ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
гр. Перник, 07.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500513 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от ПОЛИНА ВАЛЕНТИН С., е
ЕГН:**********, е адрес: ***, чрез адв. К.А. С. – САК, с адрес за съобщения:
***Срещу: Решение от 07.07.2022г. по гр. дело №498/2022, по описа на PC - Перник, Х
с-в.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради
което се моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че с обжалваното съдебно решение
ПРС е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск, като е приел за
неоснователни и са били отхвърлени предявените от П. В. СТ. срещу „Топлофикация -
Перник“ АД искове с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в размер на 1105,47 лева -
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2011г. —
м.04.2014г., сумата от 249,94 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 30.06.2011г. до 16.04.2015г., както и сумата от 127,11 лева - сторени съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч. гр. дело
№3147/2015г., по описа на PC - Перник. Жабоподателят, счита така постановеното
решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция
да го отмени и да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи
предявените искове.
1
За да отхвърли така предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че в
конкретния случай оспорените задължения по процесния изпълнителен лист не са
погасени по давност. Изведени са доводи, че в рамките на образуваното изпълнителното
производство по изп. д. №20157530401363 на ЧСИ С. Б., са били предприети валидни
изпълнителни действия, които са довели до прекъсването на започналият да тече
давностен срок. Така решаващият съдебен състав е приел, че с налагането на запор на
банкови сметки на първоначалния длъжник от 26.02.2018г., погасителната давност е
била прекъсната, поради което и предявените искове са преценени за неоснователни.
Счита тези изводи на Първоинстанционния съд за неправилни. Не споделя становището,
че перемпцията е без правно становище за давността, и че направено искане за
прилагане на способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва да бъде
изпълнено, т.е. че същото е противопоставимо на длъжника. Самата теза, че действие
поискано или извършено в рамките на прекратено производство, е годно да породи
правни последици, твърди, че е несъстоятелна и не държи сметка за основополагащи
принципи на гражданския процес - бил той исков, заповеден, охранителен, или
изпълнителен.Също толкова несъстоятелен определя и че е и аргументът, че постъпило
искане за приложение на изпълнителен способ по прекратено изпълнително
производство означавало единствено, че съдебният изпълнител следва да преобразува
новото искане в ново, отделно изпълнително дело. Това становище не държало сметка,
че започването на принудително изпълнение е уредено с изрични законови разпоредби,
които изискват нарочно волеизявление на кредитора, с нормативно уредено
съдържание, пред местно компетентен съдебен изпълнител, по изрично разписан ред,
като едно искане за прилагане на изпълнителен способ не може просто да бъде
приравнено на молба за започване на принудително изпълнение - арг. от чл. 426 и чл.
427 от ГПК, както и чл. 11 и чл. 16 от Наредба №4 от 06.02.2006г. на Министъра на
правосъдието за служебния архив на частните съдебни изпълнители. Описано е, че в
конкретния случай, изпълнителното производство по изп. д. №20157530401363 на ЧСИ
С. Б. е било образувано на 29.08.2015г., а запорът върху банкови сметки на
първоначалния длъжник е наложен на 05.02.2018г., т.е. след изтичането на двегодишния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Тоест, така наложеният запор е извършен по
прекратено изпълнително дело и не можел да породи правно действие, респ. да прекъсне
давностния срок. Последното валидно извършено изпълнително действие по
изпълнително дело №20157530401363 на ЧСИ Стилиян Бадев сочи, че е било от дата
29.08.2015г. След тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани
никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 29.08.2017год. на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.
В случая изпълнителното дело се явявало според жалбоподателя прекратено по
силата на закона на 29.08.2017г., тъй като към този момент са се осъществили
визираните предпоставки. За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е необходимо съдебният изпълнител да
издаде постановление за прекратяване на производството. То настъпва по силата на
закона. С прекратяване на изпълнителното производство се преустановяват окончателно
изпълнителните действия и се обезсилват вече извършените такива. С прекратяване на
изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват
изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и
понасят. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и
в случаите, в които прекратяването настъпва по силата на закона е че последстващи
изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното
2
производство, се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение
на страните по вече прекратеното изпълнително производство. Твърди се, че в случая
последното валидно предприето изпълнително действие е извършено на 29.08.2015г. От
този момент започва да тече давността, с която се погасява самото вземане. Предвид
всичко гореизложено и поради липса на извършени валидни изпълнителни действия, от
датата на последно валидно извършено действие, започвала да тече погасителна давност
в полза на ищцата, поради което в конкретния случай на вземането по изпълнителния
лист се явявало погасено по давност и вземането, установено въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3147/2015г., по описа на PC - Перник, не може да
бъде предмет на принудително изпълнение.
С тези доводи, де моли ПОС да отмени Решение от 07.07.2022г., постановено по
гражданско дело №20221720100498/2022г., по описа на PC - Перник, X с-в, и да
постанови друго, по съществото на спора, с което да признае за установено, че П. В.
СТ. не дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата в размер на 1105,47 лева -
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2011г. -
м.04.2014г., сумата от 249,94 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 30.06.2011г. до 16.04.2015г., както и сумата от 127,11 лева - сторени
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч. гр.
дело №3147/2015г., по описа на PC - Перник.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба, с който моли първоинастнационното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не са е позовала и не е направила обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба, не са поискани събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. от
3
10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4