МОТИВИ към НОХД №1650/2014 г.:

Обвинението е против подсъдимия И.О.Г. *** за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.45, ал.1 и ал.2, Б2 от ППЗДвП.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 15.02.2014 г. във гр.Велинград, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ" с ДК №РА 5100 АТ, е нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.45, ал.1 и ал.2, Б2 от ППЗДвП, като при движение по ул."Сливница" не се е съобразил с пътен знак Б2 /стоп/, навлязъл в път с предимство - бул."Съединение" не е пропуснал мотоциклет „Сузуки" с рег. № РА 2111 В, с водач А.Г. ***, който се е движел по пътя с предимство и по непредпазливост е причинил на А.Г. *** две средни телесни повреди, изразяваща се във фрактура на лява ръка в областта на китката и скъсани коленни връзки на десен крак /дясна коленна става/, довели до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник и десен долен крайник.

В съдебно заседание подсъдимият И.Г. се признава за виновен. Дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 15.02.2014 г. около 14.00 часа подсъдимият И.Г., управлявайки лек автомобил „БМВ" с ДК №РА 5100 АТ се движел по ул."Сливница" в посока към бул."Съединение" във гр.Велинград. Наближил знак „Стоп" и преди да излезе на булеварда, осигурил предимство на двама пешеходци. Огледал се в двете посоки, и вляво и вдясно, и на около сто и петдесет метра не видял превозни средства и светлини. На булеварда имало спрял лек автомобил и зад него камионче, което пречело на видимостта на подсъдимия Г., който предприел навлизане в платното на булеварда, на първа скорост и с ляв мигач, като излязъл бавно. В това време по бул."Съединение" в посока кв."Лъджене" се движел пострадалият А.С. с мотоциклет „Сузуки" с ДК №РА 2111 В, като карал на около метър от осевата линия и понеже и на него му пречело на видимостта спрялото на булеварда камионче, в последния момент видял излизащия лек автомобил, управляван от подсъдимия Г., употребил задната спирачка, но мотоциклета не спрял и се ударил в предната лява част на автомобила, управляван от подсъдимия Г.. При удара свидетелят С. прескочил автомобила, превъртял се във въздуха и паднал. Тогава свидетелката Д.П. дошла да му помогне. Лявата ръка на свидетеля С. била обърната в лакътя и го боляла, усетил болки и в дясното коляно. Дошли и други хора и се обадили на тел.112, а свидетеля С. се обадил на дежурния в РУП Велинград. След около десетина минути дошла линейка. На място пристигнали и полицаите Боровин и Стаматов. След това пострадалият С. бил закаран с линейката в „бърза помощ" във Велинград.

Според заключението на извършената съдебно - медицинска експертиза, травмата на лявата ръка (луксация - изкълчването на лявата лакетна става, открито счупване на лявата лъчева кост с луксация на лъчевокитковата става), наложило оперативна интервенция и имобилизация, е причинила на пострадалия А.Г.С. трайно затрудняване на движението на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК, за около 3-4 месеца от датата на травмата; лезията (нарушаване на целостта) на медиален колатерален лигамент, наложил извършване на легаменторафия (зашиване на лигамента) на вътрешната кръстна връзка на дясната колянна става е причинила на пострадалия А.Г.С. трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 2,5 - 3 месеца от датата на травмата; като тези травматични увреждания добре отговарят да са получени при ПТП - мотоциклетна травма - пострадал мотоциклетист при сблъсък с лек автомобил, отхвърляне на тялото във въздуха и падане върху терена.

