Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.06.2017
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 150 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение
на постановени със съдебно решение мерки относно упражняване на родителски
права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка спрямо малолетни деца.
В исковата молба се твърди, че
след постановяване на решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 1194 от 2015 г.
по описа на РдРС, с което упражняването на родителските права върху децата Е.Л.А.
и Г.Л.А. било предоставено на техния баща, той не полагал каквито и да било
грижи за тях, за да изпълнява реално поверените му родителски права.
Наред с това, парите, които
ищцата плащала за издръжката на децата, отивали за него, той ги прахосвал, а не
ги използвал за задоволяване на потребностите на децата. Децата през
по-голямата част от времето били при своята майка, която полагала в действителност
грижи за тях. Те се страхували от своя баща, не искали да живеят при него и ако
продължат да живеят при него, щели бъдат застрашени техните права и законни
интереси, тяхното физическо, интелектуално, морално и емоционално развитие.
Бащата се виждал с децата си единствено през почивните дни, като по никакъв
начин не поемал отговорност за тяхното развитие, отглеждане и съзряване.
Наред с това, всички вещи, необходими
за задоволяване на материалните потребности на децата, се осигурявали от
тяхната майка, тя им купувала дрехи, училищни пособия и всичко, необходимо за
живота им. Благодарение на нейните усилия децата продължавали все още да
посещават училище.
В същото време, бащата към
настоящия момент бил безработен, което показвало, че той има негативно
отношение към труда и не можел да бъде добрия пример, от който децата се
нуждаели, за да се развиват като пълноценни личности.
От съда се иска постановяване на
решение, с което да се предоставят за упражняване родителските права спрямо
малолетните деца Е.Л.А. и Г.Л.А. на майката, като се определи местоживеене на
децата при майката в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ап. .. и се осъди ответната
страна да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетните
деца, издръжка в размер на по 120 лева месечно за всяко дете, считано от датата
на предявяване на иска до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение
или прекратяване. Ищцата моли на ответника да бъде определен режим на лични
контакти с децата – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 ч. в
съботния ден до 20.00 ч. в неделния ден, както и един месец през лятото, който
не съвпада с отпуската на майката, пет дни през коледната ваканция и пет дни
през пролетната ваканция, които дни съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, посочвайки, че
мерките за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата били
определени с влязло в сила решение на РдРС и не били налице съществени промени
в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК. Посочва, че предявяването на
иска било опит за преразглеждане на тези въпроси и пререшаването им, но и част
от защитната теза на ищцата, тъй като до момента тя не била изплатила нито една
от дължимите от нея издръжки – общо тридесет на брой за двете деца, като за
това била депозирана жалба в Районна прокуратура - Радомир и образувано
досъдебно производство.
Наред с това, изложените в
отговора твърдения не отговаряли на действителността, тъй като ответникът
посочва, че обича децата си и желае да продължи да се грижи за тяхното
отглеждане и възпитание. Те се отглеждали и възпитавали в подходяща семейна
среда, чувствали се сигурни и обичани. Осигурени били грижи, както за
физическото им развитие и здраве, така и за развитието им като пълноценни
личности. Ответникът живеел с децата в двуетажна фамилна къща на родителите му,
като разполагали с целия втори етаж, децата имали самостоятелна детска стая и в
грижите за тях помагала майка му Р.В. и баща му М.М.,
на които ответникът разчитал и за основната част от средствата, необходими за
задоволяване на нуждите им. В грижата за децата разчитал и на съответното
социално подпомагане от страна на държавата. Ответникът бил регистриран в ДБТ -
Радомир като търсещ работа, при възможност работел в строителството, където
ангажиментите му не били постоянни, но успявал и осигурявал за децата
необходимите средства. Наред с това посочва, че въпреки неизпълнението от
страна на ищцата на задължението ù за плащане на издръжка, никога не е
спирал децата да посещават майка си, дори и по време, различно от определения със
съдебното решение режим на лични отношения.
Не отговаряло на истината
твърдението, че децата живеели при ответницата, че тя се грижела за тяхното
отглеждане, възпитание и издръжка. Счита, че тя няма необходимия за това
родителски капацитет, не можела да им осигури и подходяща за тях семейна среда.
Ищцата живеела на съпружески начала с по-възрастен от нея с повече от 20 г.
мъж, което било крайно неприемливо за психическото и емоционално развитие на
дъщерите му. Наред с това, ищцата и до момента не била изпълнила задълженията
си по ЗГР и ЗБЛД и не била сменила постоянния си адрес след развода, нито
направила необходимите постъпки за промяна на фамилното си име от А. на Г.,
което било показателно за родителския ù капацитет, възможността за осигуряване
на стабилитет, семейна среда на децата и отговорността при упражняването на
родителски права и задължения.
От съда се иска отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
оспорва предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата С.С.А. и ответникът Л.М.А. са бивши съпрузи. От брака им
страните имат родени две малолетни деца Е.Л.А., родена на *** г. и Г.Л.А.,
родена на *** г. Гражданският брак на страните е прекратен с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с решение № 61
от 28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 1194/2015 г. по описа на РдРС. Със
същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права върху
двете малолетни деца на бащата Л.А. и е определил тяхното местоживеене на адреса
на бащата, определил е режим на лични отношения между двете деца и майката и е осъдил
последната да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лева за всяко едно от
децата, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване. С решението съдът се е произнесъл и по въпросите,
свързани с ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.
От изискания в
производството по делото социален доклад и допълнителен такъв, представен от
ДСП – Радомир, се установява, че след раздялата на родителите си двете деца
многократно са променяли местоживеенето си, като към настоящия момент живеят
при майката, която е задоволила в пълна степен потребностите им от храна,
достъп до образование, здравеопазване и облекло, като децата са обградени с
обич, внимание и грижа. Посочва се също, че жилищните условия и при двамата
родители са добри, както и че и двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет и могат да осигурят добри условия за развитието на децата
си, както и сигурна и безопасна среда за живеене и възпитание на Е. и Г.. От
докладите става ясно, че майката работи по трудово правоотношение и декларира
месечен доход в размер на 600 лева, докато бащата е безработен, но сезонно
полага труд в областта на строителството. Двете деца посещават редовно училище.
В заключение се
посочва, че децата са емоционално привързани към майката и споделят, че се
чувстват по-добре при нея, като с оглед запазване на емоционалната стабилност и
бъдещото психо-емоционално израстване на двете момичета е в техен интерес
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като бъде
определен режим на лични отношения между бащата и двете му дъщери.
Становището на
социалния работник е, че в интерес на децата Е. и Г. е да бъдат променени
постановените по-рано мерки и упражняването на родителските права да бъде
предоставено на тяхната майка. Социалният работник посочва, че грижите, които
майката полага за двете си дъщери са добри, като същата е била на последната
родителска среща на децата, което се отчита като знак за добър родителски
капацитет.
От приложените по
делото два броя удостоверения, издадени от ОУ „Хр. Смирненски“, гр. Радомир, се
установява, че двете деца през учебната 2016/2017 г. са редовни ученички в
четвърти клас и посещават редовно учебните занятия.
По делото е
приложена и служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, от която става
ясно, че бащата през дълги периоди от време, включително и към настоящия момент
е безработен.
От приложеното по
делото удостоверение за раждане, издадено от Община Перник въз основа на акт за
раждане № 0122/15.03.2017 г., се установява, че ответникът Л.А. има и друго
дете, родено на *** г. от съвместното му съжителство с А. И. Г..
По делото е
приложена и жалба до РП - Радомир, подадена от ответника Л.А. срещу ищцата С. Г.
във връзка с незаплатени от последната месечни издръжки на двете малолетни
деца.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Р.А. С., Р. Г. М., Г.Ю. Г. и М. А. М., последният от които е
баща на ответника Л.А..
От показанията на
свидетелката Р. С. се установява, че познава добре децата и майка им, като според
свидетелката децата са възпитани и не са имали проблеми с други деца в
квартала, в който живеят.
В показанията си
пред съда свидетелката Р. М. посочва, че децата са постоянно при майка си и при
нея се чувстват щастливи, като Е. и Г. били
споделили на детето на свидетелката, че баща им ги тормози, гони ги и ги праща
при майка им и затова те не искали да живеят при него. Свидетелката заявява, че
е виждала майката да дава пари на децата си.
Пред съда
свидетелят Г.Г. потвърждава заявеното от свидетелката
М., че децата живеят при майка си, както и че е виждал майката да им дава пари,
за да си купуват лакомства. Заявява, че ищцата към настоящия момент не
съжителства с друг мъж.
От показанията на
свидетеля М. М. се установява, че децата понастоящем живеят при майката.
Посочва, че бащата се грижи добре за децата, но откакто те живеят при майката,
започнали да го обиждат. Посочва, че е видял снимка, на която се виждало как
пушат цигари, както и че в тяхното домакинство само той е пушач.
При изслушването
по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет двете деца заявяват пред съда, че в момента
живеят при майка им, където се чувстват по-добре. И двете деца заявяват, че майка
им се отнася добре с тях, за разлика от баща им, който ги гонел и се държал
лошо. Малолетната Г. заявява, че се е случвало често баща им да ги бие, като
веднъж на вечеря им заявил, че първо трябва да се нахранят другите му деца, а
след това те ще ядат каквото е останало. Малолетната Е. посочва, че в определен
период от време баща им всяка вечер ги е водил при майка им, за да прекарат
нощта при нея. И двете момичета посочват, че майка им им дава пари за училище и
за да си купуват лакомства, като наред с това заявяват, че в къщата на баща им
вече нямат самостоятелна детска стая, тъй като в момента там е настанено
най-малкото дете на ответника.
От личното
изслушване на майката се установява, че същата иска да упражнява родителските
права върху децата, като посочва, че ответникът има още две деца и не може да
полага грижи за всичките четири деца. Посочва, че бащата не търси децата и не
им дава пари за училище.
От личното
изслушване на бащата се установява, че той също желае да упражнява родителските права
върху децата, като не отрича, че децата от повече от месец живеят при майката.
Посочва, че тя не се грижела за тях и ги настройвала срещу него.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните. Съдът
кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели, като тези на
свидетеля М.М. съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК,
като ги намери за логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
съвпадащи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Установеното от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявената претенция с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановени по-рано мерки относно
упражняване на родителски права спрямо малолетните деца, местоживеене на същите,
режим на лични контакти с родителя, комуто не са предоставени за упражняване
родителските права и издръжка, е допустима.
Разгледана по същество е и
основателна.
Решението на съда относно
предоставяне упражняването на родителски права след развода не се ползва със
сила на пресъдено нещо. То е акт на спорна съдебна администрация на
гражданските правоотношения. При промяна на обстоятелствата, с оглед на които е
бил постановен първоначалният режим относно родителските права, съдът по молба
на единия родител, по искане на Дирекция „Социално подпомагане” или служебно
може да постанови изменение на определените по-рано мерки и да определи нови.
Критериите, които съдът е длъжен
да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата,
са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна
преценка на интереса на децата въз основа на многопосочен комплекс от
обстоятелства. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с
легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е
приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на
всяко от децата. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация,
но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и
относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските
права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и
степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за
бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес
предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и
необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето
като личност, за което е нужен авторитет. Мнението на детето при кого да живее, дава насока на съда
за най-добрата реална възможност в разглеждания случай, ако желанието му е
обусловено от проявление на родителските качества пред детето и с оглед
възрастта изборът сочи на осъзнат негов интерес, който съдът следва да защити.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС
№ 1/12.11.1974 г., изменение на мерките относно упражняване на родителските
права се допуска при наличието на четири групи обстоятелства. Тези
обстоятелства визират обобщено: а) влошаване на условията при родителя, където
детето живее; б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото детето живее,
да упражнява родителските права; в) загубване на родителския авторитет и
фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с
лоши прояви на детето, а другият родител да е в състояние да повлияе
положително и г) повторно встъпване в нов брак.
От значение са както измененията,
засягащи обстоятелствата, съобразени при постановяване на решението, така и
измененията, произтичащи от изгубили смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. Съдът, вземайки предвид, че водещият
критерий в това производство е интересът на децата, преценен след изследване на
съответните обстоятелства, изброени в чл. 59, ал. 4 СК – възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта
на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, изразените от страните
позиции и становището на ДСП - Радомир, намира, че в случая е налице изменение
на обстоятелствата, възприети с предходно постановеното решение.
От проведеното изслушване на
родителите, както и от приетите по делото социални доклади се установява, че и
двамата имат желание, капацитет и възможност да отглеждат децата. И двамата
родители имат добри битови условия, включително са подпомагани в грижите за
децата от близки възходящи. Установи се по делото обаче, че в жилището на
бащата двете момичета вече нямат самостоятелна детска стая, тъй като там е
настанено най-малкото дете на ответника. Установено беше по делото, че децата
са привързани към майката и желаят да живеят при нея.
Ищцата полага труд по трудово
правоотношение. Изпълняваната от нея длъжност не изисква работа на смени или
полагане на нощни дежурства. Бащата от своя страна не работи по трудово
правоотношение и няма сигурни доходи, а разчита на сезонна заетост в областта
на строителството.
Наред с това, съдът съобрази и факта, че към
настоящия момент ответникът живее на съпружески начала с друга жена, от която
има и дете, родено на *** г., като към настоящия момент същият полага грижи за
четирите си деца, както и заявеното от двете деца - Е. и Г. при
тяхното изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, че майка им се отнася добре
с тях, за разлика от баща им, който ги гонел и се държал лошо, като се случвало
и често да ги бие.
Съдът отчита и факта, че дори и
към настоящия момент, макар родителските права да са предоставени за
упражняване на бащата, децата живеят при своята майка, която полага всички
необходими грижи за тяхното отглеждане и възпитание, което се случва със
знанието и без противопоставянето на ответника. Следва да бъде съобразено и
заявеното от малолетната Е. при изслушването ù по реда на чл. 15, ал. 1
ЗЗДет, а именно, че в определен период от време баща им всяка вечер е водел двете момичета да
пренощуват при майка им.
По отношение на родителския
капацитет на майката, съдът изцяло възприема отразеното в приетия по делото
социален доклад, че майката разполага с необходимия родителски капацитет и може
да осигури добри условия за развитието на децата си, като в подкрепа на тези
констатации социалният работник заяви пред съда, че грижите, които майката
полага за двете си дъщери са добри, като същата е била на последната родителска
среща на децата, което се отчита като знак за добър родителски капацитет.
Не на последно място, следва да
се съобрази и пола и степента на развитието на двете деца – касае се за две
момичета, както и тяхната възраст – на единадесет навършени години, като от
тази гледна точка съдът намира, че майката е по-способният родител да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за доброто възпитание на децата и
изграждането им като личности.
Поради тези съображения се налага
изводът, че в интерес на двете деца, съобразно възрастта и пола им, е
родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, тъй като
възможностите ù да ги отглежда и възпитава в семейна среда превъзхождат
тези на бащата.
За осигуряване на
физическата и психологическа сигурност и безопасност на малолетните деца Е. и Г.,
съдът намира, че родителските права спрямо тях следва да бъдат предоставени за
упражняване на тяхната майка и ищца в производството, като се определи и
местоживеене ***.
Безспорно е с
оглед нарастналата възраст на децата, че в техен интерес е да осъществяват
занапред по-разширени контакти със своя баща и да не губят връзката си с
него. Емоционалната връзка между бащата
и децата не следва да бъде прекъсвана. С оглед изложеното и предвид становището
по представения социален доклад за нуждата от пълноценни контакти между бащата
и двете деца, съдът намира, че режимът на лични отношения е необходимо да бъде
определен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в
петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, пет дни през коледната ваканция и
пет дни през пролетната ваканция.
По отношение на
дължимата издръжка:
Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
При определяне на
размера на издръжката съдът взе предвид възрастта на децата – на единадесет
навършени години, здравословното им състояние (липса на доказателства за
специфични нужди в тази насока), нуждите им от храна, облекло, лекарства, учебни
пособия и други разходи, свързани с физическото и духовното им развитие и в
съответствие с нормативно определените граници, предвидени в разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 СК, прецени, че са нужни около 220,00 лева месечно за издръжката
на всяко едно от децата. Тази сума следва да се разпредели между двамата
родители, като съдът счита, че ответникът следва да поеме осигуряването на по-голямата
част от тази сума, а именно 120,00 лева. С оглед обстоятелството, че същият е в
работоспособна възраст, съдът приема, че е в състояние да си осигурява доход в
размер на средната за страната работна заплата, която към датата на приключване
на съдебното дирене е в размер на 460,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 2, вр. чл.
144 СК, родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца издръжка
безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Ответникът е
в трудоспособна възраст и следва да предоставя на децата си издръжка,
осигуряваща им условия за живот и развитие. Обстоятелството, че към този момент
не са установени трудовите му доходи, е ирелевантно, тъй като това алиментно
задължение е безусловно, още повече, че макар същият да не полага труд по
трудово правоотношение, не оспорва, че работи сезонно в областта на
строителството. Майката следва да осигурява останалата част от необходимите
средства, която е в по-нисък размер, тъй като следва да поеме изцяло грижите по
отглеждането и възпитанието на децата. По този начин се съобразяват грижите и
издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ
родителските права. Естествено, на преценка подлежат и потребностите на детето,
като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст. При
определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид липсата на
доказателства за наличие на някакви специфични нужди на децата, които да
покриват разходи по-големи от обичайните за дете в подобна възраст.
Изменението по
този начин на постановените по-рано мерки би допринесло за своевременното и
адекватно охраняване на интереса на малолетните деца Е. и Г..
При този изход на
спора и на основане чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 30,00 лева – внесена ДТ по подадената искова молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 345,60 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ установените с решение № 61 от 28.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 1194/2015 г. по описа на РдРС мерки относно
местоживеенето на децата Е.Л.А., с ЕГН: **********, родена на *** г. и Г.Л.А.,
с ЕГН: **********, родена на *** г., упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца
Е.Л.А., с ЕГН: **********, родена на *** г. и Г.Л.А., с ЕГН: **********, родена
на *** г., на майката С.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетните деца Е.Л.А.,
с ЕГН: **********, родена на *** г. и Г.Л.А., с ЕГН: **********, родена на ***
г. при майката С.С.А., с ЕГН: ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата
Л.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** и малолетните деца Е.Л.А., с ЕГН: **********,
родена на *** г. и Г.Л.А., с ЕГН: **********, родена на *** г., както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с
преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, пет дни през коледната ваканция и пет дни през пролетната ваканция.
ОСЪЖДА Л.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на С.С.А., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството ù на майка и законен
представител на малолетното дете Е.Л.А., с ЕГН: **********, родена на *** г. МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА в размер на 120,00 лева
(сто и двадесет лева), считано от датата на предявяване на иска до настъпване
на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Л.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на
С.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството
ù на майка и законен представител на малолетното дете Г.Л.А., с ЕГН: **********,
родена на *** г. МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 120,00 лева (сто и двадесет
лева), считано от датата на предявяване на иска до настъпване на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Л.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
С.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 30,00
лева (тридесет лева), направени разноски в производството за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА Л.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на РдРС държавна такса в размер на 345,60
лева (триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./