РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000060 по описа за 2024 година
С решение №82/23.06.23 г. по т.д. № 114/22 г. на ОС Пазарджик
ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на А. Т. Б. ЕГН
********** на осн. чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.493а, ал.1, ал.3
и ал.4 от КЗ, сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания причинени от настъпило на 24.10.2020 г. около 14.00 часа,
на път **-**, км. **+***, с посока на движение от гр. А. към гр.С., като водач
на мотоциклет марка „Я. Ю** **** *“, с рег. №*******, който е загубил
управление над превозното средство, в резултат на разлив на дизелово гориво
на пътя от придвижилия се преди него лек автомобил модел „М. * *** ***“, с
рег. № ********, управляван от водача П. Д. П., както и сумата 2954 лв. -
обезщетение за имуществени вреди - включващи разходи за лечение,
медикаменти и импланти, претърпени вследствие на същото ПТП, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 22.12.2021 г. до окончателното
им изплащане, като за разликата до пълните предявени размери съответно от
150 000 лв. за неимуществените вреди и 5908 лв. за имуществените вреди
исковете са отхвърлени като неоснователни.
1
ЗК „Л. И.“ АД е осъдено да заплати ДТ по сметка на Окръжен
съд Пазарджик от 1518.16 лв., на адв. М. И. Д. - *АК – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1668.62 лв.,
както и на А. Т. Б. – разноски в размер на 97.37 лв.
А. Т. Б. е осъден да заплати на ЗК „Л. И.“ АД разноски в
размер на 1853.57 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответника - „А**“, чрез ОПУ - П..
С определение № 326/18.09.2023 г. горното решение е
допълнено в частта за разноските, като освен вече присъденото
възнаграждение на адв.М. И. Д. за оказана безплатна правна помощ ЗК „Л.
И.“ АД е осъдено да й заплати още 348.16 лв.
Въззивна жалба против против горното решение в частта му, с
която са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения от процесното
ПТП за разликата над 35 000 лв. до 150 000 лв. за неимуществени вреди,
съответно за разликата над 2954 лв. до 5908 лв. за имуществени вреди,
ведно със законна лихва, считано от 22.12.21 г. до окончателното плащане, е
подадена от А. Т. Б.. В тази част решението се оспорва като
незаконосъобразно във връзка с прилагане на принципа за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, както и с наличието на съпричиняване. Иска се в обжалваната
част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове да бъдат уважени до пълните им предявени размери.
Претендират се разноски.
От същия жалбоподател е постъпила и частна жалба против
определение № 326/18.09.2023 г. В същата се развиват доводи, че е присъден
занижен размер на адвокатското възнаграждение вместо действително
дължимия според жалбоподателя размер от 2930.04 лв. Иска се присъждане
на допълнително сумата от 913.06 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред първа инстанция, съобразно уважения размер на исковете
от тази инстанция.
2
Въззиваемата страна ЗК „Л. И.“ АД оспорва въззивната жалба,
както и частната жалба като неоснователни. Моли в обжалваната част
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да
се потвърди определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач „А**“ моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
ищеца А. Т. Б., претърпени в резултат на ПТП, настъпило но 24.10.2020 г.
около 14.00 часа, на път **-**, км. **+***, при което ищецът като водач на
мотоциклет марка „Я. Ю** **** *“, с рег. №*******, с посока на движение
от гр. А. към гр.С., , е загубил управление над превозното средство, в
резултата на разлив на дизелово гориво на пътя от придвижилия се преди
него лек автомобил модел „М. * *** ***“, с рег. № ********, управляван от
водача П. Д. П..
Прието е в обжалваното решение на база анализ на събрани
свидетелски показания и заключение на САТЕ, че основна причина за
произшествието е разливът на гориво по пътя от застрахования при ответника
лек автомобил модел „М. * *** ***“, с рег. № ********, управляван от водача
П. Д. П., довел до рязко намаляване на коефициента на съпротивление на
гумите на мотоциклета, като водачът му е допуснал нарушение на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП от - с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето
на хората - в случая след слизането си от автомобила веднага е трябвало да
постави съответната сигнализация преди разлива, чл.97 ал.3 и ал.4 от ЗдвП,
3
което не е сторено. Установено е, че е изминал период от около 30 минути, в
който водачът на л.а. „М. * *** *** не е предприел никакви мерки, за да
сигнализира останалите водачи на превозни средства, като е следвало да
стори това от 30 м до 100м преди опасността. Прието е, че не са установени
обстоятелства, които да изключват отговорността за нарушението на водача,
застрахован при ответника, респ. наличието на валидна към момента на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ответното застрахователно дружество, обуславя и отговорността на
последното по предявените искове.
В частта, с която исковете са уважени, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Спорен е въпросът за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия ищец. Първоинстанционният съд е приел, че е налице
съпричиняване, изразяващо се в движение с несъобразена за навлизане в
завой скорост от 90-95 км./ч., несъобразена с релефа на местността,
навлизането в завой и последващото „изкачване на пътя, което е било в
обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен
резултат, като е определен размер на съпричиняването от 50 % .
Този извод се оспорва във въззивната жалба като необоснован и
незаконосъобразен. Изразяват се доводи, че ищецът е управлявал
мотоциклета с разрешена от закона скорост, която е била съобразена с
конкретните пътни условия. Позовава се на заключението на САТЕ.
Според приетото заключение на САТЕ в резултат на спукване
на резервоара от преминаване над паднал на платното за движение камък от
управляваният от водача П. л.а. „М. * *** ***“ започнало да се разлива
дизелово гориво; при достигане района на ПТП лекият автомобил навлязъл в
ляв завой и спрял на място в собствената си пътна лента, за да изчака
насрещно движещите се автомобили да преминат, за да предприеме аварийно
спиране на отбивка намираща се източно от източната пътна лента. В
резултат на престоя на място се образувало по - голямо петно, с размери 3,50
х 0,40м. от дизелово гориво в пътната лента. След преминаване на насрещно
движещите се автомобили П. се отбил вляво и спрял автомобила на отбивка.
Малко по-късно мотоциклетът, управляван от ищеца, движещ се в същата
4
посока навлязъл в завоя (ляв), където вече било образувано петното от
разлятото гориво, като скоростта му била около 93-94 км/ч. Разливът от
дизелово гориво довел до рязко намаляване на коефициента на съпротивление
на гумите на мотоциклета с пътната настилка, вследствие на което
мотоциклетът загубил напречната си устойчивост и паднал на лявата си
страна. След падането мотоциклетът и водачът му са започнали плъзгане и са
се ударили в мантинелата вдясно от пътя и бордюра под нея, в резултат на
което са настъпили удари по водача и мотоциклета.
Размерите на основното петно излятото дизелово гориво били -
3.5 м. дължина и 40 см. широчина. Произшествието е настъпило и се е
развило изцяло в зоната на ляв завой с радиус по осевата линия около 95 - 100
метра, при дължина на завоя от около 150 метра, с права отсечка преди завоя
около 130 м и права отсечка след завоя около 90 м. Пътната настилка била
асфалтова, в много добро състояние, без повреди по асфалтовото покритие.
По посока на движението на мотоциклета пътят е имало наклон „ изкачване “,
без данни за конкретни измервания. Не е поставена сигнализация за разлива
на гориво. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е
подхлъзване на предната гума на мотоциклета в процеса на завиване наляво.
След прилагане на съответната формула е изчислена скорост на
мотоциклета около 90 - 96 км./ч. Според заключението, било е налице опасно
препятствие на пътното платно - разлято гориво (нафта) в зоната на завой,
което рязко е снижило коефициента на сцепление на гумите с асфалтовото
покритие и е довело до загуба на контрол над управлението на мотоциклета.
От техническа гледна точка вещото лице е приело, че скоростта на
мотоциклетиста е била съобразена с релефа на местността, състоянието на
пътя, характера и интензивността на движението. Посочило е, че при
движение в завой двуколесните превозни средства се движат по конкретно
избрана траектория и със странично накланяне на мотоциклета; във фаза на
движение в завой са възможни специфични маневри, но внезапната загубата
на сцепление, на която и да е от гумите, води до моментална загуба на
контрол над управлението. В случая специфичното разположение и размерите
на разлива, в съчетание със следваната траектория на мотоциклета в завоя, не
са позволявали изпълнение по време и позиция на маневра за заобикаляне на
разлива, респ. ищецът не е могъл да избегне преминаването през петното.
5
По отношение механизма на настъпване на ПТП са събрани и
гласни доказателства.
Свидетелят Й. Г. установява, че тръгнали към гр.С. като водачи
на мотори с ищеца и приятели към Ч., С., когато минали А., се разтеглили,
защото имало коли; при приближаване мястото на произшествието видял
спрели коли, в насрещно движещи се коли присветквали с фаровете, поради
което свидетелят намалил скоростта; пристигнал на мястото 1-2 минути след
инцидента; след спиране видял Н. да лежи до мантинелата и моторът му
малко по-напред; видял въпросното петно, доста голямо разлято, от някаква
хлъзгава течност, заемало по- голяма част от тяхното дясно платно за
движение. Според свидетеля не е имало възможност да се заобиколи петното.
Свидетелят И. Я. заявява, че преминал по пътя минути преди
инцидента; на пътя имало огромен разлив петно от масло от двигател, а на
метри от него бил спрял л.а.“М.“; петното било голямо, но нямало как да се
заобиколи, защото било в дясната част на пътната лента и той се опитал да го
избегне.
Свидетелят В. Х., работещ в П. м., установява, че бил на пътя
А. - С. минути преди инцидента.Заявява, че след като го изпреварил
моторист, след два завоя го видял на земята; не видял самото падане, нямало
и светлинна сигнализация, че се е случило нещо; спрял непосредствено преди
падналия мотоциклетист, не видял петното на асфалта, тъй като съзнанието
му било изцяло погълнато от пострадалия.
Свидетелят И. К. - служител на РПС А. ОПУ, заявява, че
изготвял плановите заявки за наличните пътно ремонтни работи; процесният
път влизал в неговия участък; целият път бил затворен с пътни знаци А17-
опасност от падащи камъни и наличие на такива на пътното платно, които
знаци били поставени още през 2016 година, когато приключила
рехабилитацията на пътя; при паднали камъни на пътната настилка
получавали сигнал от тел.112 и изпращали фирма или те самите на място, за
да реагират, извършвали обходи и проверки редовно, тъй като това бил най-
натоварения участък; на посочената дата- 24.10.2020 година не си спомня
дали е бил на работа, както и да е получаван сигнал.
6
При така събраните гласни доказателства и заключение на вещо
лице съставът на ПАС намира за необоснован извода в обжалваното решение
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия ищец. За да е налице
съпричиняване, следва да е проведено пълно доказване по отношение на
наличието на поведение на пострадалия – действие или бездействие, което от
обективна страна е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В
приетото заключение на САТЕ е обоснован категоричен извод, че скоростта
на мотоциклетиста е била съобразена с конкретните пътни условия, свързани
с релефа, натовареността на движението, навлизането в завой, наличието на
наклон на пътя, състоянието на асфалтовата настилка, която е била в много
добре състояние, без повреди. Същевременно инцидентът се дължи на
внезапната загуба на сцепление поради попадане върху петното от гориво,
формирано на платното, което води до моментална загуба на контрол над
управлението. Категоричен е и изводът, че мотоциклетистът не е могъл да
избегне преминаването през петното с оглед специфичното му разположение
и размери, в съчетание със следваната траектория на мотоциклета в завоя.
Споделят се доводите във въззивната жалба, че изводът за
наличие на съпричиняване не може да почива върху предположения, а следва
да бъде изведен от конкретно доказани факти, които да сочат, че определени
действия или бездействия на пострадалия обективно са допринесли за
настъпване на вредата, респ. че при въздържане от определено поведение или
при предприемане на определено действие пострадалият би могъл да избегне
произшествието или вредите от него да бъдат по-малки. Причинно-
следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат следва да бъде доказана чрез провеждане на пълно доказване.
В случая първоинстанционният съд се е позовал на
обстоятелствата, че трафикът по пътя А. – С. бил изключително натоварен,
обозначен със знаци за опасност на пътя – падащи камъни, както и на
свидетелските показания на В. Х. в частта им за това, че мотоциклетистът го
бил изпреварил с голяма скорост, докато самият той карал лекия си
автомобил бързо. Така посоченото не е достатъчно да се обоснове мотивиран
извод за несъобразена скорост, която да е допринесла за настъпване на ПТП,
в разрез с категоричния извод на САТЕ. Нито релефът на местността, нито
наличието на наклон на пътя, нито натовареният трафик, нито падащи камъни
7
са сред причините за възникване на ПТП. Причината е само една – формирана
опасност на пътя от разлято на платното гориво, петното от което е
достатъчно голямо, за да не може да бъде заобиколено от мотоциклетиста.
Вярно е, че съдът може да не възприеме заключението на
експерта изцяло или частично, като го обсъжда в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства. В случая единствените доказателства, на
които се е позовал първоинстанционния съд, са показанията на свид. Х., в
които обаче липсва конкретика относно скоростта. Същият заявява, че е
самият той е карал бързо, без обаче да посочва конкретна скорост. При това
положение тези показания не могат да служат като отправна точка за
преценка дали скоростта на мотоциклетиста е била съобразена или не.
Следва да се посочи, че заключението на САТЕ е било оспорено
с предявена писмена молба от ответното застрахователно дружество,
депозирана преди провеждане на открито съдебно заседание, в което
заключението е прието, след като вещото лице е дало подробни обяснения по
поставените му въпроси, вкл. и на тези на ответника. Първоинстанционният
съд е приел за неоснователно искането за повторна експертиза, заявено от
ответната страна, като в тази връзка не се поддържат оплаквания за
допуснати процесуални нарушения. В откритото заседание по отношение на
въпроса как се получава рязката загуба на сцепление, вещото лице е заявило:
„минавате през него и се хлъзгате; точно както, когато стъпите на заледено и
се хлъзгате изведнъж“. По делото няма събрани доказателства, от които
мотивирано да се направят конкретни изводи за това при управление с каква
скорост, установена конкретно като величина, мотоциклетистът би избегнал
настъпването на произшествието, респ. тази конкретно установена скорост да
бъде съпоставена със съобразената с оглед изискванията на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП. Само ако се установи обективна възможност от техническа страна,
при управление с установената съобразена скорост мотоциклетистът да може
да избегне настъпването на ПТП, респ. вредите да не настъпят въобще или да
са по-малки, би могло да се приеме наличие на съпричиняване и да се
прецени неговия размер. В случая такива доказателства по делото няма,
поради което възражението за съпричиняване останало недоказано.
По отношение на получените увреждания и претърпените от
8
ищеца болки и страдания по делото са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на СМЕ.
От приетото заключение на СМЕ, в което е обсъдена и
приложената по делото медицинска документация, е установено, че в
резултат на настъпилия инцидент на 24.10.2020 г. ищецът Б. бил
транспортиран до УМБАЛ „С. Г.”- ЕАД гр. П., където бил приет,
консултиран, изследван и настанен за лечение в КОТ на болницата, откъдето
е изписан на 7.11.20 г..
В резултат на инцидента е получил:
счупвания на диафизата /тялото/на лявата бедрена кост,
открито счупване на диафизите на двете кости на лявата
подбедрица /голям и малък пищял/,
счупване на двете кости на дясната подбедрица,
като всяка една от посочените травми самостоятелно
представлява средна телесна повреда, тъй като води до трайно затрудняване
на движенията на съответния крайник
От развилата се остра кръвозагуба е изпаднал в
хиповолемичен шок - разстройство на здравето, временно опасно за живота.
След проведената комплексна консервативна терапия и
стабилизиране на общото състояние, диагностичното изясняване и
проведените консултации за оценка на оперативния риск, на 24.10.2020г под
обща интубационна анестезия, Б. е опериран, като е извършено открито
наместване с вътрешна фиксация на фрактурите. Фрактурата на лявата
бедрена кост е фиксирана с латерален бедрен пирон. Фрактурите
подбедриците се репозират и се фиксират с плака и тибиален пирон.
Следоперативната реанимация се осъществява в КАИЛ. Описаните
остеосинтезни средства все още не са свалени.
След приключване на болничното лечение лечението е
продължило в домашна обстановка, като са предписани антикоагуланти,
дадени са указания за ХДР и насрочени контролни прегледи. Предвид
множествеността и тежестта на травмите, според вещото лице, пострадалият
е бил изцяло зависим от чужди грижи в първите 4-5 месеца. В острия период
9
на травмите, по време на медицинските изследвания, манипулации и
операции, както и провеждането на физиотерапевтични процедури е търпял
интензивни болки, които в началото са били купирани с прием на аналгетици/
включително опоидни/ и НСПВС.
Оздравителният и възстановителен период при описаните
травми на ищеца имат продължителност от около 1 година при обичаен ход
на оздравителния процес.
За периода от 23.06.2021 г. до 30.06.2021 г. ищецът е бил
лекуван и в болничната база на Филиал на Института на МВР- гр. Х.
Вещото лице посочва, че операциите за отстраняване на
импланти се извършват по стария оперативен ръбец, като съединителната
тъкан, която го образува, се изсича; като оперативна интервенция те също са
свързани с болки и временна неработоспособност - обикновено до 1-2
седмици по преценка на лекуващите лекари.
При извършения преглед от вещото лице за целите на
експертизата са установени остатъчни белези от претърпените травми и от
проведените медицински интервенции:дъговиден преднолатерален ръбец в
средна трета на лявото бедро с дължина 15 см, мускулна херния с диаметър 9
см по предна повърхност на ляво бедро, груби ръбци по задна повърхност на
лява подбедрица с дължина 14 см, две ръбцови хлътвания странично с
диаметър 3-4 см, ръбец 20 см лява подбедрица горна и средна трета; ръбец 6
см до дясна подбедрица по предна повърхност, ръбец 8 см долу тибиално.
Посочените остатъчни белези имат пожизнен характер без третиране.
Установена е ограничена дорзална флексия в лява глезенна
става, дължаща се на аксонална увреда на нервус перонеус, както и леко
ограничена флексия в лявата колянна става - до 110 градуса и ограничена
дорзална флексия в лява глезенна става.
Свидетелят Т. Б., баща на ищеца, дава показания, че след
инцидента състоянието му изключително тежко, бил загубил страшно много
кръв, 16 сака кръв били му прелели, операцията протекла повече от 7 часа и
половина, през което време бил непрекъснато в критично състояние, три дни
бил в изкуствена кома, тъй като лекарите искали да го запазят, защото се
10
страхували да го събудят, поради обстоятелството, че е изгубил много кръв и
претърпял спешна операция, защото имал редица счупвания на двата крака, в
бедрото и долу; когато го видели за първи път след операцията, на петия ден,
също бил в тежко състояние, унесен може би от упойката; краката му били
страшни, отекли, огромни, като диреци; наложило се свидетелят да остане
вечерта в болницата, за да се грижи за него; бил абсолютно безпомощен; по
време на престоя му болницата свидетелят го гледал през нощта, а съпругата
му – през деня; след около 14 тежки дни в болницата го прибрали вкъщи с
транспорт, в безпомощно състояние, не можел да движи краката си; на левия
крак била поставена планка, горе с шишове; не можел изобщо да се движи
сам; около след изписването от болница непрекъснато трябвало да има някой
с него, да се грижи за него; бил на легло, с памперси, впоследствие с подлоги;
направили приспособление, за да може да се изправя, тъй като имал
страхотни болки в кръста; до шестия месец не можел изобщо да стъпи на
краката си; след третия месец започнали да го поизправят по малко по
указание на лекарите, за да си раздвижва краката, но това му причинявало
много силни болки; след четвъртия месец започнали да го вдигат, след
шестия да го слагат на тоалетен стол, да го вкарват в тоалетната;
първоначално не можел да се изправя, защото вестибуларният апарат
буквално отказвал в началото, поради обстоятелството, че доста време беше
лежал; започнал с помощта на патерици; преди инцидента, още от малък, бил
в непрекъснато движение, динамичен, скачал препятствия, занимавал се с
народни танци, както и с брейк, бил образувал група за брейк, участвала в
предаването „Б. т. т.“; след инцидента в момента се опитвал с народните
танци, но вече не бил това, което е, и се изморявал бързо; с брейк не се
занимавал вече; може би минало повече от година след като сам се изправил
и направил първите стъпки; до годината се движел с патерици и помощни
средства; имал белези; все още имал болки в левия крак; имал ограничения на
ставата долу в движенията; не можел да се възстанови на 100%.