Според заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, основните причини за възникване на произшествието са следните: произшествието е било предотвратимо, при условие че водача на автомобила непрекъснато е упражнявал контрол за потенциални ППС, идващи от лявата му страна, на които спрямо наличния знак „Стоп" е трябвало да осигури предимство; и другата причина е, че мотоциклетиста се е движел с по - висока скорост от максимално допустимата от 50 км/ч, и не е реагирал своевременно, като най - вероятно е разчитал на предимството си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А.С., Д.К., М.К., П. Бъндев, Д.П., Дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля А.С., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, заключенията на авто-техническите и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Поради противоречията относно скоростта на движение на мотоциклета управляван от пострадалия С. по делото е назначена и приета тройна авто-техническа експертиза.

Според заключението на тройната експертиза скоростта на мотоциклета „Сузуки" непосредствено преди произшествието е била между 44-48 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, преди предприемане н аварийно спиране е била около 12 км/ч. Дължината на опасната зона  на спиране на автомобила  е около 4,7 м или около 1,7 сек. Преди удара. Разстоянието между двата обекта  на ПТП, когато водачът на автомобила е възприел мотоциклетиста е била около 20 м.  В този случай мотоциклетистът е попадал в опасната зона на автомобила. Вещите лица дават заключение, че за да бъде предотвратено произшествието в рамките на  оставащите 20 м, автомобилът е следвало да се движи със скорост около 8,3 км/ч.

Опасната зона представлява най-малкото разстояние, на което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване препятствие по пътя. Тя винаги е по-голяма от-спирачния път, тъй като в нея се включват както последният, така и времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри.. С други думи, опасната зона е онова разстояние между превозното средство и пътното препятствие, респективно пострадалия, при което предприетите от водача действия, каквито и да са, не са в състояние да избягнат съприкосновението с препятствието, съответно да предотвратят произшествието с пострадалия. Във всички случаи престъпният резултат би настъпил. Деецът не може да носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона. Но когато същият сам се е поставил в това положение, т.е. ако е извършил нарушение на правилата за движение на ЗДвП, което е довело до непредотвратимостта на произшествието, то деецът не може да се позовава на случайно деяние.

Настоящият случай е именно такъв.

Установи се от обясненията на подсъдимия на които съдът дава вяра, че е спрял на знак „Стоп“, излизайки от ул."Сливница" в посока към бул."Съединение" във гр.Велинград.

Не е спорно и обстоятелството, установено освен от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите К. ***, в близост до кръстовището с ул.“Сливница“ е имало спрял товарен автомобил на разстояние около  м от тротоара, което МПС е пречило на видимостта на подсъдимия към булеварда. Това обстоятелство е отчетено във всички авто-технически експертизи.

Установи се, че подсъдимият Г., след спиране на знак „Стоп“ е предприел маневра завиване на ляво по бул.“Съединение“, навлизайки в него с бавна скорост, около 12 км/ч, според заключението на тройната авто-техническа експертиза. Когато обаче преодолял препятствието намиращо се на пътя – товарният автомобил паркирал до тротоара, подсъдимият не спрял, нито поне е намалили скоростта си на движение до 8,3 км/ч, за да се увери, че по пътя с предимство не се движи друго превозно средство. По този начин продължавайки маневрата си не пропуснал мотоциклета, управляван от свидетеля С., в следствие на което, когато лекият автомобил се е намирал в средата на пътя, дори пресякъл осовата линия, навлизайки в насрещното пратно за движение е настъпило ПТП.

Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДП подсъдимият е бил длъжен на кръстовището, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно средство от друг път да пропусне пътното превозно средство- мотоциклет, управляван от свидетеля С., което се движи по пътя с предимство.

Още повече, че кръстовището е било регулирано със знак “Стоп”. Спирането на превозните средства пред знак „Стоп” не е самоцел, а маневра, която цели да обезпечи предимството на движещите се по главния път МПС, независимо от правомерността на тяхното движение.

Съдът счита, че в случая не е налице съпричиняване от страна на свидетеля Атанас С. на станалото ПТП.

Съпричиняване на вредите от страна на другия участник в ПТП-то може да има когато той лично с поведението си е допринесъл за настъпването им.

