О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   :

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година , в състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА   

 

като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №1111 по описа за 2021 г , за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.32а от Правилника за вписванията  във вр. чл.274 – чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на «Д., Ч.и партньори» ООД ЕИК ******от гр.София срещу определение за отказ №1960 от 29.12.2020 г на съдия по вписванията при СРС Нина Николова , с което се отказва заличаване на възбрана допусната с определение от 23.01.2008 г по в.н.ч.д.№38/2008 г на САС , Наказателно отделение ; вх.№630021 от 05.02.2008 г , дело №188/08 г дв.вх.рег.№4704 от 05.02.2008 г на СВ-гр.София.

Жалбоподателят е излага доводи за незаконосъобразност на постановения отказ , тъй като е купувач по публична продан по изп.дело №20188440401780 на ЧСИ С.Я.на апартамент В 33 в гр.София ул.******с идентификатор №68134.905.1134.1.13 и мазе №Ф 06 . Налице е надлежно подадена молба , която е годен документ за вписване и без да е нотариално заверена . Приложено е влязло в сила постановление за възлагане , което е официален документ . Съдията не е съобразил новата разпоредба на чл.433 ал.4 ГПК , според която се запазва действието на вписването на възбраната от нейното вписване до приключване на публичната продан , независимо от последващото й заличаване В случая възбраната е изпълнила функцията си и няма основание да бъде запазена в Този смисъл е и актуалната практика на ВКС - определение №81 от 12.05.2020 г по ч.гр.д.№632/20 г на ВКС , I ГО , определение №72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, І ГО и определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, І ГО .

Определението е връчено на жалбоподателя на 30.12.2020 г , поради което частната жалба от 05.01.2021 г /по пощата/ е подадена в срок . Частната жалба е допустима , поради което съдът пристъпи към проверка на нейната основателност.

За да откаже заличаване на възбраната  съдията по вписванията е приел следното . Молбата на „Д., Ч.и партньори» ООД не може да е основание за заличаване на процесната възбрана , не е подписана на всяка страница и няма подпис на лице с удостоверителна компетентност . Възбраната , която се иска да бъде заличена е обезпечителна възбрана , а не изпълнителна възбрана наложена от ЧСИ . По чл.31 от ПВп вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на длъжностното лице наложило възбраната , а такова липсва . В случая не е приложено определение за отмяна на обезпечението по чл.402 ГПК . Съдията по вписванията няма правомощие да изследва конкуренция на вписвания , както и да заличава вписвания по своя преценка .

Частната жалба е неоснователна . Съгласно т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС вписаните възбрани в хода на изпълнителното дело не се заличават след провеждане на публичната продан , освен в изрично предвидените в закона хипотези. Според мотивите на ТР след влизане в сила на постановлението за възлагане по публичната продан купувачът може да иска да се заличат възбраните , ако са му непротивопоставими и не бранят права .

Действително , след приемане на новата разпоредба на чл.433 ал.4 ГПК е формирана актуална съдебна практика с определение №81 от 12.05.2020 г по ч.гр.д.№632/20 г на ВКС , I ГО , определение №72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, І ГО , определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, І ГО и др. Според нея се запазва действието на изпълнителните възбрани в периода от вписването им до тяхното заличаване т.е. запазва се поредността на вписванията и съответно - противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Чл.433 ал.4 ГПК е в съответствие с целта на изпълнителната възбрана според чл.451, чл.452, чл.453 и чл.496, ал. 2, предл.2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот.

Тази практика на ВКС е неотносима към процесния случай , защото процесната възбрана е обезпечителна /наложена е като обезпечителна мярка/ . Не може да се постави въпроса за прилагане на чл.433 ал.4 ГПК , за удовлетворяване на права на взискателя и пр.

Правилни са мотивите на съдията по вписванията , че съгласно чл.31 от ПВп във вр.чл.402 ал.3 ГПК вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на длъжностното лице наложило възбраната , а такова липсва. Такова „писмено нареждане“ би представлявало определение на съда за отмяна на допуснатото обезпечение по чл.402 ГПК във вр.чл.12 от Конвенцията относно изпиране , издирване , изземване и конфискация на облагите от престъпление. Такава отмяна не е постановена и законосъобразно съдията по вписванията не е постановил заличаване на възбраната .

По изложените съображения частната жалба трябва да се остави без уважение и СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на «Д., Ч.и партньори» ООД ЕИК ******от гр.София срещу определение за отказ №1960 от 29.12.2020 г на съдия по вписванията при СРС Н. Н. , с което се отказва заличаване на възбрана допусната с определение от 23.01.2008 г по в.н.ч.д.№38/2008 г на САС , Наказателно отделение ; вх.№630021 от 05.02.2008 г , дело №188/08 г дв.вх.рег.№4704 от 05.02.2008 г на СВ-гр.София ; като неоснователна  .

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от съобщението до жалбоподателя .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ:       1.                           2.