№ 136
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000401 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №412 от 07.08.2020г., постановено по т.д. №210/2019г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил на основание чл.432 ал.1;във връзка с
чл.429 ал.1 във връзка с чл.493 ал.1 т.1 от КЗ, чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.497 ал.1 т.1 от КЗ Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс АД-гр.София да заплати на АТ. АТ. К. от с.Камен, Община
Стражица, както следва: 1.сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /физически болки и душевни страдания/ от
получени телесни увреждания, виновно и противоправно причинени й от
застраховано по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ лице, съгласно сключен между
него и застрахователя договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност, оформен със застрахователна полица, със срок на покритие до
31.03.2019г., изразяващи се в закрито счупване на дясната илиячна кост,
закрито счупване на черепната основа вляво, довело до черепно мозъчна
травма /дифузна травма на мозъка/, закрито счупване на долната челюст
1
вдясно, мозъчно сътресение съпроводено с липсата на част от спомена за
случилото се, клинично проявено с манифестирана неврологична
симптоматика-главоболие, залитане, световъртеж, вследствие на възникнало
на 28.11.2018г., около 10,00 часа, на пътя между с.Камен и с.Драганово
застрахователно събитие с характер на пътно транспортно произшествие;
2.сумата 596,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от същото застрахователно събитие,
изразяващи се в направени парични разноски свързани с лечението и
облекчаване последиците от получените травматични увреждания, заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от 22.08.2019г. до окончателното
им изплащане.
Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 60 000 лева до претендираните 120 000 лева, както и за
законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 28.11.2018г.
до 22.08.2019г., като неоснователни и недоказани.
Осъдил е по реда на чл.78 ал.1 от ГПК Застрахователно акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс АД-гр.София да заплати на АТ. АТ. К.
от с.Камен, Община Стражица, сумата от 326,60 лева, направени разноски по
делото, съразмерно с уважения иск.
Осъдил е на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.2 от ГПК
Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс АД-
гр.София да заплати държавна такса по сметката на Великотърновския
окръжен съд в размер на сумата 2 373,86 лева, върху уважения иск.
Осъдил е по реда на чл.38 ал.2 от ЗА Застрахователно акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс АД-гр.София да заплати на адвокат
М.М. М., от САК, сумата 2 630 лева, адвокатско възнаграждение.
Осъдил е на основание чл.78 ал.3 от ГПК АТ. АТ. К. да заплати на
Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс АД-
гр.София сумата 149,25 лева, направени разноски по съразмерност с уважения
иск и сумата 199 лева, юрисконсултско възнаграждение, също по
съразмерност.
2
Против решението, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 60 000
лева до част от първоначално претендирания размер, а именно до сумата
100 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, считано от
22.08.2019г. до окончателното й изплащане, е постъпила въззивна жалба от
ищцата А.К., подадена чрез пълномощника адвокат М.М..
Въззивницата моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него
да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
предявения иск за неимуществени вреди до размер на сумата 100 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваната част
било неправилно поради нарушение на материалния закон. Правилно
Окръжният съд бил преценил, че в случая са налице всички предпоставки, за
да бъде ангажирана отговорността на ответното Застрахователно дружество.
Правилно Окръжният съд бил изяснил фактическата обстановка, а именно че
вина за настъпване на ПТП-то има единствено водачът на лекия автомобил, в
който на задната седалка пътувала А.К., тъй като се движел с несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост и неправилно си служел с уредите за
управление. Правилно Окръжният съд бил приел въз основа на СМЕ, че по
време на ПТП-то въззивницата е била с поставен предпазен колан, поради
което в случая няма съпричиняване.Неправилно обаче била приложена
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил прекомерно занижен, с оглед принципа на
справедливостта и постоянната съдебна застрахователна практика.
Неправилно бил определен дължимият размер обезщетение с оглед на
причинените увреждания. Досега негативните последици за здравето й не
били преодолени и вещото лице лекар бил посочил, че остатъчни явления ще
има до края на живота й.
3
Не обжалва първоинстанционното решение относно приетата начална
дата, от която се дължи законната лихва, а именно не спори че същата се
дължи от 22.08.2019г., а не както е претендирала в исковата молба от
28.11.2018г.-датата на ПТП-то.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
жалбоподателката, но в бланкетна писмена защита поддържа изцяло
въззивната жалба.
Въззиваемият, ответник в Първата инстанция Застрахователно
акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс АД-гр.София,
представлявано от изпълнителните директори К. Р., Н. Ч., И. Г. и П. Ш., не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище във
Въззивната инстанция.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен
акт и е подадена в срок.
Ищцата АТ. АТ. К. от с.Камен твърди в исковата молба и по делото, че
на 28.11.2018г., около 10,00 часа, на пътя с.Камен-с.Драганово, пътувала с
поставен предпазен колан на задната седалка на лек автомобил Ауди, с рег.№
ВТ 64****, управляван от А. А. П.. На предната седалка до водача се возел Г.
Х. А.. Видимостта била намалена поради обилен снеговалеж, пътното платно
не било почистено от снега, имало лед под снежната покривка. На прав пътен
участък водачът на лекия автомобил изгубил контрол над него, завъртял се
перпердикулярно на платното за движение, навлязъл в насрещната лента за
движение и се получил директен удар на предна дясна част на товарен
автомобил Мерцедес, който се движел в насрещната лента за движение и
дясната задна част на автомобила /врата и калник/. Автомобилът се завъртял
около оста си, напуснал платното за движение, паднал по стръмния склон до
пътя и се спрял след около 10 метра. Вследствие на сблъсъка ищцата ударила
4
главата и тялото си в купето на автомобила. Лекият автомобил бил
застрахован валидно в ответното застрахователно дружество, със срок на
валидност на застраховката от 01.04.2018г. до 31.03.2019г. Било образувано
ДП №231/2018г. по описа на РУП-Стражица, съответно прокурорска
преписка № 2195/2018г. по описа на Районна прокуратура-Горна Оряховица,
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор на 24.06.2019г. на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.9 от НК. Вследствие на ПТП-то
претърпяла множество телесни увреждания и наранявания, а именно: закрито
счупване на дясната илиячна кост, закрито счупване на черепната основа
вляво, закрито счупване на долната челюст вдясно, мозъчно сътресение,
съпроводено с липсата на част от спомена за случилото се и клинично
проявено с манифестирана неврологична симптоматика – световъртеж,
главоболие, залитане при вървеж. Постоянно изпитва болки в главата и
лицето и досега. Вие й се свят. Не може да се концентрира при работа Не
можела да се храни, да дъвче, поради което приемала само течни храни.
Дълго време не можела да се обслужва сама за ежедневните битови нужди,
наложило се дълго време само да лежи. Преди произшествието имала
предходно заболяване – карцином на шийката на матката, за което е
трудоустроена с ЕР на ТЕЛК с 53% намалена работоспособност за времето от
01.01.2000г. до 01.01.2003г. Процесните травми задълбочили това нейно
предходно заболяване. Към момента не се е възстановила напълно и
продължава рехабилитационните процедури. Получила и психически травми
– изпитва страх за живота си, избягва да пътува с автомобил, от преживения
стрес раковото й заболяване се засилило. Близките й също изпитали
неудобства и затруднения – страхували се за живота и здравето й, наложило
се да се грижат за нея, поради което обичайният им ежедневен ритъм на
живот бил нарушен. Претърпяла и имуществени вреди в размер на общо
сумата 596,50 лева във връзка с лечението й. Подала заявление до
застрахователя да й бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на
сумата 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 596,50 лева за
причинените й имуществени вреди. Заявлението депозирала на 06.08.2019г.
Застрахователят отказал да й заплати обезщетение.
Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Застрахователно дружество да й заплати сумата от
5
120 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 28.11.2018г.
застрахователно събитие, заедно със законната лихва върху нея, считано от
28.11.2018г. – датата на деликта, до окончателното й изплащане, както и
сумата 596,50 лева, причинени й имуществени вреди от същото
застрахователно събитие, заедно със законната лихва от 28.11.2018г. до
изплащането й.. Претендира за присъждане на направените разноски по
делото, включително за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
адвокат М.М., от САК
В допълнителна искова молба ищцата отново твърди, че причина за
ПТП-то, при което е пострадала, е единствено и само виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в който пътувала. Не
била съпричинила вредоносния резултат, тъй като пътувала с поставен
предпазен колан. Исковата претенция не била завишена по размер. Относно
законната лихва следвало да се приложи разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД,
т.е. такава се дължала от датата на деликта..
Ответното Застрахователно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп
АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото,
оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Не
спори, че е сключена застраховка гражданска отговорност между него като
застраховател и собственикът на лекия автомобил Не спори наличието на
ПТП на 28.11.2018г. между лекия автомобил, управляван от А. П. и товарен
автомобил Мерцедес. Оспорва изложените в исковата молба причини за
настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите
твърдения. Застрахованият лек автомобил нямал вина за настъпване на ПТП-
то. Не оспорва, че ищцата е получила травматични увреждания. Оспорва
вида, характера и интензитета на уврежданията, както и на проведените
лечения. Прави възражение за съпричиняване, а именно ищцата пътувала без
поставен обезопасителен колан. Евентуално прави възражение за прекомерно
и неоснователно завишена по размер претенция. Относно претенцията за
присъждане на законната лихва се позовава на разпоредбата на чл.497 ал.1 от
КЗ, че в случая такава се дължи 3 месеца след претенцията пред
6
застрахователя, тъй като и досега ищцата не е представила банкова сметка, на
която да се преведе обезщетение, а това е условие застрахователят да дължи
лихва.
Не е постъпил допълнителен отговор.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните
и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността на решението, както и по
допустимостта на същото, но само в обжалваната част, тъй като по
валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част,
която в случая е отхвърлителната част за разликата между уважените 60 000
лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и претендираните с
жалбата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
от пострадала при ПТП против застрахователя на виновен, според ищцата, за
произшествието водач на лек автомобил, за сумата 120 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените и търпими от нея
неимуществени вреди, настъпили вследствие получените телесни
увреждания, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.11.2018г.-датата на деликта-до окончателното й изплащане, както и за
7
сумата 596,50 лева, претърпени имуществени вреди, със същия произход,
заедно със законната лихва върху тази сума от 28.11.2018г. до окончателното
й изплащане. В жалбата се поддържа иск за неимуществени вреди до размер
на сумата 100 000 лева.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила поради липса на въззивна жалба в частта му, с която е уважен
предявения иск за имуществени вреди в размер на сумата 596,50 лева, заедно
със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане, в частта
му, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди в размер на
сумата 60 000 лева, заедно със законната лихва от 22.08.2019г. до
окончателното изплащане, в частта, с която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между претендираните с
въззивната жалба 100 000 лева и заявените с исковата молба 120 000 лева,
както и в частта за претендираната законна лихва върху главниците за
периода от 28.11.2018г. до 22.08.2109г.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно
транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като фактическият
състав включва виновно и противоправно поведение на водача, настъпили
вреди от същото и причинна връзка между действието/бездействието и
вредите, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка гражданска отговорност, с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 28.11.2018г. по пътя между с.Камен и с.Драганово, Великотърновска
област настъпило пътно транспортно произшествие с участието на лек
автомобил Ауди, с рег.№ ВТ 64****, собственост и управляван от А. А. П. и
товарен автомобил Мерцедес, с рег.№ ВТ 83****, при което на ищцата А.К.,
8
пътувала на задната седалка на лекия автомобил, били причинени телесни
увреждания.
Водено е досъдебно производство №231/2018г. по описа на РУП-
Стражица, респективно прокурорска преписка № 2195/2018г. по описа на
Районна прокуратура-Горна Оряховица, което досъдебно производство е
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор на 24.06.2019г. на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.9 от НК т.е. поради отказ на
пострадалата да бъде търсена наказателна отговорност на виновния за пътно
транспортното произшествие водач на лекия автомобил.
От назначената в Окръжния съд съдебно автотехническа експертиза с
вещо лице инж.С. С. се установяват механизма на ПТП-то и причините за
настъпването му. Вещото лице установява, че на посочените дата и място се
движел лек автомобил Ауди, с рег.№ ВТ 64****, управляван от А. А. П., със
скорост 70,6 км/ч, видимостта била намалена поради обилен снеговалеж,
пътното платно не било почистено от снега, имало лед под снежната
покривка.и на прав пътен участък водачът на лекия автомобил изгубил
контрол над него, завъртял се перпердикулярно на платното за движение,
навлязъл в насрещната лента за движение и се получил директен удар на
предна дясна част на товарен автомобил Мерцедес с рег.№ ВТ 83****, който
се движел със скорост 55,2 км/ч с дясната задна част на автомобила /врата и
калник/. Ударът станал в насрещната на лекия автомобил лента за движение,
в която се движел товарният Мерцедес.Автомобилът се завъртял около оста
си, напуснал платното за движение, паднал по стръмния склон до пътя и се
спрял след около 10 метра.
Безспорно е, че на предната седалка на лекия автомобил до водача
пътувал Г. Х. А., а на задната седалка – ищцата.
Вещото лице е категорично, че когато автомобилът навлязъл в платното
за движение на товарния автомобил, разстоянието между двата е било 49,7
метра, водачът на Мерцедеса задействал спирачките, но с оглед на това че
опасната зона за спиране е 68,3 метра т.е. повече от създалото се разстояние
между двата автомобила, водачът на Мерцедеса не е имал възможност и
време да преустанови движението преди мястото на удара.
9
Вещото лице стига до убедителния и категоричен извод, че причината
за настъпване на ПТП-то е загубата на контрол върху управлението на лекия
автомобил, вследствие на неправилна преценка на пътната обстановка,
движение с несъобразена скорост с пътните условия и неправилно боравене с
уредите за управление от страна на водача на лекия автомобил.
Заключението е компетентно, обосновано, неоспорено от страните,
поради което Апелативният съд го приема изцяло.
Предвид това заключение според настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото, че ПТП-то е настъпило единствено и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил.
Безспорно е и е доказано по делото, че същият лек автомобил е
застрахован валидно със сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност при ответното застрахователно дружество, със застрахователна
полица, действаща в периода от 01.04.2018г. до 31.03.2019г. т.е. към момента
на инцидента виновният лек автомобил е бил с налична валидна застраховка
при застрахователя-ответник по делото.
Видно от заключението на СМЕ на вещото лице д-р В. М., вследствие
на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата е получила следните
телесни увреждания, които според настоящият съдебен състав може да се
характеризират като политравма или 4 средни телесни повреди, а именно:
тежка черепномозъчна травма с контузия на главния мозък и счупване
основата на черепа вляво; счупване на долната челюст вдясно; счупване на
дясната илиячна кост в близост до сакралната става; мозъчно сътресение;
тежка неврологична симптоматика вследствие на черепномозъчната травма и
мозъчното сътресение, засягане на осми черепномозъчен нерв, патологичен
рефлекс на Бабински, занижена оценка по скалата Глазгоу, главоболие,
световъртеж и залитане при ходене. Освен това според вещото лице
непосредствено след инцидента при ищцата е имало неориентираност за
време и място, изтичане на ликвор от лявото ухо- вследствие фрактурата на
черепната база; значителни кръвоизливи и отоци на околните меки тъкани. За
всички посочени фрактури е необходим възстановителен период от около 3-4
месеца с бавно прогресиращо възстановяване на функциите на съответните
10
части на тялото в смисъл зони на скелета. Удължен период на възстановяване
е бил необходим заради тежката черепномозъчна травма и контузия на
главния мозък. Допълнително възстановяването е било затруднено поради
това, че 5 месеца след травмите ищцата е развила пневмония, лекувана е от
пулмолог и това е удължило периода на възстановяване. Според д-р М. до
трайно инвалидизиране няма да се стигне, но и в момента не е налице пълно
възстановяване – останали са остатъчни явления като главоболие,
световъртеж и залитане при ходене.
Според вещото лице, изготвило СМЕ ищцата е била с поставен
предпазен колан в момента на ПТП-то, с оглед на получените травматични
увреждания, в противен случай те биха били по-тежки.
Апелативният съд приема изцяло заключението на СМЕ, като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
С оглед констатациите на д-р М. настоящият съдебен състав приема, че
А.К. е била с поставен предпазен колан в момента на процесния пътен
инцидент, поради което в случая липсва съпричиняване от нейна страна.
По делото е разпитан свидетелят К. Д., който и ищцата живеят във
фактическо съжителство. Свидетелят установява по убедителен начин
тежките физически и душевни страдания, които е претърпяла ищцата
вследствие на получените при ПТП-то травми, битовите неудобства, това че
не е могла де се обгрижва сама за период от около 3-4 месеца, претърпяните
от нея битови неудобства, неудобствата за близките й, които е трябвало да се
грижат за нея, страховете за живота й – лични и на роднините й, негативните
преживявания – нейни и на близките й за дълъг период от време, както и това,
че все още има остатъчни негативни последици за ищцата – главоболие,
световъртеж, невъзможност да пази равновесие, залитане при ходене.
Свидетелят установява, че ищцата забравя и не може да се концентрира, в
смисъл не може да внимава при говорене или извършване на някаква работа..
Съдът кредитира свидетелските показания, с оглед последователността
им и съответствието им с другите събрани по делото доказателства.
С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е призната трайно намалена
11
трудоспособност 5250% за срок от 3 години или за времето от 01.01.200 до
01.01.2003г., поради карцином на шийката на матката, което означава че
получените при ПТП-то телесни увреждания ищцата е изпитала след като е
имала предходно сериозно заболяване, което е лекувала продължително
време.
На 06.08.2019г. при Застрахователното дружество е входирано
заявление на ищцата да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 200 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 596,50 лева. Застрахователят е
отговорил с писмо от 30.08.2019г., че въз основа на представените
доказателства не са налице предпоставки за уважаване на претенцията и е
отказал да изплати застрахователно обезщетение.
По делото е представена и приета като доказателство медицинска
документация и фактури, от които се установява, че ищцата е разходвала за
лечението на получените при процесното ПТП увреждания общо сумата от
596,50 лева.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането е допустим, основателен и доказан до размер на сумата
100 000 лева за неимуществените вреди и за сумата 596,50 лева имуществени
вреди, поради което следва да бъде уважен в този размер, като сумата 596,50
лева, претърпени имуществени вреди, е присъдена с влязлото в сила в тази му
част първоинстанционно решение на Окръжен съд-Велико Търново.
Спазена е разпоредбата на КЗ преди предявяване на иска ищцата да е
сезирала застрахователя с искане да й бъде изплатено застрахователно
обезщетение, била е образувана преписка – щета. Застрахователното
дружество не е изплатило каквото и да било по размер застрахователно
обезщетение, тъй като според него не били ангажирани достатъчно
доказателства, за да се приеме наличието на всички предпоставки за
уважаване на предявената претенция.
12
Налице е валидна застраховка гражданска отговорност на виновния за
произшествието лек автомобил.
В случая ищцата не е съпричинила вредоносния резултат, тъй като по
делото е назначена съдебно медицинска експертиза и вещото лице, което е
изготвило заключението д-р В. М. е стигнало до извода, че при
произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан, с оглед на
получените травматични увреждания, тъй като ако е била без предпазен
колан, би получила значително по-тежки телесни повреди
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания – 4-ри средни телесни повреди, продължителен
възстановителен период повече от 4-ри месеца, поледиците от увреждането за
напред, възрастта на пострадалата– на 43 години към момента на пътно
транспортното произшествие т.е. една сравнително млада възраст, това че
същата не е допринесла за вредоносния резултат, това че и понастоящем
търпи негативни последици от получените телесни повреди – и до сега има
главоболие, световъртеж, залитане при ходене, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта,
като се отчитат нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия. Така за аналогичен случай с решение №298 от
19.12.2018г. по т.д. №2732/2017г. Върховният касационен съд е присъдил
застрахователно обезщетение в размер на сумата 100 000 лева, за претърпени
неимуществени вреди от политравма – черепномозъчна травма, травма на
опорно-двигателния апарат и мозъчно сътресение.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
13
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за
причинени й неимуществени вреди, в хипотезата на липса на съпричиняване.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
която сума да заплати ответното Застрахователно дружество, като
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност към момента
на процесното ПТП на виновния за същото лек автомобил.
При това решение по главния иск, акцесорният иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху уважената с
настоящото решение главница от още 20 000 лева за неимуществени вреди,
следва да се уважи като върху тази главница се присъди законната лихва,
считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане. В случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, и лихвата за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от застрахователя,
считано от датата следваща изтичането на 15 работни дни от датата на
завеждане на претенцията пред застрахователя.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд е
влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумата 596,50 лева, в частта с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лева, в частта
с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 100 000
лева до първоначално претендираните с исковата молба и допълнителната
такава 120 000 лева, както и в частта за дължимата законна лихва върху
присъдените главници за имуществени и неимуществени вреди от датата
22.08.2019г. т.е. 15 дни след предявяване на претенцията пред застрахователя,
14
като датата на завеждането й в Застрахователното дружество е 06.08.2019г.,
на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
В обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново е стигнал до
краен решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на 60 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищцата следва да се
присъди обезщетение в размер на сумата 100 000 лева, по горе изложените
съображения, заедно със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното й
изплащане.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
60 000 лева до дължимите 100 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика, заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.08.2019г. до
окончателното й изплащане.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Велико Търново е влязло в сила
в останалата му осъдителна част, с която Първоинстанционният съд е уважил
исковата претенция за сумата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, в частта с която исковата претенция за
неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 100 000 лева до
първоначално предявените 120 000 лева, в частта с която е уважен искът за
имуществени вреди изцяло за сумата 596,50 лева, както и в частта за
началният момент на дължимата законна лихва върху главниците –
22.08.2019г. тъй като в тези части не е подадена въззивна жалба.
Първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд следва да
бъде изменено в частта за присъдените разноски по следния начин.
Същото следва да бъде потвърдено в частта, с която ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп АД е осъдено да заплати държавна такса по сметката
на Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 2 373,86 лева, върху
уважения от Първата инстанция иск. При този изход на делото и на основание
15
чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД-гр.София следва
да заплати допълнително държавна такса за Първа инстанция в размер на
сумата 1 600 лева по сметката на Великотърновския апелативен съд, както и
държавна такса в размер на 800 лева за тази инстанция, върху уважената
жалба за още 40 000 лева обезщетение, по сметката на Апелативния съд, както
и сумата 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат М.М.,
пълномощник на въззивницата ищца следва да се присъди за Първа
инстанция адвокатско възнаграждение общо в размер на сумата 4 250,32 лева,
с включен ДДС, от която Окръжният съд е присъдил 2 630 лева, поради което
с въззивното решение Застрахователното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на адвокат М. още 1620,32 лева адвокатски хонорар за Първа
инстанция /уважени са предявени искове за сумата от общо 100 596,50 лева/.
За Втора инстанция, на същото основание, на адвокат М., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 076 лева, с включен
ДДС, която да му заплати въззиваемият ответник /уважена е жалба с
обжалваем интерес от 40 000 лева/. Въззивницата не дължи разноски на
Застрахователното дружество за Втората инстанция, тъй като въззивната
жалба е уважена изцяло и тъй като въззиваемият не е направил разноски в
тази инстанция. Въззивницата ищца също няма направени разноски във
Въззивната инстанция.
При този изход на делото за Първа инстанция следва да се присъдят
следните разноски : на ищцата сумата от 542,23 лева /при направени разноски
по списък 650 лева и уважени искове от 83,42%/ и тъй като с обжалваното
решение са й присъдени 326,60 лева, следва с въззивното решение да й бъдат
присъдени още 215,63 лева; на ответника сумата от 116,06 лева /при
направени разноски по списък 700 лева и отхвърлен иск от 16,58%/ и тъй като
Окръжният съд му е присъдил 149,25 лева следва с въззивното решение да
бъде отменено първоинстанционното решение за присъдените разноски за
разликата над 116,06 лева до 149,25 лева, но ищцата следва да заплати за
юрисконсултско възнаграждение за 1-ва инстанция общо сумата 350 лева,
вместо присъдените от Окръжния съд 199 лева, или съразмерно на
отхвърления иск от общо дължими 350 лева ЮК възнаграждение общо 250
16
лева т.е. още 51 лева.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №412 от 07.08.2020г., постановено по т.д.
№210/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново САМО В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между
присъдените 60 000 лева и дължимите 100 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
лихва върху тази разлика считано от 22.08.2019г. до окончателното й
изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която са присъдени
направени разноски на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД-гр.София
над дължимите от 116,06 лева до присъдените 149,25 лева, с изключение на
присъдената с първоинстанционното решение държавна такса в полза на
Великотърновския окръжен съд /в която решението не се отменя/, за
присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат М.М. в размер на сумата
2 630 лева /в която част решението не се отменя/, за присъденото
юрисконсултско възнаграждение на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД
/ в която част решението не се отменя/, както и за присъдените в полза на
ищцата разноски в размер на сумата 326,60 /за които решението не се отменя/,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп АД-гр.София, с ЕИК *********
да заплати на АТ. АТ. К., ЕГН **********, от с.Камен, Община Стражица,
Област Велико Търново, съд. адрес: гр. София, ******** – адв. М.М. от САК
– София, сумата ,освен присъдените с първоинстанционното решение на
Великотърновския окръжен съд 60 000 лева още 40 000 лева, или общо по
двете решения сумата 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие на 28.11.2018г. по пътя с.Камен-
с.Драганово, заедно със законната лихва върху вземането, считано от
17
22.08.2019г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати допълнително
държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико Търново в размер на
сумата 1600 лева за първа инстанция /освен присъдената ДТ с
първоинстанционното решение в размер на 2 373,86 лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД-гр.София, с ЕИК *********, да заплати на адвокат М.М.
М., от Адвокатска колегия София, още сумата 1620,32 с включен ДДС,
адвокатско възнаграждение, за първа инстанция, освен присъдените с
първоинстанционното решение 2630 лева, по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Застрахователно акционерно
дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп АД-гр.София, с ЕИК *********,
да заплати на АТ. АТ. К., ЕГН **********, от с.Камен, Община Стражица,
Област Велико Търново още 215,63 ,освен присъдените от Окръжния съд
326,60 лева, направени разноски в първа инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК АТ. АТ. К., ЕГН **********, от
с.Камен, Община Стражица, Област Велико Търново да заплати на
Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп АД-
гр.София, с ЕИК *********, още сумата 51 лева за юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция, освен присъдените от Окръжния съд 199
лева.
РЕШЕНИЕ №412 от 07.08.2020г., постановено по т.д. №210/2019г., на
Окръжен съд-Велико Търново Е ВЛЯЗЛО В СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО,
в частта с която Първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
сумата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП, в частта с която исковата претенция за неимуществени
вреди е отхвърлена за разликата над 100 000 лева до първоначално
предявените 120 000 лева, в частта с която е уважен искът за имуществени
вреди изцяло за сумата 596,50 лева, както и в частта за началният момент на
18
дължимата законна лихва върху главниците – 22.08.2019г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД-гр.София, с ЕИК *********, да заплати държавна такса
за тази инстанция по сметката на Апелативен съд-Велико Търново в размер на
сумата 800 лева, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД-гр.София, с ЕИК *********, да заплати на адвокат М.М.
М., от Адвокатска колегия София, сумата 2 076 лева адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, за втора инстанция, по съразмерност с
изцяло уважената въззивна жалба..
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19