Решение по дело №49/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20211300100049
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 44

                       

                                             Гр. В.  25.10.2021г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ВОС    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА двадесет и девети септември

през две хиляди двадесет и първа ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.                         

                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                      2.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Н.К.                         И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                  В.Д.            КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдия  С.С.                           ГР.Д. №  49         ПО ОПИСА

ЗА    2021     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е иск от Б.А.С. *** срещу Прокуратурата на РБ. с правно основание чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ като претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на   26 000лв.,като от тях 5000лв. за повдигнато обвинени,10 000лв. за задържане под стража за срок от 72 часа и 10000лв. за психически тормоз на семейството му.След изменение размера на иска от 20 000лв. на 26 000лв. ищецът не е коригирал сумите,претендирани за отделни процесуални действия.Претендира имуществени вреди в размер на 5 540лв.,от които 3 540лв.-законната лихва върху сумата от 10 000лв.,определена като „Парична гаранция“ в ДП за периода 05.12.2016г. до 31.05.2020г.,1 600лв.-адв. възнаграждение и 400лв. пътни разходи за пътуване от В. до С. Претендира присъждане на законна лихва считано от датата на повдигане на обвинение до окончателното изплащане на сумата,а също и направени разноски в процеса.

Твърди,че  на 26.11.2016г. в присъствието на съпругата му ,майка му и непълнолетното му дете е извършено процесуално следствено действие  „претърсване“ от служители на ТС „БОП“ при ОДМВР В. и следовател от СП-С. и са били иззети описани в ИМ предмети,а той самият е бил задържан за срок от 24 часа .След като е транспортиран до СО-СП С. му е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 72часа от прокурор от СП.Срещу него  е образувано ДП № 67/2016г. на СО при СП като му е повдигнато обвинение по чл.321,ал.6 НК.Наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с „Парична гаранция“ на 30.11.2016г. по ч.н.д. №3376/2016г. на Специализирания наказателен съд.На 12.04.2017г. с Постановление на наблюдаващия прокурор ДП №67/2016г. на СО-СП е прекратено частично поради липса на доказателства и делото е изпратено на СРП за извършено престъпление по чл.234 НК като е образувано ДП №389/2017г. на СРП,прекратено на 11.12.2019г. ,поради това,че не е доказано по безспорен начин обвиняемите да са извършили деянието ,за което им е повдигнато обвинение.

Твърди,че от изброените действия на ОП-В. е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер,изразяващи се в изживян стрес,злепоставяне пред семейството и съседите ,тъй като е станало известно,че срещу него се води наказателно производство .

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът- Прокуратура на РБ.- е подал отговор срещу иска като го оспорва по основание и размер предвид чл.52 ЗЗД.Претендираното обезщетение за неимуществени вреди  счита за неоснователно,тъй като наказателното производство след повдигане на обвинения срещу ищеца е приключило в разумни срокове. Счита,че не следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата,тъй като първото действие е извършено от полицията, а именно претърсване и изземване.Счита,че в производството не са събрани доказателства за претендираните неимуществени вреди,които да са пряка последица от воденото наказателно производство .

По отношение на имуществените вреди счита,че не следва да се присъждат лихви върху сумата ,послужила за парична гаранция.Счита,че отговорността на държавата е за воденото наказателно производство,а не за отделни следствени действия,каквато е претенцията на ищеца.

                              При тези данни съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.н.д. №3376/16г. на Специализирания наказателен съд  е видно,че ДП №67/2016г. на СО-СП е образувано на 26.08.2016г. срещу неизвестни извършители за това,че за периода октомври 2015г. на територията на гр. В. и гр. С. са участвали в организирана престъпна група с цел да извършат престъпление по чл.234 НК.Поискано е да се вземе МНО“Задържане под стража“ за четири лица,измежду които и Б.А.С..Спрямо него е взета  мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000лв. В хода на наказателното производство не е вземана друга мярка за неотклонение спрямо обвиняемия С.. С Постановление от 12.04.2017г. на наблюдаващия прокурор ДП №67/2016г. на СО-СП е прекратено частично поради липса на доказателстваза наличие на сговор между обвиняемите и делото е изпратено на СРП за разследване на извършено престъпление по чл.234 НК като е образувано ДП №389/2017г. на СРП.Същото е прекратено частично по отношение на Б.А.С.  и Т.П. П. на 11.12.2019г.с Постановление на наблюдаващия прокурор ,поради това,че не е доказано по безспорен начин обвиняемите да са извършили деянието ,за което им е повдигнато обвинение като са им върнати иззетите вещи.

 По делото са събрани и гласни доказателства,от които се установява следнити: Свидетелят И. С. И. е заявили,че познава ищеца от 16 години и му е помогнал финансово  като му е дал 10 000лв.,които да внесе като парична гаранция,а срещу това ищецът му е прехвърлил 50 % от дяловете на фирмата си.Разбрал,че на следващата година  е прехвърлил и другите 50% на друг човек.През 2020г. ищецът му върнал сумата от 10 000лв.,а свидетелят му върнал дяловете от фирмата.Свидетелства,че съпругата и детето на ищеца са били съкрушени от воденото НП и са били много притеснени,а ищецът е пропушил в този период.

СвидетелкатаА. Л. А.,служител при ищеца,е заявила,че по новините са давали, че Б.А.С. е задържан за цигари.Последвали всякакви коментари от хората,че ще иде в затвора,че си е прехвърлил всичко и пак няма да се оправи.Ищецът пропушил отново и прекарвал времето си отсреща в кръчмата,сам на маса и пиел кафе,бил притеснен,започнал да пие лекарства за кръвно,никой несядал при него.

По делото е назначена счетоводна експертиза,като ВЛ Р. К. е дал заключение,прието от съда,с което е дал отговор на въпроса за размера на законната лихва върху 10 000лв. за периода 05.12.2016г. до 31.06.2020г. и това е 3 538,89лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира искът за основателен и доказан отчасти по следните съображения:

Отговорността на Държавата по ЗОДОВ  е обективна.Държавата отговаря за вреди причинени на граждани следствие незаконни действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица.В чл.2 от закона са изброени незаконните действия,ангажиращи отговорността на Държавата,извършени от правозащитните органи.Ищецът   първоначално е бил задържан за срок от 24часа и след това за 72 часа.Спрямо него не е  налагана  мярка за неотклонение „задържане под стража“ от съда, а е наложена МНО „Парична гаранция“ в размер на 10 000лв.,която е върната при прекратяване на наказателното производство по отношение на него. Образуваното наказателно производство е прекратено поради това,че не са събрани доказателства,от които да се установи,че Б.А.С. е извършил деянието,за което му е повдигнато обвинение,с което е осъществен състава на чл.2,ал.1,т.1,предл. 1 и т.3,предл.2 ЗОДОВ.

При тази хипотеза са налице основания за ангажиране отговорността на държавата от незаконни действия на нейните правозащитни органи и то конкретно от Прокуратурата на Р Б.,която е повдигнала незаконно обвинение срещу ищеца.

Несъстоятелно е възражението на ОП,че Прокуратурата не следва да отговаря по предявеният иск,тъй като първоначалните действия са предприети от ОД на МВР с извършения обиск,претърсване и изземване от дома на Б.А.С..Независимо,че досъдебното производство е започнало с действия на ОД на МВР всички предприети действия по разследването са съгласувани и разрешени от Прокуратурата,в случая Специализирана прокература предвид процедурата по НПК.В този смисъл Прокуратурата на РБългария е пасивно легитимирана да отговаря по предявеният иск по чл.2 от ЗОЗДОВ.

                            В настоящото производство следва да се изследват всички претърпени от ищеца вреди,доколкото те са основателни и доказани. Наказателното преследване може да е свързано с налагането на различни мерки за неотклонение, които накърняват по различен начин и в различна степен свободата на обвиняемия и причинените от тях вреди са част от вредите причинени с повдигането на неоснователно обвинение. В случая е без значение дали постановените мерки са били процесуално законосъобразни към момента на налагането им, когато е установено, че обвинението е неоснователно. Причинените от  така наложените мерки вреди, подлежат на обезщетяване и имат значение за размера на общото обезщетение.

В чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ е посочено ,че Държавата отговаря за вредите… от задържане под стража,включително като мярка за неотклонение.Ищецът е бил задържан за 24часа   на 26.11.2016г.  и след това за 72часа с Постановление на прокурора.В хода на наказателното производство не му е налагана МНО „задържане под стража“. В хода на настоящото производство ищецът не ангажира доказателства,подкрепящи твърдението му,че задържането е станало в домът му в присъствието на съпругата му,майка му и непълнолетното му дете.От свидетелските показания  се установява,че семейството му е било притеснено от воденото наказателно производство ,което е разбираемо при такава ситуация.

Общият критерии за справедливост, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, въз основа на който съдът определя размера на дължимото за претърпени неимуществени вреди обезщетение, се прилага и при присъждане на обезщетение на основанията по ЗОДОВ. За целта  съдът следва да съобрази и да подложи на преценка всички установени от ищеца конкретни обстоятелства за конкретния случай.

Относно установяване действително претърпените неимуществени вреди от ищеца,  във връзка с воденото срещу него наказателно производство,  съдът  се позовава на свидетелските показания събрани по делото.

Установява се от гласните доказателства, че след повдигнатите обвинения ищецът е изпаднал в стресово състояние и е изпитвал страх от изхода на наказателното производство.Започнал да пуши,да пие лекарства за кръвно,останал изолиран от близките и познатите си. Според гласните доказателства наличието на наказателно производство срещу ищеца е довело до прехвърляне на дялове от фирмата му срещу заем от свидетеля И.И. за определената парична гаранция,но писмени доказателства в тази насока не са представени по делото.

Безспорно излъчването по телевизия на задържането на ищеца и разгласяване на обвинението е довело до оповестяване на наличието на наказателно производство до широк кръг от хора и е допринесло за уронване доброто име и авторитет на С..

В този смисъл съдът намира предявеното искане за присъждане на обезщетение за основателно и при спазване критерия на справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД намира за справедливо и достатъчно да обезщети претърпените неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като се присъди обезщетение в размер от 3000 лв. общо, а до пълния размер от 26 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан по размер.Присъденото обезщетение е за вредите,които ищецът е претърпял в резултат на воденото наказателно производство като цяло,а не за отделни процесуални следствени действия,както ги е претендирал ищецът в ИМ.

Претенцията за присъждане на имуществени вреди съдът намира за неоснователна по следните съображения:

Сумата от 10 000лв. е определена като МНО „Парична гаранция“ и целта й в наказателното производство е да гарантира присъствието на обвиняема и неговото неотклонение от процесуалните действия.След отпадане на тази необходимост сумата е върната на ищеца.Тази сума не  е оставена на депозит и върху нея не се начисляват лихви.Предназначението й е да обслужи наказателния процес и не може да се търси лихви,които по принцип целят обезщетеяване от лишаване на ползване на определена сума.

Освен изложеното от гласните доказателства се установи,че ищецът е взел назаем тази сума и след това я върнал,но не с лихвите,а само главницата,поради което не се е обеднил с претендираната сума като лихви.Напротив ,при евентуално присъждане би се обогатил неоснователно с тази сума .

Разноските за адвокат в наказателното производство не следва да се обезщетяват по ЗОДОВ,тъй като са предмет на договаряне между адвокат и клиент.

За направени пътни разходи в размер на 400лв. също не са представени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира претенцията за присъждане на имуществени вреди за неоснователна и недоказана,поради което следва да я отхвърли.

Върху присъденото обезщетение се дължи и законна лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане ,а не както се претендира от ищеца от повдигане на обвинението.

 Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото,съобразно с уважената част от иска в размер на 125лв.

 Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Р.Б. ,ЕИК*,гр.С., бул. „В.” №* да заплати на Б.А.С., с ЕГН **********,*** на основание чл.2,ал.1,т.1и т.3 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,както и 125лв. направени по делото разноски, като иска по чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ до пълния размер от 26 000 лв. за неимуществени вреди и иска в размер на 5 540лв. имуществени вреди ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                           Окръжен съдия: