МОТИВИ по НОХД № 30 384/09 г. по описа на РС – М.
Подсъдимият А. Д. А. е обвинен в това, че на 15.07.2008
г. в с. Г., област М. в съучастие като извършител с Б. С. И. xxx причинил на И.
В. И. xxx. средни телесни повреди, изразяващи се в – счупване на от VІІ – мо до
Х – то ребра в лява гръдна половина, довело до трайно затруднение движенията на
снагата за срок над един месец и развил се на базата на гръдна травма
левостранен хемопневмоторакс, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр.
с ал.1 от НК.
Подсъдимият Б. С. И. е обвинен в това, че на 15.07.2008
г. в с. Г., област М. в съучастие като извършител с А. Д. А. xxx причинил на И.
В. И. xxx. средни телесни повреди, изразяващи се в – счупване на от VІІ – мо до
Х – то ребра в лява гръдна половина, довело до трайно затруднение движенията на
снагата за срок над един месец и развил се на базата на гръдна травма
левостранен хемопневмоторакс, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота– престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда да
определи наказанието при условията на чл.54 НК спрямо и двамата подсъдими, отлагайки
изпълнението му съгласно чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимите А. и И. не се признават за виновни, дават
обяснения, като подс. А. отрича да е удрял и ритал св. И., а подс. И. да го е
ритал. Подс. И. твърди, че полицейския служител св. Ф. е “манипулирал” фактите,
и че определени свидетели не говорят истината.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано
бе и прието заключение по назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Б. С. И. е женен, безработен и неосъждан. Подс. А.
е неженен, безработен и неосъждан / реабилитиран/. И двамата подсъдими живеят в
с. Г., област М..
Св. П. К. Н. е земеделски производител в с. Г., област
М.. С посредничеството на Бюрото по труда, св. И. В. И. / понастоящем починал, видно
от служебно изискания акт за смърт №007/19.10.2009 г. /, работил при св. Н. като
овчар. Св. Л. И. А. също работил при св. Н. като овчар. Поради това, че фермата
на св. Н. xxx, св. Н. предоставил на работниците си, в т. ч. и на св. И. велосипед
посредством който да се придвижва до работното място. На 15.07.2009 г. св. И. пасял
животни в района на местност “П. мост” в землището на с. Г., област М.. Покрай
него минал св. А., на който св. И. дал велосипеда на св. Н.. Св. И. обещал, че
ще го върне на св. И., но така и не го върнал до края на работния ден на св. И..
Затова последния свършвайки работа се прибрал в селото и отишъл да търси
велосипеда при св. А.. Преди това св. Н. през деня минал покрай дома на св. А. и
видял захвърлело колелото си, заради което го прибрал. Отивайки при св. А., последния
го нямало в къщи, защото бил по покана на подс. И. в дома на последния. Там
подс. И., подс. А. и св. А. се черпели с алкохол. Пристигайки да търси велосипеда
св. И. влязъл в дома на подс. И. и попитал за велосипеда. Подс. И. отговорил, че
няма такъв в дома му, а ако му трябва на св. И. да вземе неговото за послужване.
Св. И. не повярвал на казаното от подс. И. и се усъмнил, че подс. И. и подс. А.
са продали чуждото колело. Тогава подс. И. започнал да се кара със св. И., ударил
последния, вследствие на което св. И. паднал на земята, а върху него паднал и
подс. И.. Двамата започнали да се дърпат притискайки с тялото си - подс. И. това
на св. И., а отстрани подс. А. започнал да рита св. И.. Последния успял да се
изправи, въпреки побоя, и си тръгнал носейки скъсаната си риза в ръка. По пътя
си св. И. срещнал св. П. П. П., на която разказал за случилото се, а св. П. го
посъветвала да потърси лекар. Св. И. се прибрал у дома си, където била
съпругата му св. Р. Ц. И.. Св. И. й разказал и на нея за случилото се, а през
цялата нощ не успял да спи заради изпитващите болки. На сутринта св. И. отишъл
при св. Н., разказал и на последния за случилото се и затова, че има нужда от
медицинска помощ, при което св. Н. закарал с л. а. св. И. xxx. След преглед при
личен лекар и извършени ро графия на лява гръдна половина, на 16.07.2008 г. св.
И. xxx. След предстоя си там, св. И. посетил и съдебен лекар, който изготвил
съдебно медицинско удостоверение №126/2008 г..На 23.07.2008 г. св. И. подал
жалба при св. Ф. xxx, прилагайки и изготвеното съдебно медицинско удостоверение.
