РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500910 по описа за 2021 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 273282/26.04.2021г., подадена от П. ИВ. Б.
срещу решение № 260580 от 12.04.2021г. по гр.д.№714/2021г. на РС- Бургас.
С решението са наложени мерки за защита на малолетната Р. П. Б. с ЕГН:**********,
представлявана от майка си Л. ЦВ. Х. с ЕГН:**********, двете от ***срещу осъществено на
23.01.2021г. домашно насилие от П. ИВ. Б. ЕГН:**********, от ***, както следва: Б. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. П. Б.,
забранено му е да приближава на по-малко от 100 метра жилището, детската градина и
местата за социални контакти на Р.Б. за срок от 12 месеца, считано от постановяването на
решението. Също така, Б. е задължен да посещава специализирана програма за извършители
на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“- гр. Бургас, бул. „Мария
Луиза“ №9 и е осъден да заплати на Л. ЦВ. Х. съдебно-деловодни разноски в размер на 400
лв., а в полза на РС- Бургас- глоба в размер на 500 лв., както и сумата от 25 лв.- държавна
такса за производството.
Издадена е заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН под №260036 от 12.04.2021г., от
която дата започва да тече и срока, за който са наложени мерките по ЗЗДН- така чл. 15, ал.2,
чл.17, ал.2 и чл.19, предл.2 от същия закон.
С жалбата, решението е оспорено като недопустимо, респективно- като неправилно и
1
необосновано, постановено при неправилен анализ на доказателствата.
Жалбоподателят намира, че молбата за защита била недопустима, тъй като не била
доказана по несъмнен начин точната дата на домашното насилие /пункт 9 от
обстоятелствената част на жалбата/. Не било доказано и в какво се състои насилието- не
било взето предвид, че детето посещава детско заведение и не било изключено
„възпалението“ да се дължи на хигиенните условия в детската градина или в дома на детето
/пункт 8/. Липсвал официален документ от лекар, който да доказвал, че „възпалението“ е в
резултат на действията на въззивника /пункт 10/, а носените от въззивника брада и мустаци
изключвали възможността, ако той е извършил описаните в молбата за защита действие,
състоянието на детето да се нормализира за един ден /пункт 11/. Показанията на св. А., на
които единствено се основавало решението, не били преки, а косвени и не следвало да се
кредитират. Сочи, че изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН било опровергано от
останалите доказателствени материали. Документите от досъдебното производство
/обяснения и показания на свидетели/ били частни документи със свидетелстващо
съдържание, които следвало да се ценят според вътрешното убеждение на съда с оглед
всички обстоятелства по делото. Актовете на органите на досъдебното производство не
представлявали доказателство, нито имали задължителна сила за гражданския съд, за
разлика от влязлата в сила присъда и то само относно обстоятелствата, посочени в чл.300
ГПК. В случая досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител, а
спрямо въззивника нямало повдигнато обвинение, което с оглед презумпцията за
невиновност означавало, че той е абсолютно невиновен. Изтъква, че независимо, че за част
от обстоятелствата вече са събрани доказателства в гражданското производство, с оглед
принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса всички факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. Понеже това не било сторено, а първоинстанционният съд използвал
досъдебното производство като доказателствено средство, макар същото да нямало
задължителна сила за него, било допуснато съществено нарушение на правилата, което
водело до отмяна на решението.
Изтъква се още, че производството по делото било опорочено, тъй като двете дела за
домашно насилие, заведени против въззивника от Л.Х. били разгледани от един и същи
съдия, при което за въззивника възниквало съмнение дали изборът е случаен, понеже се
вземали предвид само и единствено доказателствата на въззиваемата, а доводите на
въззивника се игнорирали /пункт 7/. Процедурата в синята стая била некоректна, тъй като
била извършена без личното участие на въззивника и на неговия защитник- адвокат /пункт
3/. Изложени са твърдения относно заинтересоваността на св. А. от изхода на делото- пункт
1, 2, 4, и са развити доводи, че нейните показания са неверни и предубедени, като се сочи, че
същата е инициаторът на делата срещу въззивника, с единствена цел на свидетелката и
дъщеря й да му навредят, с цел той да не вижда детето си. Счита, че цялата процедура е
скалъпена с цел детето да бъде отчуждено от баща си, като му се внуши, че баща му е
насилник и престъпник, с което се нанасяло дълбока травма в съзнанието и психиката на
2
детето и същевременно се опозорявало доброто име на въззивника в обществото /пункт 12/.
Изразява съмнение в психическото и здравословно състояние на молителката Х. и
родителския капацитет на последната /пункт 6/.
Изтъква се също, че Асоциация „Деметра“, респективно- ЦСРИ има комерсиална
цел- да се облагодетелства финансово чрез специализираните програми, извършващи
социални услуги в тази сфера. Отказано му било от Отдел „Закрила на детето“- Бургас, да
бъде извършено събеседване за родителски капацитет от НПО от гр. София, като било
поискано това да се извърши от друга организация, което показвало субективно отношение
на държавния орган.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски за двете
инстанции. Ангажирани са доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
адв. Чайпек като пълномощник на Л. ЦВ. Х., в качеството на законен представител на
малолетната Р. П. Б.. С него жалбата се оспорва като неоснователна и се иска обжалваният
съдебен акт да бъда оставен в сила, а на въззиваемата да се присъдят разноските за
въззивната инстанция. Анализирани са доказателствата по делото- декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, като са изложени съображения относно нейната доказателствена стойност и липсата
на доказателства, ангажирани от въззивника, опровергаващи твърденията в нея; показанията
на св. А., припокриващи се с изложеното от детето в „Синя стая“; развити са съображения,
че детето не е манипулирано от майка му. Намира, че правилно районният съд се е позовал
на доказателствата събрани в досъдебното производство, тъй като доказването на
престъплението по чл.149, ал.2, т.4, вр. ал.1 НК се извършва само в наказателното
производство и няма как да се събират и в гражданския процес, за нуждите на
производството по домашно насилие. В заключение е посочено, че районният съд се е
съобразил изцяло с фактическата обстановка по делото и адекватно е преценил
доказателствения материал, съобразно относимостта му към процесния казус. Според
въззиваемата страна, всички събрани доказателства водят до категоричен извод, че
въззивникът действително е извършил няколко акта на домашно сексуално насилие спрямо
собственото си дете, не се интересувал от нуждите и здравето на дъщеря си, а я използвал, за
да задоволява сексуалния си нагон, поради което детето не заслужава да общува с него.
Заявява, че с извършените блудствени действия въззивникът е нарушил човешките права на
детето Р., поставил е в риск здравето му, наранил е психиката му и много вероятно е оставил
травма в живота на детето завинаги.
Развити са доводи, че в жалбата не се съдържат правно и фактически обосновани
доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Според въззиваемата, същата съдържа само грозни и
безпочвени обвинения спрямо майката и бабата- свидетел, които не са подкрепени с
доказателства, за да бъде поставен въззивникът в позицията на жертва. Ангажирани са
доказателства.
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас не представя становище по жалбата. По
инициатива на въззивната инстанция е изискан социален доклад.
3
В съдебните заседания, проведени във въззивната инстанция, въззивникът поддържа
жалбата лично и чрез пълномощниците си.
Въззиваемата, чрез пълномощника си, поддържа отговора.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу, подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението на БРС.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от Л.Х. /на 42 години/ като майка и
законен представител на малолетната си дъщеря Р. П. Б. /на 4 години/ за защита срещу
осъществено спрямо нея домашно насилие от баща й П. ИВ. Б. /на 71 години/.
Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Твърди се, че
родителите на детето Р. не са живели съвместно на семейни начала, но от връзката си имат
родено дете- Р.. При осъществяване на режима на лични отношения между бащата и детето
ответникът осъществявал непрекъснато психическо насили върху Х., като след инцидент
през 2020г. спрямо него били наложени ограничителни мерки за защита на майката и
детето. Междувременно между родителите имало висящ спор относно родителските права
спрямо детето, по който през м. януари 2021г. БРС постановил решение, с което
предоставил упражняването им на майката, а на бащата бил определен режим на лични
контакти. Сочи се, че майката не ограничавала по никакъв начин контактите между бащата
и детето, но поради случилото се в кР. на м. януари 2021г. тя веднага предприела мерки. На
28.01.2021г. около 19.00ч. Х. изкъпала детето, което почнало да се облича. Изведнъж детето
споделило с майка си, че баща му съблича долните й гащички. Понеже у майката вече имало
съмнения относно държанието на бащата към детето, тя разпитала детето по-подробно, при
което то й споделило, че бащата я съблича гола, прави й масаж на тялото и я ближе по
дупето отпред. На въпроса й дали това се случва всеки път, когато детето гостува на баща
си, то отговорило утвърдително. Последният път, когато бащата взел детето бил на
23.01.2021г., а при връщането му майката забелязала, че интимните му части са зачервени,
но за един ден състоянието се оправило.
Сочи се още, че и друг път по време на игра детето споделяло, че баща му му прави
масажи и много харесва нейното езичето. Имало случаи, в които детето се връщало вечерта
при майка си без потник, което означавало, че е събличано. След като предходната
ограничителната заповед изтекла през м. октомври 2020г. и срещите на бащата и детето
били възобновени, последното получило вагинално възпаление с висока температура, но
въпреки изследванията не било установено каква е причината. След всяка среща с баща си
Р. започнала да се напишква през нощта, което не се било случвало преди това.
Предположенията на майката в тази връзка са, че възпалението и нощното напикаване се
дължат на това, което бащата прави с детето. Веднага била уведомена полицията и била
4
образувана полицейска преписка.
Посочено е, че молителката се страхува за живота и здравето на детето, което е
подложено на сексуално насилие от своя баща, поради което това може да му причини
тежка травма за в бъдеще. Заявява, че по тази причиня не желае ответникът да се вижда с
детето и да оставя насаме с него.
Поискано е налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН (задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да
приближава жилището, на майката и детето, детската градина на детето, местата за
социални контакти и отдих на детето при условия и срок, определени от съда; временно
настаняване на детето при майката; задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Центъра за превенция на насилието
и престъпността в гр. Бургас).
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на
молбата за защита. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
По искане на молителката е издадена заповед за незабавна защита №260017 от
1.02.2021г., с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Р.Б., а на същия е забранено да приближава на по-малко от 100 метра
жилището, детската градина и местата за социални контакти и отдих на Р..
Ответникът- сега въззивник, оспорва молбата като неоснователна. Сочи, че в
конкретния случай, не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл.2
ЗЗДН , извършен от него спрямо детето Р.. Изтъква, че върху двамата родители тежи
задължението да полагат грижи за личната хигиена на детето, за приличното обличане и
носенето на чисто облекло. Намира, че молителката се опитва да му вмени блудствени
действия спрямо детето, без да прави разлика, че същото следва да има хигиенни навици.
Акцентира, че с настоящото производство се цели преуреждане мерките относно
упражняването на родителски права и лични отношения между бащата и детето, като
майката, чрез злоупотреба с права се опитва да ограничава вижданията му с Р., понеже не
била доволна от решението по гр.д.№4860/2020г. по описа на БРС, с което на бащата бил
определен режим на лични отношения с детето. Твърденията на молителката не
кореспондирали с представените данни по делото и с дефиницията на чл.2 ЗЗДН за домашно
насилие. Позовавали се изцяло на дадени от детето интерпретации /не било ясно да са на
детето/ за случващото се в апартамента на баща му. От социалният доклад по гр.д.
№4860/2020г. на БРС било видно, че детето не е поставено в рискова ситуация от бащата, а
в хода на социалното проучване не било констатирано то да е било обект на насилие.
Развити са подробни съображения за вредните последици върху детската психика
вследствие раздялата на родителите и непримиримостта им в споровете за родителски права.
Изтъква, че в конкретния случай интересът на детето не е безусловно обусловен от
уважаването на молбата за защита, доколкото липсвали доказателства за осъществени
спрямо детето актове на домашно насилие. Според ответника, общоизвестен факт бил, че
при раздяла между родителите, децата се приспособявали към конкретната ситуация като
лавирали между тях, търсейки съзнателно или не изгодни са себе си последици.
5
На следващо място се сочи, че по отношение на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е
приложима хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН- твърденият в нея акт на насилие не бил
индивидуализиран по време и с изпълнителни действия по начин, позволяващ на съда
квалифицирането им като осъществен акт на сексуално насилие. В нея били изнесени и
твърдения за времеви период и действия, извън тези, сочени с молбата за защита, поради
което били неотносими по време и съдържание, което според ответника прави декларацията
вътрешно противоречива. Ответникът изтъква още, че производството по ЗЗДН освен, че
има за цел защита на пострадалите лица, така също имало и санкционни последици, поради
което по правилата на ГПК и ЗЗДН, при условията на пълно и главно доказване следвало да
бъде безспорно и категорично установено със съответните доказателства наличието на
извършено домашно насилие. В случая ответникът намира, че молбата за защита е
недоказана и неоснователна, поради което иска да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна, като е зачел
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Посочил е, че
написаното в молбата за защита се потвърждава и събраните гласни доказателства-
показанията на св. А., които са изцяло кредитирани като изложени последователно и
безпротиворечиво, понеже същата е чула лично разказите на майката и на детето, очевидец е
на поведението на детето след срещите с бащата, пресъздава лично възприети от нея
обстоятелства. Освен това показанията на свидетелката се подкрепяли и от данните от
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и от доказателствата по воденото досъдебно
производство, приобщено към първоинстанционното производство.
Затова районният съд е приел, че е доказано осъщественото на 23.01.2021г. домашно
насилие спрямо детето Р., изразяващо се в сексуално насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН
и §1, т.4 от ДР на ППЗЗДт. Посочил е, че предвид спецификата си, сексуалното насилие е
трудно доказуемо, тъй като обичайно няма други свидетели, освен жертвата, както и
наранявания и други доказателства, които да подкрепят нейните твърдения. Но, в
конкретният случай, детето предвид ниската си възраст е възпроизвело действията на баща
си както при разпита си в „Синята стая“, така и пред майка си и баба си. Предвид
изключително ниската му възраст, съдът е изключил възможността детето да бъде
манипулирано от майката. Изложил е съображения, че понятието за домашно сексуално
насилие по чл.2, ал.1 ЗЗДН е много по-широко като фактически състав от този на
престъплението „блудство“ по чл.149, ал.1 НК, както и че за разлика от наказателното
производство, където извършването на деянието и вината на дееца следва да са установени
по несъмнен начин, то в охранителното производство по ЗЗДН, съдът следи служебно за
интересите на детето и изхождайки от това си задължение, следва да изключи всяка
вероятност да бъдат злепоставени неговите интереси и всяка вероятност то да бъде
поставено в риск.
Ето защо районният съд е приел, че с оглед вида и интензитета на осъщественото и
доказано домашно насилие, подходящи и адекватни на нуждата от защита са мерките чл.5,
ал.1, т.1, т.3 /за срок от 12 месеца/ и 5 ЗЗДН, поради което ги е наложил спрямо
6
извършителя- ответник с обжалвания съдебен акт, ведно с глоба в размер на 500 лв.
На основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Постановено е от законен съдебен състав, в предписаната от закона форма, волята на
съда е ясна и разбираема. Обстоятелството, че спорът за родителски права между Л.Х. и П.Б.
е разгледан от един и същи съдия, само по себе си не опорочава съдебният акт. Липсват
доказателства, че извършеното разпределение не е в съответствие с изискванията на ЗСВ за
случаен избор на съдебния състав. Видно от протокола за избор, приложен по делото /л.1 от
делото на БРС/ докладчикът по делото е определен посредством утвърдения в съдебната
система програмен продукт, измежду всички съдии от състава на БРС, разглеждащи
граждански дела, като от тях са били изключени единствено трайно командированите съдии
в други съдилища /двама/, както и един съдия, отсъстващ продължително време поради
болнични. Второто оплакване в жалбата, а именно- относно игнорирането на доводите на
ответника и съобразяване единствено доказателствата на молителката, касае единствено
правилността на съдебния акт, но не и неговата валидност и допустимост, поради което ще
бъде обсъдено по-долу в настоящото изложение.
Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е анализирал правилно
доказателствената стойност на събраните по делото доказателства- декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, свидетелски показания, както и данните от разпита на детето в „Синя стая“, като
ги е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, при което е изяснил правилно фактическата
обстановка по делото.
Действително, показанията на св. А.- майка на Л.Х. и баба на детето Р., не са ценени с
оглед възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото предвид родството
им. Това обаче, както и обстоятелството, че е свидетелствала и по делото за родителските
права, не е основание тези показания да не бъдат кредитирани и да бъдат изключени от
доказателствения материал- арг. от чл.172 ГПК, съгласно който същите се преценяват наред
с останалите доказателства. Няма съмнение, че св. А. има непосредствени впечатления за
разказаното й от нейната дъщеря за релевантните за настоящото производство
обстоятелства- че на 28.01.2021г., след като било изкъпано, детето разказало какво прави
бащата с него /когато двамата били в дома на бащата/, поради което майката разплакана се
обадила по телефона на свидетелката. Същите неща детето е споделило пред свидетелката
на следващия ден- че е било събличано от своя баща и е било поставяно голо на леглото,
бащата му е правил масажи на гръбчето и го е лизал между крачетата. Релевантни са и
показанията на свидетелката, че след срещите с бащата детето било раздразнително, а
няколко пъти се случвало да се напишка в леглото, докато спи, което преди това не се било
случвало от доста време.
Останалите изнесени от свидетелката данни- че в началото на м. декември 2020г.,
след среща с бащата, детето направило инфекция, като от личният лекар му била поставена
диагноза „цистит“, а свидетелката, която имала полувисше медицинско образование с оглед
на изследванията за липса на бактериален растеж /л.34 и 35 от делото на БРС/ преценила, че
инфекцията е станала вследствие /сексуалното- бел. на докладчика/ стимулиране, не следва
7
да бъдат кредитирани. Същите от една страна касаят период, надхвърлящ едномесечния
период, за който може да се търси защита, а на второ място- касаят обстоятелства, които
следва да бъдат установени от експерт /какъвто свидетелката не е/, а в случая личният лекар
е поставил конкретна диагноза на детето, която изключва осъществено сексуално насилие.
Показанията на свидетелката в кредитираната от въззивният съд част потвърждават
посоченото от молителката в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН относно същите
обстоятелства. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че декларацията не съдържа
конкретни данни за времето и конкретните действия на ответника, посредством които е
осъществено твърдяното насилие. Напротив- посочено е, че детето е разказало за стореното
от бащата няколко дни /28.01.2021г./ след последното си пребиваване при бащата
/23.01.2021г./, поради което може да се направи обоснован извод, че молбата за защита е
подадена при спазване на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което производството по ЗЗДН
е процесуално допустимо.
Ясно и конкретно са посочени и извършените от ответника действия, с които се
твърди да е осъществен състав на сексуално насилие спрямо малолетната Р.- „баща й я
съблича гола, прави й масаж на тялото и я ближе по дупето отпред“, поради което не е
нарушено правото на ответника да организира защитата си.
Данните от декларацията и от свидетелските показания се потвърждават и от разпита
на детето в „Синя стая“, извършен във връзка с подадения от майката сигнал в полицията,
по който е образувано досъдебно производство №431 ЗМ-67/2021г. по описа на I РУ-
Бургас. Ирелевантно е обстоятелството, че досъдебното производство е било образувано
против неизвестен извършител, поради което бащата е бил лишен от възможността да
присъства със защитник на този разпит. В случая, настоящото охранително производство
няма за цел да ревизира процесуалната законосъобразност на действията на органите по
досъдебното производство, поради което не следва да се обсъждат доводите в жалбата за
допуснати процесуални нарушения по НПК.
Протоколът за извършения разпит на детето в присъствието на психолог, ведно с
аудио и видеозаписа на същия /изискани от въззивната инстанция/ представляват допустими
доказателства по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЗДН, поради което следва да бъдат ценени и в
настоящото производство. Принципно верни за правните съображения на въззивника, че с
оглед изискването за непосредственост и устност на съдопроизводствените действия, не
следва да се ценят събраните по досъдебното производство доказателства, които е можело
да бъдат събрани в настоящото производство, но това не се отнася до извършени разпит на
детето в „Синя стая“. По аргумент от чл.15, ал.2 от ЗЗакрД и по преценка на настоящия
съдебен състав не е необходимо пострадалото дете, което в случая е на четири години и не е
навършило 10- годишна възраст да бъде изслушано лично от съда, като с оглед осигуряване
на щадяща психиката му процедура, проведения разпит в „Синя стая“ в присъствието на
психолог, възпроизведен пред въззивният съд и страните посредством аудио- и видеозаписа,
е достатъчна гаранция от една страна, че детето е изслушано в подходяща обстановка,
съобразена с възрастта му /чл.15, ал.4 ЗЗДт/, а от друга- че участниците в настоящото
производство са възприели пряко казаното от детето и са в състояние да установят
8
съответствието /респективно- несъответствието на казаното от него със записаното в
протокола за разрит пред съдия с дата 4.02.2021г./.
Въззивната инстанция не споделя доводите на въззивника, че разпита на детето е
проведен тенденциозно, с акцент единствено върху поведението на бащата, като детето не
било предразположено да разказва изобщо за това как протича ежедневието му. По мнение
на настоящият съдебен състав, задаваните от психолога въпроси към детето са съобразени с
неговата възраст, посредством тях се установи по несъмнен начин, че детето, макар и на
изключително ниска възраст е в състояние да разбира въпросите, които му се задават,
разпознава частите на тялото, макар и съобразно възрастта си да нарича своите гениталии
/към които посочва с ръка върху тялото си, а не на куклата, предоставената му от психолога
за улеснение и цел избягване на неудобство/- „дупето“. При това положение може да се
направи обоснован извод за съответствие на проведения разговор между психолога и детето
с отразените в протокола за разпит отговори на детето на въпросите как се казва, ходи ли на
ясла, кои са госпожите му, при кого ходи на гости, както и на въпроса дали знае защо е при
лицето, с което разговаря. Детето ясно и разбираемо е казало записаното в протокола „Тати
ми ближе дупето и ми прави масажи. Тате ме слага на леглото. Като ми прави тате масаж
съм без дрехи. Тате като ми прави масаж съблича блузката и гащите. Тате ме ближе отпред.
Тате ми прави всеки път масаж като отида при него. Аз му казвам ближи ми дупето и той ми
ближе дупето с езиче /Детето посочва областта на гениталиите/ Тате не ми прави масаж
освен на леглото. Като ме къпе тате ми слага сапунче и не ме пипа. Като ходя при тате той
не ходи облечен с дрехи. Виждал /а/ съм му коремчето. Тате не ме снима като прави
масажи…“
Това, че в иззетите от ответника мобилни телефони не са намерени порнографски
снимки се установява и от представеното от въззивника Б. във въззивната инстанция
постановление за връщане на веществени доказателства от 24.06.2021г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция
намира следното.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Предвид събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установено, че
на 23.01.2021г., в дома си гр.Бургас, ул. „Гладстон“ №63, ет.4, ап.десен, ответникът е
осъществил сексуално насилие спрямо малолетното си дете Р., като го е съблякъл всичките
му дрехи, масажирал е голото му тяло и е близал с език гениталиите на детето. Тези
действия несъмнено излизат извън общоприетите норми за поддържане личната хигиена на
детето, в каквато насока са защитните възражения на въззивника, още повече, че обективно
не съществува твърдяното от въззивника като законоустановено задължение на бащата
също да участва активно в поддържане на интимната хигиена на детето си, особено когато
същото е от противоположния пол.
9
За пълнота на изложението следва да се посочи, че зачервяването, възпалението,
нощното напикаване, констатирани от майката и бабата на детето след посещенията на
последното при бащата не са елемент от фактическия състав на процесното насилие, а
обективни обстоятелства, вследствие на които майката се е усъмнила за случващи се
нередности при осъществяването на личните контакти между бащата и детето и е провела
разговора с дъщеря си, при който научила за неприемливото поведение на бащата. Затова
недоказани са, както и ирелевантни доводите в жалбата, че зачервяването и напикаването е
възможно да се дължат на други причини, както и че липсва официален документ от лекар
за възпалението, както и за връзката му с действията на ответника.
По повод оплакванията в жалбата за недоказаност на твърдяното насилие следва да
се посочи следното:
В Закона за защита срещу домашното насилие са предвидени доказателствените
средства, посредством които страните могат да установят твърденията си. В производството
по издаване на заповед за защита на общо основание са допустими доказателствените
средства по ГПК. Чл.13, ал.2 ЗЗДН предвижда, че протоколите, докладите и други актове,
издадени от дирекциите „Социално подпомагане”, от лекари, както и от психолози,
консултирали пострадалото лице, могат да бъдат доказателствени средства в това
производство. Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. От изложеното
е видно, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена
стойност, за разлика от останалите частни свидетелстващи документи, които имат само
формалната доказателствена сила, следваща от разпоредбата на чл.180 ГПК, според която
подобен документ установява единствено авторството на волеизявлението. От нормата на
чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице
удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са изложени в
нея. При оспорване на истинността на фактите в тази декларация доказателствената тежест е
за лицето, което я оспорва (за разлика от хипотезата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК). Видно от
редакцията на чл.13, ал.3 ГПК, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН няма по-голяма
доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства. При наличието на
други доказателства, които я опровергават, декларацията няма задължителна за съда
материална доказателствена сила. Декларацията не се ползва с материална доказателствена
сила в тези части, които съдържат предположения за действия или събития, оценки за други
лица или изводи, до които е стигнал пострадалия. За пълнота на изложението е нужно да се
посочи, че изявленията на ответната страна по молбата за защита (в писмения отговор или в
съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, както и във въззивната жалба) не се ползват с
доказателствената сила, която е придадена на декларацията на пострадалото лице по чл.9,
ал.3 ЗЗДН.
В конкретният казус в декларацията си по чл.9, ал.3 ЗЗДН въззиваемата е
възпроизвела дословно съдържанието на молбата за защита, като изложеното от нея се
потвърждава и от показанията на св. А. и данните от разпита на детето в „Синя стая“. За
опровергаването на правно- релевантните факти, изложени в декларацията, както и за
10
твърденията си за заинтересованост на свидетелката А. ответникът не ангажира каквито и да
било доказателства, макар да носи доказателствената тежест за това. Не са ангажирани
доказателства- например съдебно-психологическа експертиза пред въззивната инстанция,
посредством която би могло да се установи дали на детето е внушено от майката и/ или
неговата баба да каже какво прави баща й с нея, както и каквито и да било други
доказателства във връзка с твърденията му за изключително конфликтни отношения между
бабата по майчина линия /св. А./ и въззивника, последица от които е това производство,
както и за груба намеса от страна на последната в отношенията между родителите на детето
Р., нито за твърденията, че бабата се е възползвала от познанствата си в полицията , за да му
оказва тормоз.
Ето защо правилно районният съд не е кредитирал недоказаните доводи на ответника
/в подкрепа на които липсват доказателства/, за разлика от тези на пострадалата страна.
Действително, установява се, че в хода на настоящото производство е било висящо и
дело за родителските права върху детето и режима на лични контакти между бащата и
детето, както и наличието на предходно производство за защита срещу домашно насилие,
инициирано от Л.Х.. Установява се и че отношенията между двамата родители са
конфликтни. Установява се и от протоколите от ЦОП, че майката е заявила намерението си
да лиши бащата от възможността да се вижда с детето, като дори обмисля промяна на
местоживеенето си. Тези данни обаче не дават основание да се приеме, че настоящото
съдебно производство по ЗЗДН е скалъпено единствено с цел да разруши връзката между
бащата и детето, като бащата бъде лишен от правото си да се вижда с него.
