РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120105746 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.
Х. Ю., против Д. С. И., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответницата, че в качеството й на кредитополучател по договор за паричен заем № *** от
04.02.2020г., сключен със „***“ ООД, дължи на ищеца сумата от 1531.39 лева главница,
сумата от 157.61 лева договорна лихва за периода от 03.03.2020г. до 20.10.2020г., сумата от
452.53 лева обезщетение за забава за периода от 04.03.2020г. до 29.06.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2022г. до окончателното
изплащане, които задължения са цедирани на ищеца с приложение № 1 от 13.01.2022г. към
договор за цесия от 26.08.2021г. и за които суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение № *** от 30.06.2022г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд - Бургас. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 04.02.2020г. ”***“ ООД е сключил с ответницата договор за
паричен заем, по силата на който на И. е даден кредит от 1600 лева. Кредитът е трябвало да
се върне на 37 седмични вноски, до 20.10.2020г. Вноските по кредита съставляват
изплащане на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен
за предсрочно изискуем. В последствие с договор за цесия от 13.01.2022г. вземането по
кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответницата е
пратено писмо с уведомление за цесията, но то не е връчено, ето защо се моли
уведомлението за цесия да й се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира
1
уважаване на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява,
че цесията на вземането е нередовна и не е породила ефект, понеже то не е идентифицирано
изцяло по основание и размер. Договорът не отговаря на изискванията на ЗПК. ГПР е
формулиран в нарушение на чл.11, ал.10 ЗПК. Уговорките на договора са били
предварително формулирани и ответницата не е могла да окаже някакво въздействие върху
съдържанието им. ГПР е посочен като крайна стойност, без да става ясно въз основа на
какви данни и при прилагането на каква методика е изчислен. Уговорките за обезщетения и
неустойки са нищожни, като противоречащи на чл.33 ЗПК. Ето защо договорът се явява
недействителен. Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че
договор за паричен заем № *** от 04.02.2020г. е бил сключен между кредитора “***“ ООД и
длъжника Д. С. И.. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 1600
лева, който е следвало да се върне на общо 37 седмични погасителни вноски, от които 3
вноски по 12.46 лв. и 34 вноски по 53.75 лева, като в първите три е включена само част от
дължимата лихва, а в останалите 34 - част от дължимите главница и лихва, съобразно
погасителния план към договора. Датата на последното плащане на вноските по кредита е
20.10.2020г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05% на
година. Общият размер на всички плащания е 1864.88 лева, която сума е сборът от общия
размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 49.89%. Според
чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а
именно: 1. банкова гаранция или 2. поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от
Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството
следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна
от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл.8 от договора,
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави
договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1428.12 лева, с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение № 1 към договора.
2
Кредитът е усвоен от длъжника реално, тъй като чл.4 от договора гласи, че
заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната
сума от 1600 лева.
Изготвената икономическа експертиза установява, че по договора са били платени
общо 1007 лева, с които по данни на кредитора са били погасени част от начислените
неустойки, такси, договорна лихва и главница. Остават неплатени и съответно дължими
1531.39 лева главница, 157.61 лева договорна лихва, 987 лева неустойка и 389.23 лева такси.
В съдебно заседание експертът пояснява, че общо начислените такси в размер на 786.23
лева представляват неустойка, начислена на основание чл. 7, ал. 4 от договора, предвиждаща
право на заемателя при забава на плащането на две месечни погасителни вноски да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 400 лева, както и други неустойки в
размер на общо 386.23 лв., начислявани ежемесечно от 08.09.2020г. до 01.01.2022г.
Доколкото кредитът е следвало да се върне на 37 седмични плащания, от които последното е
на 20.10.2020г., съдът приема, че крайният падеж е настъпил. Освен това в исковата молба
ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а напротив претендира
възнаградителна лихва до края на срока на договора. Ето защо всички суми са станали
изискуеми поради настъпване на падежа, без да се твърди обявяване на предсрочна
изискуемост.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с цесия.
С договор за цесия от 26.08.2021г. “***“ ООД е прехвърлил на “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД редица вземания, описани в Приложение № 1 от 13.01.2022г., сред които и
вземанията по процесния договор. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с
което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното,
новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията.
От представените по делото доказателства е видно, че съобщението не е достигнало до
адресата си. Това обаче е без значение, тъй като съобщаването на цесията е станало с
връчване на исковата молба на ответницата в хода на исковото производство – чл.235, ал.3
ГПК. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжницата и
кредитор по вземанията е ищецът по делото.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на тези
императивни норми, поради което договорът не е нищожен в цялост.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за нарушение на чл.11, ал. 1 т.
10 от ЗПК, тъй като в чл. 3, ал. 5 от договора се съдържат данни за годишния процент на
3
разходите по кредита.
Нищожна обаче е клаузата за заплащане на неустойка. В случая в чл.8 от договора
се предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок
осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по
друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя
работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на
сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв,
който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното
изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя
също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се
извод, че и двете опции по чл.6 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да
избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на
равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 1428.12 лева /при главница от 1600 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. След като клаузата за неустойката е нищожна, такова вземане не е възникнало и
суми за неустойка не се дължат. Предвид факта, че предсрочна изискуемост не е била
обявена и процесните суми се претендират поради настъпил краен падеж на договора, то
недължима е и начислената неустойка по чл. 7, ал. 4 от договора в размер на 400 лева,
отразена в заключението на вещото лице в графа такси.
Не е платена изцяло чистата главница от 1600 лева, макар падежът на последната
вноска отдавна да е изтекъл. Ето защо остатъкът от главницата се дължи от ответницата.
Възнаградителната лихва, цена на кредита, в общ размер на 264.88 лева също не е платена
изцяло, като нейният размер се доказва както от договора, така и от експертизата.
Според експертизата, направени са плащания в общ размер на 1007 лева, като тази
4
сума е отнесена за погасяване на 68.61 лева главница, 107.27 лева лихви, 441.12 лева
неустойки и 390 лева такси, като съгласно уточнението на вещото лице в съдебно заседание
последната сума също представлява неустойка. Така остават незаплатени 1531.39 лева
главница, 157.61 лева договорна лихва, 987 лева неустойки и 389.23 лева неустойки,
отразени в заключението като такси. Според вещото лице, в счетоводството на ищеца е
начислена лихва за забава в размер на 505.41 лева по договора за заем за периода от
04.03.2020г. до 01.11.2022г., от които 388.23 лева до датата на цесията (13.01.2022г.) и
117.18 лв. за периода от 13.01.2022г. до 01.11.2022г.
Предвид факта, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 29.06.2022г., то
мораторната лихва следва да се изчисли от съда на основание чл. 162 от ГПК до тази дата,
като за периода от 13.01.2022г. до 29.06.2022г., тя възлиза на 71.46 лева, или общо
дължимата лихва забава за периода от 04.03.2020г. до 29.06.2022г. е в размер на 459.69 лева,
от които ищецът претендира 452.53 лева. Съдът намира, че доколкото неустойки не се
дължат, отнесените за тяхното погасяване суми от общо 831.12 лева следва да се считат за
плащане за лихвата за забава, договорната лихва и главницата, които се дължат. Ето защо се
налага извод, че със сумата от 831.12 лева са погасени изцяло претендираните 452.53 лева
лихва за забава, 157.61 лева договорна лихва и 220.98 лева от главницата. Така остават
непогасени 1310.41 лева за главница. Крайният падеж по договора е настъпил, поради което
сумите са изискуеми. Налага се извод, че искът е основателен само за сумата – 1310.41 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащането. За разликата до 1531.39 лева главница искът е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен. Трябва да се отхвърлят и исковете за договорна лихва от 157.61 лева и за лихва за
забава от 452.53 лева като погасени с плащане. Както стана ясно неустойка не се дължи,
отделно договорната и мораторната лихва и част от главницата са погасени с платените
суми, неправилно отнесени от ищеца като плащане за неустойка.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 249.92 лева за държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение (като последното на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК съдът е определил в размер на 100 лева) и разноски в заповедното дело от 56.80 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. И., ЕГН ********** от ***,
че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ю. Х. Ю. сумата от 1310.41 лева /хиляда триста и десет
лева и четиридесет и една стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2022г. до окончателното
плащане, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № *** от
5
04.02.2020г., сключен със „***“ ООД, задълженията по който са цедирани на ищеца с
приложение № 1 от 13.01.2022г. към договор за цесия от 26.08.2021г., което вземане е
предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № *** от 30.06.2022г. по ч.гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд - Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1310.41 лева до
целия претендиран размер от 1531.39 лева главница, за сумата от 157.61 лева договорна
лихва за периода от 03.03.2020г. до 20.10.2020г. и за сумата от 452.53 лева обезщетение за
забава за периода от 04.03.2020г. до 29.06.2022г.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН ********** от *** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Х.
Ю., сумата от 249.92 лева /двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки/
разноски в исковото производство и сумата от 56.80 лева /петдесет и шест лева и осемдесет
стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6