№ 828
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120201276 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Ласт Кол“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ******, представлявано от
Д. Ф., против Наказателно постановление №02-2100065/09.03.2022г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ и на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 КТ, на дружеството-жалбоподател е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
се излагат подробни аргументи в тази насока. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва
жалбата. Същата моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от приложеното известие за доставяне
(л.15) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 16.03.2022г., а жалбата е
депозирана на 30.03.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
1
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.07.2021г. свидетелката С.М. - главен инспектор в Дирекция „ИТ” -
Бургас извършила проверка на дружеството-жалбоподател, като констатирала, че то, в
качеството му на работодател, не е изплатило трудовото възнаграждение за месец
септември 2020 година на А. Н. Д., ЕГН: ********** в размер на 1537.43 лева за
положен труд като „Упрвител бар“ на обект бар „Сент“, находящ се в гр.Созопол,
Централен плаж, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.270, ал.3
от КТ. Установени били и други несъответствия с трудовото законодателство. За
констатираното на 30.07.2021г. свидетелката съставила Протокол № ПР
2122094/30.07.2021г., в който, на основание чл.404, ал.1, т. 1 КТ, в осем точки, дала
задължителни за изпълнение предписания на дружеството-жалбоподател.
В т.7 на посочения протокол изрично е предписано в срок до 16.08.2021г.
дружеството да изплати на А. Д. трудовото възнаграждение за месец септември 2020
година в размер на 1537.43 лева. Протоколът бил връчен на представляващия на
03.08.2021г., видно от отбелязването върху самия него. В законовия 14-дневен срок
индивидуалният административен акт бил оспорен пред АдмС София – град, за което
било образувано адм.д. № 9363/2021г. по описа на съда, обявено за решаване на
18.05.2022г. (по който към момента на приключване на съдебното следствие и на
постановяване на настоящия съдебен акт все още не е постановено решение).
На 27.09.2021г. в Дирекция „ИТ“-Бургас постъпили писмени документи, от
които ставало ясно, че дружеството не е изпълнило предписанието по т.7 и не е
заплатило на работника възнаграждение за месец септември 2020 година в размер на
1537.43 лева. Този факт допълнително бил потвърден от самия Дражев в писмено
обяснение (л.26). При тези факти св. М. приела, че с поведението си дружеството е
осъществило административно нарушение по чл.415, ал.1 КТ, неизпълнявайки
предписанието по т.7 от Протокол № ПР 2122094/30.07.2021г. в срок, поради което и
пристъпила към съставяне на АУАН. За целта била изпратена покана до дружеството
(л.27-28), връчена на 26.10.2021г. (л.32), но въпреки това представител не се явил,
поради което и актът бил съставен на 04.11.2021г. по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН. Актът
бил изпратен за връчване по пощата, като видно от известието за доставяне (л.12), той
бил връчен на представител на дружеството на 05.11.2021г. В законовия срок
възражения не били депозирани.
Въз основа на процесния АУАН на 09.03.2022г. било издадено и атакуваното
понастоящем НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в
акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
2
ал.1 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед №З-0157/16.02.2022г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Такива нарушения не се и
твърдят от страните.
Няма спор, че на 30.07.2021г. компетентно длъжностно лице от Дирекция
„ИТ”- Бургас - св. М., съставила Протокол № ПР - 2122094/30.07.2021г., в т.7, от който
изрично предписала в срок до 16.08.2021г. дружеството да изплати на служителя си –
А. Д. трудовото възнаграждение за месец септември 2020 година в размер на 1537.43
лева. Няма спор и че предписанието е било надлежно връчено на адресата на
03.08.2021г., както и че то не е било изпълнено в срок.
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на административно нарушение по нарушение по чл.415, ал.1
КТ. Задължителното предписание представлява едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата,
предписвайки му конкретно определено задължително поведение.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.415, ал.1 от
КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е
необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок,
3
като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.
Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки (а и те
реално не се оспорват и от жалбоподателя), то съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба. Действитено,
предписанието е било оспорено пред АдмС София – град, но в същото време съгласно
изричната разпоредба на чл.405, ал.1 КТ, обжалването не спира изпълнението на
принудителната административна мярка – т.е. въпреки, че жалбоподателят е
реализирал правото си да обжалва предписанието, то това не го освобождава от
задължението му въпреки това да изпълни указанията на контролния орган,
доколкото законът изрично е предвидил предварително изпълнение на това
предписание. В случая за жалбоподателя е съществувала възможността по чл.
166, ал. 4, вр. с ал. 1 АПК да поиска от съда да спре предварителното изпълнение
на акта, но той не се е възползвал от нея, поради което и няма как да се позовава на
това, че актът не е придобил стабилитет, с цел отбягване на отговорност.
БРС не намира за основателни и доводите на жалбоподателя, че АНО не е
компетентен да решава спорове относно трудови възнаграждения. Не е налице никакъв
спор, който да е бил решен от Д„ИТ“. Видно от приложените ведомости и платежен
фиш (л.23) – дружеството-жалбоподател само е определило дължимото
възнаграждение и неговия размер – т.е. няма никакъв спор между работодателя и
работника относно дължимостта на сумата и нейния размер, който спор да е бил решен
от контролния орган. Отделно от това следва да се има предвид и че предвиденият
особен ред за разглеждане на евентуално съществуващ между страните трудов спор, не
е законова пречка за ангажиране административнонаказателната отговорност на
работодателя. Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на
работника, като икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез
намеса на държавата със средствата на административната принуда и санкция, като
неговото неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на
административно нарушение. Реализирането на правата по евентуално възникнал
трудов спор във връзка с незаплатено трудово възнаграждение, по реда на исковия
процес по ГПК, не означава, че се изключва административнонаказателната
отговорност. Това е така, защото гражданската отговорност не поглъща
административнонаказателната, за разлика от наказателната отговорност, когато такава
е предвидена.
В този смисъл е и константата практика на касационната инстанция, като
например - Решение № 1811 от 30.12.2020г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
2316/2020г.
Съдът не възприема и тезата на жалбоподателя, че не следва да носи
отговорност, доколкото АНО не е ангажирал доказателства, че работникът е потърсил
4
от дружеството дължимата му сума. Дори хипотетично да се приеме, че в случая е
налице забава на кредитора (работника), за което доказателства не са събрани, то това
не освобождава дружеството от задължението му да изпълни даденото предписание. В
случая не са ангажирани никакви доказателства, от които да може да се направи извод,
че работодателят е поискал да изпълни предписанието, но не го е сторил по обективни
или независещи от него пречки. С оглед горното съдът счита, че нарушението е
доказано по безспорен начин и издаденото НП следва да се потвърди.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Тъкмо напротив – налице е дълго забавяне на изплащането на възнаграждението,
което неминуемо засяга правата на работника в голяма степен.
Съдът намира на следващо място, че правилно АНО е индивидуализирал
размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл.415, ал.1 КТ предвижда, че който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна
на дружеството, поради което и правилно наложената санкция е в минимален размер.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е направено искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до
120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева
Тама мотивиран, Бургаски районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2100065/09.03.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.415,
ал.1 КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 КТ, на дружеството-
жалбоподател - Ласт Кол“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, *******, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Ласт Кол” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6