№ 7424
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
като разгледа докладваното от А.И.И. Частно гражданско дело №
20211110132935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА срещу К. Т. Т. за издаване на заповед по чл.
410 ГПК, като такава е издадена на 18.06.2021 г.
Подадено е възражение от длъжника, в което е направено искане за присъждане на
разноски в размер на общо 360 лева за процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. С определение от 18.01.2022 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
С молба от 14.02.2022 г. длъжникът по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е поискал
допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като ФИРМА бъде
осъдено да му заплати направените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, претендирани на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока за отговор заявителят счита молбата за неоснователна, като сочи, че
възражението не е израз на материалноправната защита на длъжника, тъй като няма
самостоятелен характер. Намира за необосновано претендирането на адвокатско
възнаграждение, тъй като възражението е бланкетно и не е осъществено активно
процесуално поведение. Излага, че НМРАВ не предвижда възнаграждение за подаване на
възражение.
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна по
следните съображения:
В акта за обезсилване на заповедта липсва диспозитив за разноски, чието присъждане
своевременно е поискано във възражението по чл. 414 ГПК.
Съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 6, т. 2 НМРАВ и на
процесуалния представител на длъжника се определи възнаграждение в размер на 60 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 7 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В чл. 6
НМРАВ се определят възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори,
т. е. случаите, когато не се касае за процесуално представителство по определено дело. Тази
разпоредба урежда минималното възнаграждение, дължимо за адвокатска работа, конкретно
1
посочена в съответната точка и възложена от доверителя, която обаче не включва
осъществяване на дейност по процесуално представителство от довереника - адвокат. В
НМРАВ не е уредена хипотеза за дължимия размер на адвокатското възнаграждение, което
се присъжда на адвоката на длъжника, подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Процедурата по подаване на възражение от длъжника е максимално опростена,
за да може последният сам, без адвокатско съдействие, да защити интересите си, попълвайки
определената за това бланка, същата изисква минимални усилия и е неоправдано за тях на
адвоката да се присъжда възнаграждение, каквото би му се дължало за процесуално
представителство. Поради това по аналогия извършените от адвоката действия във връзка с
подаване на възражение срещу заповед за изпълнение се явяват най-близки до тези,
регламентирани в чл. 6, т. 2 НМРАВ, а именно за писмена консултация.
Въз основа на гореизложеното Софийски районен съд, 82 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение 18.01.2022 г. на СРС, 82 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
ФИРМА, ЕИК *********, да заплати на адв. К.И.Б. ЕГН **********, сумата от 60 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.
414 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2