Определение по дело №721/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260259
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20201800500721
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                        Гр. София, 07.12.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

              ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                             РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 721/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на Р.Д.Д., в качеството си на управител на „Хоум Фууд“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу отказ на съдия по вписвания към Районен съд-Самоков за вписване на „декларация-съгласие“ за подновяване на вписване на залог на търговско предприятие „Хоум Фууд“ ЕООД с нотариална заверка рег. № 4856 от 14.08.2020г. на нотариус с рег. № 101 на Нотариалната камара.

В жалбата се сочи, че постановеното определение е незаконосъобразно, като е направено искане за неговата отмяна и задължаване на съдията по вписванията да извърши исканото вписване. Поддържа се, че постановеният отказ противоречи на разпоредбите на чл.22а от ПВ. В конкретния случай в договора за залог не са посочени конкретни вещни права върху недвижими имоти, а в ПВ не се предвижда отбелязване на подновяването на залога върху първоначалното вписване, доколкото същото се отбелязва само по персонална партида. Волеизявлението на кредитор за подновяване на действието на особения залог се представя в производство по вписване през търговския регистър.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

Видно от молбата на заявителя, със същата е поискано вписването на „декларация-съгласие“ за подновяване вписването на залог на търговско предприятие на „Хом Фууд“ ЕООД, с която заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД декларира съгласие да бъде подновено вписване на залог на търговско предприятие „Хом Фууд“ ЕООД, ЕИК *********, вписан в ТР, съгл. вписване № 20150916102602, като Залог № 001, като с нея е приложено удостоверение изх. №20200911134004/11.09.2020 г. от ТРЮЛНЦ. Към заявлението е приложен договора за залог на търговско предприятие, сключен между „ПИБ“ АД и „Хоум фууд“ ЕООД от 09.09.2015 г., Анекс № 1 към него от 25.06.2018 г., нотариални актове за продажба на недвижими имоти и скици.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал вписването на „декларация-съгласие“ за подновяване вписването на залог на търговско предприятие на „Хом Фууд“ ЕООД, като е изложил съображения, че подновяването на залог на търговско предприятие следва да стане по молба на кредитора, подадена в два екземпляра, придружена от договор за залог на търговското предприятие, което не било сторено. Изложени са съображения, че молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване, което не се съдържа нито в заявлението, нито в декларацията-съгласие.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от лице, което има интерес да обжалва.

            Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:  

Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие/ чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/ се извършва при условията и правилата на чл. 22 от правилника за вписванията. Съгласно дадените в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. разяснения, предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ на съдията по вписванията включва спазени ли са изискванията на чл. 6 от ПВ, внесена ли дължимата за вписването такса, представена ли е скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. От горното следва, че когато констатира липсата на всяка една от посочените предпоставки, относими за съответното вписване, съдията по вписванията трябва да откаже вписването, с което е сезиран.

            Съгласно чл.21, ал.2 ЗОЗ, подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие подлежат на вписване в търговския регистър по делото на залогодателя. На основание чл.21, ал.3 ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог на търговско предприятие е необходимо да бъде вписан вторично в нотариалните книги. В този случай се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждане в книгата по чл.33, б. „д” от ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Подновяване на залог на търговско предприятие е обстоятелство, което подлежи на отразяване в първичния регистър /търговски регистър/, следователно и на вписване в Службата по вписванията. Ал. 4 на чл. 22а, ал. 1 от ПВ препраща към съответното прилагане на чл. 18 при подновяване на вписването на актове относно залог на търговско предприятие. В чл. 18, ал. 2 от ПВ е предвидено, че молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване.

          Видно от представения със заявлението договор за залог на търговско предприятие, не може да се установи дали същия е вписан и не се съдържат никакви данни, от които да се установи това обстоятелство.

Едва с молба от 23.10.2020 г., след постановяване на отказа на съдия по вписванията, е представено молба за подновяване на вписването на залога на търговско предпритие от „ПИБ“ АД, в която са посочени данните за първоначално вписване.

Съгласно т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като при констатирана нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32 а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

 Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение № 25 от 18.09.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-Самоков, е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

          Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р.Д.Д., в качеството си на управител на „Хоум Фууд“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу отказ на съдия по вписвания към Районен съд-Самоков за вписване на декларация-съгласие за подновяване на вписване на залог на търговско предприятие „Хоум Фууд“ ЕООД с нотариална заверка рег. № 4856 от 14.08.2020г. на нотариус с рег. № 101 на Нотариалната камара, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: