МОТИВИ към Присъда №334 от 04.11.2015г. по НОХД №5338/2014г.
по описа на ПРС - ХХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ч.С.С., ЕГН:**********, за това, че в началото на м. октомври 2011г. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и до началото на м. февруари 2012г. е
поддържал заблуждение у П.З.Т. ***, в качеството му на ******* на „Валмар 88”
ЕООД – гр. Пловдив и с това е причинил на „Валмар 88” ЕООД – гр. Пловдив имотна
вреда в размер на 10 850 евро с левова равностойност 21 211,75 лева,
като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.211, пр.2, вр.
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният
от „Валмар 88” ЕООД, ЕИК:********* против подсъдимия Ч.С.С. граждански иск за
сумата от 10 051,75 лева /левовата равностойност на 5 139.38 евро/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „А” от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането – 20.10.2011г. до окончателното й изплащане. „Валмар
88” ЕООД, ЕИК:********* е конституирано като граждански ищец.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на престъплението.
Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното престъпление, като при
условията на чл.54 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода,
ориентирано към средния предвиден размер, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Пледира
за уважаване на предявения граждански иск.
В съдебното производство гражданският ищец „Валмар 88”
ЕООД, ЕИК:********* се представлява от адв. С.В., който моли за уважаване на
предявената гражданска претенция.
Подсъдимият С. не се признава за виновен, дава
обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения поддържа защитника си – адв. З.К., а при дадената му последна дума
моли за постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът му – адв. З.К., счита че повдигнатото
спрямо подсъдимия обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли
съда да го признае за невинен и да го оправдае.
Съдът, въз основа за събраните
и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Ч.С.С. е роден на ***г***, постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***, *******, български гражданин, неженен, осъждан,
с основно образование, работещ, ЕГН:**********.
През
м. септември 2011г. подс. С. излязъл условно предсрочно от затвора,
където изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№212/2009г. по описа на ОС - Пловдив. Тъй като бил финансово затруднен, той
решил да предприеме неправомерни действия за осигуряване на парични средства.
За целта и в изпълнение на замисленото, в началото на м. октомври 2011г. подс. С.
се срещнал със свой познат - свид. П.Т..
Подсъдимият знаел, че свид. М.Т. – дъщеря на свид. П.Т., развива търговска
дейност чрез „Валмар 88” ЕООД – Пловдив. Подс. С. провел разговор със свид. П.Т.,
в хода на който му казал, че може да осигури мобилни телефонни апарати на ниски
цени. Свид. П.Т. се заинтересувал от предложението на подсъдимия и от
посочените от него параметри на покупните цените. Преценил, че може да бъде
реализирана успешна продажба на мобилните телефонни апарати, а оттук и добра
печалба. Поради това и се съгласил на предложението на подсъдимия. Двамата се
договорили да разделят по равно получената печалба. Подс. С. предоставил на свид.
П.Т. проформа фактура от немска фирма, занимаваща се с продажба на мобилни
телефонни апарати. При уговорките между подсъдимия и свид. П.Т., подсъдимият показал
нотариално заверено пълномощно, с което баща му – С. С. /починал на 03.01.2012г./
- ***** на „Бляк стар” ЕООД, го упълномощава да представлява дружеството и за
по-голяма достоверност се съгласил да сключат договор за доставка. От своя
страна свид. П.Т. бил упълномощен от свид. М.Т. за сключване на договор за
доставка на мобилни телефонни апарати с доставчик „Бляк стар” ЕООД. Така на
20.10.2011г. бил сключен договор за доставка на мобилни телефонни апарати между
„Бляк стар” ЕООД, представлявано от подс. С., в качеството на доставчик и
„Валмар 88” ЕООД - Пловдив, представлявано от свид. П.Т., в качеството на
купувач. В договора били фиксирани, броя, марките на мобилните телефонни
апарати, единична цена, както и предадената от страна на свид. П.Т. сума, а
именно - 9750 евро и 1100 евро за разноски, собственост на „Валмар 88"
ЕООД - Пловдив. Сумата от 9850 евро била внесена от свид. П.Т., в присъствието
на подс. С., по сметка на „Бляк стар” ЕООД - Пловдив в Българо-Американска
кредитна банка - клон Пловдив на 20.10.2011г., а останалата сума – 1000 евро, свид.
П. Т. дал на ръка на подсъдимия. Последният уверил свид. П.Т., че до две
седмици мобилните телефонни апарати ще пристигнат в България. След като се
разплатили и уговорили двамата напуснали
банката и се разделили. Така подс. С.
успял да въведе в заблуждение свид. П.Т. за това, че може да реализира доставка
на мобилни телефонни апарати на изгодни цени.
Тъй като нямал никакво
намерение да се ангажира по сделката, а имал за цел единствено да си осигури
финансови средства, подс. С. още същия ден се върнал в банката и изтеглил от
сметката на „Бляк стар” ЕООД половината от внесените пари, а именно сумата от 4800
евро. На следващия ден - 21.10.2011г. подс. С. отново изтеглил от посочената
сметка пари – 4615,38 евро. Общо изтеглената за двата дни сума, както и парите,
които получил на ръка от свид. П.Т., подс. С. използвал не за покупка на мобилни
телефонни апарати, а за себе си.
След около двадесет дни
свид. П.Т. провел разговор с подс. С. и го попитал какво става с доставката на
мобилните телефонни апарати. Последният излъгал, като казал, че телефоните били
изпратени по грешка в Чехия и чакал оттам да ги изпратят в България. В
последствие подс. С. казал на свид. П.Т., че стоката е била върната в Германия.
Така подс. С. продължавал да поддържа заблуждение у свид. П.Т., като му
обяснявал, че има забавяне от страна на фирмата, от която е закупил телефоните.
В края на м. януари 2012г. свид. П.Т. се свързал с фирмата в Германия, като
взел телефона от проформа фактурата, представена му от подс. С.. В хода на
проведения разговор с представител на дружеството станало ясно, че не е имало
никаква поръчка за мобилни телефони от „Бляк стар” ЕООД - България. В
началото на м. февруари 2012г. свид. П.Т. се срещнал с подс. С. и му казал, че
се е свързал с фирмата в Германия, както и за обстоятелствата, които са му
станали известни. Едва тогава подс. С. признал на свид. П.Т., че го е измамил и
не е правил поръчка за телефоните и че веднага след като парите са постъпили по
сметка на „Бляк стар” ЕООД ги е изтеглил и проиграл на хазарт в пловдивско
казино.
Съгласно установения
курс на БНБ - 1,955 лв. за 1 евро, към инкриминирания период, общата левова
равностойност на причинената имотна вреда на „Валмар 88” ЕООД - Пловдив,
възлиза на 21 211,75 лв.
Впоследствие свид. П.Т.
провел множество разговори с подс. С. за връщане на дадените парични средства. Многократно
го търсил, както в дома му, така и по телефона. Афектиран от действията на
подсъдимия, при тези срещи и разговори свид. П.Т. бил по – настоятелен от
обичайното за получаване на дадените парични средства. Поради това и на
22.02.2012г. и на 27.02.2012г. подсъдимият върнал на свид. П.Т. част от взетата
парична сума – 3160 лева на 22.02.2012г. и 8000 лева на 27.02.2012г. За това
били съставени разписки. Свид. П.Т. обаче продължил да иска остатъка от цялата
сума. Подсъдимият го уверил, че ще върне всички пари, но го помолил да не
депозира жалба за случилото се. Свид. П.Т. се съгласил, с уговорката, че парите
ще му бъдат изцяло възстановени. В продължение
на около година и половина това не се случило. В този период от време двамата
провели множество разговори, както насаме, така и пред свидетели, като в много
от случаите свид. П.Т. бил настоятелен, ядосан и повишавал тон. При тези
разговори свид. П.Т. искал подсъдимият да му върне остатъка от дадените парични
средства. Последният предлагал това да стане на части, но свид. П.Т. не се
съгласявал. Тъй като остатъкът от дадените парични средства не бил върнат дълго
време, през месец октомври 2013г. свид. П.Т. ***.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни доказателства - изцяло от показанията на свидетелите М.Т., Г.М., Г.Ф. и Г.Л.,
отчасти от показанията на свидетелите П.Т., Н.С., В.П. и К.Т., както и отчасти
от обясненията на подс. Ч.С..
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – жалба до РП – Пловдив от П.З.Т.
с вх. №9495/13 от 03.10.2013г. /л.5 – 6 от дос.пр./, копие на договор за
доставка от 20.10.2011г. /л.7 – 8 от дос.пр./, копие на нотариално заверено
пълномощно от 25.08.2009г. /л.9 от дос.пр./, копие на проформа фактура /л.10 от
дос.пр./, заверени копия на отчет по сметка от Българо – американска кредитна
банка /л.17 – 18 от дос.пр./, заверено копие на Решение №1283 от 18.02.2004г.,
постановено по ф.д. №594/2004г. по описа на ОС - Пловдив /л.19 – 20 от
дос.пр./, заверено копие на нотариално заверено пълномощно от 02.04.2012г. /л.21 от дос.пр./, заверени
копия на разписки /л.22 от дос.пр./, заверено копие на Годишна данъчна
декларация /л.23 от дос.пр./, копие на справка от БНБ /лб.55 от дос.пр./,
характеристична справка /л.61 от дос.пр./, справка за съдимост /л.12 – 13 от
съд. пр./, справка от ТД НАП с изх. № 11-01-225/17.04.2015г. /л.92 от съд.пр./,
отчет по сметка на Българско – американска
кредитна банка /л.141 от съд.пр./.
В съдебното производство пред настоящия съдебен състав
свид. П.Т. беше подробно разпитан за развилите се събития през инкриминирания
период. Показанията на този свидетел, дадени непосредствено пред съда, не се
кредитират единствено в частта им, в която посочва, че сумата, която е била
преведена в Българо – американска кредитна банка на 20.10.2011г. е в размер на
9750 евро. Размерът на преведената
парична сума, а именно 9750 евро, е неправилно посочен от свид. П.Т.. От
разпита му става ясно, че той сочи този именно размер, тъй като го свързва с
посочения в проформа фактурата на немската фирма общ размер на сумата по
доставката. От приложения отчет по сметка от Българо – американска кредитна
банка обаче става ясно, че действително преведената по сметка на „Бляк стар”
ЕООД сума на 20.10.2011г. е в размер на 9850 евро. При това положение следва да
се приеме, че преведената сума е в размер на 9850 евро, а не както твърди свид.
П.Т. - 9750 евро. В останалата част показанията на свид. П.Т. се възприемат и
ползват от съдебния състав при изграждане на изводите му за фактическата
установеност на развилите се събития. Неоснователно е и не се споделя от съда
становището на защитата за това, че единствено и само показанията на този
свидетел сочат на виновност на подсъдимия. Показанията на свидетеля П.Т. в
кредитираната от съда част, са пълни, подробни и богати на детайли относно развилите
се събития. Именно в множеството им детайли показанията му намират пълно
съответствие с доказателствения материал по делото, възприет от съда. Казаното
от него се подкрепя от показанията на част от останалите свидетели /свид. М.Т.
и свид. Г.М./, както и от писмените доказателства – отчет по сметка от Българо
– американска кредитна банка, договор за доставка, пълномощно и два броя
разписки за връщане на част от паричните средства. Именно това съответствие е
основанието показанията на свид. П.Т. да бъдат кредитирани от съда. А
становището на защитата в обратния смисъл да бъде прието за неоснователно.
Показанията на свидетелите М.Т. и свид. Г.М., дадени
пред настоящия съдебен състав, се ценят изцяло. Те са напълно съответни на
показанията на свид. П.Т., за фактите, станали им известни във връзка с
дадените парични средства и обещаните мобилни телефонни апарати. Показанията на
свидетелите Г.Ф. и Г.Л. /ангажирани в това качество от страна на защитата/ също
се ценят изцяло. Свид. Г.Ф. изнася твърдения за бизнеса с мобилни телефонни
апарати на подсъдимия С. преди влизането му в затвора. Обстоятелството, че
последният е търгувал с такива вещи и е бил един от водещите търговци не може
да опровергае измамливите му действия спрямо свид. П.Т. и причинената вреда на
ощетеното юридическо лице „Валмар 88” ЕООД - Пловдив, както и да мотивира
извод, че деянието му не е престъпно. Казаното от свид. Г.Л. се кредитира с
доверие от съдебния състав. Този свидетел изнася твърдения, че между
подсъдимият С. и свид. П.Т. е имало бизнес отношения, без да е наясно в детайли
с тях. Сподели пред съда какво са му казали и двамата за техните отношения. В
показанията си твърди: „П.Т. му даде на Ч. някакви пари да закупят някакви
телефони. .... Знам примерно, че сделката не се осъществи”. Обстоятелството, че
свидетелят борави с термини като „бизнес отношения” и „сделка”, не означава, че
отношенията между подсъдимия и свид. П.Т., в качеството му на ****** на „Валмар
88” ЕООД - Пловдив, са били гражданскоправни, още повече, че свид. Г.Л. не е
бил запознат в детайли с развиващите се събития, а изнася пред съда своите
твърдения, станали му известни единствено от провеждани разговори с подсъдимия
и свид. П.Т..
Показанията на свид. В.П. не се ценят от съдебния
състав в частта, в която той заявява, че парите, които са дадени от свид. П.Т.
на подсъдимия са били дадени срещу лихва от 10 %. Първо, защото този свидетел
заяви, че това му е станало известно от разговор с подсъдимия и второ, защото
не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Дори подсъдимият С.
твърди, че парите са му дадени от свид. П.Т., с цел реализиране на съвместна
печалба, а не са били предоставени срещу лихва.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Н.С. и К.Т.,
в частта, в която заявяват, че подсъдимият е полагал усилия за осъществяване на
доставката на мобилни телефонни апарати по интернет, че е пътувал до Франция
пак във връзка с това, и въобще, че е искал да се ангажира по сделката. И двете
свидетелки са заинтересовани, предвид на това, че се намират в близки отношения
с подсъдимия /свид. Н.С. е негова майка, а свид. К.Т. се намира във фактическо
съжителство с подсъдимия/. Показанията и на двете свидетелки обслужват
защитната версия на подсъдимия. Изнесеното от тях обаче е изолирано и намира
опора единствено в обясненията на подсъдимия С., които обаче в тази им част не
се ценят от съда, при изграждане на изводите за фактическата установеност. Действително
обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и
доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа
страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Израз на възприетата
защитна позиция е казаното от подсъдимия, че е полагал усилия за осъществяване
на доставката на мобилни телефонни апарати по интернет, като е контактувал с
различни фирми, че е пътувал до Франция пак във връзка с това, че е ползвал
част от преведените по сметката на „Бляк стар” ЕООД парични средства именно за
пътуване до Франция, и въобще, че е правил всичко възможно да се ангажира по
сделката. Така изнесените от него твърдения са в директно противоречие не само
с показанията на свид. П.Т., но и с приложения по делото отчет по сметка. От отчета
по сметка става ясно, че част от сумата – 4800 евро е била изтеглена от
подсъдимия още в деня на внасянето й, а на следващия ден е изтеглена и парична
сума от 4615,38 евро. В опит
да оправдае действията си подсъдимият заяви пред съда, че е изтеглил парите, за
да може да пътува до Франция и да осигури реализиране на доставка на мобилни
телефони. Тук е налице едно съществено противоречие в казаното от него и в
приложения по делото отчет от сметка. Подс. С. заявява, че е правил многократни
опити за реализиране на сделката в период от седмица до десет дни след превода
на парите, че това не се е случило, тъй като „Бляк стар” ЕООД не
е регистрирано по ДДС и че едва след това е взел
решение да пътува за Франция. Същевременно обаче категорично се установява, че е
изтеглил част от парите още в деня на внасянето им, а друга част на следващия
ден. Това именно обстоятелство мотивира извод за недостоверност на обясненията
му и за кредитиране показанията на свид. П.Т. за всички факти, касаещи
сделката, относно развилите се събития по даването на паричните средства,
относно уговорките между двамата, както и относно действията на всеки от тях в
тази връзка. Освен това изнесеното от подсъдимия за посочените по – горе
обстоятелства, не намира никаква подкрепа в събраните по делото
писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Ч.С.С., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.211,
пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК,
тъй като в началото на м. октомври 2011г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
до началото на м. февруари 2012г. е поддържал заблуждение у П.З.Т. *** в
качеството му на ***** на „Валмар 88” ЕООД – гр. Пловдив и с това е причинил на
„Валмар 88” ЕООД – гр. Пловдив имотна вреда в размер на 10 850 евро с
левова равностойност 21 211,75 лева, като причинената вреда е в големи
размери.
От обективна страна с действията си подсъдимият, с цел личното си
имотно облагодетелстване, в началото на м. октомври 2011г. в гр. Пловдив е
въвел в заблуждение П.З.Т. *** в качеството му на пълномощник на „Валмар 88”
ЕООД – гр. Пловдив, че ще достави мобилни телефонни апарати на ниски цени, от
което ще се реализира добра печалба. Така посочената формирана неправилна
представа у измаменото лице подсъдимият е поддържал до началото на м. февруари
2012г. Мотивиран от неправилните си представи за действителността свид. П.Т. е
извършил акт на юридическо разпореждане с парични средства на „Валмар 88” ЕООД
– гр. Пловдив, предоставяйки ги на подсъдимия, в резултат на което за
дружеството е настъпила имотна вреда в размер на 10 850 евро, с левова
равностойност от 21 211,75 лева.
С присъда №73 от 24.04.2009г., постановена по НОХД
№212/2009г. по описа на ОС – Пловдив, в сила от 05.01.2010г., подсъдимият е
признат за виновен за извършени престъпления по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255,
ал.1, пр.1, вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, по чл.255, ал.1, пр.1, вр. чл.2, ал.1
и ал.2 от НК, по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2,
вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от НК. На осн. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно
общо най – тежко наказание от една година и единадесет месеца лишаване от
свобода, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в
размер на 4900 лева. На осн. чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода, като е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип. С протоколно определение от 30.08.2011г., в сила от 08.09.2011г.,
постановено по ЧНД №1526/2011г. по описа на ОС – Пловдив С. е освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД №212/2009г. по
описа на ОС – Пловдив, наказание в размер на три месеца и един ден, с
изпитателен срок от шест месеца. Посоченото осъждане се отразява на правната
квалификация на вмененото във вина престъпление на С. и определя извършеното от
него престъпление, като такова извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б. “А” от НК. Ето защо е налице по – тежко квалифициращ
признак на престъплението – по чл.211, пр.2 от НК.
Налице е и по – тежката квалификация на чл.210, ал.1, т.5 от НК, тъй
като от измамата резултира вреда в „големи размери”. Причинената от
престъплението вреда за „Валмар 88” ЕООД – гр. Пловдив надвишава сбора на 70 минимални
работни заплати за страната по същото време /МРЗ към инкриминирания период е
била 270 лева/, което е предпоставка за квалифициране на измамата по чл.210,
ал.1, т.5 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият С. е
съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е
противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици, като е действал с предвидената в закона
користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същият напълно е съзнавал,
че формира неправилна представа у свидетеля П.З.Т. и че поддържа същата в
определен период от време. Още при даването на обещанието си, че ще достави
мобилни телефонни апарати на ниски цени, от което ще се реализира добра печалба,
е бил наясно, че няма да се ангажира по тази сделка, но въпреки това е взел
сумата от 10 850 евро, с левова равностойност от 21 211,75 лева, с ясното
съзнание, че ще я използва за себе си. Ясно е, че е целял престъпния резултат -
настъпването на имотната вреда за „Валмар 88” ЕООД – гр. Пловдив.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в незачитане на
установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимия за лично
облагодетелстване по непозволен начин и в ниската му правна култура.
За престъплението по чл.211, пр.2, вр. чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК законодателят
е предвидил наказание от три до десет години. Предвидено е и че съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът отчете, съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства
семейното му положение, предвид полаганите от него грижи за майка му,
сравнително младата му възраст и трудовата му ангажираност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха. Не следва да се отчита като
отегчаващо отговорността обстоятелства осъждането му по НОХД №212/2009г. по
описа на ОС – Пловдив, тъй като същото определя по – тежката квалификация на
престъплението. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
При така наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и при липсата на
отегчаващи такива, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в
законоустановения минимум от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо
и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. С оглед
наличието на посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
намира, че не е необходимо спрямо подсъдимия да бъде постановявана конфискация
до една втора от имуществото му.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като не са налице материалноправните изисквания на
посочената правна норма, предвид на това, че преди извършване на деянието,
предмет на настоящото производство, подсъдимият е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.
На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
следва да бъде определен първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия Ч.С.С. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит
тип.
По гражданските искове:
С оглед признаването на подсъдимия Ч.С. за виновен в
извършване на вмененото му във вина престъпление по чл.211, пр.2, вр. чл.210,
ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК, с пострадал „Валдам
88” ЕООД и с причинена вреда в размер на 10 850 евро с левова равностойност
21 211,75 лева, съдът счита, че предявеният от „Валмар 88” ЕООД,
ЕИК:********* против подсъдимия Ч.С.С. граждански иск за имуществени вреди се
явява основателен и доказан в претендирания размер. Установи се по делото, че
са възстановени част от причинените вреди /в общ размер на 11 160 лева/. Поради
това и осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец „Валмар 88” ЕООД,
ЕИК:********* сумата от 10 051,75 лева /левовата равностойност на
5 139,38 евро/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат на престъплението по чл. 211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 20.10.2011г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Ч.С.С. следва да бъде осъден да заплати на
„Валмар 88” ЕООД, ЕИК:********* сумата
от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед уважения размер на гражданския иск подсъдимият
Ч.С.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Пловдив сумата от 402,07
/четиристотин и два лева и седем стотинки/ лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! М.Т.