Обективните данни за осъществено сексуално насилие от бащата спрямо
четиригодишното му дете /макар и под формата на блудствени действия, които на този етап
не са довели до травматизиране психиката на детето/, които не са опровергани от ответника,
който носи доказателствената тежест за това, дават основание на съда да приеме, че в случая
не е налице злоупотреба с права от страна на молителката, а същата се е възползвала от
предвидения в закона ред /граждански и наказателно-правен/ за защита интересите на
детето.
Доводите за заинтересованост на НПО „Деметра“, както и за
противоконституционност на текстове от ЗЗДН не следва да се обсъждат подробно, като
първите са несъстоятелни и недоказани, а досежно вторите следва да се отбележи, че не е
допустим инцидентен контрол за конституционосъобразност на разпоредби на закон в
производствата по ГПК.
В заключение- неоснователно е оплакването в жалбата, че въззивникът не е
осъществил акт на сексуално насилие- блудствените действия, описани в молбата за защита
и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, спрямо малолетната си дъщеря. Ето защо, молбата за
защита е основателна и следва да бъде уважена, както правилно е приел и районният съд.
Наложените от районният съд мерки за защита съответстват на високата степен на
обществена опасност и моралната укоримост на извършените от въззивника блудствени
действия спрямо собственото му малолетно дете, поради което същите следва да бъдат
потвърдени, без да е необходимо същите да бъдат изменени в по-леки, в каквато насока е
11
евентуалното искане на въззивника. Следва да се отбележи също, че срокът, за който са
определени мерките, извън тази по чл.5, ал.1, т.1 не е максималният от 18 месеца, а само 12
месеца, считано от постановяването на решението на БРС, поради което неоснователно е
оплакването на въззивника, че както той, така и детето несправедливо са лишени от
възможността да осъществяват лични контакти, от което детето търпи вреди. Видно от
протокола от проведената екипна среща на ЦОП- Община Бургас от 18.06.2021г., на сесията
на 18.05.2021г. детето е взело участие в сюжетно- ролева игра, в която е пресъздало семейни
отношения, в които се откроява силно желание за общуване и с двамата родители, което
сочи, че въпреки наложените мерки за защита на детето, връзката между детето и неговия
баща е съхранена, в каквато насока са и усилията на екипа, предоставящ социалната услуга
/така в Протокола от 21.04.2021г. е отразена извършената работа с майката по темата за
бащината роля в живота на детето- функции и значимост/. В случая, предвид естеството на
деянието на въззивника, именно посредством лишаването му от възможността за пряк
физически контакт с детето се изпълняват целите на ЗЗДН- да се предотврати възможността
насилническите действия спрямо детето да продължат, с което се гарантира най- висшият
интерес на детето- опазване на психическото и физическото здраве на детето.
Наложената глоба от 500 лв. също не е в максималния размер от 1000 лв., а е
съобразена с възможностите на въззивника да я заплати, тъй като освен получаваната
пенсия от около 370 лв. /декларирана пред служителите, изготвили социалния доклад/
същият е заявил, че упражнява и нерегламентирана трудова дейност, поради което може да
се направи обоснован извод, че доходите му са значително по-високи.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции по спора за осъществено
домашно насилие от въззивника спрямо въззиваемата Р. П. Б. съвпадат изцяло, решението
на районния съд следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН на
въззивника следва да се възложат разноските за въззивното производство- заплащането на
държавна такса в размер на 12,50 лв. Същият следва да заплати и деловодните разноски на
въззиваемата страна в размер на платеното адвокатско възнаграждение- 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260580 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.№ 714 по
описа за 2021г. на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА П. ИВ. Б. с ЕГН:********** от гр. Бургас, ул. “Гладстон“ № 63, ет. 4, ап.
десен да заплати на Л. ЦВ. Х. с ЕГН:********** от гр.Бургас, *** в качеството й на законен
представител на малолетната Р. П. Б. с ЕГН:********** сумата от 400 лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П. ИВ. Б. с ЕГН:********** от гр. Бургас, ул. “Гладстон“ № 63, ет. 4, ап.
десен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския окръжен
съд държавна такса в размер на 12,50 лв.
12
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13