Видно е от заключението на автотехническата експертиза, че ПТП е можело да бъде предотвратено при движение на мотоциклета със скорост около 32 км/ч. Но свидетелят С. не е извършил нарушение на правилата за движение, тъй като се е движел в рамките на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч. Следователно движението на мотоциклетиста, макар и със скорост над тази при която ПТП е било предотвратимо, но под максимално допустимата за населено място не се намира в причинна връзка с резултата. Това движение на свидетеля С. не може да му се вмени във вина, тъй като не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че навлизащият в неговото платно него автомобил няма да се съобрази с правилата за предимство на главен път в нарушение за правилата на ЗДвП.

Предприетата от подсъдимия маневра в нарушение на правилата за движение, като не е възприел движението на мотоциклета управляван от свидетеля С., макар да е могъл и да бил длъжен да го види, не се е съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение, не изчакал преминаването на мотоциклета движещ се по път с предимство, е довела до настъпило ПТП.  Повече от ясно е, произшествието не би настъпило, ако подсъдимият не бе предприел маневрата, дори свидетелят С. да се бе движил с още по-висока скорост. 

Следователно ПТП не би настъпило ако подсъдимият Мизов не бе нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, осигурявайки дължимото предимство на правомерно движещия се С..

В следствие на причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинските експертизи приети по делото на Атанас С. са причинени травмата на лявата ръка (луксация - изкълчването на лявата лакетна става, открито счупване на лявата лъчева кост с луксация на лъчевокитковата става), наложило оперативна интервенция и имобилизация, довела трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за около 3-4 месеца от датата на травмата; лезията (нарушаване на целостта) на медиален колатерален лигамент, наложил извършване на легаменторафия (зашиване на лигамента) на вътрешната кръстна връзка на дясната колянна става довела трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 2,5 - 3 месеца от датата на травмата.

В този смисъл следва да се приеме, че тези увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Настъпилият резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.О.Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б” във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.50, ал.1 от ЗДвП чл.45, ал.1 и ал.2, Б2 от ППЗДвП, като на 15.02.2014 г. във гр.Велинград, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ" с ДК №РА 5100 АТ, е нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.45, ал.1 и ал.2, Б2 от ППЗДвП, като при движение по ул."Сливница" не се е съобразил с пътен знак Б2 /стоп/, навлязъл в път с предимство - бул."Съединение" не е пропуснал мотоциклет „Сузуки" с рег. № РА 2111 В, с водач А.Г. ***, който се е движел по пътя с предимство и по непредпазливост е причинил на А.Г. *** две средни телесни повреди, изразяваща се във фрактура на лява ръка в областта на китката и скъсани коленни връзки на десен крак /дясна коленна става/, довели до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник и десен долен крайник.

Посочените нарушения на предписанията на правилата за движение за неосигуряване на предимство са довели до опасното движение на подсъдимия по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимия, като непредпазливост за настъпилия вредоносен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.Г. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.

Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси неопределен брой лица, което определя и високата им обществената опасност.

Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият И.Г. е неосъждан. Бил е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, за което обаче е реабилитиран, тъй като наложената му глоба е била заплатена на 29.01.2007 г. Не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

От престъплението няма настъпили за имуществени вреди.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на И.Г. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.378, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи И.О.Г. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му се наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима в полза на Държавата.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът възприе тежестта на вредните последици настъпили за пострадалия С..

При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия Г..

На основание чл.78а, ал.4 от НК във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият И.О.Г. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът определи това наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като взе предвид липсата на извършени други нарушения по ЗДП от страна на подсъдимия.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Г. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1 022 лв., от които 260 лева, платими по сметка на Окръжна прокуратура Пазарджик и 762 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителни листове, последните платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

С оглед направеното изрично искане съдът осъди И.Г. да заплати на частният обвинител А.С. направените по делото разноски в размер на 500 лева.

 По изложените съображения съдът постанови решението си. 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: