Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Плевен, 09.10.2018г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ
наказателен състав в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №1897 от 2018
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-002168 от 14.05.2018
година на Началник Сектор „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ към О.М.П. с което на Т.С.С. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200,00 лева за извършено нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен от него процесуален
представител - адв. ***. В жалбата си
моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено
процесното наказетелно
постановление, като се излагат доводи в тази насока. Сочат се допуснати
процесуални нарушения. В тази насока са
и пренията на адв. Панев, който представлява
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Акт за установяване на административно нарушение № 503741
е съставен на 01.05.2018г. от И.И.Ц. на длъжност мл. Автоконтрольор в Сектор
„ПП“ при О.М.П. против Т.С.С. за това, че на 01.05.2018 г. в 22:46 часа в ***, като водач на л.а. ***, управлявайки
автомобила с несъобразена скорост с лрелефа на пътя, губи контро над автомобила
и напуска платното в ляво по посока
надвижението и се удря в крайпътно дърво, с коетодопуска ПТП с материални щети -
нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП –
глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което
се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на
чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един
от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва
да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че „скоростта не е
съобразена с релефа напътя“.
Съдът счита, че така
описаното и вменено в нарушение
на жалбоподателят е нарушено правото на защита на наказаното
лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали
с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от
посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Отделно от това, от показанията на
актосъставителя в съдебно заседание се установява, че
същият е стигнал до извода за несъобразена скорост, след като е посетил мястото
на произшествието „…Имаше
край пътя дърво. По нищо не личи, че е паднало
дървото от камион, всеки би могъл да го хвърли на пътя , а в дървото , встрани от пътя беше станало ПТП- водача се ударил в това
дърво, а причината за удара била
падналото дърво. Всички потвърдиха тази версия...“ Други данни за несъобразяването на скоростта с
релефа на пътя, по делото не се съдържат.
Описаната
в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното наказателно
постановление и се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите ***Ц. и А.Й. – полицейски служители, чиито показания кореспондират помежду си. Същите не са очевидци на инцидента, но са били
изпратени на място от оперативния дежурен при О.М.П. след подаден сигнал за
ПТП.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, както и
показанията на допуснатата в
качество на свидетел по делото
- ***, спътничката на жалбоподателя по
време на инцидента,която твърди : „ ..се разминахме с един камион,който вози
дърва и падна едно дърво,което беше около метър дълго и се заби под колата и
загубихме управление.Беше тъмно,нямаше улично осветление” .
Изложеното дотук, не води до обоснован извод, че наказаното лице е
извършило нарушението, за което е било санкционирано по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Преценката дали е извършено
административно нарушение, изисква наказващият орган да е направил констатации
за всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила,
както и относно скоростта на движение на нарушителя, неговото физическо и
психическо състояние, като тези обстоятелства впоследствие, следва да се
установят и пред съда. Следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е
факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване.
Минимални предпоставки за това липсват в конкретния случай. Не са установени
конкретните условия на движение, което прави и невъзможна преценката дали
жалбоподателят е съобразил скоростта си с „релефа на пътя” /както се твърди от
АНО/, а и данни относно скоростта, с която се е движил, също липсват.
Видно от свидетелските показания на актосъставителя,
соченото обстоятелство, че жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост,
почива на предположения. В нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства,
релевантни за ангажиране отговорността по чл.179, ал.2 от ЗДвП. За да се
ангажира административнонаказателната отговорност,
следва да се установи по безспорен начин извършването на конкретното деяние,
санкционирано от закона като нарушение, тъй като административно наказателната
отговорност не може да почива на предположения. В случая това не е така, поради
което се налага изводът, че не е установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение и няма основания да бъде наказан по
ЗДвП.
В обжалваното наказателно постановление се констатират и други нередовности, които също водят до извод, че същото следва
да бъде отменено като незаконосъобразно. Както беше посочено по-горе,
административно наказателната отговорност на водача е била ангажирана за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, но от обстоятелствената част на обжалваното
наказателното постановление не става ясно - пред какво предвидимо препятствие е
следвало да спре водачът, а още по-малко става ясно - какви са били тези пътни
условия и фактори /РЕЛЕФА/, с които не се е съобразил при избиране на
скоростта, за да спре пред предвидимото препятствие. Фактически данни за
наличието на несъобразена скорост с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и
предвидимо препятствие, пред което жалбоподателят е трябвало да спре,
категорично установени по делото липсват.
На следващо място, за да е налице визираното от наказващия орган нарушение
е необходимо да е настъпило ПТП. Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на
ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на
движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В НП не е посочено от настъпилото събитие, възникнало в
процеса на движение на посоченото превозно средство какви материални щети са настъпили.
Последните, видно от разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, съставляват съставомерен елемент и е следвало да намерят обективен
израз в обстоятелствената част на НП, като бъдат индивидуализирани, още повече,
че видът и характерът им от своя страна предполага и извършване на преценка за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съставените АУАН също не е
отбелязано какви материални щети са настъпили от настъпилото събитие,
възникнало в процеса на движение на превозното средство. Конкретни данни за
наличие на материални щети не се съдържат и в събраните по делото гласни
доказателства. Наличието на причинени материални щети не е установено с
допустими от закона доказателства нито в развилото се административно
наказателно производство, нито пред съда. Протокол за ПТП липсва. В нарушение
на изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган не е извършил
разследване на обстоятелствата, релевантни за ангажиране отговорността по
чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Това в
случая не е било сторено и обуславя отмяната на наказателното постановление,
при наложена санкция за деяние, което не съставлява нарушение по чл.179, ал.2
от ЗДвП, при липса на основен елемент от фактическият му състав, наличие на
пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП.
За съда стана ясно единствено, че жалбоподателят на процесната
дата и място при управление на моторно превозно средство е ударил препятствие
на пътя - паднало еднометрово дърво,
превозвано от товарен автомобил. Налице е неяснота относно описанието
на нарушението и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване.
От описанието на нарушението в НП може да се заключи, че според наказващия
орган нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е причинил ПТП /ударил дърво
паднало от товарен автомобил на пътя/,
тъй като се е движил с несъобразена скорост.
Не става ясно защо наказващия орган е възприел, че
жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое
обстоятелство същият не е съобразил скоростта на движение на МПС. В НП са
изброени алтернативно посочените в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП хипотези –
„несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства“. Наказващият орган не е цитирал
цялата норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а сочи само част от неизчерпателно
посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат
факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван
товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в
нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да означава
единствено, че според наказващият орган тези фактори не са сред
обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на
скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.
Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на
наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които жалбоподателят
не е съобразил. В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни
условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на жалбоподателя с тях или
не. Не е конкретизиран релефът на
местността, нито условията на видимост /мъгла, осветеност и т.н./, още
по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за
обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са
посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само
нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да
извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства –
доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия,
с релефа на местността, с условията на видимост, интензивност на
движението и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането
на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни
обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на
водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства“/без да посочва
кои са тези други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. А ясно е, че тези обстоятелства също биха
подлежали на проверка от страна на съда. Това ограничава правото на защита, тъй
като нарушителят не знае по които обстоятелства да се защитава.
Нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за
водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението.
Наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за
неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението
си по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в
жалбата възражение.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно в частта му, с която за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 200
лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0938-002168 от 14.05.2018 година на Началник Сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към О.М.П.
с което на Т.С.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 200,00 лева
за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНСЪОбРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: