№ 19496
гр. София, 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110165923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е. Н. Г. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата общо 3374,37 лв. сбор от 34,90 лв. за отоплителен за период 01.05.2008-31.05.2008 г.,
от които 14,28 лв. главница за дялово разпределение и 20,62 лв. лихва за дялово
разпределение; 369,45 лв. за периода 01.05.2009-31.12.2009 г., от които 166,22 лв. главница
за цена на топлинна енергия, с 170,28 лв. - лихва; 14,28 лв. главница за дялово
разпределение, с 18,67 лв. лихва за дялово разпределение; 1575,38 лв. за периода 01.01.2010-
31.12.2010 г., от които 756,92 лв. главница за цена на топлинна енергия, 786,32 лв. лихва за
забава., 14,28 лв. главница за дялово разпределение и 17,32 лв. лихва за дялово
разпределение; 1394,64 лв. за периода 01.01.2011-31.12.2011 г., от които 729,43 лв. главница
за топлинна енергия, 635 лв. лихва за забава, 14,28 лв. главница за дялово разпределение и
15,93 лв. лихва за дялово разпределение, всички за имот в гр. София, ж.к. "Л, бл. ***, вх. А,
***, ***. Твърди се, че ищцата е собственик на имота по наследство, за който подала
заявление за промяна титуляра на партидата. При това ответното дружество претендирало
заплащане на процесната сума за доставка на топлинна енергия, въпреки че вземанията са
погасени по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което възражение ищецът въвежда.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът
признава иска. Поддържа, че не е дал повод за водене на делото и настоява разноските да
останат в тежест на ищеца. Оспорва претенцията по чл. 38, ал.2 от ЗА поради липса на
материалните предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ. Претендира
съдебни разноски.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът
следва да установи наведените фактически твърдения, чрез които обосновава своя правен
интерес от водене на делото, включително, че ответникът претендира (принудително)
плащане на отричаните парични вземания. Тъй като е предявен отрицателен установителен
иск, то спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действително на следните юридически факти: наличие на договорно отношение за доставка
на топлинна енергия, по което ищецът (има качеството потребител и ответникът е извършил
доставка на стойност претендираното парично вземане през процесните периоди; наличие
на изискуемо парично вземане, за което не е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, през който период давността е спирана и прекъсвана. Тези
обстоятелства подлежат на доказване от ответника.
1
Според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №
163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., Определение № 29 от
14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № ***9/2018 г., II т. о. и др., ако „противната страна твърди,
че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че
страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ
без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя
следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по
чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.“ Ето защо за ответника
е тежестта на доказване да опровергае, че ищецът е материално затруднено лице, за което
съдът указва, че не сочи доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4
от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на
процесния топлоснабден имот; правото на парично вземане, съобразно твърденията на
ищеца за суми и периоди, е покрито с давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към датата
на предявяване на иска.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, поради което следва
да се допуснат за приемане, и искането по чл. 164 от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца, при режим на довеждане, за датата на
насроченото съдебно заседание за установяване на посочени в искова молба обстоятелства.
УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетел в с.з., делото ще се гледа без тези
доказателства, на основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
2
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2023 г. от
09,45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3