РЕШЕНИЕ
№ 16 03.01.2013г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд І
граждански състав
На трети януари две хиляди и тринадесета
година
В
открито заседание на пети
декември 2012г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Лиляна Кирилова
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 6955 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът С.И.Т., ЕГН **********, твърди, че се
е намирал в трудовоправни отношения с ответника „Съединена България - К.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Генерал
Гурко № 18, представлявано от Н.Г.К., като заемал длъжността „***”.
Твърди, че поради
навършване на пенсионна възраст трудовото правоотношение било прекратено на 15.03.2010г., като с Разпореждане № 13/прот. № 01077 му
била отпусната пенсия по чл.
68, ал. 1-3 от КСО.
Заявява,
че работодателят не му изплатил
шест брутни трудови възнаграждения, дължими при прекратяване
на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като твърди да
е работил в ответното дружество повече от 10 години.
Ето защо ищецът
се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 3387/2012г.
по описа на ПРС, І гр. състав.
Заявява, че в предвидения в разпоредбата на чл. 414 от
ГПК срок, ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът предявил
настоящия иск.
С оглед
изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи
сумата от 1440 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и работа при същия
работодател през последните 10 години.
Претендира сторените
в заповедното и в настоящото
производство разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК от ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В първото
съдебно заседание процесуалния му представител оспорва предявения иск. Заявява, че соченото
обезщетение не се дължи.
Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
От приложеното
ч.гр.д.№ 3387/ 2012г. по описа на ПРС, Iгр.с., се
установява, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, против ответника за обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 от
Кодекса на труда – след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на шест брутни трудови възнаграждения поради работа при същия
работодател в последните 10 години, както и разноски в размер на 300лв.
Ответникът оспорил вземанията, като в законоустановения срок ищецът предявил
установителния иск, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Не се спори между страните, а и от
представените доказателства, включени в личното трудово досие на ищеца – трудов
договор № 1 от 04.05.1992г., се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност „***” от
04.05.1992г. По силата на заповед № 3-1/ 11.03.2010г. на *** на ответното
дружество било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.10 от КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 12.03.2010г. От приложеното Разпореждане № ********** на
ръководителя на Териториално поделение на НОИ – гр.Пловдив, се установява и че
на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед посоченото прекратително основание и предвид факта, че работникът
е работил при същия работодател през последните десет години, то на същия се дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца.
От представения трудов договор се установява, че размерът на трудовото
възнаграждение възлиза на минималната работна заплата за страната. Същата,
съгласно ПМС
№ 326/30.12.2009 г., считано от 01.01.2010г., възлиза на 240лв., поради което и съдът намира, че търсеното
обезщетение е дължимо в претендирания размер от 1440лв. Ответникът твърди, че
соченото обезщетение не се дължи, тъй като размерът на уговореното трудово
възнаграждение е възлизал на по-малка сума. Соченото възражение обаче не се
възприема от съда, тъй като за доказване на същото не бяха ангажирани
доказателства. При лежаща върху ответника – работодател доказателствена тежест
да установи изплащане на претендираното обезщетение, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока. Ето защо и искът се явява основателен и ще се
уважи изцяло. С оглед признаване съществуването на вземането, то на ищеца се
дължат и разноски за заповедното производство, които се констатираха в размер
на 300лв.
Ищецът
претендира заплащане на направените по делото разноски, които се констатираха в
размер на 300лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.Ответникът претендира
разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 28.80лв.
– държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца С.И.Т.,
ЕГН **********,***, и ответника „Съединена България
- К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Генерал
Гурко № 18, представлявано от Н.Г.К. – Управител, че ответникът
„Съединена България - К.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Генерал
Гурко № 18, представлявано от Н.Г.К. – Управител, дължи на
ищеца С.И.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от
1440лв./хиляда
четиристотин и четиридесет лева/, представляваща неизплатено
обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение със Заповед № 3 - 1/ 11.03.2010г. на *** Н. К. на
ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда,
считано от 12.03.2010г. след придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и работа при същия работодател през последните десет години,
както и сумата от 300лв./триста лева/, представляваща
деловодни разноски, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2221/
08.03.2012г., постановена по ч.гр.д.№ 3387/ 2012г. по описа на ПРС, I гр.с.
ОСЪЖДА „Съединена
България - К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Генерал Гурко
№ 18, представлявано от Н.Г.К.
– Управител, да заплати на С.И.Т., ЕГН **********,***, разноски по
настоящото производство, а именно сумата от 300лв./триста лева/.
ОСЪЖДА „Съединена България - К.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Генерал Гурко № 18, представлявано от Н.Г.К. – Управител, да заплати в полза на ВСС, по сметка на Районен
съд – гр.Пловдив, сумата от 28.80лв./двадесет
и осем лева и 80ст./ - държавна такса по производството.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр.Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК