да заплати на несъстоятелната банка сумата от
499,670 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката вреди от противоправното поведение на ответника, в качеството му на
бивш администратор на банката при проучване на искане за отпускане на кредитни
средства в полза на „П.Г.П.“ООД, за сметка на „КТБ“ АД н на 31.01.2011 година,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и плащане; при условие на евентуалност ответникът да бъде осъден
да заплати на несъстоятелната бенка посочената сума, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди в резултата на неизпълнение на
договорните му задължения, в качеството му на бивш администратор на банката,
при проучване на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „П.Г.П.“ООД,
за сметка на „КТБ“ АД на 31.01.2011 година, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендира и
разноските по делото.
В срока за отговор ответникът Г.З. оспорва допустимостта
и основателността на исковете.
Оспорва допустимостта на предявените искове.
В тази връзка твърди, че тъй като
между него и банката са съществували само и единствено трудовоправни
отношения (ТПО), то основанието за отговорността му е на база нормата на чл.203 КТ. С
изключение на наличен трудов договор и длъжностна характеристика за последно
заеманата от ответника Г.З. длъжност в банката (които са приложени от ищеца към
исковата молба), не е налице нито един от другите елементи на фактическия
състав на претендираната от ищеца имуществена
отговорност (законодателно решена като ограничена) за причинени по небрежност
от ответника Г.З. вреди на банката като служител на същата. В случай, че ищецът
претендира негова пълна имуществена отговорност, то той следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на пряк умисъл от негова страна. Такъв
умисъл не се твърди от ищеца в исковата му молба и още повече - не се доказва
по делото. От
друга страна, част от евентуално твърдените от ищеца в исковата му молба противоправни действия на ответника Г.З., не представляват
негови задължения съгласно длъжностната му характеристика и ПКД (а тук ищецът
си позволява да посочи и други източници на отговорност - на стр.2, абзац 5 -
твърди, че ответникът и неговите задължения били регламентирани в закона,
Устава на банката, договорите за управление и трудовия договор за началника на
Управление „Кредитиране”). Твърди се в отговора, че Г.З. е служител на трудов
договор. На второ място, не е ясно за кой договор за управление става дума в
твърденията на ищеца, след като такъв договор за управление не е представен
като доказателство към исковата молба. Твърди, че познава добре текстовете на
Устава на „КТБ“ АД и сред тях няма такива, по които адресат да е директорът на
дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки”, макар че в горното твърдение
ищецът посочва друго (сгрешено качество), а именно: Началник на Управление
„Кредитиране“.
По основателността.
Твърди,
че не е вярно твърдението на ищеца, че З. е резолирал и разрешил усвояването на
600 000 евро на тази дата — 31.01.2011г. Твърдението на ищеца, че „сумата е
изцяло усвоена поетапно, въз основа на отделни искания за усвоявания на суми,
всяко едно от които носи резолюция на ответника З.” не е вярно, защото искът по
настоящото производство е за 499 670 евро, а съгласно представените извлечения
от разплащателната сметка в евро на кредитополучателя, по този кредит са
усвоени 499 670 евро, което доказва, че всъщност отпуснат кредит за 600 000
евро от ответникът З. няма; възразява, че вземанията на банката са необезпечени
и несъбираеми- по въпроса на събираемостта- навежда доводи от започналото
универсално принудително изпълнение спрямо кредитополучателя.
Посочената
от ищеца правна квалификация на исковете е неправилна. В чл. 57, ал. 3 ЗБН не е
предвиден някакъв отделен фактически състав на специална материално-правна
имуществена отговорност на бившите администратори на банката, а с нея се цели
да се уреди в закона единствено конкретно
задължение за синдика да извърши проверка на действията на
бившите администратори на банката по управление и сключване на сделки за сметка
на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност и в
случай, че в резултат от тази проверка от синдика се установи, че са налице
определени действия или бездействия на посочената специална категория
лица-администратори, които са извършени виновно и в резултат на които са
произтекли вреди за банката, законодателят разпорежда да се предприемат в
определен срок действия за ангажиране на тяхната отговорност пред съда.
Посочената законова разпоредба на практика урежда задължението за активно
установяване на вреди, нанесени на банката, скрепено със специален законов преклузивен срок, като определя кои са пасивно-
легитимираните лица, както и родово и местно компетентния съд да разглежда
делото по предявения иск. Разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗБН не урежда някаква
отделна специална материално-правна имуществена отговорност на бившите
администратори на банката. При определяне на
правилната правна квалификация на исковете следва да се съобрази какви са
твърдените от ищеца правопораждащи факти на вземането
на КТБ срещу всеки един от ответниците за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди и какви са правоотношенията
между банката и всеки ответник. Ответникът твърди, че винаги е бил служител
на банката, като правоотношенията му с нея са били само и единствено трудовоправни. Предвид това, искът за търсене и
реализиране на неговата отговорност за имуществени вреди, които евентуално е
причинил на банката, следва да е по чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
Именно в Глава 10 „Имуществена отговорност и други видове обезщетения“, Раздел
II „Имуществена отговорност на работника или служителя“ е уредена
материално-правната му отговорност като служител на банката за имуществените
вреди, които евентуално е нанесъл на банката по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите му
задължения. Нелепо е да се смята и да се твърди, че ЗБН изключва правата на
работника и служителя, уредени в ЗБН по отношение на работници и служители на
банка. КТ се прилага независимо кой е работодателят на лицето, като в ЗБН
липсват изрични текстове, които да дерогират
специалните разпоредби на КТ относно възникването, реализирането, изключването
и размера на имуществената отговорност на служители в банка. Още повече,
Кодексът на труда, като нормативен акт от по-висок ранг, има приоритетно
прилагане спрямо по-нисши закони, а пък и, както стана вече въпрос по-горе,
всъщност отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН няма характеристики на някаква нова
и неприлагана законодателно досега имуществена отговорност, която се абстрахира
от качеството на лицето и основанието за неговите отношения с увредената
несъстоятелна банка. Така, правното положение на служителя в банка (в това число и несъстоятелна)
се определя от КТ. При тълкуване на правните норми на КТ, се налага изводът, че
между търговеца (банката) и служителя възниква трудово правоотношение, което
има за свой източник сключен трудов договор и по силата на който и за двете
страни възникват определени права и задължения. Ето защо и доколкото при съобразяване на твърденията в
исковата молба, може да се заключи, че действията му, в резултат на които са
причинени вреди на банката, са извършени в изпълнение на задълженията му, които
са възникнали по силата на действащ двустранен трудов договор, сключен между
него и банката. Поради това, следва да се приеме, че с предявения иск се
претендира ангажиране на трудово-правната му имуществена отговорност за вреди и
следователно правната му квалификация е чл. 203, ал. 1 КТ. Процесуалните аспекти на същата са уредени в
чл. 57, ал. 3 от ЗБН, предвид качеството на увреденото лице, според твърдението
на ищеца.
Т.е. нормите
на ТЗ, ЗБН и уредбата на деликта по чл.45 ЗЗД се
явяват неотносими към съществуващите правоотношения
между ответника Г.З. и банката.Твърди, че поведението му не е било противоправно и ако кредитополучателят по описаната банкова
сделка не е погасявал вземането на банката, то този факт не е в причинно-
следствена връзка с поведението на ответника, а в такава с поведението на
лицата, осъществяващи управлението на банката за периода след 20.06.2014
година.
Оспорва твърдените от ищеца факти да се верни. Моли
съда да отхвърли претенции, като оспорва елементите от ФС на предявените
искове, касателно основание за ангажиране на
имуществената му отговорност, както на деликтно, така
и на договорно основание.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна.
По
делото не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателства (лист 399 от делото), че ответникът З. е бил в трудово -правни
отношения с несъстоятелната вече банка, възникнали от трудов договор №356/07.03.2003
година, по силата на който ответникът е била назначен на длъжност „Главен
експерт“, клас аналитични специалисти в Централно управление на „КТБ“ АД – сега
в несъстоятелност, управление „Кредитиране“, като за неуредените отношения
страните са се съгласили, че приложение ще намира КТ, нормативните актове по
прилагането му, Правилник за вътрешния трудов ред и длъжностната
характеристика. На 16.09.2009 година между страните в тази договорна връзка е
сключено допълнително споразумение, съгласно което, считано от 16.10.2009
година служителят З. е назначен от длъжност „Главен експерт“ на длъжност
„Директор“ („директор дирекция“), като останалите клаузи на договора са останали
непроменени. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността „Директор“
(лист 156 - 157 от делото) длъжността на З. е подчинена на началника на
управлението и трудовата му функция включва следните задължения: организира и
контролира процеса по проучване и анализ на искания за кредитни сделки по ред,
регламентиран в правилника за кредитна дейност; организира и контролира процеса
по преглед на кредитните преписки, изпращани от финансовите центрове;
разпределя кредитните преписки за проучване и анализ между служителите в
Дирекцията; осигурява необходимата информация за началника на управление
„Кредитиране и ръководство на банката“; организира и контролира процеса на
изготвяне на мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на
дадена кредитна сделка, респективно банкова гаранция, в резултат на оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска, в
съответствие с Правилата за кредитна дейност; внася пред УС и изпълнителните
директори мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на
дадена кредитна сделка, респективно банкова гаранция, в резултат на оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска;
провежда текущ контрол за изпълнението на решенията на УС и изпълнителните
директори, клаузите от договора за кредит и съпътстващите договори и приложения;
прави преглед на класификацията на кредитите и заделените провизии в
съответствие в съответствие със законовите разпоредби; разработва анализи и
справки за нуждите на управлението и ръководството на банката; спазва и
изпълнява стриктно задълженията си определени в Правилника за кредитна дейност
и други нормативни и вътрешно-нормативни актове; изпълнява и други конкретни
задачи, свързани с дейността и възложени му от началник управление
„Кредитиране“; при неизпълнение на
възложените задължения, нарушаване на нормативните актове и
вътрешно-нормативните актове, служителят носи отговорност по КТ и законите на
Република България и др.
По
делото е представена функционална характеристика на управление „Кредитиране“ на
„К.т.б.“ АД – сега в несъстоятелност, съобразно която управление „Кредитиране“
е самостоятелно звено в Централното управление на банката, което осъществява
процеса на кредитна дейност, в частта, свързана с проучване, анализ, отчет и
мониторинг на кредитните сделки. В този акт са посочени основните функции на
управлението „Кредитиране“, както и относимите към
тази дейност вътрешно-нормативни актове, необходими за осъществяване на
работата на управление „Кредитиране“, а именно Правилник за кредитната дейност
със съответните методики и приложения; правила за реда за събиране, обработка и
представяне на информация за ЦКР на БНБ; Правила за кредитиране на служители;
Правила за овърдрафт; Правила за преглед, оценка и класификация на рисковите
експозиции на банката; Методически указания, инструкции и заповеди, необходими
за осъществяване функциите на управлението и по организация на кредитната
дейност във финансовите центрове на банката и взаимодействието им с Централното
управление. Част от съдържанието на документа е и очертаната
организационно-структурна формация на управление „Кредитиране“ и
взаимодействието му с другите структурни звена на банката.
По делото е
представен Правилник за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД – сега в
несъстоятелност, с който се урежда извършваната от банката кредитна дейност,
принципи на кредитната дейност, кредитен риск и неговото управление, кредитните
процедури и контрол по предоставените кредити.
По
делото са представени доказателства затова, че между вече несъстоятелната банка
и трето, неучастващо по делото лице – „П.Г.П.“ ООД, ЕИК********, са били
сключени банкови сделки, а именно: договор за банков кредит, сключен на
09.02.2007 година, по силата на който банката се е съгласила да предостави на
това дружество банков кредит в размер на 150 000 евро, чиято цел е
средствата да се използват за урегулиране на описания в чл.2 от договора
поземлен имот и за други разходи, във връзка с нот.
акт за прехвърляне на собствеността на част от ПИ срещу задължения за урегулиране,
строителство и прехвърляне на право на собственост. С този договор страните са
се съгласили, че крайният срок за усвояване на кредита е 30.06.2007 година,
като след този срок задължението на банката отпада. С постигнато съгласие
страните са приели какъв да е лихвеният процент ( размера на възнаградителната лихва), кога ще се заплаща уговорената възнаградителна лихва, какви ще са последиците от
неизпълнение (неустойките), погасителен план и крайният срок за погасяване на
задължението на кредитополучателя – 10.12.2009 година. С този договор са
постигнали съгласие и относно това по какъв начин вземанията на банката,
произтичащи от този договор ще бъдат обезпечени (чрез особен залог или
ипотека). Параметрите на сделката са изменяни с последващи
анекси №№1-8, чрез увеличаване на размера на отпуснатите средства (с
250 000евро, с 650 000 евро, с 350 000 евро) и с удължаване на
срока за погасяване на дълга – до 10.06.2014г.; договор за банков кредит от
04.10.2007 година, по силата на който банката се е съгласила да предостави на
същото лице сума в размер на 1 200 000 евро, като тези средства имат
предназначение за закупуване на три броя недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Бусманци, местност „Аджийница“ и
за заплащане на таксите по покупко-продажбата и за други разходи, със срок на
усвояване на тази сума – 30.06.2008година; при уговорен размер на възнаградителна лихва – 8% върху фактически ползваните суми
по кредита и краен срок за погасяване на дълга – 20.10.2010 година; с уговорени
последици от неизпълнение и постигнато между страните съгласие, описаните в
чл.31 имоти да бъдат предмет на първа по ред ипотека в полза на банката.
Параметрите на сделката са изменени с последващи
споразумения – анекс №№ 1 от 25.07.2008г, с който страните се съгласяват
крайният срок за усвояване на кредита да е 30.02009 година. Представен е и нот. акт №47, том първи, рег.01185, дело №42/2008г. по
описа на нотариус Г.Й.-Д., рег.№343 на НК, обективиращ
договор за учредяване на ипотека в полза на „КТБ“ АД, като обезпечение на преждепосочения договор за банков кредит, чрез ипотекиране
на три имота, описани в нотариалния акт, собственост на „П.Г.П.“ ООД, вписан в
Служба по вписванията вх.рег.№3792, акт №14, том трети, дело №1988/2008г.
Вписването на ипотека е подновено на 16.01.2018 година, ведно от представената
справка от Служба по вписванията към АВ – листове 496- 500 от делото.
По делото са
представени искания за усвояване на парични суми в евро за периода от
31.01.2011 година до 30.05.2014 година и извлечения от банковата сметка на
дружеството- кредитоискател за извършен превод на тези суми, без да се сочи по
кой кредит е направено това искане.
По делото не се спори и относно това, че
дружеството-кредитополучател и в открито производство по несъстоятелност по
т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав. В тази връзка по делото е
представена молба по чл.625 ТЗ, подадена от „КТБ“ АД(н) под
вх.№89603/30.06.2016година в която е обективирано
изявление на банката, чрез синдика, че дружеството „П.Г.П.“ ООД е длъжник на
несъстоятелната банка, чиито вземания, произтичат от банкови сделки – договор
за банков кредит от 09.02.2007 година; договор за банков кредит от 04.10.207
година и договор за банков кредит от 31.01.2011 година. Към молбата по чл.625 ТЗ е представен само договорът за банков кредит от 09.02.2007 година и последващите го анекси, както и извлечения от счетоводните
книги на банката, касателно вземанията и, произтичащи
от трите договора за банков кредит. В
производството по несъстоятелност на „П.Г.П.“ ООД, несъстоятелната банка е
предявила вземанията си, произтичащи от банковите сделки, посочени по- горе, с
молба вх.№18032/10.02.2017 година, а именно вземания, произтичащи от договор за
банков кредит от 09.02.2007 година, от договор за банков кредит от 04.10.2007
година и от договор за банков кредит от 31.01.2011 година, като е посочила в
молбата, че прилага трите договора. Всъщност страната е приложила само двата
договора от 2007 година, заедно с извлечение от счетоводните си книги, касателно трите договора, включително и този от 31.01.2011
година (този факт съдът е констатирал лично в деловодството на ТО на СГС на 6-3
състав по т.д.№5537/2016г., от които са изпратени и тези документи по
настоящето дело). Следва изрично да бъде отбелязан факта, че вземанията на
банката, произтичащи от обозначения от нея като договор за банков кредит,
сключен на 31.01.2011 година, са в общ размер на 1 433 489,32 лв, представляващи сумарна величина от главница в размер на
977 269,58 лв и лихви и неустойки в общ размер
на 466 219,74лв, които са включени от синдика на „П.Г.П.“ ООД(н) в списъка
на приети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.02.2017 година по партидата на
длъжника, който списък е одобрен от съда по несъстоятелността с определение,
вписано в ТРРЮЛНЦ на 10.05.2017 година. Следва изрично да бъде отбелязан и
факта, че в молбата, с която банката е предявила своите вземания, произтичащи
от трите договора за банков кредит, се съдържа конкретика
относно договора за банков кредит от 31.01.2011 година, като в молбата
кредиторът „КТБ“ АД н се позовава на отделни разпоредби на договор / чл.10 и
чл.17-крайният срок за погасяване на дълга към банката произтичащ от този
кредит/, цитирайки същия. Следователно, към датата на подаване на тази молба,
този кредитор е разполагал с договора, за който твърди, че не е сключен, нещо
повече, същият договор е намерил и счетоводно отражение във воденото от банката
счетоводство. Чрез съществуващите параметрични справки, се дава
възможност
чрез диалогов прозорец да се зададат параметри, чрез които да се селектират по
определен начин данните и да се получи търсената информация, която стои в
основата на извлечението от сметката на банката, приложено към молбата по
чл.625 ТЗ и към молбата,с която са предявени вземанията на банката, произтичащи
от трите договора за банков кредит.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена
от вещото лице С.М., приета от съда като годно доказателствено
средство, изготвено компетентно и незаинтересовано, което страните не са
оспорили.
Съобразно
това заключение вещото лице, въз основа на параметрична справка за усвояване по
кредитна сделка №9821, отразяваща движението по заемната сметка и задълженията
по кредитна сделка 9821 от 31.01.2011 година, е видно, че в периода от тази
дата до 30.05.2014г. са усвоени суми, в размери и на дати, посочени в таблица
№1 от заключението- касае периода от 31.01.2011 година до 30.05.2014година,
като общия размер на усвоената сума и 499 670евро, чиято левова
равностойност е сумата от 977 269,58лева.
Вещото
лице е констатирало, че за периода от 31.01.2011 година до 20.10.2014година не
са извършвани погасявания на главници и лихви.
Вещото
лице е констатирало, че от получените от осребряване на активи на третото лице
в производството по несъстоятелност, е извършено погасяване на вземания на
банката, произтичащи от друга кредитна сделка под №6968, съобразно списък на
приети вземания на несъстоятелната банка, като кредитор с приети вземания, по
смисъла на чл.693 ТЗ, съобразно списъка, обявен в ТР по партидата на длъжника
на 24.02.2017 година.
При
така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:
По
възражението на ответника за недопустимост на предявените искове.
Наличието
на договор между страните не изключва деликтната
отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по
договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта - нарушаване на общото задължение да не се вреди
другиму. В този смисъл е и ТР № 54/1986 г. ОСГК на ВС, с което е прието, че
договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл.
45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
От направеното
от ищеца изложение на фактите не може да се направи извод за недопустимост на
предявените осъдителни евентуални претенции, тъй като исковете са предявени в
срока по чл.57, ал.3 ЗБН срещу надлежна страна – администратор по смисъла на
параграф1, т.2, б.“б“ ЗБН. Налице са и общите положителни предпоставки със
съществуване на които законът свързва съществуване на правото на иска, като не
се установяват и отрицателни предпоставки за това процесуално право. Ето защо
съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете се
явяват несъстоятелни.
Тезата на ищеца е, че е налице основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответника, поради осъществен от него деликт, неизпълнение законови задължения от страна на
ответника при проучване на искането за отпускане на кредит ( конкретно- не е
имал право да управлява и представлява банката и да се разпорежда с нейно
имущество – дал е разрешение на искане за усвояване на средства от кредит), в
резултат на което банката е претърпяла вреди, респективно тази отговорност да
бъде ангажирана на договорно основание.
По основателността на иска с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да бъде основателен този иск следва да се
установи, че е налице осъществено противоправно
деяние (действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно
деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца. В този смисъл нормата на чл.
45 ЗЗД няма субсидиарен характер, така както е при
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, което право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити/чл. 59, ал. 2 ЗЗД/.
Твърдението на ищеца е, че ответникът е осъществил
деяние- действие което представлява разрешение за усвояване от трето лице на
парични средства на банката в размер на 600 000евро, без наличие на
основание за това, представляваща договор за банков кредит.
Събраните по делото доказателства не установяват,
че ответникът е дал разрешение за усвояване от страна на третото лице на сумата
от 600 000евро, не само като размер, посочен от ищеца, но и като
разрешение, представляващо предварително дадено обективирано
волеизявление на ответника, въз основа на което да е извършено разпореждане с
парични средства, собственост на банката. Представените от ищеца искания за усвояване
на средства от разрешен кредит обхващат периода от края на януари 2011 година
до края на май 2014 година ( при твърдение на несъстоятелната банка, че
крайният срок за погасяване на дълга от този кредит е 22.12.2014 година – молба
за предявявания на вземания от 10.02.2017година). В тези искания не съдържа
информация относно това сумите, за които се претендира усвояване по коя
кредитна сделка са, както не се съдържа и информация кой е автор на даденото
разрешение за усвояване на кредита, под формата на „Да“, нито какво означават
изписаните под тази дума цифри.
Събраните по делото доказателства установяват
наличие на вреда на банката – намаляване на притежавания от нея актив,
представляващ парични средства и това е така, тъй като по делото съдът
приема за установено, че разходът на
средства, ако е налице такъв, е направен въз основа на съществуваща банкова
сделка, по която несъстоятелната банка се явява кредитодател.
Този кредитодател е останал с неудовлетворено
вземане, независимо от започналото универсално принудително изпълнение по
т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав. Но от събраните по делото
доказателства в съвкупността им не се установява твърдението на ищеца за липса
на сключен договор за банков кредит. Напротив, от събраните по делото писмени
доказателства – молбата за предявяване на вземания по т.д.№5537/2016г. по описа
на СГС се съдържа твърдене на несъстоятелната банка, чрез синдика на същата, че
между банката и „П.Г.П.“ ООД е налице сключен договор за банков кредит от 31.01.2011
година. Данни за тази сделка се съдържат не само в този частен свидетелствуващ документ, съдържащ неизгодни за ищеца
факти, но и от счетоводните регистри на банката, изходящ от банката. Тези
частни свидетествуващи документи имат вторичен
характер, съдържат параметрите на сделката, а това означава, че е налице
първичен документ, удостоверяващ и представляващ първичното основание за
вземанията на банката, а именно договорът за банков кредит. Наличието на
облигационна връзка между банката и посоченото дружество не е оспорено и в
производството по предявяване на вземанията на банката по т.д.№5537/2016г.,
поради което тези вземания имат статут на приети вземания по смисъла на чл.693 ТЗ. Ето защо съдът приема, че дори и ответникът З. да е дал разрешение за
усвояване на средства от страна на това дружество, то това усвояване е въз
основа на налична банкова сделка от 31.01.2011 година.
Въпросът
е дали самата сделка не е вредоносна за банката, тъй като към датата на нейното
сключване – 31.01.2011 година дружеството кредитоискател е било свръхзадължено, което неговото състояние е установено с
влязлото в сила решение, постановено по т.д.№5537/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-3
състав, с което, на основание чл.630 ТЗ, съдът е открил производство по
несъстоятелност по отношение на „П.Г.П.“ ООД, поради свръхзадълженост,
с начална дата е 31.12.2010 година. Този въпрос е предпоставен
от разрешаване на въпроса относно наличие на кредитен риск при сключване на процесната банкова сделка. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че органите, отговарящи за кредитния риск са тези, които сочи ПКД
на банката, в раздел II, член 25, между които е и управление „Кредитиране“ наред с Кредитния
комитет, управление „Правно“ и дирекция „Кредитен риск“ в управление „Анализ и
контрол на риска“. Ето защо, по виждане на състава, разрешаване на усвояването
на сумата по кредита е последица от сключване на кредитната сделка и в нейно
изпълнение. Разрешението за усвояване на сумата по кредита, като самостоятелно действие, не може да доведе да неблагоприятния за
банката резултат- обективната невъможност да
удовлетвори вземането си, произтичащо от тази банкова сделка, поради липса на
активи. Това е така защото това действие,
взето самостоятелно, не би довело да неблагоприятния за банката резултат
– неудовлетворени вземания за главница и нейните принадлежности, с произход
тази банкова сделка, ако сделката е налична. Само по себе си разрешението за
усвояване на кредитната сума, при наличие на сключен договор за банков кредит,
не се явява единственото и достатъчно условие за настъпване на вреда за
банката. Като част от правопораждащия вредата ФС е
наличието на самата сделка и предхождащите нейното сключване действия на органи
на банката. Въпросът за причинната връзка, при наличие на банкова сделка, е
въпрос по очертаване на границите за отговорността, защото очертава вредите,
които са в пряка причинна връзка с банковата сделка. Само и единствено, ако е
установено, че липсва сделка, а ответникът З., в нарушение на закона, самоволно
и противоправно, лично е дал разрешение за усвояване
на тези пари от посоченото дружество, може да се приеме, че неговото поведение
е противоправно и в резултат само и единствено от
него банката е претърпяла вреди в размер на усвоената от това дружество сума. Такава фактическа обстановка по делото
обаче не е установена
Съгласно
чл.154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на
твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно
действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е
осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл.45 ал.2 ЗЗД) до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът не е установил при пълно
и главно доказване, че банката е претърпяла вреди ( които за настоящия състав
са факт, установен, тъй като нейното вземане не е получило удовлетворение), в
резултат на виновното поведение на ответника, представляващо даване на
разрешение за усвояване на пари, в посочен размер, без наличие на сключен
договор. Не се установява чрез пълно и главно доказване, че вредата в размер на
499 670 евро е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на ответника. Т.е. останали неустановени твърдения от ищеца е
наличието на противоправно поведение на ответника и
неговата причинна връзка с установената вреда за банката в размер на претендираната сума.
Ето защо за съда в този му състав претенцията с
правно основание чл.45 ЗЗД се явява недоказана и следователно неоснователна
предявена. Като такава тя следва да бъде отхвърлена.
По претенцията с правно основание чл.82 във връзка
с чл.79 ЗЗД.
Както е посочено и по- горе, между несъстоятелната
банка и ответника, през процесния период от време е
съществувала договорна връзка, регулираща от нормите на КТ.
С решение №
493/23.11.2011 г. по гр.д.№ 586/2011 г. на ВКС, ІV гр.отд;
решение № 336/2010 г. по гр.д.№ 767/2009 г. на ІV гр.отделение; решение
№215/26.05.2015г., постановено по гр.№234/2015г. по описа на ВКС, ГО, Четвърто
гражданско отделение, : решение № 8/01.02.2018 г. по гр.дело № 1111/2017
г. на IV г.о. касационната инстанция е
приела следното: работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато
вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират
приложение разпоредбите за деликтната
отговорност; липсата на влязла в сила
присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може
да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление.
Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ,
а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на
гражданския закон. Приема се, че разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към
гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или
работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща
горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на
отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в
различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се
определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон.
В настоящия случай ищецът дири обезвреда
по правилата на договорната гражданска имуществена отговорност. Ето защо
възражението на ответника, че приложими са нормите на ограничената имуществена
отговорност по КТ се явява неоснователно, тъй като заявените от ищеца факти
сочат на общия състав на договорната имуществена отговорност.
За да се ангажира тази отговорност следва да се
установи при пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е налице вреда,
нейният размер, тази вреда и резултат от противоправното
поведение на другата страна в облигационната връзка, представляващо
неизпълнение на конкретно задължение, възникнало от сделката, която вреда и
била предвидима към момента на сключване на договора и се явява в пряка причинно-следствена
връзка с конкретната проявна форма на твърдяното неизпълнение.
Както е посочено по- горе по виждане на състава е
налице вреда за банката – под формата на загуба в размера на съдебно заявената
сума, тъй като вземането на банката е останало неудовлетворено, поради
установената свръхзадълженост на дружеството-
кредитополучател.
Ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на
поетите с трудовия договор задължения, посочени в длъжностната му
характеристика – уточнителна молба на ищеца – лист
205 от делото.
Дори и да се приеме, че ответникът е бил в
неизпълнение на тези задължения ( а липсват доказателства за наличие на
неизпълнение, простото твърдение и изброяване на форми на неизпълнение не е
достатъчно да се приеме наличие на такова -отрицателните факти, като конкретни явления или състояния от обективната
действителност, могат да бъдат предмет на доказване и страната, която ги
твърди, защото извежда от тях изгодни правни последици, носи доказателствената тежест- така проф. А.М.; решение
№134/17.03.2011г. по гр.д.№1713/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в което се приема,
че доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за
положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на
отрицателния ), при извод на настоящия състав на съда, че между
банката и „П.Г.П.“
ООД е налице сключен договор за банков кредит на 31.01.2011 година, то
неизпълнението на поетите с трудовия договор задължения, при умисъл от страна
на ответника, не води до извод за основателност на предявения иск за обезвреда в размер на сумата от 499 670 евро.
Това
е така, тъй като причинната връзка между бездействието на ответника ( ако се
приеме, че е налице такова под форма на неизпълнението, което настоящият състав
не споделя) и настъпилия за банката вредоносен резултат не е установена при
пълно и главно доказване, както повелява нормата на чл.154 ГПК и в каквато
насока са дадените от съда указания на ищеца по реда на чл.146 ГПК.
Причинната
връзка е необходима положителна предпоставка за ангажиране на имуществената
отговорност на страната, на договорно основание. Вредата настъпва обикновено от
много фактори, които могат да бъдат човешко поведение или различни социални и
природни закономерности, но вредата всякога е пряка и непосредствена последица
от неизпълнението, тогава, когато то се явява необходимо и достатъчно условие
за нейното настъпване. Неизпълнението ще е необходимо условие за настъпване на
вредата, когато без него тя не би настъпила и ще е достатъчно условие за
нейното настъпване, само тогава, когато неизпълнението се явява достатъчно за
настъпване на вредата при обичайното стечение на обстоятелствата, когато
вредата е типичен и закономерен резултат
от неизпълнението.
Както
е посочено по- горе не само евентуалното неизпълнение на ответника е причина за
настъпване на неблагоприятния за банката резултат, но и други човешки фактори и
неизпълнение на задължения от страна на други участници в процеса на подготовка
и в самото кредитиране. Ето защо и този иск се явява недоказан, поради
което и неоснователно предявен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
При извод на
съда за неоснователност на исковете, съгласно чл.78, ал.3 вр.
с чл.57, ал.6 ЗБН държавната такса, дължима
за разглеждането им, следва да
бъде събрана от масата на
несъстоятелността на
"КТБ " АД(н) в размер на 39 090,78лева.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
синдика на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ********, против Г.К.З., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, офисна част на сградата, ет.7, офик***, чрез адв.А.Т., искове с
правно основание чл.45 ЗЗД, съединен с иск по чл.82, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 499 670 евро(четиристотин
деветдесет и девет хиляди и шестстотин и седемдесет евро), представляващи
вреди, нанесени на несъстоятелната банка, настъпили в резултат на извършен от
ответника деликт в
качеството му на бивш администратор на банката при проучване на искане за
отпускане на кредитни средства в полза на „П.Г.П.“ООД, за сметка на „КТБ“
АД на 31.01.2011 година, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
плащане; при условие на евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати на
несъстоятелната бенка посочената сума, представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в резултата на неизпълнение на договорните
му задължения, в качеството му на бивш администратор на банката, при проучване
на искане за отпускане на кредитни средства в полза на „П.Г.П.“ООД, за сметка
на „КТБ“ АД на 31.01.2011 година, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и заплащане, поради тяхната
НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.57,
ал.6 ЗБН, ОСЪЖДА, масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н),
ЕИК ********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
39 090,78лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: