№ 108
гр. София, 17.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503084 по описа за 2020 година
Производството е по чл.247 и 248 от ГПК, образувано по молба, подадена от
процесуалния представител на ищеца А. Г. В..
В молбата се съдържат две искания:
Да се отстрани очевидна фактическа в диспозитива на решението, поради
неправилното възприемане от съда на размера на предявения, съответно уважения иск
срещу ответника УМБАЛ „Св. Анна“ АД.
Да се измени решението в частта за разноските като в полза на процесуалния
представител на ищеца да се присъди възнаграждение в размер на 800 лева за
въззивната инстанция. Евентуално се претендира, /ако съдът настоява на убеждението
си, че от страна на въззивника не е заплатен трудът на представляващия го адвокат/, то
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. А. Ч. да се присъди възнаграждение за
положения от нея труд пред въззивната инстанция.
Ответниците УМБАЛ „СВ. ГЕОРГИ“ ЕАД и УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, на които
са изпратени преписи от молбата на ищеца, не са изразили становище по нейната
основателност.
Съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима – същата е подадени при спазване на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирана страна – жалбоподател в производството пред Софийския
апелативен съд.
Искането за поправка на очевидна фактическа грешка също е допустимо.
1
При преценка на основателността на молбата съдът намира следното:
По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Такава грешка подлежи
на коригиране, ако е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на
съдебния акт. В мотивите си въззивният съд е приел, че искът срещу ответника
УМБАЛ „Св. Анна“ АД, предявен за 55 000 лева, е основателен за 40 000 лева. Тъй
като първоинстанционният СГС е отхвърлил иска изцяло /за 55 000 лева/, въззивният
съд е отменил решението само в частта, за която е приел, че искът е основателен, а
именно – за 40 000 лева. В останалата му част решението на СГС е потвърдено. Не е
налице противоречие между мотиви и диспозитив, поради което не е налице основание
за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение.
Относно искането за изменение на решението в частта, с която е отказано
присъждане на адвокатско възнаграждение: Както е посочено в решението, към
въззивната жалба е приложен документ, озаглавен „пълномощно и договор за правна
защита и съдействие“ /л.28 от въззивното дело/. В раздела „Заплащане на адвокатско
възнаграждение“ е записано: „За извършения от упълномощения тук адвокат А. Ч.
труд, се задължавам да заплатя възнаграждение за производството пред КЗД в
размер на 1 200 (хиляди и двеста) лв., платими към момента на сключване на този
договор“. Съдът е приел, че макар и органът, за представителство пред който е
договорено възнаграждението, да е погрешно посочен /КЗД/, пълномощното и
договорът се отнасят за САС. За да откаже присъждане на адвокатско възнаграждение,
съдът изрично е цитирал, че договорената сума е посочена като „платима“, но не са
представени доказателства, тя да е била действително „платена“. Доказателства за
заплащане на възнаграждението не са представени и в хода на производството,
включително към списъка почл.80 от ГПК. А в молбата се твърди, че заплащането на
възнаграждението може да бъде установено със свидетелски показания /и не в
договорения размер, а за 800 лева/. Подобно установяване е процесуално недопустимо.
Не са налице основания съдът да измени решението си и в тази му част.
Не е налице и основание за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА, тъй като в договора за правна защита и съдействие не е посочено, той да е сключен
при такава хипотеза.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. В. за поправка на очевидна
2
фактическа грешка в решението, постановено на 04.08.2021 г. по гр. дело № 3084/2020
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. В. за за изменение на решението,
постановено на 04.08.2021 г. по гр. дело № 3084/2020 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в 1-седмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му, при спазване изискванията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3