Давайки обяснения по случая Св. И. посочил и свидетели, чиито показания били
събрани от св. Ф., а именно тези на – св. П. П., св. П. Н., св. П. И. П., писмени
обяснения дали и двамата подсъдими. Заради случилото се в РУ на МВР М. било
образувано и досъдебно производство / ДП/ в рамките на което била назначена и
изготвена и съдебно медицинска експертиза. Съгласно заключението й вследствие
на побоя св. И. е получил следните увреждания – травма на главата с разкъсно
контузна рана в областта на дясна вежда, гръдна травма с охлузвания по
страничната повърхност в дясно, счупване от VІІ – мо до Х – то ребра в ляво с
развитие на левостранен хемопневмоторакс – излив на кръв и наличие на въздух в
гръдната кухина.
Уточнено е от експерта, че травма на главата с
разкъсно контузна рана в областта на дясна вежда е довело до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота / лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 НК и т.15 от Постановление №3/27.09.1979 г., Пленум на ВС/, счупването
от VІІ – мо до Х – то ребра в лявата гръдна половина е довело трайно
затруднение движенията на снагата за срок над един месец / средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК и т.10 от Постановление №3/27.09.1979 г.,
Пленум на ВС/, а развилият се левостранен хемопневмоторакс – излив на кръв и
наличие на въздух в гръдната кухина е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на св. И. / средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК и т.13 от Постановление №3/27.09.1979 г., Пленум на ВС/.
От горното е видно, че са налице две средни телесни
повреди по смисъла на посоченото в т.10 и т.13 от Постановление №3/79 г., Пленума
на ВС.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът се
базира на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и на
приобщените по ДП № 777/08 г. на РУ на МВР М.. Съдът анализира заедно и
поотделно всички свидетелски показания, а също и обясненията на двамата
подсъдими. Няма основание съда да не кредитира показанията на св. П. П., защото
макар и да се твърди от подс. И., че същата не било възможно процесния ден да
срещне св. И., то показанията на св. П. са ясни и обективни в контекста на
изложеното от св. И.. Св. П. Н. също много ясно и точно посочи известните му
факти и обстоятелства по случая, не премълчавайки нищо, за разлика от св. Л. А.
и св. П. П., които прикриват авторството на деянието в лицето на двамата
подсъдими. Съдът взе предвид и показанията на св. И. В. И. / приобщени съгласно
чл.281, ал.3 вр. с ал.1, т.4, пр.2 и т.5 НПК/, които са обективни, с известни
неточности относно несъставомерни признаци на деянието. Съдът отчита факта, че
св. И. е пострадал, съответно и заинтересован, отчита се и употребата на
алкохол към момента на деянието, но неговите показания са в контекста на
другите събрани доказателства по делото и най – вече в съответствие със
заключението по назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза. Показанията
на св. Н., св. П. и св. Р. И. напълно отговарят на описанието на уврежданията
по механизъм и авторство на причиняването им.
Показанията на св. М. И. И., нямат значение да
авторството на деянието, защото същата не е очевидец на деянието, а освен това
е и заинтересована като съпруга на подс. И.. Съдът отчита и това, че св. Р. И. е
съпруга на починалия св. И. и съответно също е заинтересована, но тази
свидетелка съобщи добросъвестно станалите й непосредствено факти и обстоятелства
след прибиране на св. И. в дома им. Няма причина съда да приеме обясненията на
подс. И. и показанията св. И. където твърдят, че св. И. въпросната вечер не си
е била в къщи, защото св. И. не предяви граждански иск от името на починалия си
съпруг – св. И., респ. обективно и незаинтересовано даде показания за случилото
се.
Св. Л. Р. Ф. бе разпитан заради възраженията на подс.
И. с твърдението, че св. Ф. е “манипулирал” свидетелите и едва ли не “насила” е
осигурил показанията им. Стана ясно от показанията на св. Ф., че св. И. подавайки
жалба и давайки писмени обяснения по случая, на практика е посочил като
свидетели св. П., св. Н. и св. П..
Обясненията на двамата подсъдими са само форма
на избрана от тях защитна позиция, която не се подкрепя от други писмени или/ и
гласни доказателства. Съдът не прие подс. И. и подс. А. да са били поставени в
“афектно състояние” по смисъла на чл.132, ал.1 НК, предизвикано от обида или
друго противозаконно действие от страна на св. И.. Няма данни по делото освен
обясненията на подс. И., които да доказват тези възражения.
Съдът вземайки
предвид горното, прие, че процесното деяние е извършено при условията на чл.20,
ал.2 вр. с ал.1 НК. Видно е от данните по делото, че двамата подсъдими са
извършители защото са участвали в изпълнението на престъплението нанасяйки
удари и ритници на св. И..
Имайки предвид горния разбор на доказателствата и при
това тълкуване на закона, съдът прие, че обвинението спрямо подс. И. и подс. А.
за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК е
доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 НПК. Тъй като не е налице
която и да е от хипотезите на чл.304 НПК, съдът не призна подс. И. и подс. А. за
невинни и не ги оправда по обвинението.
Събраните по делото доказателства – поотделно и като
съвкупност навеждат на категоричния извод - подс. И. е удрял св. И., а подс. А.
е ритал св. И., като съучастници под формата на извършители и в следствие на
това са причинили визираните по горе увреждания на починалия понастоящем св. И..
Имайки предвид изложеното и при този разбор на
доказателствата, съдът намери, че подс. А. Д. А. и подс. Б. С. И. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, както следва:
Подс. А. xxx в съучастие като извършител с Б. С. И. xxx
причинил на И. В. И. xxx. / понастоящем починал/ средни телесни повреди, изразяващи
се в – 1.счупване на от VІІ – мо до Х – то ребра в лява гръдна половина, довело
до трайно затруднение движенията на снагата за срок над един месец и 2.развил
се на базата на гръдна травма левостранен хемопневмоторакс – излив на кръв и
наличие на въздух в лявата гръдна кухина, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на И..
Подс. И. xxx в съучастие като извършител с А. Д. А. xxx
причинил на И. В. И. xxx. /понастоящем починал/ средни телесни повреди, изразяващи
се в – 1.счупване на от VІІ – мо до Х – то ребра в лява гръдна половина, довело
до трайно затруднение движенията на снагата за срок над един месец и 2.развил
се на базата на гръдна травма левостранен хемопневмоторакс – излив на кръв и
наличие на въздух в лявата гръдна кухина, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на И.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. А. и
подс. И. са съзнавали обществено опасния харатер на деянието, предвиждали са
настъпването на обществено опасните му последици и са искали тяхното настъпване.
За
извършеното от подсъдимия А. и подсъдимия И. престъпление по чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът ги призна за ВИНОВНИ и
им наложи съответно наказание и на двамата – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на настоящата присъда.
При определяне вида и размера на наказанията, съдът
намира, че е съобразил всички обстоятелства за тяхната индивидуализация спрямо
и двамата подсъдими, като определи наказанията при условията на чл.54, ал.1 и
ал.2 НК приемайки, че са налице превес смекчаващи отговорността обстоятелства -
и двамата подсъдими имат чисто съдебно минало и на процесната дата са били
употребили алкохол, който явно е отслабил волевите задръжки и действия на
подсъдимите, не на последно място и двамата подсъдими са мъже, които няма данни
по делото да имат в миналото други от подобни на случая прояви. Съдът не
определи наказанието при условията на чл.55 НК и не замени наказанието лишаване
от свобода с пробация защото няма многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК защото и двамата
подсъдими са не осъждани, наложеното наказание е под три години лишаване от
свобода и най – важното съдът счита, че за постигане целите на наказанието и
най – вече за поправяне на подсъдимите, последните не е наложително да
изтърпяват ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.
С така наложените по вид и размер наказания съдът
счита че могат да се постигнат целите на чл.36 НК, справедливо са определени
съобразено степента обществена опасност на деянието и личността на подс. А. и
подс. И., при спазване и на изискванията на чл.21, ал.1 от НК спрямо
съучастниците като извършители в лицето на двамата подсъдими. Не на последно
място съдът намира, че наложените условни наказания лишаване от свобода като
размер са съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
По делото не бе предявен граждански иск, за да се
налага съда да излага мотиви по гражданска отговорност.
При този изход на делото и при условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А. Д. А. да заплати по сметка на ВСС
сумите - 40 / четиридесет / лева деловодни разноски – изплатени
възнаграждения на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия
Б. С. И. да заплати по сметка на ВСС сумите - 40 / четиридесет / лева
деловодни разноски – изплатени възнаграждения на вещо лице и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ К. С./