При определяне справедливия размер на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
вземат предвид установените увреждания по вид, характер и тежест,
конкретно установените претърпени болки и страдания вследствие на
получените телесни увреждания, продължителността на възстановителния
11
период. В случая ищецът е получил множество счупвания, всяко от които
само по себе си осъществява медико-биологичните признаци на средна
телесна повреда, като е изпаднал и в състояние, временно опасно за живота -
хиповолемичен шок. Претърпял е хирургични интервенции, при които са му
поставени описаните остеосинтезни средства. Възстановителният период е
бил около година, като за дълъг период от време същият се е нуждаел от
чужда помощ за всички елементарни битови дейности /хранене, тоалет и т.н./.
Тази нужда е била особено голяма в първите 4-5 месеца, когато е бил изцяло
зависим от чужда помощ, тъй като бил на легло; впоследствие нуждата от
чужда помощ не е отпаднала, а ищецът е започнал да прохожда постепенно,
използвайки помощни средства. Изпитвал е силни болки в травмираните
области. Случилото се е отразило изключително негативно върху начина на
живот на ищеца, същият не е възстановен напълно с оглед данните за
ограниченост в движенията на лявото коляно и глезен, налице са остатъчни
белези от оперативните интервенции, които са до живот.
Следва да бъдат съобразени и икономическите условия в
страната към момента на настъпване на ПТП - м. октомври 2020 г., показател
за която са например: нивата на застрахователно покритие по застраховка
"ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на средна работна заплата за
този месец по данни на Н** - 1373 лв.; общ доход средно на лице от
домакинство - 1805 лв., общ разход средно на лице от домакинство - 1681 лв.
При съвкупна преценка на посочените релевантни
обстоятелства въззивният състав на ПАС намира, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на 90 000 лв. С оглед приетото, че не
е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до 90 000 лв., като вместо това
се постанови друго, с което в тази част искът да се уважи. В частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер
от 150 000 лв. решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на имуществените вреди:
12
Прието е от първоинстанционният съд, че претенцията за
сумата от 5908 лв., включваща разходи за лечение, медикаменти и импланти,
е установена по основание, както и по размер с оглед представените по
делото фактури за потребителска такса и медицински консумативи от
УМБАЛ „С. Г.“ на стойност съответно от 58 лв., 2080 лв., 2390 лв. и 1380
лв. - всичко на обща стойност от 5908 лева, както и заключението на СМЕ, че
така направените разходи са били необходими с оглед проведеното лечение.
Тези изводи не се оспорват от страните във въззивното производство. Искът
за имуществени вреди е уважен частично с оглед приетия от
първоинстанционния съд процент съпричиняване от 50 %.
Тъй като настоящият въззивен състав приема, че съпричиняване
в случая не е налице, то се налага извод, че няма основание за намаляване на
дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради което искът
се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер.
Ето защо следва в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 2954 лв. до пълния му предявен размер от 5908 лв.,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови
решение, с което същият да бъде уважен.
За разноските:
Съобразно уважения размер на въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса по сметка на ПАС в размер на 1100 лв.
както и допълнително ДТ за първоинстанционното производство по сметка на
ОС Пазарджик в размер на 2200 лв.
В отговора на въззивната жалба, депозиран от адв. Х., както и в
писмено становище, се претендира присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По делото обаче не са налице доказателства за
направени разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, поради
което искането е неоснователно и недоказано. Поради това в полза на
застрахователя не се присъждат разноски за въззивна инстанция.
13
Съобразно уважената част на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв в размер на 5745 лв.
