О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна,
…...07.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от
съдия М.Христова
ч.т.д №322 по описа за 2020 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от К.Г.К., чрез адв.С., срещу определение №133/11.03.2020г.
по т.д.№219/2020г. на ОС – Добрич, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че от същото не става ясно какво е правното и фактическо основание за
прекратяване на производството. Предявеният иск е оставен без движение с
разпореждане от 12.02.2020г., след като са предприети действия по размяна на
книжата и е конституиран съищец в производството. В разпореждането не са дадени
конкретни указания, които да бъдат изпълнени, за да се избегне неблагоприятната
последица от прекратяването на делото. С депозираната на 09.03.2020г. молба
ищецът е направил уточненията така, както са поискани от съда, съобразявайки
неяснотата, която съдържат указанията.
Излага
се още, че при постановяване на обжалваното определение съдът не е връчил
препис от книжата и разпореждането на съищеца, който също следва да направи
уточнения, предвид обстоятелството, че искът е предявен в защита на неговия
интерес. В депозираната уточняваща молба са изложени всички обстоятелства,
които обосновават предявения иск. За доказването му са направени и съответните
искания. Доколкото в указанията няма такива за преформулиране на петитума,
ищецът е препратил към поддържания в ДИМ петитум на иска.
Ищецът
е заявил петте задължителни елемента от фактическия състав на предявения иск, а
доказването им следва да се извърши в хода на производството, поради което
прекратяването на делото се явява преждевременно и нарушение на процесуалните
правила и при липса на формирано вътрешно убеждение.
По
същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът
по жалбата К.И.П. с писмен отговор, чрез адв.С., оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че в оспореното определение ясно е посочено, че
производството по делото е прекратено поради неотстраняване нередовностите на
исковата молба. В процесния случай, въпреки дадените указания, ищецът не е
изложил ясни и недвусмислени твърдения с кои конкретни незаконосъобразни ,
противоправни действия/бездействия, индивидуализирани по вид, време на
извършване ответникът е причинил вреди на дружеството; не е посочен вида на
вредите, като се обоснове как, на каква база е формиран този размер, не е
посочена причинно-следствената връзка между конкретните действия/бездействия на
ответницата и вредите.
Действително
съдът е предприел действия по размяна на книжа и конституиране на страни в
производството преди да са отстранени нередовностите на предявения иск, но
независимо от това, при установяването им, същият е приложил разпоредбата на
чл.129 от ГПК, като е дал на ищеца указания за уточняване на исковете. Ищецът
не е отстранил нередовностите, тъй като в уточняващата молба не са изяснени и
уточнени конкретните факти и обстоятелства, на които се основава иска, както по
отношение на вредоносното деяние, така и по отношение периода на извършването
му, вида и размера на вредите и кога са причинени. Дадените от съда указания са
ясни и разбираеми, насочени към установяване на точните фактически твърдения на
ищеца.
При
постановяване на обжалваното определение съдът не е допуснал процесуални
нарушения. Препис от разпореждането за оставяне на производството без движение
не е следвало да бъде връчвано на съищеца. Недопустимо е в хода на съдебното
дирене да се установяват действията, с които са нанесени вреди на дружеството.
По
същество претендира съда да отхвърли жалбата и потвърди оспореното определение.
Съобразно
разпоредбата на чл.275 от ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от
съобщаване на определението. В обжалваното определение, обаче, съдът е указал,
че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Препис от определението е връчен на ищеца, с указания, че актът
подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в този случай извършеното от страната действие
след законния, но преди изтичането на определения от съда срок, не се смята за
просрочено – чл.62, ал.3 от ГПК.
Частната
жалба, въз основа на която е образувано производството е подадена в указания на
страната двуседмичен срок /01.06.2020г. – пощенското клеймо/, считано от деня
на връчване на препис от определението - 18.05.2020 г., поради което е
допустима.
От
друга страна, съобразно формираната съдебна практика по чл.240а от ТЗ,
възникването и упражняването на правото на този иск зависи единствено от
размера на притежавания капитал от ищеца. Акционерното дружество, чието право е
предявено от малцинството, е обвързано от последиците от водения процес, поради
което и силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на него. Затова,
наред със субституента, служебно, следва да се конституира като страна и
носителят на материалното право, независимо от неговата преценка.
Предвид
изложеното, като жалбоподател в производството следва да бъде конституирано
„Турист – строй – комерс – 99“ АД, на което да се връчи препис от постановеното
определение.
Съдът,
след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката по
т.дело №213/2019г. на ОС- Добрич, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
пред ОС- Добрич е образувано по предявен иск от К.Г.К. срещу К.И.П. за
заплащане на сумата от 5 000лв., предявена като част от общо дължима сума
от 325 000лв., представляваща нанесените вреди на дружеството и пропуснати
ползи /вкл. за възстановяване на декапитализираната част на дружеството/ от
действията и бездействията на ответника, в качеството ѝ на председател на
Съвета на директорите на „Турист – строй – комерс – 99“ АД.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е акционер в „Турист – строй – комерс – 99“
АД, притежаващ повече от 10% от акциите на дружеството. Твърди се, че
акционерното дружество е създадено с цел изкупуване дяловете на „Турист – строй
– комерс“ ЕООД /тогава със 100% държавно участие/. След проведената
приватизация, по реда на чл.25, ал.3 от ЗППДОП, „Турист – строй – комерс – 99“
АД е придобило дяловете в „Турист – строй – комерс“ ЕООД, както следва: на
30.03.2000г. – 80% и на 28.09.2000г. – останалите 20%. След извършената
приватизация правоприемник на дружеството е следвало да бъде акционерното
дружество.
При
преглед по партидите на дружествата е констатирано, че ответницата К.И.П.,
изпълнителен директор на АД и управител на „Турист – строй – комерс“ ООД, не е
предприела действия по вливане на ООД в АД – то и прекратяването му, а е
извършила преобразуване на ООД в ЕООД, което не е предвидено в устава на
акционерното дружество и е извършено в противоречие с него и със закона.
Посочените
действия и бездействия са насочени против интересите на АД и акционерите и са
нанесли вреди на дружеството, за времето, през което ответницата е била
председател на СД от април 1999г. до 06.10.2001г.
Нанесените
на дружеството и акционерите вреди са, както следва: 1/ лишаване на дружеството
от имущество на стойност 325 000лв., в условие на евентуалност
258 000лв. /чист капитал/; 2/ лишаване на АД от възможността да управлява
активите на „Турист – строй – комерс“ ЕООД и да акумулира приходи от наем,
евентуално приходи от продажба в средногодишен размер, който следва да бъде
определен от вещо лице, по пера: - приходи от наеми; - приходи от продажба на
активи; - приходи от строителен надзор /дейност, която се осъществява по
занятие/; 3/ лишаване от право на дивидент на акционерите, въз основа на притежаваните
акции в АД; 4/ лишаване на акционерите от право да получат дивидент, като е
осъществила преобразуване на ООД в ЕООД; 5/ извършила е декапитализация на ЕООД
в частта за неразпределена печалба.
С
определение №504/04.11.2019г. съдът е конституирал като съищец по делото
„Турист – строй – комерс“ АД, назначил е особен представител на същото, по реда
на чл.29, ал.4 от ГПК и е пристъпил към размяна на книжа по реда на чл.367 от ГПК.
С
разпореждане №183/12.02.2020г., след осъществената двойна размяна и възраженията
на ответника в депозираните отговори, съдът е оставил производството по делото
без движение за отстраняване на констатираните нередовности на предявения иск,
както следва: да посочи кое конкретно действие, за кой период от време и какъв
размер вреди са причинени на „Турист – строй – комерс – 99“ АД и каква е
причинно следствената връзка между противоправните действия на изпълнителния
директор на ищцовото дружество и конкретно причинените вреди. В определението е
посочено още, че твърденията в исковата молба са неясни относно кои са
„свързани лица“ и какъв размер акции в капитала на ищеца притежава всяко от
тези лица, така че да влияе на резултатите от проведените ОС на акционерите; за
кои ОС става въпрос и какви решения са взети на тях в противоречие с интересите
на дружеството, както и какви вреди са произлезли от тези решения.
С
молба вх.№1750/09.03.2020г., депозирана по пощата на 04.03.2020г. /съобразно
пощенското клеймо, л.141/, ищецът, чрез адв.С., е уточнил, че: 1/ вредоносните
действия и бездействия на ответницата са извършени от учредяване на ЕООД – то
до настоящия момент. Предвид позоваването на давност от ответника, то периода
на вредоносните действия следва да се счита от 31.10.2014г. до 31.10.2019г.
/датата на завеждане на иска. 2/ За периода 2014-2019г. ответницата е нанесла
вреда на АД в размер на 76 000лв., които е следвало да получат в
качеството си на акционери в дружество – едноличен собственик на капитала на
ЕООД. Вреди са настъпили и от обезценяване на реалната пазарна стойност на
поименни акции и невъзможност същите да бъдат търгувани по действителни пазарни
цени, каквито биха се получили при вливане/сливане на ЕООД в АД и при добро
управление на ЕООД. Вредите са в размер на 325 000лв. – действително
внесените суми от акционерите, а в условие на евентуалност 258 000лв. –
чистата стойност на имуществото към 2019г. 3/ Ответницата е свързано лице с
Кина Г. Колева, която притежава 241 бр. поименни акции и е служител на ЕООД.
Посоченото лице и ответницата нямат интерес имуществото на ЕООД да премине към
АД. 4/ На всички годишни събрания на акционерите за периода 2014-2019г.
ответницата не е освобождавана от отговорност. 5/ причинно следствена връзка:
ответницата управлява и двете дружества, поради което всички нейни действия и
бездействия лишават дружествата от възможността да спазват учредителните си
актове и да вземат решения в съответствие със същите. В молбата е посочено още,
че се поддържа заявения в исковата молба петитум на предявените искове.
С
определение №133/11.03.2020г. производството по делото е прекратено, на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.127 от ГПК, за да е налице редовно предявен иск, исковата
молба следва да съдържа подробно посочените реквизити, както и индивидуализация
на предмета на спора, който ще определи неговите предметни предели и силата на
пресъдено нещо, респ. рамките, в които ответникът следва да организира защитата
си. Проверката за редовност се извършва след като съдът направи преценка за
допустимост на производството. В конкретния случай, с оглед вида на предявения
иск – такъв с правно основание чл.240а от ТЗ и липсата на спор относно
обстоятелството, че ищецът притежава 2169бр. поименни акции, което е повече от
10% от капитала на дружеството, съдът намира, че същият е допустим.
За да
е налице редовно сезиране на съда, едно от изискванията на закона е в исковата
молба да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си
/чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, т.е. да индивидуализира спорното право, като посочи
точно и недвусмислено фактите, от които същото произтича. Когато предявеният
иск е за ангажиране на специалната управленска отговорност, в исковата молба
следва да са изложени твърдения относно елементите от фактическия ѝ
състав, а именно: деяние - конкретните действия или бездействия на довели до
настъпване на вредите; противоправност на деянието; вреда – посочена по вид и
размер; причинна връзка между поведението и вредата.
В
конкретния случай, в исковата и допълнителната искова молба са посочени
конкретните действия и бездействия на ответника, в качеството ѝ на
изпълнителен директор на АД, довели до твърдените от ищеца вреди. В същите
липсва конкретизиране на размера на всяка една от твърдените вреди, както и
каква част са същите от общо заявения размер от 325 000лв.
С
депозираната уточняваща молба от 09.03.2020г. ищецът отново е посочил
действията на изпълнителния директор, ответник по исковете, от които са
произлезли вредите за дружеството: – лошо управление на ЕООД и липса на контрол
от страна на АД, като едноличен собственик на капитала, от което са произтекли
вреди в размер на 76 000лв.; - преобразуване на дружеството и лошото
управление на ЕООД, довели до вреди в размер на 325 000лв. /действително
внесените суми от всички акционери/, а в условие на евентуалност на
258 000лв. /чистата стойност на имуществото към 2019г./, които не
отстраняват наличното още в исковата молба противоречие между обстоятелствената
част и петитума на иска и липсата на посочен размер на всяка от вредите, както
и общия размер на претенцията, независимо, че същата е предявена като частична.
Съдът
намира, при разглеждане на делото първостепенният съд е следвало да остави
исковата молба без движение, тъй като ход на нередовна искова молба не следва
да бъде даван. Липсата на яснота относно основанието и размера на претенцията
за всяка една от вредите, както и липсата на съответен петитум, води до
невъзможност на ответника да организира защитата си, както и да бъде направена
преценка за относимост и допустимост на направените доказателствени искания.
Още повече, че последните са средство за доказване на изложените в исковата
молба твърдения, а не за установяването и уточняването им.
В конкретния случай, макар с разпореждането за оставяне
на производството по делото без движение, на ищеца да са дадени указания за
уточняване на обстоятелства извън релевантните за производството, на същия
недвусмислено е указано да уточни кое конкретно действие, за кой период от
време какъв размер вреди е нанесло на акционерното дружество, което е останало
неуточнено с депозираните молби.
От
всичко гореизложено следва, че предявеният иск е нередовен, поради което
производството подлежи на прекратяване на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Предвид
съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
КОНСТИТУИРА
като въззивник в производството „Турист – строй – комерс – 99“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“Добруджа“ №28.
ПОТВЪРЖДАВА определение №133/11.03.2020г. по
т.д.№219/2019г. на ОС-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: