Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8887 по описа за 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8887/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Б.“ ООД
*** срещу решение №24768 от 27.01.2020 г по гр.дело
№22723/2019 г на СРС, 41 състав , допълнено с решение №116582 от
10.06.2020 г по същото дело , в частта , с която въззивникът е осъден на основание
чл.79
ал.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД
и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати
на С.В.В. *** сумата от 870 евро – невъзстановен депозит по чл.7.3 от
договор за наем от 06.11.2013 г между „В.Б.“ ООД и „Б.“ ООД , ведно със
законната лихва от 19.04.2019 г до окончателтото заплащане на сумата ; и сумата
от 440,19 евро лихви за забава върху посочената главница за периода
25.04.2014 г – 18.04.2019 г .
Въззивникът
излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС . Недопустимо е пререшен правен спор , по който е налице
влязло в сила решение по гр.д.№1259/15 г на СРС , 73 състав , като СПН по това
решение обвързва и ищеца , който е частен правоприемник на „В.Б.“ ООД . Ищецът
е можел да се конституира като страна по гр.д.№1259/15 г на СРС , 73 състав ,
защото договорът за цесия с дата 21.11.2016 г е сключен преди влизане в сила на
съдебното решение . Договорът за цесия обаче е антидатиран и е съставен 2019 г
. Искът е погасен в 3-годишна давност . СРС си противоречи в изводите кога е
прекратен договора за наем и от кога се дължи възстановяване на депозита , като
при всички случаи искът е погасен по давност . Третото лице „А.“ ЕООД е
възстановило изцяло и в брой на „В.Б.“ ООД заплатения депозит . Давността за
вземането за лихви е 3-годишна и неправилно СРС е присъдил лихви за целия
претендиран период .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Не е налице СПН между страните по
спора . СРС е дал указания по доказателствената тежест на страните . Претендира
се невъзстановен депозит по договор за наем . Липсва погасяване по давност ,
защото депозитът е следвало да се върне в едномесечен срок от заплащане на
консумативите /което е станало на 24.03.2014 г/ т.е. на 24.04.2015 г , а искът
е предявен на 19.04.2019 г . Не е доказано третото лице „А.“ ЕООД да е
възстановило изцяло и в брой на „В.Б.“ ООД заплатения депозит . Възражение за
погасяване по давност на лихвите не е разгледано , защото такива не е било
предявено , а има възражение само по отношение на главницата .
Третото лице помагач на ответника „А.“
ЕООД в о.с.з счита въззивната жалба за основателна .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.02.2020 г и е
обжалвано в срок на 06.03.2020 г /по пощата / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи изцяло иска за главница и
частично иска за лихви за забава СРС е приел следното по допустимостта на исковете . Към датата на
постановяване на решението по гр.д.№1259/15 г на СРС , 73 състав „В.Б.“ ООД е
било заличено от търговския регистър . Не може да се счете , че ищецът – като
частен правоприемник - е обвързан от СПН по това решение срещу заличена страна
. Освен това ищецът като частен правоприемник не може да се снабди с
изпълнителен лист – съгласно чл.405 ГПК само „В.Б.“ ООД би могло да се снабди с
изпълнителен лист , но същото е заличено . Не е извършено заместване по реда на
чл.222 ГПК .
Според СРС претенциите на ищеца са основателни в посочената по-горе част .
Процесната цесия е валидна и не е доказано договорът за цесия да е антидатиран
. Цесията е съобщена от цесионера-ищец като пълномощник на цедента . Ответникът
е получил депозит по договора за наем в размер на общо 870 евро , което е
посочено и в споразумение от 17.02.2014 г . Консумативите за наетия имот са
заплатени изцяло на 24.03.2014 г като наемодателят е издал бележка за това .
Следователно депозитът е следвало да се възстанови съобразно уговореното – в
едномесечен срок – или най-късно до 24.04.2014 г . По делото не е доказана
уговорка между страните по наемния договор депозитът да остане , за да обслужва
договорните отношения с новия наемател /третото лице „А.“ ЕООД /. Изявленията
на представителя на „А.“ ЕООД не се подкрепят с писмени доказателства . Не е
изтекла 5-годишна давност за вземането за връщане на депозита , което вземане
не представлява неустойка , наемна цена или периодично вземане . Неоснователно
е възражението за евентуалното възражение за прихващане , а ответникът дължи
лихви за забава .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно , като мотивите му се споделят напълно и
от настоящия съд . Не може да се приеме , че по решение №38821 от 20.07.2018 г
по гр.д.№1259/15 г на СРС , 73 състав , допълнено с решение от 26.07.2018 г , е
формирана СПН . Това е така , защото СПН се формира при влизане в сила на
съответното решение , а към датата на постановяване и влизане в сила на
решението ищецът е бил заличен от търговския регистър без да има правоприемник
. При заличаване на страната без правоприемник постановеното решение не поражда
правни последици , включително и СПН . Съгласно чл.298 ал.1 ГПК , за да
възникне СПН е необходимо да има насрещни страни или поне потенциална
възможност решението да даде защита-санкция между /универсални/ правоприемници
на насрещни страни . Например , решение постановено срещу страна , която е
починала след приключване на устните състезания , но преди постановяване на
решението , е валидно и допустимо ако починалата страна има наследници и
решението може да се изпълни срещу тях . При заличаване без правоприемник на една
от страните по делото СПН не е възможна и е лишена от всякакъв смисъл . Понеже
не възниква СПН между „страните“ по подобно дело , не настъпват и последиците
по чл.298 ал.2 ГПК или тези по чл.226 ал.3 ГПК . Следователно , в случая между
ищеца и ответника не е налице СПН по спора .
Законосъобразни са мотивите на СРС ,
че по делото не са представени доказателства договорът за цесия да е
антидатиран , както и че вземането за връщане на депозита по договор за наем се
погасява с общата 5 –годишна погасителна давност .
Процесният депозит е в размер на 870
евро съгласно споразумение между страните по договора за наем от 17.02.2014 г .
Тристранният приемо-предавателен протокол от 17.02.2014 г не урежда въпроси
свързани с депозита . С разписка от 24.03.2014 г ответникът е потвърдил
заплащането на консумативите за имота и в едномесечен срок по чл.7.3 от
договора за наем – до 24.04.2014 г - е следвало да се възстанови депозита . По
тези въпроси липсват противоречия в мотивите на първоинстанционния съд и същите
са правилни .
Не са налични убедителни доказателства
процесният депозит да е възстановен на „В.Б.“ ООД от третото лице „А.“ ЕООД . Обясненията
на управителя на третото лице „А.“ ЕООД не са подкрепени с писмени или гласни
доказателства и не трябва да се кредитират . Няма логика ищецът да отстъпи
безвъзмездно депозита на третото лице без никаква друга уговорка/насрещна
престация .
Правилно СРС не е разгледал възражение
за /частично/ погасяване по давност на вземането за лихви за забава . Подобно
възражение липсва в отговора на исковата молба и е преклудирано , а ответникът
е възразил само по отношение на иска за главница .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на спора в
тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 400 лева
адвокатско възнаграждение . До тази сума е намалено адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна от 480 лева поради прекомерност .
С
оглед материалния интерес под 5000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно и на
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №24768 от 27.01.2020 г по гр.дело
№22723/2019 г на СРС, 41 състав , допълнено с решение №116582 от
10.06.2020 г по същото дело , в частта ,
с която „Б.“ ООД *** е осъдено на основание
чл.79
ал.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД
и чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати на С.В.В. *** сумата от 870 евро – невъзстановен депозит по
чл.7.3 от договор за наем от 06.11.2013 г между „В.Б.“ ООД и „Б.“ ООД , ведно
със законната лихва от 19.04.2019 г до окончателтото заплащане на сумата ; и
сумата от 440,19 евро лихви за забава върху посочената главница за
периода 25.04.2014 г – 18.04.2019 г както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „Б.“ ООД ***
да заплати на заплати на С.В.В. *** 400 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на „А.“ ЕООД като трето лице помагач на ответника „Б.“ ООД *** .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.