Съобразно изхода на спора в настоящата инстанция дължимото
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред първа
инстанция следва да бъде определено в размер на 8650 лв. С обжалваното
решение е присъдена сума от 1518.16 лв. При това положение следва да бъде
отменено обжалваното определение № 326/18.09.2023 г., постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение
за първа инстанция в размер на 7131.84 лв.
Горните суми се определят от въззивния състав по критериите
на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част на исковете ответното
застрахователно дружество има право на разноски за първа инстанция в
размер на 882 лв., при което обжалваното решение следва да се отмени в
частта му, с която А. Б. е осъден да заплати разноски на ответника за
разликата над 882 лв. до присъдения размер от 1853.57 лв.
Съобразно уважената част на исковете ищецът има право на
разноски за първа инстанция в размер на 256 лв. С обжалваното решение са
му присъдени 97.37 лв., при което с настоящето решение следва да му се
присъдят допълнително 158.63 лв.
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/23.06.23 г. по т.д. № 114/22 г.
на ОС Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от
А. Т. Б. ЕГН ********** против ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
причинени от настъпило на 24.10.2020 г. около 14.00 часа, на път **-**, км.
14
**+***, с посока на движение от гр. А. към гр.С., като водач на мотоциклет
марка „Я. Ю** **** *“, с рег. №*******, който е загубил управление над
превозното средство, в резултат на разлив на дизелово гориво на пътя от
придвижилия се преди него лек автомобил модел „М. * *** ***“, с рег. №
********, управляван от водача П. Д. П., за разликата над 90 000 лв. до
150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 82/23.06.23 г. по т.д. № 114/22 г. на ОС
Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от А. Т. Б.
ЕГН ********** против ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания причинени от
настъпило на 24.10.2020 г. около 14.00 часа, на път **-**, км. **+***, с
посока на движение от гр. А. към гр.С., като водач на мотоциклет марка „Я.
Ю** **** *“, с рег. №*******, който е загубил управление над превозното
средство, в резултата на разлив на дизелово гориво на пътя от придвижилия
се преди него лек автомобил модел „М. * *** ***“, с рег. № ********,
управляван от водача П. Д. П., за разликата над 35 000 лв. до 90 000 лв.,
както и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
–разходи за лечение, медикаменти и импланти, претърпени вследствие на
същото ПТП, за разликата над 2954 лв. до 5 908 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от
22.12.2021 г. до окончателното им изплащане,
както и в частта му, с която А. Т. Б. е осъден да заплати на ЗК
„Л. И.“ АД разноски за първа инстанция за разликата над 882 лв. до
присъдения размер от 1853.57 лв.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на А. Т. Б.
ЕГН ********** сумите:
55 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от настъпило на 24.10.2020 г. около 14.00 часа, на път
15
**-**, км. **+***, с посока на движение от гр. А. към гр.С., като водач на
мотоциклет марка „Я. Ю** **** *“, с рег. №*******, който е загубил
управление над превозното средство, в резултат на разлив на дизелово гориво
на пътя от придвижилия се преди него лек автомобил модел „М. * *** ***“, с
рег. № ********, управляван от водача П. Д. П. / допълнително над
присъдените 35 000 лв. с решение № 82/23.06.23 г. по т.д. № 114/22 г. на ОС
Пазарджик/,
2 954 лв. – обезщетение за имуществени вреди –разходи за
лечение, медикаменти и импланти, претърпени вследствие на същото ПТП,
/допълнително над присъдените 2954 лв. с решение № 82/23.06.23 г. по т.д.
№ 114/22 г. на ОС Пазарджик/,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от
22.12.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 158.63 лв. – разноски за първа инстанция.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение 326/18.09.2023 г., постановено по т.д.
№ 114/22 г. на ОС Пазарджик.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати сумите:
1100 лв. – държавна такса за въззивно производство по сметка на Пловдивски
апелативен съд и 2200 лв. – държавна такса за първоининстанционното
производство по сметка на Окръжен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. М.
И. Д. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивната инстанция – 5 745 лв. и пред първата инстанция - 7 131.84 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответника - „А**“, чрез ОПУ - П..
16
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17