№ 3136
(населено място), 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110135090 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от Ц.Л.Ш.., ЕГН **********, искова
молба, насочена против (фирма), ЕАД, ЕИК ......., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3
във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена
Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., с която трудовото правоотношение между страните
е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, пр. първо и
т. 10 КТ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4254.00лв. –
обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване
на трудовото правоотношение за периода 19.04.2021г. – 19.10.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника, считано
от 03.07.2015г., е престирал труд на длъжност „сортировач международна поща“, като
с допълнително споразумение от 28.07.2020г., бил преназначен на длъжност
„пощенски раздавач“ в (населено място). Твърди, че на 19.04.2021г., му била връчена
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като същата била
мотивирана с това, че 90 писма били пуснати от ищеца в пощенските кутии, вместо да
бъдат връчени лично на адресатите, както и че същият положил подпис вместо
получателите. Ищецът сочи, че е подписал всеки един от получателите, тъй като му
било наредено да работи така.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от (фирма) ЕАД,
ЕИК ......., с който се излагат подробни съображения за неоснователност на заявените
искови претенции. Сочи се, че заповедта, с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено е подробно мотивирана, като същата била издадена при
стриктно спазване разпоредбите на кодекса на труда. Твърди се, че дисциплинарното
наказание е наложено от оправомощен работодател по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ,
след като е изискано писмено обяснение от работника по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и
при спазване на преклузивните срокове на чл. 194 КТ. Сочи се, че ищецът е признал,
че умишлено е извършил нарушение на установената технология на работа, като е
пускал пратките в пощенските кутии, а подписите в опис 242Е са положени от него,
1
вместо от получателите на писмата.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови
решение, с което да бъде отменена Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.
7 във вр. с чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, пр. първо и т. 10 КТ и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4254.00лв. – обезщетение за времето през което е останал
без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода
19.04.2021г. – 19.10.2021г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответника е да докаже по
делото пълно и главно, че е налице твърдяното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, виновно неизпълнение на трудовите
задължения от страна на служителя, индивидуализирано в процесната Заповед № РП-
02-55/19.04.2021г., че наложеното наказание съответства на извършените нарушения и
че са спазени особените процедурни изисквания преди налагане на дисциплинарното
наказание, а именно: изслушване на обяснение на дисциплинарно - отговорното лице,
спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарно
наказание и мотивиране на заповедта за уволнение.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че страните са
били в трудови правоотношения за процесния период, като първоначално ищецът е
заемал длъжността „сортировач международна поща“, че с допълнително
споразумение от 28.07.2020г., бил преназначен на длъжност „пощенски раздавач“ в
(населено място), както и че със Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., връчена на ищеца на
19.04.2021г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл. 190, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, пр. първо и т. 10 КТ.
Нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“, е извършено на 02.04.2021г., а наказанието е наложено на 19.04.2021г.,
със Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., връчена на Ш. на същата дата, респективно
същото е наложено в предвидения в чл. 194, ал. 1 КТ срок.
Работодателят е изискал и писмени обяснения от ищеца, видно от приложеното
на л. 22 копие на писмо изх. № 65-23-309/08.02.2021г., като Ц.Ш. е депозирал такива на
следващия ден, а именно на 09.04.2021г., респективно спазена е и процедурата,
регламентирана в материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ.
Спазени са и изискванията за съдържание на заповедта, систематизирани в
материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото същата е мотивирана,
като са посочени нарушителят, нарушенията извършени от същия, датата на
извършване на същите, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В заповедта са индивидуализирани извършени от ищеца нарушения, изразяващи
се това, че на 02.04.2021г., същият, в качеството му на служител на ответното
дружество е извършил доставка на 90 броя препоръчани пратки с подател (фирма)
ЕАД, като вместо да достави пратките лично на всеки един от адресатите пуснал
2
писмата в пощенските кутии, като подписал лично всеки един от получателите. Тези
твърдения на ответника се потвърждават от ищеца, който и в исковата молба и лично в
проведеното открито съдебно заседание заяви, че действително е подписвал лицата, на
които е следвало да достави процесните писма, доколкото не е успявал да намери
същите на адресите.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на
твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като
незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания,
които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени
от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение
или надлежното му упражняване /в този смисъл Решение № 158 от 1.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. №
4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на
чл. 290 ГПК, Определение № 1557 от 13.12.2011г. по гр.д. № 846/2011г., по описа на
ВКС /.
В исковата молба, като основания за незаконност на дисциплинарното наказание
ищецът е посочил единствено, че е подписал писмата лично, вместо адресатите, тъй
като така му било наредено да работи. Твърденията на ищеца в тази насока се
опровергават от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
На първо място от приложеното на л. 27 копие на писмо изх. № 65-04-803/15.03.2021г.,
адресирано до ръководител офис мениджър в ................, се установява, че е обърнато
внимание, че пратките на (фирма) ЕАД, са препоръчани и не се допуска този вид
пратки да се доставят на друго лице, освен на лицето посочено като получател. В
приложеното на л. 32 по делото копие на списък на служителите, запознали се с
условията за доставка, обработване и връщане на пратките от (фирма) е налице и
подпис, положен от ищеца Ц.Ш., респективно същият е бил наясно и е запознат с
механизма, при който следва да се извърши връчването на процесните пратки. Този
извод намира опора и в приложеното на л. 40 по делото копие на Декларация
подписана от ищеца, в която същият декларира, че е запознат и спазва без изключение
изискванията за доставяне на препоръчани пратки, като под буква „а“ от същата е
посочено изрично, че доставянето на препоръчани пощенски пратки, пощенски колети
и парични преводи се извършва лично на получателите срещу подпис.
По гореизложената аргументация съдът намира, че твърденията на ищеца, че му
е казано да връчва препоръчаните пощенски пратки, като разписва получателите, се
опровергаха от ответника по категоричен начин.
С оглед изложеното съдът намира, че описаните в процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотоношение нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 –
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила, т. 7 - неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т. 8 -
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения и т. 10 - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение от кодекса на труда се установиха по
делото.
3
Съдът намира, че наложеното наказание съответства на нарушението,
извършено от ищеца, поради което исковата претенция с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ.
Основателността на исковата претенция за изплащане на обезщетение за времето
през което работникът е останал без работа поради уволнението е обусловена от
уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно. С оглед
неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като
неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225 КТ.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконуслтко
възнаграждение, което съдът определи в минимален размер от 100.00лв. с оглед
фактическата и правна сложност на делото и след като взе предвид обстоятелството, че
представител на ответника не се яви в проведеното открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Л.Ш.. , ЕГН **********, с адрес (населено
място), жк. (АДРЕС), бл. 14, вх. „Б“, ет. 6, ап. 38, срещу (фирма) ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: (населено място), (АДРЕС) № 1, бл. 31, искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № РД-02-55/19.04.2021г., за незаконно и за отмяна на заповедта
и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за изплащане обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение в размер на 4254.00лв., за периода 19.04.2021г. –
19.10.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц.Л.Ш.., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на (фирма) ЕАД, ЕИК ......., сумата от 100.00лв. – разноски за
юрисконуслтско възнаграждение.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок считано от 22.10.2021г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4