№ 49880
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110128529 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от «*** против «**» АД – в
качеството на универсален правоприемник на «***» АД, «***» ЕООД /с предходно
наименование «***» ЕООД/ и Р. Ж. Б., с която са предявени субективно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от
предявените искове, тъй като техен предмет са документи, които ще бъдат допустими,
необходими и относими доказателства за доказване на фактически твърдения, на които
ще се основава евентуален бъдещ иск с правно основание чл.464 ГПК.
Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно,
като тази преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни
доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от
характера на спорното право.
Настоящият съд, след като се запозна с изложените в сезиращата искова молба
намира, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от предявените
установителни искове. Следва да се има предвид, че както в теорията, така и в
съдебната практика безспорно е прието, че правен интерес съществува за ищеца когато
се оспорва претендирано от него право или се претендира отричано от него право и
водещата преценка се извършва върху това: нормалното упражняване на кое именно
право на ищеца е смутено от поведението на ответника. В конкретния случай, в
исковата молба не се излагат каквито и да било фактически твърдения относно
предприети спрямо ищцовото дружество действия, обуславящи интерес от
установяване истинността на документи за съществуването на които в обективната
действителност няма данни да е налице спор между страните.
Наведените в исковата молба твърдения относно установяване на породили се
правни последици от определен юридически факт, чието настъпване се установява с
1
документите, по-скоро навежда на отрицателен установителен иск за несъществуване
на субективно право – чл.124, ал.1 ГПК или на иск с правно основание чл.439 ГПК.
Отделно от предходното, дори да се приема, че ищецът има основание да
предяви иск с правно основание чл.464 ГПК, то няма пречка истинността на
процесните документи в случай на оспорване, да бъде установена в производство по
реда на чл.193 и чл.194 ГПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявените искове са
недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната на подателя й, а
производството прекратено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 109923/31.05.2022 г.
от «*** против «**» АД – в качеството на универсален правоприемник на «***» АД,
«***» ЕООД /с предходно наименование «***» ЕООД/ и Р. Ж. Б., поради
недопустимост на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 28529/2022г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцовото дружество.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2