Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.06.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осемнадесети май година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3297
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са предявени два преки иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства М.В.Ж. с ЕГН **********, чрез адв.
М.Т., САК-пълномощник, е предявил срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ******, обективно
съединени искове с пр. квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 26 000 лв., като
част от глобална сума от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични
увреди при ПТП настъпило на 27.03.2017 г.
по вина на водача на лек автомобил „Деу Есперо" с per. № ******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и сумата от 56.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплатени лекарства и медицински консумативи, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 26.07.2017г. до окончателното изплащане на
вземането.
Излагат се съображения, че на 27.03.2017 г. около 13.00 ч. на ПП -1-8км
35 е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал ищецът Ж.,
като водач на л.а. „Шевролет Круз" с peг. № ******. Произшествието е
настъпило между л.а. „Деу Есперо" с peг. № ******, управляван от Б.Г.Б.,
който при движение от гр. София към гр. Божурище предприел неразрешена маневра
обратен завой, навлизайки в лентата за движение на л.а. „Шевролет Круз" с
peг. № ******, управляван от М.В.Ж., който се е движил направо и предизвиква
сблъсък с последния. Твърди се, че съприкосновението
на автомобилите било в предна лява част на л.а. „Деу Есперо" и предна
дясна част на л.а.„Шевролет Круз“. В резултат на инерционните сили от удара,
лекият автомоли „Шевролет Круз" е напуснал платното си за движение,
пресякъл е двете насрещни ленти и се е спрял в срещуположното платно със силни
деформации на купето и отворени предни еърбеци. Твърди се, че ищецът М.Ж. при
удара получил травма на главата и трвма на шията.
Твърди, че за
инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13/
27.03.2017 г., в който са описани обстоятелствата и причините за ПТП. Ищецът
поддържа, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно
поведение на водача на л.а. „Деу Есперо" peг. №******, който не е съобразил поведението
си с правилата на ЗДвП, като е предприел маневра навлизане в съседна лента и
преминаване през нея без да пропусне движещия се зад него по тази пътна лента
л.а. „Шевролет Круз", peг. № ******.
Сочи се, че непосредствено след ПТП, ищецът Ж. по спешност е
транспортиран в МВР - Болница, а от там в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ", с
оплаквания от силни болки в главата, врата и гадене. Приет е в отделение по
невротравматология, където останал на лечение три дни. Поставена му е диагноза:
Комоцио церебри - Черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение; Контузио капитис
ет корпорис - Контузия на главата и тялото; Дисторзио коли - изкълчване,
навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки в областта на шията. В
болничното заведение му е назначена медикаментозна терапия чрез венозни
вливания. На 29.03.2017г. бил е изписан
с предписание за явяване на контролни прегледи за проследяване на състоянието и
продължаващо домашно амбулаторно лечение и имобилизация с мека шийна яка. Сочи
се, че поради претърпените увреждания, ищецът е бил в отпуск по болест повече
от месец.
Твърди се, че в първите месеци след ПТП болките в главата и врата са
били интезивни, като същите продължавали спорадично и по настоящем. В
значителен период болките смущавали ежедневието и съня на ищеца. Изпитвал е
дразнение от шумове и светлина, при стоеж и ходене е получавал световъртеж и
гадене. Твърди се, че не е можел да се предвижва, поради нарушение в
равновесието. Чувствал немощ в крайниците, наложило му се е да спазва
режим без физическо и умствено натоварване, което е затруднило ежедневието му.
Носенето на шийна яка допълнително е затруднявало движенията и прчинявало неудобството.
През периода на възстановяване М.Ж. следвало да изпълнява щадящ постелен режим с
прием на аналгетици и антиеметици. За задоволяването на ежедневните му нужди се
е наложило необходимостта от помощ на друг човек- в случая неговите близки.
Състоянието му на безпомощност за период повече от месец е променило негативно живота
му. Станал е затворен и потиснат, ограничил е контактите си с близки и
приятели. Инцидентът е причинил и емоционални травми, свързани със страх от
шофиране и автомобили, което предвид работата му като служител, свързана с
контрол върху движението по пътищата има значение на самостоятелен стресогенен
фактор. След инцидента ищецът станал
тревожен без видима причина. Страдал е от състоянието си на безпомощност и се е
чувствал в тежест на семейството и колегите си.
Ищецът поддържа,
че във връзка с лечението си пострадалият е извършил имуществени разходи в
размер на 56.00 лева, а именно - разходи за шийна яка на обща стойност 44.40
лв; разходи за потребителска такса за болничен престой на обща стойност 11.60
лв.
Твърди се още, че по отношение на л.а. „Деу Есперо" с per. № ******
е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при З. „Б.И."АД,
със застрахователна полица № BG/02/117000214297, със срок на действие от
18.01.2017 г. до 17.01.2018 г. Сочи се, че с претенция вх. №
ОК-390066/26.07.2017 г., М.Ж. е депозирал искане за обезвреда от застрахователя
на деликвента. По искането в З. „Б.И." АД е образувана преписка по щета №
**********, но до момента, въпреки представени в пълнота документи ответното
застрахователно дружество не се е произнесло. Съобразно изложеното ищецът моли преките
икове да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 367 ГПК е
постъпил отговор на ИМ от ответното З. „Б.И.“ АД, в който е изложено становище
за неоснователност на предявените искове. Наведено е възражение за
съпричиняване на вредоносиня резултат от страна на пострадалия, тъй като същия
е бил без поставен предпазен колан. Оспорва да е причинен деликт от страна на
водача на лекия автомобил „Деу“ с рег. № ******. Ответникът поддържа, че сумата от 4 000 лв.
би била адекватна да обезщети ищеца за претърпените неимуществени вреди.
В срока по
чл.373 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат
предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба.
Оспорва възражението на ответника за съпричиняване.
В
срока по чл. 373, ал. 1 ГПК не е постъпил и допълнителен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника адв.Н. –САК, поддържа предявените
искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника адв. И. оспорва предявените искове. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, на основание чл.12 ГПК,
вр. чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 19 от 27.03.2017г. на МВР
София, се установява настъпило на 27.03.2017 г. около 07,00 часа ПТП на ПП І -8,
км.35, посока гр. София - общ. Божурище между
л.а. „Деу Есперо" с peг. №******, управляван
от Б.Г.Б. и л.а. „Шевролет
Круз“ с per. № ******управляван от М.В.Ж., ЕГН **********, при което пострадал
водача М.Ж. настанен в болница „Пирогов“ с работна диагноза - комоцио. В
обстоятелства при възникване на ПТП е отразено, че л.а. „Деу Есперо" с peг. №****** предприел
обратен завой и ударил движещия се направо л.а.„Шевролет Круз“ per. № ******./л.8 от делото/
В приетия протокол за на ПТП от 27.03.2017г. на разследващ полицай при РУ
Сливница – МВР София, по повод посетено ПТП на
ПП І -8, км.35, Калотина – София между л.а.„Деу Есперо" с peг. №******
и л.а.„Шевролет Круз“ per. № ******, е отразено, че платното за движение в
участъка е двупосочно от четири пътни ленти по 3,6м., по две за посока, като
вътрешните ленти са срещуположно движение са разделени с две непрекъснати линии. /л.9-л.13
от делото/ В огледния протокол са отразени са времето – слънчево с добра
видимост и разположението на автомобилите след ПТП, деформациите им и други
обстоятелства обсъдени в назначената по делото АТЕ.
Видно от Епикриза по ИЗ №10105/2017г. на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, Отделение
по невротравматология, след претъпяното на 27.03.2017г. ПТП М. В. Ж. на 40г. е
транспортиран от СМП и хоспитализиран в лечебното заведени в ясно съзнание,
няма пълен спомен за случилото се, с оплаквания от болки в главата и врата,
силно гадене. След проведени консултации и изследвания е поставена диагноза -
Мозъчно сътресение. Контузия на главата и тялото. Навяхване на врата /Комоцио
церебри. Контузио капитис ет корпорис. Дисторзио коли/. Проведено е тридневно
медикаментозно лечние, като на 29.03.2017 г. ищецът е изписан с препоръка за
хигиенно охранителен режим и имобилизация с мека шийна яка за една седмица./л.44 от делото/ От приетите Фактура
№*********/27.03.2017г. и касов бон сеустановява, че ищецът заплатил за
лечението сума от общо 56.00 лева, а именно - разходи за шийна яка на обща
стойност 44.40 лв; разходи за потребителска такса за болничен престой на обща
стойност 11.60 лв. /л.45-л.46 от делото/
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице доц.инж.А. П. А., се установява, най-
вероятен механизъм на ПТП: На 27.03.2017
год., около 06:45 часа, по пътен възел тип полудетелина на първокласен път ПП
1-8, София – Калотина, в участъка на на стариа път от Сливниза към София се е движи лек автомобил марка „Деу",
модел „Есперо" с per. № ******, управляван от Б.Г., с посока на движение
от с. Храбърско към гр. София. Вещо лице пояснява, че този участък служи и като
връзка за завиване на дясно на автомобилите, които идват от с.Храбърско към
София. При движение в този участък на връзката не е може да се установи скоростта
му, поради липса на обективни данни, според водача на л.а. „Деу", се
движел със скорост 30 - 40 км/ч.
Зад него по същата връзка на известно разстояние се е движил лек автомобил
марка „Шавролет", модел „Круз ЛТ" с рег.№ ******, управляван от ищеца
М. със скорост не по-ниска от 70 км/ч. Времето било дневно, слънчево, с добра
видимост и суха настилка. Водачът на „Деу Есперо" навлизайки в ускорителната лента е нмалил скоростта си и
навлязъл в дясната пътна лента на основното платно за движение на ПП І -9. Най
–вероятно зад него не е имало движещи се автомобили, затова предприел завой
наляво с ниска скорост 14-16 км/ч, за да завие в обратна посока. Към този
момент зад него в главния път вече е навлязъл застигащият го с по – висока
скорост л.а. „Шавролет". Водачът на л.а. „Шавролет" движещ се със скорост 75 км/ч, при
разрешена скорост 90 км/ч е възприел
завиването на ляво на л.а.“ Деу Есперо", реагирал е своевременно на
възникналата опасност като е задействал аварийно спирачките и завил инстиктивно
наляво, за да избегне евентуалния удар, когато се намирал на 32 м. от мястото
на удара. Вещото обосновава извод, че при опасна зона за спиране от 61 метра,
ударът е бил неизбежен и л.а.
„Шавролет" застигнал и удрил с предната си дясна част предната част на лявата страна на лек
автомобил „Деу Есперо". От удара л.а. „Деу Есперо" е отблъснат по
посока на движението на Шевролет, но поради големия ексцентритет на ударната
сила е придобил силна ротация в посока на часовниковата стрелка и се завъртял
на 155 градуса, като се спира в лява пътна лента в посока към София.
Лекият автомобил „Шавролет Круз ЛТ",
поради по-виската си скорост продължил напред с допълнително отклоние на ляво,
навлязъл в левия банкет, където движейки се по дъга на дясно се спрял на
мястото където е намерен. Развитието на произшествието с траекториите на двата
автомобила е онагледено графично от вещото лице на фигура 3 от заключението на
АТЕ./л.129 от делото/ В приетото заключение на САТЕ е обоснован извод, че
причината за създаване на опасната ситуация и нтастъпване на ПТП е в действията
на водача на л.а. „Деу Есперо", който е предприел обратен завой на
неразрешено място при двойна средна разделителна пътна маркировка.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. А., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено.
За установяване на претърпените от ищецът неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от в. л. д-р Х.М. – специалист неврохирург,
неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че вследствие на процесното
ПТП ищецът М.Ж. е получил следните травматични увреждания:
- Мозъчно сътресение;
- Контузия на главата и тялото;
- Навяхване на врата.
Черепно-мозъчната травма е лекостепенна, протекла е със зашеметяване, без
пълна загуба на съзнание, умерено изразена и общомозъчна симптоматика. Не са
установени клинични и от образните изследвания данни за травматично увреждане на мозъчното вещество и на мозъчните обвивки. Като такава
тази травмена увреда има медико-биологична характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Обосновано е, че процесът на възстановяване
при правилно лечение и спазване на охранителен режим е 20 до 30 дни. Навяхването
на врата е получено по механизма на свръхсгъване- свръхразгъване на главата,
протекло е с болки и ограничени движения на главата и врата. Срокът за
възстановяване е средно 14 дни, при наложена външна имобилизация.
Относно контузията на главата и тялото - диагнозата е обща, не са
отбелязани конкретни зони и области на травматични промени.
Получената черепно-мозъчна травма може да доведе до различни по вид и
характер промени в емоционалното състояние на пострадалото лице във
възстановителния период. Това зависи от психичната и емоционална стабилност на
индивида. Обоснован е извод, че описаните
увреждания съответстват по вид и характер на получени при процесното ПТП. Сочи
се в СМЕ, че получените от ищеца травми са причинили болки и страдания с умерен
интензитет за срок до 20-30 дни. Според д-р Хр. М. ако не се спазва правилен
режим и при предварително увреден мозък, може да се наблюдава и забавено
възстановяване, отбелязвано най-често като „посткомоционен синдром” или
травмена церебрастения.
Вещото лице е констатирало, че непосредствено след инцидента пострадалият е
транспортиран от екип на ЦСМП в МВР Болница, а оттам в УМБАЛСМ „Пирогов“. При
постъпването ищецът бил в ясно съзнание, нямал пълен спомен за случилото се,
оплаква се от болки в главата и врата, силно гадене, с оценка по Глазгоу кома скала 15 т. /норма/.
След настаняване в Клиниката е проведено комплексно симптоматично лечение и вливания
на водно-солеви и глюкозни разтвори. През времето на болничния престой
пострадалият остава в ясно съзнание, без латерализираща неврологична
симптоматика. Сочи се, че на 29.03.2017г. ищецът е изписан с подобрение, с
Окончателна диагноза: Мозъчно сътресение. Контузия на главата и тялото. Навяхване
на врата /Комоцио церебри. Контузио капитис ет корпорис. Дисторзио коли/.
Предписана е имобилизация с шийна яка за 7 дни. Дадени указания за
лечебно-охранителен режим.Издаден болничен лист за временна неработоспособност
за 19 дни. Проследено е, че в периода 18.03.2018 г. - 22.03.2018 г. ищецът Ж. е
лекуван в МИ- МВР Клиника по нервни болести, където постъпил в Клиниката по
повод на остро настъпил световъртеж, замаяност, главоболие, гадене, кратки
говорни нарушения, общо прилошаване. При проведено Компютърна томография /КТ/
на главен мозък: не се установени огнищни промени в мозъчния паренхим.
По-големи размери на цистерна магна. Проведена е консултация с отоневролог,
като е поставена окончателна диагноза: Н 81.4 Централен отоневролотичен синдром./ЦОС/
След изписването е издаден болничен лист за временна
неработоспособност за 7 дни.
По почин на ищеца е допусната допълнителна СМЕ от специалист невролог и
отоневролог относно връзката на последвали през 2018г. неврологични оплаквания
на ищеца и процесното ПТП.
В заключението на Доплънителна СМЕ с в.л. д-р Р.И. – спец. нервни болести и
отоневролог, оспорено от ответника, се сочи, че в резултат на ПТП претърпяно на
27.03.2017 г. ищецът М.Ж. получил следните увреди: Черепно-мозъчна травма -
мозъчно сътресение. Контузия на главата и тялото. Навяхване (дисторзио) на
врата. Д-р И. пояснява, че медико- биологичните характеристики и времето на
възстановяване от тях са обсъдени подробно в представената по делото СМЕ от
12.09.2019 г.
В
Допълнителната СМЕ е отразено, че около една година след процесното ПТП на
18.03.2018 г. ищецът М.Ж. е приет в
Клиника по Нервни болести на МИ на МВР, гр.София със следните оплаквания:
„Около обяд на 18.03.2018 г. получил внезапно прилошаване, замайване, загуба на
зрение в течение на няколко секунди, гадене, позиви за повръщане, сърцебиене,
профузно изпотяване, изтръпване в краката, не бил в състояние да се придвижва
самостоятелно, залитал. Имал забавен и неразбираем говор". Обективно е
установен дискоординационен синдром, стуловищна атаксия и невровегетативен
синдром. По време на хоспитализацията са проведени множество изследвания,
проведено е лечение с: Манитол (противооточно средство); Сомазина (мозъчен
протектор); Агапурин (съдоразширяващо). Сочи се, че на 22.03.2018г. е изписан от клиниката с жкончателна
диагноза: Н81.4 ЦОС (Централен отоневрологичен синдром). Дадени препоръки за
амбулаторна терапия и ХДР"
Сочи се още, че на 09.10.2019г. ищецът е провел преглед от невролог вс
анамнестични данни: „Съобщава за световъртеж, несистемен, засилващ се при
промяна на положението на тялото. Периодично се появява шум в ушите."
Обективно е установено: „Без латерализираща ОНС (огнищна неврологична
симптоматика)". Диагноза: „Състояние
след ЧМТ. Посткомоционен синдром. Вестибулопатия". Препоръчани ЕЕГ и
отоневрологично идследване. При проведена аудиометрия от 9.10.2019 г. с данни
за лекостепенна двустранна невросензорна загуба на слуха. Вещото лице сочи, че
проведено отоневрологично изследване от 11.10.2019 г. е със заключение: „Съст.
след ЧМТ. Световъртеж от централен произход".
Според заключение приетата ДСМЕ при ищеца М.В.Ж. са налице следните
заболявания: Състояние след ЧМТ - мозъчно сътресение. Посткомоционен синдром.
Посттравмотичен ЦОС (Централен отоневрологичен синдром). В заключението на
Допълнителната СМЕ е обоснован извод, че
страданията, по повод на които е хоспитализиран са свързани с процесната
травма и претъряното ПТП.
В обясненията си в о.с.з на 28.07.2020г. вещото лице д-р Р. И. пояснява, че е
изготвил заключението си по медицинската документация на МИ на МВР и личния
амбулаторен картон на ищеца.Сочи, че поставянето на диагнозата на ищеца включва
анемнистични данни, обективно изследване и изследване, като в случая на М. Ж. е
проведено ЕЕГ изследване и въз основа на тези три компонента невролог в МИ на
МВР е поставил на ищеца диагноза посткомационен синдром.
Заключението
на ДСМЕ изготвено от д-р Р. И., съдът възприема, като обективно и
кореспондиращо на приетите писмени доказателства – ИЗ №3250 на Клиника по
нервни болести при Медицински институт на МВР./л.200- л.233 от делото/
По
искане на ответника е допусната КСМАЕ, изготвена от вещи лица инж.А.П.А. и д-р Х. Б. М.. От заключението и се установява,
че л.а.“Шевроет Круз“ е заводски оборудвана с предпазни триточкови колани на
всичките 5 места. Обосновано е,
че при челен кос удар с малко челно застъпване при удара 25 %, главата на
водача, въпреки, че е с предпазен взривяващ се колан се е провряла между
възглавницата на волана и лявата завеса, но тя не е достигнала предната дясна
колона нито стъклото на вратата. Според заключението това доказва, че ако
водачът е бил без поставен колан главата му и тялото му могат да се плъзнат в
дясно от възглавницата и главата да достигне до челното стъкло. Тъй като
арматурното табло е голямо, то и тялото му ще се удари в него, което в случая
не е налице.
По
искане на ответника е допуснат свидетеля Б.Г.Б.. Свид.Б.
сочи в показанията си в о.з. на 18.05.2021г., че преди процесното ПТП пътувал към
гр. София. В участъка имало две ленти за движение. Твърди, че излизал от пътния
възел и се намирал между първото и второто платно, пускал мигач, за да се
престрои. Карал бавно с не повече от 40 км/ч. Погледнал си в огледалото, че от
лявата му страна нямало никой /от Сливница/ двете платна бяха абсолютно чисти.
Появил се на платното и в един момент получил удар, който го завъртял. Ударът
бил от автомобил черен шевролет.
Показанията на свидетеля Б.Г.Б.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като съобразява неговата
заинтерсованост, като участник впроцесното ПТП.
За претърпени от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свид. Ц.М./42г. съжителстваща с ищеца/. Свидетелката си спомня,
че в деня на инцидента М. тръгнал сутринта малко преди нея. Пътвули всеки с
колата си защото работят на различни места. Сочи, че пътувала след него и видяла как докато „Шевролет“-а
приближавал л.а.“ Деу Есперо" прави
обратен завой в посока Сливница пред него, блъска го и колата на М. отишла в
насрещното.. Свидетелката била в локалното, платно, когато това се случило.
Сочи, че на място маркировката е двойна, непресечена, .Дошла линейка, която
взела пострадалия М.. Първо отишли в МВР болница, но там нямало нужния
специалист, затова отшли в болница Пирогов. Главата на М. била много зле. Имал
силни болки във врата и световъртеж, гадело му се, не можел да пази равновесие. Три дни той бил
в болницата и свидетелката всеки денбила при него. След като го изписаха 40 дни
трябвало да носи шина на врата. Всичко го дразнеше. Седял на тъмно, без никаква
светлина. Не можел да се обслужва сам. Домашните се грижели за него – помагали
за хранене и тоалет. Година по-късно особено пролет и есен
ищецът се чувствал зле, имал световъртежи. М. отново постъпил в МВР болница година
по-късно , защото отново се оплаквал от гадене, световъртежи и болки във врата.
Една седмица бил на лечение там. След ПТП М. не можел да изпълнява пълноценно
задълженията си като служител в КАТ, защото не смеел да шофира. Притеснявал се
от колегите си.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц.М.включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като почиват на лични възприятия, житейски
логични са и не се опровергават от събраните доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 27.03. 2017г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Б.И."АД, за лек автомобил л.а. „Деу Есперо" с per. № ******
е по сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/02/117000214297, със срок на действие от 18.01.2017 г. до 17.01.2018г.
Видно от представена молба вх. №ОК
-390066 от 26.07.2017г., ищецът е предявил пред ответното застрахователно
дружество претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 30000лв и имуществени вреди 56лв., вследствие
процесното ПТП. /л.47/ Не е спорно, че в законоустановения тримесечен
срок ответника не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.47 от
дата 26.07.2017 г. и липса на възражения
и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 27.03.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Б.Б., изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.25, ал.1
от ЗДвП – „.(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.“ Деянието му
е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е
в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца. Установи се по
делото, че водачът Б., е предприел обратен завой на неразрешено място при
двойна средна разделителна макировка, като е създал опасността и е предизвикал
удара между двата автомобила.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лек автомобил „Деу Есперо“.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: безспорно е, че З. „Б.И.“ е застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени са по делото
(СМЕ, ДСМЕ, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите -мозъчно сътресение; Контузия на главата и тялото;
навяхване на врата , които по своята медико-биологична характеристика са
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Решаващият състав, съобрази и активната
възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 40 години, проведното
болнично и амбулаторно лечение, периода на възстановяване –около 30 дни. /СМЕ/,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, настъпили по-късно
усложнения – посткомационен синдром и Централен отоневролотичен синдром –ЦОС, които
са свързани с процесната травма и довели до второ болнично лечение от 7 дни /закл.
на ДСМЕ/, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
както и обществено икономическите условия към 2017г., съдът намира, че сумата
от 12 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
Превид изложеното предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от 12 000лв.,
като за разликата над 12 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000лв.,
частично от глобална сума от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
иска за имуществени вреди: По
предявеният иск за сумата от 56.00.лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатена
потребителска такса в болница и шийна яка. Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. От
приетите неоспорени документи - фактура №*********/27.03.2017г. и касов бон
сеустановява, че ищецът заплатил за лечението сума от общо 56.00 лева, а именно
- разходи за шийна яка на обща стойност 44.40 лв; разходи за потребителска
такса за болничен престой на обща стойност 11.60 лв.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото ищецът сам се е поставил в
опасност, тъй като към момента на настъпване на ПТП не е бил с поставен обезопасителен
колан. От приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ с вещи лица инж. А.
и д-р М., се установи, че пострадалия е бил с поставен предпазен колан.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното
в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца Ж., като не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение.
По иска с пр. основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал.
2, т. 1 и т. 2 и, ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на, ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по, ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - която от двете
дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между
страните.
Следователно
и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното
дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се
присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която в случая е 26.07.2017 г.
По разноските:
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на упълномощения от ищеца, адв. М. Н. Т. - САК, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете в размер на 532,67 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 290, 67лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, като общо разноските са в размер на 872,50лв..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
заплащане на държавна такса за уважената част от исковете в размер на 207,50 лв., с оглед частичното освобождаване на ищеца от
държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените
разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение претендираното от
ответника в размер на 2000 лева. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 1310.00лв., съдът намира, че на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 873 лева и 266.67 лв. съдебно деловодни разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на М.В.Ж. с ЕГН **********,***,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на
27.03.2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Деу Есперо" с per. № ******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2017г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения размер от 26 000 лв., частично от
30 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М.В.Ж. с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД, , сумата 56.00 лв.
имуществени вреди в резултат на ПТП,
реализирано на 27.03. 2017 г. по вина на водача на л.а. марка „Деу Есперо"
с per. № ******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.07.2017г. до изплащането.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК:
******, да заплати на адв. М. Н. Т. - САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата
от 532,67
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ******, да заплати на М.В.Ж. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 290, 67лв. разноски по
делото пред СГС.
ОСЪЖДА М.В.Ж. с ЕГН **********,***“
АД, ЕИК: ******, разноски по делото в размер на 1139.67 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: ****** да заплати на Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна
такса в размер на 207,50лв., съразмерно
уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: